ДЕКЛАРАЦИЯ С ИСКАНИЯ! юни 23, 2009

ОТ 

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” –

РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ” 

И

„ДОБРОВОЛНА АСОЦИАЦИЯ НА РОДИТЕЛИ” – ДАР

 

ИСКАНИЯ:

 

1. МИНИСТЕРСТВО ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО!

 

2. ЗАКОН ЗА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО!

 

3. ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ:

Трябва да излезнат от законите за социално подпомагане, чиято политика цели подпомагане за чисто физическото Оцеляване на най-бедните слоеве от населението и Ограничения, предвид възможни злоупотреби. Децата с увреждания и семействата им следва да бъдат разглеждани от законодателството на Р. България като РАВНОПРАВНИ с всички останали български семейства и родители! Трябва да бъдат защитени от Законодателството ни, като едни от най-отговорните и добри родители, които са поели цялата тежест и отговорност да бъдат именно такива, въпреки АНТИсоциалната политика на държавата, която всячески ги стимулира и принуждава да изоставят децата си! АНТИсоциалната политика на България наказва най-отговорните си и добри родители, като ги принуждава да оцеляват на дъното на мизерията, само защото са се жертвали в името на децата си! Първото и най-основно право на всяко дете е, да бъде отгледано в семейна среда! Настояваме да се спре с жестокото поругаване  правата на ДЕТЕТО в България! Децата с увреждания и семействата им трябва да бъдат ЗАКРИЛЯНИ, ПОДКРЕПЯНИ И НАСЪРЧАВАНИ по всякакъв начин да отгледат децата в семействата си, защото това означава ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО!

 

Основният и най-голям проблем на България е демографската криза! Първото и най-важно нещо, което всеки отговорен и обичащ България политик трябва да направи е, да я спаси от изчезване, ако все още е възможно!

 

ОЧАКВАМЕ СЛЕДНОТО!

 1.      Спасяване на нацията, с цел оцеляването й! Това означава:

Подкрепа, закрила и насърчаване ВСЯЧЕСКИ, на доброто и отговорно родителство! Родителите на деца с увреждания, които не са изоставили децата си на държавно отглеждане и изобщо Отговорните родители, да се ползват със специална подкрепа и закрила! Това е единствената правилна превенция против изоставянето на деца и единствената адекватна политика, която България трябва да провежда спрямо българските семейства!

 2.      Спасяване и възстановяване на доброто образование в България!

 3.      Спасяване и опазване природата на България!

 4.      Спасяване културата на България!

 5.      Спасяване и възстановяване на собственото производство! Земеделие, животновъдство, лека промишленост.

КОНВЕНЦИЯТА И БЪЛГАРИЯ юни 23, 2009

Източник    -    Яна Домусчиева

След два­де­се­та­та ра­ти­фи­ка­ция на 3 май вле­зе в си­ла най-но­вият правозащи­тен ин­стру­мент на ООН – Кон­вен­ция­та за пра­ва­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. Еди­н рес­пек­ти­ра­що под­ро­бен до­ку­мент, кой­то не са­мо приз­на­ва ос­нов­ни­те сво­бо­ди на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, но и дик­ту­ва как­во трябва да се нап­ра­ви, поч­ти стъп­ка по стъп­ка, за да не ос­та­нат пра­ви­ла­та са­мо на хар­тия. Бъл­га­рия под­пи­са Кон­вен­ция­та без­мъл­вно. В ме­дии­те съ­що ни­що не се чу. Под­пи­сът из­да­ва на­ме­ре­ние за ра­ти­фи­ка­ция, но как да ин­тер­пре­ти­ра­ме фак­та, че бли­зо го­ди­на след не­го все още офи­циа­ле­н бъл­гар­ски пре­вод на Кон­вен­ция­та няма (за све­де­ние, към мо­мен­та мо­же­те да я че­те­те не са­мо на всич­ки за­пад­ноев­ро­пей­ски ези­ци, но и на кхмер­ски, фар­си, хър­ват­ски, ко­рей­ски, ара­бски и още някол­ко)? При­тес­ни­тел­но е и, че Бъл­га­рия не удо­стои с под­пис до­пъл­ни­тел­ния про­то­кол към Кон­вен­ция­та, кой­то поз­вол­ява на от­дел­ни граж­да­ни да по­да­ват жал­ба, ко­га­то не мо­гат да на­мерят спра­вед­ли­вост в дър­жа­ва­та си.

Пре­ди ра­ти­фи­ка­ция­та пред Бъл­га­рия стоят не ед­на и две важ­ни стъп­ки. Гол­яма част от нас­тоя­ща­та за­ко­но­ва рам­ка и мо­де­ли­те за гри­жа, офо­рмящи си­туа­ция­та на бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния, про­ти­во­ре­чат на Кон­вен­ция­та. Днес ве­че съв­сем на всич­ки е ясно, че уп­рав-лява­щи­те си­ли и ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния не мо­гат, не же­лаят или прос­то не знаят как да на­че­нат та­ка оча­ква­на­та и съв­сем не ос­къд­но фи­нан­си­ра­на ин­тег­ра­ция. Кон­вен­ция­та, сла­ва бо­гу, да­ва из­рич­ни за­дъл­же­ния на ра­ти­фи­ци­ра­ли­те я.

На пър­во място е въз­прие­ма­не­то на мо­дер­на со­циал­на де­фи­ни­ция на ув­реж­да­не­то (вж. Преам­бюл). В Бъл­га­рия от край вре­ме се из­пол­зва еди­нстве­но ме­ди­цин­ският мо­дел, пре­вър­нал чо­веш­ки­те съ­щес­тва в пер­ма­нен­тни па­циен­ти, кои­то съ­щес­тву­ват са­мо ка­то обекти на со­циал­но­то под­по­ма­га­не, за­що­то са иден-тифи­ци­ра­ни чрез то­ва, кое­то не уме­ят. За­ко­но­во еди­н бъл­га­рин не е “и­н­ва­лид” пре­ди ле­кар­ска ко­ми­сия да се е произ­нес­ла (след кон­сул­та­ция с дъл­га таб­ли­ца, къ­де­то всяко за­бол­ява­не но­си оп­ре­де­ле­на те­жест) с кол­ко про­цен­та е за­гу­бил ра­бо­тос­по­соб­нос­тта си, как­во мо­же и как­во не мо­же да вър­ши, има или не нуж­да от прид­ру­жи­тел и, бе­зум­но­то, да­ли има или не пра­во на ра­бо­та. Из­вес­тният За­кон за ин­тег­ра­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, как­то и ме­то­ди­ка­та на те­ри­то­риал­но ек­спер­тни­те ле­кар­ски ко­ми­сии не раз­ли­ча­ват меж­ду чо­век с ув­реж­да­не, чо­век с хро­нич­но за­бол­ява­не и пен­сио­нер. Съв­сем необя­сни­мо, за дър­жа­ва­та ра­ко­во бо­лен, хи­пер­то­ник и незрящ са ед­нак­ви и на всич­ки­те им се от­пус­кат ед­нак­ви жъл­ти сто­тин­ки за “и­н­тег­ра­ция” (Как­ви ли са ин­тег­ра­цион­ни­те нуж­ди на бо­лен от рак на пан­креа­са нап­ри­мер?!). При ра­ти­фи­ка­ция на Кон­вен­ция­та Бъл­га­рия трябва да из­ра­бо­ти нов ме­тод за ка­те­го­ри­за­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния (под­сказ­вам: ос­но­ван не на диаг­но­зи, а на уме­ни­я за не­за­ви­сим жи­вот), ка­то ос­та­ви оце­нка­та в ръ­це­те на са­ми­те хо­ра с ув­реж­да­ния, се­мей­ства­та им и мул­ти­дис­цип­ли­нар­ни еки­пи с ин­ди­ви­дуа­лен под­ход.

Пъл­на пром­яна е нуж­на и в кон­цеп­ция­та за дос­тъп­ност (член 9). Всъщ­ност у нас кон­цеп­ция няма. Раз­пи-л­яно се строят рам­пи и аса­нсьо­ри, ка­то се иг­но­ри­рат нуж­ди­те на хо­ра­та със се­тив­ни и ин­те­лек­туал­ни ув­реж­да­ния. Кон­вен­ция­та оба­че за­дъл­жа­ва не са­мо дос­тъ­па до пъ­ти­ща и тран­спорт, но и до ин­фор­ма­ция и ко­му­ни­ка­ция (и до кул­ту­рен и об­щес­твен жи­вот, член 30). Ако Бъл­га­рия има на­ме­ре­ние да из­пол­зва Кон­вен­ция­та гра­див­но, с не­тър­пе­ние трябва да оча­ква­ме диа­ло­га за ис­тин­ска дос­тъп­на сре­да меж­ду бъл­га­ри­те с ув­ре­ден слух и зре­ние, как­то и с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния, и за­ко­но­да­тел­ни­те ор­га­ни. Раз­би­ра се, ос­вен го­тов­ност за об­съж­да­не, е ну­жен и се­рио­зен и дъл­гос­ро­чен фи­нан­сов ан­га­жи­мент. Няма дос­тъп­ност без но­ви тех­но­ло­гии. А в Бъл­га­рия все още е труд­но да си на­ме­риш дет­ска ин­ва­лид­на ко­лич­ка.

Друг проб­лем, кой­то Кон­вен­ция­та пос­тавя пред Бъл­га­рия, е пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния на рав­но­пос­та­ве­ност пред за­ко­на (член 12). Тра­ди­цион­ният на­чин за под­по­ма­га­не на оне­зи, кои­то не мо­гат да взи­мат важ­ни ре­ше­ния за жи­во­та си, е пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние. Мярка­та оба­че им от­не­ма ав­то­ма­тич­но пра­ва­та на труд, собс­тве­ност, она­след­ява­не, гла­су­ва­не, сдру­жа­ва­не, брак, се­меен жи­вот и пра­во­съ­дие. То­ва най-чес­то се случ­ва с хо­ра­та с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния и пси­хич­ни бо­лес­ти, ка­то ги ос­тавя де фак­то “мъртви ду­ши” пред за­ко­на, без власт над лич­ния жи­вот и без пра­во да взи­мат и оне­зи ре­ше­ния, кои­то са по си­ли­те им. Необ­хо­ди­ми са ал­тер­на­ти­ви за под­по­ма­га­не на та­зи гру­па хо­ра, ка­то пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние трябва да бъ­де пос­лед­на въз­мож­ност, след из­чер­пва­не на дру­ги фор­ми на аси­сти­ра­не.

Кон­вен­ция­та изи­сква и се­риоз­но раз­нооб­раз­ява­не на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот (член 19). В мо­мен­та в Бъл­га­рия е въз­мож­но са­мо нас­тан­ява­не­то в ин­сти­ту­ция, тук-та­ме по­се­ща­ва­не­то на дне­вен цен­тър и, на пре­се­кул­ки, пол­зва­не­то на ли­чен аси­стен­т, ка­то ни­то ед­но­то от три­те не за­до­вол­ява из­цяло нуж­ди­те на де­ца­та и въз­рас­тни­те с ув­реж­да­ния. На­ло­жи­тел­ни са ус­лу­ги, скрое­ни ин­ди­ви­дуал­но, пре­дос­тав­яни в об­щност-та, на­со­че­ни към са­мос­тоя­те­лен жи­вот и за­па­зе­на връз­ка със се­мей­ство­то.

Ин­сти­ту­цио­на­ли­зи­ра­не­то на хо­ра трябва да бъ­де прек­ра­те­но. Днев­ни­те цен­тро­ве и за­щи­те­ни­те жи­ли­ща трябва да бъ­дат мно­го по­ве­че и с ка­па­ци­тет не са­мо да по­ме­ща­ват, но и да раз­ви­ват по­тен­циа­ла на клиен­ти­те си.

Прог­ра­ми­те за ли­чен аси­стен­т пък е необ­хо­ди­мо да са съоб­ра­зе­ни с раз­нооб­ра­зие­то на нуж­ди и въз­мож­нос­ти у пот­ре­би­те­ли­те.

Член 15 на Кон­вен­ция­та приз­на­ва пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния да не бъ­дат под­ла­га­ни на из­те­за­ния и уни­зи­тел­но от­но­ше­ние, но мо­же лес­но да бъ­де на­ру­шен, за­що­то в Бъл­га­рия лип­сва и еле­мен­тар­на дис­ку­сия за ети­чно­то по­ве­де­ние на про­фе­сио­на­лис­ти­те, зае­ти с проб­ле­ми­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, за рис­ко­ве­те от злоу­пот­ре­ба, за влас­то­ва­та ди­на­ми­ка меж­ду хо­ра­та с ув­реж­да­ния и по­мощ­ния пер­со­нал, за са­ма­та същ­ност на уни­же­ние­то. Раз­шир­ява­не­то на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот изи­сква и раз­шир­ява­не на чо­веш­кия ре­сурс с нуж­на­та про­фе­сио­нал­на под­го­тов­ка. Без спе­циа­лен ети­че­н ко­декс, обу­че­ни­я и стро­ги про­вер­ки на ми­на­ло­то на зае­ти­те в сфе­ра­та, бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния не мо­гат да бъ­дат пред­па­зе­ни от уни­зи­тел­но от­но­ше­ние и злоу­пот­ре­би. Кон­вен­ция­та по­соч­ва, че за же­ни­те и де­ца­та с ув­реж­да­ния съ­щес­тву­ва по-гол­яма­та опа­снос­т от дис­кри­ми­на­ция и мал­тре­ти­ра­не, коя­то трябва да бъ­де взе­та пред­вид (член 6 и 7).

Спе­циал­но вни­ма­ние е объ­рна­то на пра­во­то на де­ца­та да жи­веят в се­мей­ство (член 23). И за то­зи член Бъл­га­рия е от­чай­ва­що не­под­гот­ве­на. Те­пър­ва трябва да се из­ко­рен­ява из­вра­те­ният на­вик на ме­ди­цин­ски ли­ца да пре­по­ръч­ват изо­став­яне на бе­бе­та с ув­реж­да­ния и да се съз­да­де мре­жа от ус­лу­ги и спе­циа­лис­ти по пре­вен­ция на ин­сти­ту­цио­на­ли­за­ция­та. Всъщ­ност, изо­ставяне­то в дър­жа­вен дом до­ри не е це­лият проб­лем. За мно­го бъл­гар­че­та с ув­реж­да­ния еди­нстве­на­та въз­мож­ност за об­ра­зо­ва­ние се на­ми­ра на 200 и по­ве­че ки­ло­мет­ра от до­ма, кое­то всъщ­ност зас­тавя се­мей­ства­та им да ги нас­танят в пан­сион. От Бъл­га­рия се оча­ква­т съ­щес­тве­ни ин­вес­ти­ции в бла­го­със­тоя­ние­то на де­ца­та с ув­реж­да­ния, из­раз­ява­щи се в приоб­ща­ва­що об­ра­зо­ва­ние, гъс­то раз­по­ло­же­ни и раз­нооб­раз­ни ус­лу­ги и не на пос­лед­но­то място, пър­га­ва аге­нци­я за зак­ри­ла на де­те­то.

Ще до­ча­ка­ме ли те­зи про­ме­ни? Да­но. Ед­но е си­гур­но – пътят е на­чер­тан от но­ва­та Кон­вен­ция. Ос­та­ва доб­ро­то же­ла­ние от стра­на и на ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, и на ов­лас­те­ни­те.
За подробно разглеждане на този проблем вж. доклада на Mental Disability Advocacy Center на http://www.mdac.info/en/bulgaria

Комисията за защита от дискриминация присъди в полза на Сдружение „Свети Мина” юни 23, 2009

10 юни 2009 10:09 / обновена на 10 юни 2009 | Дарик Дoбрич

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=364606

Децата с увреждания под 16 години неправомерно са лишени от правото за ползване на безплатни едногодишни винетни стикери. Това реши Комисията за защита от дискриминация, в отговор на жалба, подадена от добричкото Сдружение „Св.Мина” и семейства от Казанлък.

Правото на ползване на винетни стикери е било отказано от Министерството на труда и социалната политика в началото на миналата година, съобщават от „Свети Мина”, след като много от семействата вече принудително са прехвърлили автомобилите си на името на децата си, за да ползват тази придобивка. Сега, Комисията за защита от дискриминация установява, че прилагането на чл.10в от Закона за пътищата води до необосновано по-неблагоприятно третиране на семействата, полагащи грижи за деца с увреждания под 16 години, спрямо останалите лица с трайни увреждания и представлява пряка дискриминация по признак “възраст”. Същият текст поставя и в непряка дискриминация децата с увреждания спрямо възрастните с трайно нарушена работоспособност.

Комисията излезе със становище за изменение на дискриминативния текст, заради нарушените права на децата с увреждания, регламентирани от Конституцията на България, Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за закрила на детето, съобщават още от сдружението. След тази промяна ощетените родители могат да предявят съдебни искове за нанесени материални щети или пропуснати ползи, коментират юристи.

Следващата жалба на добричката организация до Комисията по дискриминация ще е срещу НЗОК, която с последните промени в лекарствената политика лишава стотици хиляди деца с хронични заболявания и увреждания от достъп до ефективно достъпно лечение.

Сдружение “Свети Мина” работи в полза на семействата, отглеждащи деца в неравностойно положение.

ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ! юни 17, 2009

Тя е написана от Диана Костадинова Дойчева, от Добрич.

Макар това да е нейната история, която сама по себе си е достойна за филм, всъщност илюстрира положението на всички майки на специални деца, и цялата социална картинка в България. И съвсем ясно става, защо домовете ни са пълни с изоставени деца с увреждания. Тази лична история показва причината изобщо за съществуването на домовете, където УЖ, децата били лекувани, а всъщност деградират и много от тях умират. Докато не проумеем и разберем това, и не се борим с причините за съществуването на проблема, няма как да го решим. 

 

 

НЯКЪДЕ ТАМ ДАЛЕЧ…

 21 януари 2003 г., вторник 7 и 20 сутринта , роди се първия близнак момченце Калоян, здрав, минути след това 7 и 23 момиченце Преслава, здрава. Раждане секцио без усложнения, перфектна бременост. Камери, репортери, медии, радиа, първите близнаци за 2003 г., родени на Бабин ден. Същият ден, късмет или не, се открива и чисто ново неонатологично отделение, внесени са 2 кувиоза, модерни, децата са спасени. Раждат се в първите дни на 8 месец. Правят се всички необходими изследвания, грижите по децата са меко казани идеални. Изписаха ни, живи и здрав, и се прибрахме в къщи. И така до следващата година 2004, когато на 6 май дъщеря ми заспа и не се събуди. Диагноза: сепсис, токсоинфекциозен шок, хеморагичен десиминиран енцефалит, квадрипареза, симптоматична епилепсия, ДЦП и т.н. ., 9 дена кома. Не е възможно да се опише ужаса от тия 9 дни кома. Остарях с 9 години. През тия дни на отчаяние, на незнание, ще се събуди ли от кома въобще, разбрах едно, какво е да си МАЙКА. Сигурно звучи твърде изтъркано и постно, но усещането, че губиш детето си, ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ, не би могъл да изпита никои друг. Бях подготвена от лекарите, който се грижиха за Преслава, за последиците вследствие комата  и най-лошата новина, че може би ще ослепее. С всичката си силица , която ми беше останала се молих  Господ да си я прибере. Никой освен една майка , не знае какво значи това, и никой друг няма право на такава молба. Мисълта за кошмара, в който ще мине живота на детето ми не може да се опише. Дъщеря ми не ослепя, а осакатя, което в случая бе по-малкото зло. Тук е и мястото да спомена, че ако с мен бе поговорил психолог, както в нормалните държави, може би нямаше да съм толкова близо до лудостта. Когато Преслава се разболя, в Добрич нямаше детски невролог, нито ядрено магнитен резонанс. И тук започва кошмарът, София, тичане по болници, по специалисти и пари, пари, пари….. Престоят ни в детското неврологично отделение в Университетска болница, лекуващ лекар д-р Николов, сега в болница „Лозенец”, само ни поглеждаше през стъклото на стаята. На ден получавах 4 различни диагнози. Спасяваме се от бездействието във  Военна Академия , после 4 Километър – бягане и търчане по лаборатории, кабинети. Изписват се скъпо струващи лекарства, продават се земи и имоти в движение. Плащат се генетични изследвания. Забравих да спомена, каква помощ получих от държавата, когато се родиха децата, 400 лв. за двамата и майчинство за едното дете. Когато попитах Защо?, соц. служби ми отговориха, че на лице е едно раждане и нямало значение колко деца съм родила. Не знам какво точно да попитам в случая? Къде беше социалния момент, къде беше закона ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, къде беше общината в лицето на кмета , който първи видя децата ми веднага след раждането, къде беше закона, който трябваше да ме насърчи да родя още 2 деца, къде ?, къде?………………От това, къде, получих  вестничето “ Нова Добруджанска трибуна“, което ми подари сестра от отделението, със снимка на децата ми. По това време живеех при родителите си, общо 6 човека в 2 стаи, мъжът ми не разполагаше със собствено жилище и след молба за жилище, предвид обстоятелствата ми бе дадено такова. Общежитие на края на града, далеч от болница, млечна кухня, място където царуваше проституция и наркомания. Естествено отказах. Връщам се от София, всички сме отчаяни, без пукнат лев, без точна диагноза, без каквато и да е било надежда за ”светлина в тунела”. Близо 2 месеца не бях виждала другото си дете, което остана при баба си в Добрич. Мисълта, че са близнаци,че може да се случи и с него, просто ни убиваше. Започнах с библиотеките, що книги за близнаци и медицинска литература съм изчела… Останали на едно майчинство и детски, защото мъжът ми трябваше да напусне работа (не трябваше, но работодателя му не направи компромис), за да сме заедно по лекари, обедняли до край. И тук почва голямата лудница, ТЕЛК, ЗДРАВНА КАСА, СОЦИАЛНИ ГРИЖИ, лутане от институция в институция, докато ти стане ясно, че защото си майка на две деца, защото си майка на болно дете, защото нямаш пари, нямаш право на НИЩО. ТЕЛК комисиите – Ад под небето, чакане с часове пред кабинетите, с дете на ръце, документация просто убийствена и то само за едни 100 лв., вече не помня, колко точно бяха. ЗДРАВНА КАСА, протоколи абсолютно безмислени, за лекарство струващо 4 лв., а скъпоструващото не се поема от касата. Висене по опашки, заедно с болни  хора и пенсионери. СОЦИАЛНИ ГРИЖИ, абсолютно безхаберие, липса на специалисти, дето се казва куцо, кьораво, сакато, всичко в един кюп. Оказва се, че трябва да си специалист по всичко адвокат, соц. работник, лекар задължително и т.н., за да се оправиш с всичкото това беззаконие и бюрократщина. Връщаш се в къщи и почваш да четеш закони, права и да не доумяваш къде живееш, в ГЕТО или в правова ДЪРЖАВА, аз специално все още не зная. На фона на всичко това, изнервени близки, на който няма как да обясниш какво точно ще стане с детето, а и приятелите един по едни се оттеглиха. От тук от там разбираш, че някъде си, обикновено не в Добрич, имало лекар, който може да помогне. Пак тръгваш като задължително влизаш в “борч” с пари. Прегледа при специалист 50 евро, а когато влезеш при трима…, да плащала съм ги. От там излизаш с нещо като диагноза, защото обикновено родителите чуват това което искат да чуят. Не искам да влизам в чак такива подробности, но специалистите гледат в джоба, а не как да помогнат. След установяване на диагнозата, дъщеря ми започна да посещава Центъра за деца с увреждания в гр. Добрич. Между другото, само да отбележа, че за този център научих не от соц. работник в Добрич, а от София, от един от лекарите, без коментар. Постъпване в центъра, безумие от документи, осем на брой: направление от дирекция “социално подпомагане”, акт за раждане, решение на ТЕЛК, имунизационна карта, изследване за бацилоносителство, План за действие от ОЗД?!, социална оценка, снимка на детето. За пример само ще спомена Социалната оценка, ами това “НЕЩО”, на моето дете се изготвя вече 4 години на база соц. оценка от предходната година . Нито соц. работник, нито който и да е било, ме е посетил у дома да ни види или да провери как живея? Работата на специалистите в центъра е крайно недостатъчна, като брой процедури, пък и какъв стимул за работа да имат тия хора с 200 лв. заплата и липса на оборудване .Какъв е типа интеграция, след като болните деца са отделени, изолирани в групички на здрави и други?!…, никакъв. Никаква квалификация на персонала и преквалификация на специалистите, естествено пари няма. Центровете се издържат от дарения, дори и за храна. БОЛНИЦИТЕ – “втория ми роден дом “, мога да напиша и роман за тях. Поредица от много тежки операции свързани с луксация на таза на Преслава, 70 дни в гипсово корито, “ разчекната на 30 градуса “, обездвижена напълно. Това, което причиних на детето си, с тези операции уж „за добро”, сигурно няма да си простя никога. Само за информация, на втората операция дъщеря ми влезе 7 кг., 5 год. дете. Наистина, това бяха нечовешки мъки. Ще ви кажа и какво включва прословутото направление за хоспитализация, само леглото на Преслава, на мен не се полага и храна дори. Анестезии, медикаменти всичко се плаща от джоб. Изписването ни от болницата бе достойно  за скрита камера. Не можем да изнесем детето от болницата, защото е цялото в гипс, сложихме я в чаршаф, за да я дотътрим до колата, и ужаса, че няма как да я внесем в колата, защото самия гипс не позволява да я вкараме  вътре, не се събира. Молим за линеика до Добрич, да АМА не, искат ни 300 лв., за да я превозят до дома. Отказваме, нямаме пари обаждаме се на приятел с по голяма кола, комби да дойде, че да я пренесем. Всичко това е на улицата пред болницата, тя пищи от болки, и ужас. Идва колата и там не влиза, решихме да я сложим в багажника, и така, като чувал с картофи, си я прибрах в къщи. Целият този цирк се разиграва февруари месец, и понеже съм и студент, и трябва да се явя на изпит на 100 км. от Варна, а изпита съвпадна с операцията се явявам там по пижама, както и да звучи това,  взимам си изпита и бягам обратно в болницата .Заради детето си, за да мисля и за нещо друго, а не само ще се оправи ли или не, сбъднах и една от мечтите си да следвам АРХЕОЛОГИЯ , защото няма никъде по хубава история от нашата, и заради това, че детето ми един ден може и да го няма, и аз на практика оставам болногледач или човек без реализация. Във връзка с реализацията на майките с дете с увреждане, както е при мен ви казвам, че вече 3 година се крия от соц. служби да не разберат, че съм студент, защото съм и ЛИЧЕН АСИСТЕНТ на Преслава, и нямам право. КОЙ “по дяволите“ измисли програмата ЛИЧЕН АСИСТЕНТ? Тази програма ще ме прощавате е измислена за “умиращи хора”, неподвижни 90 год. старци, които всеки момент ще ни напуснат. Как може да се сравняват грижите за дете с увреждане и възрастен човек? Разликата е огромна! Програмата по точно правилника към нея не ми позволява да уча, не ми позволява да водя детето си на море, защото ако не съм в къщи и мине соц. ми работник и ни няма, ЩЕ МЕ УВОЛНЯТ!?, не ми позволява да водя детето си на целодневта градина, а само почасово, което е крайно недостатъчно, не ми позволява целева помощ за ел. енергия например, не ми позволява кредит с едногодишен договор, не ми позволява да се преместя в друг град да живея, не ми позволява някакъв обучителен курс. Какво ми позволява ли, НИЩО!!! Искам да кажа, че аз ще продължа да се КРИЯ, но ще завърша висшето си образование, защото не искам да съм ЛИЧЕН АСИСТЕНТ, искам да стана добър археолог. Искам с Преслава да заминем в чужбина, дори и само за консулт със специалисти, защото моето дете има шанс да се възстанови, при нас лекарска грешка няма и слава богу. Е как като и за това нямам право и пари. Имах жилище, имах кола, имах земи, имах и хубава работа…, родителите ни обедняха благодарение на нас, сега нямам Нищо. Точно това Нищо плати на Преслава лечение, път, операции, консулти и какво ли още не. Сега живея, по точно оцелявам в имот, общински, даден ми с 1 година ходене по община и кмет. ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА, е няма такова нещо, ако дойдете, МОГИЛИНО ще ви се стори песен. Текат води от таваните, влага и мухъл дишат децата ми, падат стени и тавани, а ЖИЛФОНД нехае, защо ли?, ами пари НЯМА. Добре поне , че има сдружение “СВ. МИНА “ – сдружение на деца със специални нужди в Добрич, с което сме излагали пред общината идеите си свързани със същата жилищна политика и от какво имат нужда семействата като моето. Липсата на диалог между община и граждани е нещото, което поне тук в Добрич е пречка да се прави каквато и да е политика по какъвто и да е въпрос .В писмо до ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКАТА съм изложила подробно жилищния проблем, липсата на архитектурна среда на семействата на деца с увреждания. Това е така, защото всеки си казва ”това на мен няма да се случи”.  Безхаберието на държавата е плачевно, защото писането на един закон трябва да идва от извора, а кой по-добре от мен в случая ще ви разкаже за това, какво е да имаш дете с увреждане в България. Разберете, модела можем да го дадем само ние майките със специални деца. Ние искаме да работим, искаме да учим, искаме да сме част от тази държава. Всички в ЕВРОПА, а и по целия свят се бунтуват срещу опитите на властите в съответните страни да прехвърлят тежестите на кризата върху нас. Все по-голяма ще става нуждата от промени, от митинги, от протести, защото деца с увреждания ще се раждат, искаме или не. Искам да знаете, че на 14 януари, на протеста бяха истинските българи. Всички някога падат, разликата между силните и слабите духом е във времето, което губят за да се изправят. Аз нямам такова време, нито дъщеря ми. Ние сме там някъде ……, а държавата ни е толкова далече…

Диана Костадинова Дойчева, Добрич

отворено писмо юни 11, 2009

Позволихме си да нанесем някои поправки в писмото, преди да го внесем до изброените институции. Поправките не са смислови, а са свързани с действителната сериозност на въпроса и възможните евентуални последствия за децата с аутистичен спектър. Поради това, счетохме, че е важно да цитираме още по-подробно и буквално г-жа Ламбовска, тъй като цитатите говорят сами за себе си и дават най-ясна представа какво предизвика нашата реакция и големите ни притеснения.

 

По Канал 1, на 09.06.2009 беше излъчено предаването “Едни от нас”, темата беше за децата с аутизъм. Изказването на една от участничките, Мина Ламбовска, предизвика възмущението на всички ни, и най-вече на много майки на деца от аутистичния спектър. Всички ние заставаме зад тази позиция!

Най-лошото е, че изказването й може ПРЯКО да навреди на родителите, да обезсмисли дългогодишните им денонощни грижи, работа с децата им и постигнатите резултати.

 

ДО Г-ЖА МАСЛАРОВА,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА 

ДО Г-ЖА ШИРИН МЕСТАН,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА  ДЪРЖАВНА

АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА 

ДО Г-ЖА ГЕРГАНА ДРЯНСКА,

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДОРЕКТОР НА

АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 

С КОПИЕ ДО: 

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И

ЕКИПА НА ПРЕДАВАНЕТО “ЕДНИ ОТ НАС”

ИВА ДИМИТРОВА- РЕДАКТОР

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ – РЕЖИСЬОР

ВЛАДИМИР АНДОНОВ– РЕЖИСЬОР

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ

От Владислава Цветанова Цолова, представител на родители на деца от аутистичния спектър

Член на УС на НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН”-РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Във връзка с излъченото на 09.06.2009 г. предаване “Едни от нас”,  по БНТ, чиято тема беше за “Аутизма”, и във връзка с изказването на г-жа Мина Ламбовска, основател на частен център за деца с аутизъм. А именно, че “Аутизъм и интеграция са две антагонистични понятия, и в никакъв случай не вървят ръка за ръка”, „тези деца не подлежат на интеграция, т.е подлежат, но това им носи само негативи, и докато едно дете не започне да функционира нормално, то не би могло да бъде интегрирано”, „на родителите е много важно да се каже, че ако дадат детето си в масово училище, това би могло само да навреди”.

 

           Уважаеми господа,

           Бих искала от свое име и от името на много родители на деца с аутизъм, да ви уведомим, че излъченото изказване от ефира на Националната телевизия, може да има пагубни последствия в интеграцията на децата ни и обезсмисляне на дългогодишната ни борба, която водим с разбирането за образование на директори, на училища и учители, и тъкмо когато сме стигнали до един определен етап в интеграцията на децата си, излъченото от ефира на БНТ, би могло да срине всичко постигнато по отношение интеграцията на децата ни. Да ни върне в изходното положение, когато нито един директор на училище не приемаше дете с аутизъм. 

              Бихме искали да кажем, че аутизма е пожизнено страдание, за което няма лек, има скъпоструващи терапии, които коригират разбирането и поведението на децата с аутизъм, а ИНТЕГРАЦИЯТА Е В ОСНОВАТА НА СОЦИАЛИЗАЦИЯТА ИМ, КОЕТО Е НАЙ-ДОБРАТА И НЕОСПОРВАНА ОТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ ТЕРАПИЯ ЗА АУТИЗМА.

            Искрено ви молим, имайки пред вид изложеното по-горе, да си представите, че имате дете с аутизъм, което терапевтирате години наред със скъпоструващи терапии – ежедневна работа с логопед, психолог, биофитбек, звукостимулация (музикотерапия), плуване, езда и делфинотерапия (извън България), постигнали сте етап на интерграция и социализация в училище, след дългогодишна борба и убеждаване директора на училището на детето си. И изведнъж в ефира на Националната телевизия се излъчва изказването, че “Аутизъм и Интерграция са антагонистични понятия”, че „тези деца не подлежат на интеграция, докато не започнат да функционират нормално”, и че обучението в масово училище може само да им навреди, целият ви дългогодишен труд в борбата с аутизма, усилията и безсънните нощи, бдейки над аутистичното ви дете, могат да бъдат сринати, ако след излъченото от ефира на Националната телевизия, директорът на училището, ви помоли да напуснете дотогава, докато детето ви не започне да „функционира нормално”.

            Вследствие на всичко изложено по-горе, се обръщаме се към Вас с молба да изразите становище (в случай, че е различно от нашата позиция), или да ни подкрепите с официален отговор. Настояваме и да се направи още едно предаване за детския аутизъм, но отразяващо истинското му лице, във всичките му аспекти, защото аутистичния спектър е изключително широк. Предаване отразяващо целия спектър на аутизма и даващо правилно послание към обществото, в това число и към директорите на училища, детски градини и учители.
Вероятно, за съжаление, действително има деца, които никога не биха могли да се интегрират, но има и високофункциониращи деца с аутизъм, с интелект в норма и над средната, които задължително трябва да се обучават в масово училище и с помощта на повече внимание, разбиране и подход, биха могли да постигнат резултати не по-лоши, дори по- добри от деца в норма. Но за да се случи това, е необходимо правилно разбиране и приемане на децата с аутизъм.

            Надяваме се, че в интерес на всички български деца и за да дадем равен шанс на всички, включително и на децата с аутизъм, които поради различния начин на възприемане и преработка на информацията, реагират различно, да не им отнемаме правото на образование.

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Деца, увредени от лекарска грешка април 21, 2009

Адвокат за човешки права търси случаи на деца, увредени от лекарска грешка, с цел евентуално завеждане на дело.

Случаите трябва да са:

• не по-стари от 4 години

• документирани

Моля, изпращайте историите си на мен, yana.domuschieva@gmail.com. Аз ще ги прехвърлям на адвоката, а ако той реши, че има надежда, сам ще се свърже със семейството. За съжаление, той няма възможност сам да се среща с всички, които искат да му представят случаи, и затова се налага аз да играя ролята на бариера. Уверявам, че всички случаи ще бъдат прегледани от адвокат.

Моля изпращайте имейл и телефон за контакт.

Яна

Награди “Мениджър социални услуги” 2008 април 12, 2009

Седя си тук и се опитвам да изтръгна от Гугъл имената на всички, които са били наградени тази година на церемония в НДК на 9 април, под патронажа на Масларова. Кратко съобщение от агенция “Фокус” споменава, че са наградени седем директори на домове и социални услуги в общността и допълнително със специална награда директора на “Социални дейности и здравеопазване” в Русе. Пълен списък никъде не намирам.

Не съм учудена. Тази награда понамирисва на същото, на което смърди и правителството ни: на непрозрачност, пране на пари, шуробаджанащина, нечистоплътни сметки. Масларова ползва наградата както Първанов ползва орден “Стара планина”: да отбележи и зарадва верните си кучета. Например през 2007 наградата за цялостен принос е дадена на Иванка Христова, тогава зам. министър на социалната политика, която, ще ме извините, ама няма никакъв положителен принос към развитието на социалните дейности у нас.

Да погледнем липсващата комуникационна стратегия на организаторите.  Нито наградите имат уебсайт, нито организаторите:  Фондация “Човешки ресурси в България и  евроинтеграция” и сп.  “Човешки ресурси”. (Пардон, списанието има някакво подобие на сайт в hit.bg, от което ми се струва, че по качество “Човешки ресурси” е някъде между “Вестник на пчеларя” и “Трета възраст”.)  Отсъствието в Интернет в 21 век означава само едно нещо: нежелание за външни комуникации. Защото външната публика все ще има въпроси. Например

Какъв е процесът на номинация?

Кой членува в журито?

Как журито определя добрия мениджмънт на социални услуги?

Фондация “Човешки ресурси в България и евроинтеграция” пък със същия успех можеше да се нарече Фондация “Ти на мене, аз на тебе” или “Скрито-покрито”. Единственото, което разбирам от тършуване в Гугъл, е, че освен с Масларова и Иванка Христова, фондацията има топли отношения и с Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика.

Та така. Ето някои от наградените тази година:

• директорката на Центъра за рехабилитация и социална интеграция “Емилиян” Даниела Саевска, Разград

• кметът на община Силистра Иво Андонов

• директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване” Даниела Великова, Русе

Яна

НЕДОВОЛСТВО!!! март 21, 2009

Ако сте обърнали внимание в предишната статия, имаше малък абзац “Недоволство”, отнасящо се до майките студентки и майките на близнаци. На пръв поглед сякаш това не касае децата в институции и децата с увреждания, но се оказа, че съвсем не е така! Ето писмото, което ще внесем до Президента с настояване да наложи вето на приетия Закон, а както се оказа, заедно с нас ще внесат писмо и майките на близнаци.

ДО Г-Н ПЪРВАНОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ

С КОПИЕ ДО:

Г-Н ПИРИНСКИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Уважаеми господин Президент,

На 11.02.09 г., бяхме поканени на заседание на Комисията по труда и социалната политика, като представители на неформалната организация „Родители и приятели на деца с увреждания”, по повод обсъждане на Законопроект за изменения и допълнения към Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен на 05.02.2009 г. от народната представителка от НДСВ Христина Христова Велчева и група народни представители. В установения срок, на 26.02., внесохме свои предложения към Законопроекта, касаещи същaтa групa майки, студентки и майки на близнаци, но нашите предложения се отнасят до майките, родили деца с увреждания. Предложенията ни бяха внесени до Комисията по труда и социална политика, до вносителите на Законопроекта, г-жа Христина Христова Велчева и до г-жа Ширин Местан, председател на Агенцията за закрила на детето. (В приложение към това писмо, прилагаме и предложенията ни към Проектозакона.)

Мотивите за нашите искания са, че семействата на деца с увреждания у нас, в по-голяма си част живеят на ръба на социалния минимум, и че именно студентките, родили дете (деца) с увреждане, и майките на близнаци, от които едното или и двете са деца с увреждания, са сред най-рисковата група семейства и рискът от изоставяне за децата им е изключително висок. Предложенията ни са продиктувани и в съответствие с препоръките на Европейския съюз, препоръките от доклада на ООН (от юни месец 2008 г.), на Комитета по правата на детето към ЕС, и в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018г., приета от НС на Р. България. Предложенията ни са в съответствие и със законите на Р. България, касаещи закрилата на децата и семействата им и са продиктувани от мотива за реалното изпълнение и случване на записаните текстове във всички тези наши и международни документи.

Визираните от нас майки на деца с увреждания са част от разглежданата като цяло група майки, студентки и майки на близнаци. По отношение на майките с близнаци като цяло, според приетия декември месец закон, близнаците между една и две години имаха право на месечна помощ в размер на 100 лв. за всеки близнак. Законът обаче така и не се приложи в практиката, парите не бяха изплатени на майките, и което е още по-лошото, новите промени, от февруари тази година, изцяло променят философията на Закона, в частта му касаеща майките на близнаци. Според новите промени майките на близнаци, независимо дали са осигурени или не, ще получават помощ за отглеждане на близнаци, не във възрастта им от една до две години на детето, а от раждането до навършването на една година, като ще я получат наведнъж, еднократно. Тоест, вместо всеки месец да взимат по 100 лв. на близнак , ще взимат еднократно при раждането по 1200лв. на близнак. Законът обаче ще влезе в сила на 31.03.09 г., със задна дата от 01.01.09 г. и съответно всички, на които децата им са между една и две години към този момент, и са разчитали тази година да вземат помощи, няма да ги получат. По повод даването на сумата наведнъж за цялата година, в някакъв смисъл може и да е по-добре, но от друга страна, ако семействата не си направят добре сметката и похарчат всички средства, през втората година, когато всъщност ще им е най-трудно, майките ще останат само с 240 лв.. Логиката на промените от декември месец беше, държавата да подпомага тези семейства именно през втората година, когато майките на близнаци вече не получават  процент от заплатата си, а взимат само сумата – 240 лв. (МРЗ), т.е. остават с много малко средства. Майките на близнаци са категорично против последните промени в Закона и държат на Закона приет декември месец, който считат, че е в техен интерес и подкрепа.

По отношение майките на деца с увреждания, студентки или майки на близнаци, направихме своите предложения към Законопроекта, имайки предвид изключително тежкото им положение. Категорично смятаме, че тези майки, макар и малък процент от майките на деца с увреждания като цяло, всъщност са сред най-рисковата група от българските родители, които изоставят децата си, принудени от липсата на финансова, социална и психологическа подкрепа и стабилност. Майките на близнаци, ако едното или и двете деца са с увреждания, в 99% процента от случаите запазват само здравите си деца и изоставят детето с увреждане. При студентките родили дете с увреждане, поради крехката им възраст, настоящата им неосигуреност и нестабилност в живота, плановете им за бъдеща реализация и т.н.., шансът да задържат дете с проблем е почти нулев. Вследствие, на което на „грижите на държавата”, остават например деца със синдром на Даун, които имат всички шансове за пълна интеграция и нормален живот, деца със „заешка устна”, чисто козметичен дефект, деца с церебрална парализа и мн. други. Нашите предложения всъщност са именно в смисъла на истинската и най-смислена превенция по изоставянето на деца, подкрепата, закрилата и насърчаването на семействата им, в отглеждането на децата в семейна среда. Смятаме, че предложените от нас промени към Закона за семейните помощи, са една от стъпките за създаване условия и възможност на тези майки да запазят децата си, както и в посока промяна отношението на обществото към различните деца. Само политиката на подкрепа, закрила и насърчаване към семействата, особено към семействата на деца в риск, ще доведе до реални и добри резултати в близко и обозримо бъдеще. Резултатите от такава политика ще са, реално намаляване броя на изоставените деца, защита и гарантиране на първото и основно право на всяко дете, отглеждането му в семейна среда.

Второто заседание на водещата Комисия по повод Законопроекта, се е състояло на 11 март. Беше ни съобщено за заседанието и получихме покана за присъствие, сутринта, в същия ден на самото заседание. Считаме това за крайно неуважително и несериозно, имайки предвид изключителната ни ангажираност към предлаганите промени. Ако за останалите участници, работата в това заседание е свързана само с преместването от един кабинет в друг, за нас, представителите на гражданската инициатива е свързано с огромни усилия, средства и време (някои от родителите, инициатори на предложените промени са от най-отдалечените краища на страната).

Поради некоректното ни осведомяване, не успяхме да излъчим представител, и съответно нямахме никакъв шанс да защитим предложенията си. Според неофициална информация (за съжаление никой до момента не е счел за нужно да ни предостави официална такава), законопроектът е приет на второто обсъждане, без дори да са прочетени и разисквани нашите предложения, въпреки, че сме изложили много подробно обосновката си. Неофициално ни беше казано, че финансовият министър е отхвърлил нашите предложения, а иначе Комисията не е имала нищо против тях. Защо тогава предложенията ни не бяха защитени от Комисията по труда и социалната политика, както и от Агенцията за закрила на детето, именно като държавните представители, които трябва да защитават интересите на децата и семействата, и да се стремят да изпълняват в практиката, заложените политики в Националните ни стратегии, както и Европейските препоръки, касаещи правата и закрилата на децата и семействата, особено по отношение на децата в риск от изоставяне. Държавата ни така и не е предприела все още, сериозни, спешни и резултатни мерки, за предотвратяването и намаляването броя на изоставените деца и подкрепата на семействата в риск. Реално, на практика, такива мерки няма, точно обратното, в момента се наблюдава бум в изоставянето на деца, най-вече бебета. А най-страшните и необратими вреди върху децата, отглеждани в институции, се нанасят именно във възрастта между нула и три годинки.

Във връзка с всичко това, настояваме и Ви умоляваме, да упражните правото си да върнете за преразглеждане приетия Закон за семейните помощи за деца, поради посочените по-горе от нас мотиви и съображения и поради убеждението ни, че промените не са в интерес на българските деца и семейства. Страната ни търпи изключително сериозни критики и санкции от страна на Европейския съюз, по редица проблеми, в това число и по отношение на изоставените деца в институции, сегрегацията на децата с увреждания в институции, по отношение на образованието им, липсата на достъпни социални, здравословни и образователни услуги за децата с увреждания и семействата им, дискриминацията на хората и децата със специални потребности и изолацията им от обществото. Кауза и проблеми, с който и Вие, г-н Президент, нееднократно сте заявявали, че сте лично ангажиран.

В подкрепа на исканията си, прилагаме част от препоръките на ООН, в доклада за България от юни месец 2008 г..

1. Комитетът отбелязва многобройните усилия, полагани от държавата за гарантиране на правата на детето в семейна среда. Въпреки това, има притеснения, че не се оказва достатъчно и подходяща подкрепа на семействата с деца и особено на семейства в риск поради бедност, както и на семейства, отглеждащи деца с увреждания или на самотни родители. Също така, Комитетът изразява безпокойство от недостатъчната ранна интервенция, вкл. оказване на подкрепа на семействата и кризисна интервенция, което води до увеличаване на броя на пренебрегнатите и изоставени деца и е основна причина за високия брой деца, отглеждани в институции. В тази връзка Комитетът е притеснен от липсата на достатъчен брой услуги за семейно консултиране, програми за обучение на родители, както и обучени професионалисти, които да идентифицират и да се занимават с проблемите в семейството.

2. Комитетът препоръчва на държавата:

- Да пренасочи средства от държавния и общинските бюджети за увеличаване на финансирането на програми и услуги, които да спомогнат за подобряване на възможностите за отглеждането на децата в семейната им среда;

- Да увеличи подкрепата за семейства с деца, особено за семействата, живеещи в бедност, семейства, отглеждащи деца с увреждания или самотните родители.

Г-н Президент, разчитаме и се надяваме да вземете отношение по изразената от нас гражданска позиция и да упражните правата, които имате по Конституция. Така ще докажете, че българските държавници все още зачитат и уважават мнението на обикновените хора и граждани и се съобразяват с тях в провежданите политики. Както и, че волята на държавниците ни е да провеждат политики в интерес на българското обществото и народ, а не обратното.

Изоставените деца се увеличават въпреки мерките март 21, 2009

Изоставените деца се увеличават въпреки мерките
в-к Сега

Въпреки държавната грижа изоставените деца се увеличават от началото на тази година, показаха статистики от последните дни. Само за януари и февруари са били изоставени 200 деца до 3 г., съобщиха от фондация “За нашите деца” преди ден. За миналата година бройката ни извежда на първо място в Европа – 2083 деца са постъпили в институции. Тревожната тенденция потвърждава и социалното министерство. Оттам не оповестиха точни данни, но признаха, че се увеличават изоставените деца до 3 г. в София и Перник.

През 2008 г. държавата е дала над 5.4 млн. лв. за извеждане на деца от институции и преход към алтернативна семейна грижа. Средномесечно през миналата година МТСП е работило по 3585 случая. 17 515 неосигурени майки са били подпомогнати с еднократна помощ при бременност, докато тази година броят им ще се увеличи сериозно до 24 500.

Няма голям успех и в друга област – професионалната приемна грижа все още е твърде ограничена. Само 87 души са станали професионални приемни родители през миналата година, показва статистиката на МТСП.

НЕДОВОЛСТВО

Една съвсем нова мярка пък – изплащането на помощите за деца накуп за майки на близнаци и студентки, вече си навлече критики. Промяната мина на първо четене в парламента преди празниците. Целта й е да облекчи тези семейства, като им осигури средства за креватче, количка и др. неща от първа необходимост веднага след раждането. В отворено писмо до институциите родителите настояват парите да продължат да се изплащат равномерно, защото след втората година на децата доходите и без това рязко спадат от 90% от заплатата на минималното възнаграждение.

Наплив от чужденци да осиновяват българчета

в-к Дневник

Предстои приемането на нов Семеен кодекс, който следващата седмица ще бъде разгледан на второ четене от парламента, съобщи министърът на правосъдието Миглена Тачева. Според проекта дете, оставено в дом, след шест месеца ще има право да бъде записано в регистрите за осиновяване, без да е необходимо съгласието на родителите. Действащият в момента кодекс затруднява много осиновяванията, тъй като родителите трябва да дадат изрично съгласие и често отказват или не може да бъдат намерени. Само от началото на тази година в домове са изоставени над 200 деца, съобщиха наскоро социалните служби.

Масларова трябва да се извини март 19, 2009

В писмо до Нова ТВ и ВИП Брадър Масларова вчера нарече човек с увреждане “клето създание”. Нужно ли е въобще да обяснявам колко е обидно да те нарекат “създание”, че и клето при това? Съжаление и погнуса има в този израз.
Едва ли някой е изненадан. Аз не съм. Още от Могилино си знаем, че Масларова смята хората с увреждания за втора ръка хора, които “толкова си могат”. Да пълзят по пода, да мучат и това е, драги зрители!  Политиката на министерството й е да раздава дребни пари, които позволяват на хората с увреждания да живеят като просяци. Успяват горе-долу да не умрат от глад, но реални права нямат. А Масларова през месец-два обяснява колко мно-о-ого се прави за тях! Е, не като в Западна Европа, ама България е бедна държава (затова тя си купила самолетен билет за 17 000 лв).

Настояваме Масларова да се извини!

Още при Нервната акула и Стефан Стоянов.

Присъединете се към групата “Клето създание – фен клуб на Емилия Масларова” във Фейсбук.

Сещате ли се за други бележити изказвания на Масларова или други наши политици? Споделете с нас!