Ролята на ултраконсервативните християнски позиции в критиката на проектозакона за детето януари 13, 2012

Блогът на Стефан

януари 12, 2012 по Стефан   запазено под Featured, Права на детето

Тези, които четат блога ми знаят, че аз съм критичен приятел на проектозакона за детето. Подкрепям го по принцип, намирам много подобрения и запълнени празноти в сравнение със сега действащото законодателство, но намирам и много проблематични текстове, които силно критикувам.

В този момент обаче намирам за по-проблематична позицията на най-видимата група противници на проекта, които  изцяло го отхвърлят, не искат той да се превърне в закон и опитват да представят възгледите си срещу закона за изхождащи от позицията на здравия родителски разум -  Гражданска инициатива за семейството. Затова тук ще опитам да проследя корените на това отхвърляне.

Според уебсайта й Гражданска инициатива за семейството е „неформално сдружение на граждани и НПО“, което е подкрепяно от 13 организации и над 700 родители. Гражданска инициатива за семейството  отхвърля проектозакона в неговата цялост. Това Те са съставили писмо до основните институции в страната, което приканват съмишлениците си да подпишат и изпратят по електронна поща. Ето основното послание на писмото[1]:

„Предвид всички явни доказателства, че проекта за „Закон за детето“ е изключително груб опит от страна на неговите съставители да атакуват и рушат утвърдени ценности и добри традиции в нашето общество, да омаловажават и дискредитират семейството и да доведат до неговото обезсмисляне, настоявам твърдо:

Проектът за „Закон за детето“ да бъде категорично отхвърлен!“ (курсивът мой. Запазен е оригиналният правопис в писмото)

Същата позиция беше потвърдена на дискусията, организирана от СДС в парламента на 12 януари 2012.

Моят коментар цели да докаже следното:

1. Искането на Гражданска инициатива за семейството за отхвърляне на проектозакона за детето не е представително за мнението на родителските организации, дори за тези, членуващи в Гражданска инициатива.

2. Атаките на Гражданска инициатива за семейството срещу основни принципи и разбирания на Конвенцията на ООН за правата на детето идват от силно консервативни християнски позиции и не са представителни като цяло за християнските възгледи за правата на детето.

3. Позициите на Гражданска инициатива за семейството са в противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето, тъй като отричат основни принципи и понятия, на които стъпва Конвенцията.

Родителски организации

Официално обявената позиция на поне две от организациите, свързани с Гражданска инициатива за семейството не подкрепя искането за отхвърляне на проектозакона. Ето какво е виждането на „Национален алианс Усмихни се с мен“ и „Движение на българските майки“:

„Ние не сме против приемането на нов закон, точно обратното. Но, въпреки, че проектът прави много сериозна заявка във вярната посока, особено след последно нанесените в него допълнения, буквално дни преди кръглата маса в НС преди месец, където беше представен официално, за съжаление продължава да пропуска най-важното право и най-важния интерес на детето, а именно правото му на Семейство. Причината да имаме сериозни критики към проекта е именно, за да защитим правата на детето, точно по начина, по които са разписани в Конвенцията за правата на детето.“ (курсивът мой)

Тази позиция двете организации потвърдиха и на 12 януари 2012 година на дискусията, организирана от СДС в парламента, където те ясно се разграничиха от призивите законът да бъде отхвърлен в неговата цялост и изразиха несъгласие с позицията за пълно отхвърляне, приета от СДС.

Двете организации имат много и сериозни критики към проекта, но, както личи от цитата по-горе, са „за“ приемането на нов закон, ако техните искания бъдат удовлетворени.

Отрицателите на проектозакона

Вече писах[2] за анализа на Виктор Костов от„Свобода за всеки – адвокати“, който подкрепя Гражданска инициатива за семейството също иска отхвърляне на проектозакона като изхожда от ултраконсервативни християнски позиции.

Тук ще напомня само един елемент от неговия анализ – отхвърлянето на концепцията за психическо насилие в проектозакона. То нагледно демонстрира отношението към Конвенцията на ООН за правата на детето, където тази концепция присъства повече от 20 години в нейния чл.19:

1. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.

Гражданска инициатива за семейството публикува на сайта си и анализи на проектозакона за детето на две американски организации. Кои са те?

The Alliance Defense Fund

The Alliance Defense Fund (ADF) e консервативна християнска организация, която се бори против равните права на хората с нехетеросексуална ориентация, против правото на аборт и за правото на родителите да изтеглят децата си от часовете по полова просвета в училище ако не са съгласни със съдържанието им. Нейният дневен ред е защита правата на семействата с консервативни християнски виждания. Единственият жив съосновател на организацията, Джеймз Добсън, е известен като отрицател на Конвенцията на ООН[3] за правата на детето и експерт по „напляскването“ на деца. Тъй като такива методи на „възпитание“ се опират на няколко цитата от библията[4], някои организации ги определят като религиозно мотивирано малтретиране на деца[5]. Добсън е автор на редица книги за отглеждане на деца, в които горещо препоръчва тази форма на възпитание. Тя трябва да влезе в употреба, когато детето стане на 15 месеца.[6][7] Добсън е известен и с това, че в една от книгите си, „Детето със силна воля“, разказва как набива дакела си, за да демонстрира как трябва да бъде пречупвана волята на децата.[8]

Когато ADF цитира Конвенцията на ООН за правата на детето, тя винаги подбира избирателно единствено текстовете, които засягат правото на детето да расте в семейството си и тези за ролята на семейството (страници 9-10 от анализа на ADF на проектозакона за детето). ADF използва избирателно принципа на най-добрите интереси на детето, когато цели да придаде убедителност на своите каузи. Като критикува например липсата на релизиозно обучение в училище, ADF твърди, че ограничаването на възможността за религиозно образование в училище е против най-добрите интереси на детето, „възприети като стандарт в международното право“.

ADF отрича необходимостта в проблемни и рискови ситуации най-добрите интереси на детето да бъдат определяни извън семейството – не се прави разлика между всекидневния живот на детето в едно добре функциониращо семейство и ситуации в семейството, в които се налага външна подкрепа или намеса с цел закрила на живота и безопасността на детето:

„Предложеният законопроект обаче налага държавния възглед затова кое е в най-добрия интерес на детето, без необходимата неутралност, изисквана от Конвенцията, по отношение на светостта на връзката родител/дете.“[9] – стр. 21

Най-добрите интереси на детето според Конвенцията и проектозакона

Горната интерпретация пренебрегва пряката връзка между  един от основните принципи на Конвенцията и текстовете в проектозакона, засягащи определянето на най-добрите интереси на детето – проектът просто пренася постановките на чл. 3 от Конвенцията и неприемането на тези текстове е имплицитно отричане на прилагането на принципа за най-добрия интерес на детето. Този член изисква държавата да взима предвид най-добрите интереси на детето в онези ситуации, в които тя, тоест нейните органи, трябва да предприемат действия, засягащи детето: „Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.“[10] Очевидно това не важи в контекста на нормалното всекидневно общуване между родители/настойници и деца, където родителите са напълно компетентни да взимат решения, свързани с детето – родителите нямат задължение да се водят от най-добрите интереси на детето във всекидневното им отглеждане. Но когато се налага държавен орган да постъпва според най-добрите интереси на детето, отговорността за определянето на тези интереси вече е на взимащия решението. Кой освен съдът, подпомаган от социалните служби може да изпълни тази функция?

За добро или за зло, Конвенцията просто казва, че най-добрите интереси на детето са основно съображение – не основното съображение.[11] Те са основно, но не единствено и дори не задължително решаващо съображение.[12] Органът взимащ решения ще трябва да се съобрази с най-добрите интереси на детето, както и с всички други негови права. Той ще трябва да направи същото с правата на родителите и други лица, свързани с детето. Между тези права може и често ще има конфликт, затова ще трябва винаги да се търси балансът между тях.

Всяка друга интерпретация би игнорирала важни права на някоя от заинтересованите страни и така взетото решение би било атакуемо пред по-висша инстанция на съда и евентуално пред Европейския съд по правата на човека.

Но в самото определяне на най-добрите интереси на детето възгледите на родителя или настойника не е задължително да се вземат предвид, защото например:

• родителите може да са в развод и да имат конкуриращи се интереси и претенции спрямо отглеждането на детето. Как тогава семейството да определи най-добрите интереси на детето?
• родителят има временно или постоянно ограничени родителски права по причини, споменати в действащите закони и в проектозакона
• родителите да са мъртви или неспособни да се грижат за детето

Проектозаконът изброява 13 обстоятелства, които да бъдат взети предвид при определяне на най-добрите интереси на детето и мисля, че взимането предвид на информацията от тях ще помогне за качествено определяне на най-добрите интереси на детето.

Друго изказване, което показва представата за правата на детето на ADF е неговият отговор на консултация на Европейската комисия във връзка с предложената от нея програма на Европейския съюз за правата на детето. В него се казва:

„В заключение, докато ADF приветства загрижеността на Комисията за правата на детето, нейната загриженост трябва да бъде основно за благосъстоянието на децата, а не за упражняването на права в тяхната абстрактност или по начин, изключващ правата на родителите и семейството.“[13] – стр. 9.

С това мнение ADF приоритизира един вид права на детето над останалите и не признава наличието на права на детето отделни от или извън семейството. Това е не само в силен контраст с вижданията на организациите, които работят в областта на правата на детето, но и в контраст с разбиранията на редица християнски деноминации и християнски организации, работещи в тази област. Примери ще дам по-долу в текста.

The Home School Legal Defense Association

Другата международна организация, предоставила свое становище по проектозакона за детето на Гражданска инициатива за семейството е The Home School Legal Defense Association (HSLDA). Тя е описвана като организация, “известна с (и често критикувана затова вътре и извън движението за домашно образование) връзките си с християнската политическа десница и с твърдата си подкрепа за различни консервативни политически и религиозни каузи, някои от които не са свързани с домашното образование.“[14]

Критиците на HSLDA я обвиняват, че с лобистките си тактики представя привържениците на домашното образвание в лоша светлина и че напада закони, които всъщност са от полза за привържениците на този тип образвание.[15]

В коментара си по проектозакона за детето HSLDA повтаря вече познатите тези, че проектът „не зачита правата на родителите да вземат решения относно децата си“ и че „поставя изключителните правомощия върху децата в ръцете на държавата“. Тази позиция се изяснява от факта, че HSLDA членува в коалицията Parentalrights.org, чиято основна цел е да не позволи Конвенцията на ООН за правата на детето да влезе в действие в САЩ (САЩ и Сомалия са единствените държави в света, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето). За целта коалицията от една страна се бори срещу ратифицирането на Конвенцията, а от друга страна, в случай че не успее да се пребори, лобира за така наречената Поправка за родителски права в конституцията на САЩ, която ще даде на родителите „закрила“ от Конвенцията на ООН за правата на детето и изобщо от намесата на държавата в семейството[16]. Тук, в далечна Америка, могат да се открият идеологическите вдъхновители на някои от най-яростните борци срещу проектозакона за детето.

На базата на информацията представена дотук и на общоприетото тълкуване на правата като неотделими и взаимносвързани мога да заключа, че ADF и HSLDA имплицитно отричат правата на детето като цяло и са по-скоро противници на Конвенцията на ООН за правата на детето, заради опасността, която привиждат в нея от държавна намеса в семейния живот. Правата на детето са граждански, политически, социални, икономически и културни и вървят всички заедно: „Отричането на едно право може да се отрази негативно на други права, дори напълно да ги подкопае.“[17]

Църкви и християнски организации, подкрепящи Конвенцията на ООН за правата на детето

Сега ще разгледам, за сравнение, други християнски гледни точки към правата на детето и Конвенцията на ООН. Ватикана е един като цяло лош пример, когато говорим за права на детето не само заради многобройните случаи на сексуално малтретиране на деца в католически църкви и други институции, но и заради случаите на прикриване на такива престъпления и техните извършители. Ватиканът обаче, имайки статут на държава, е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на детето, защото официално е приел принципите и отговорностите, заложени в нея.

Да вземем друг пример – Църквата на Англия. Ето какво казва Църквата на Англия в документ от 2007 година в отговор на консултация на правителството по въпроса за въвеждането на законово задължение за регистрация на двамата родители в удостоверението за раждане, когато ражда неомъжена жена[18]. Църквата на Англия базира отговора си на три християнски принципа. Първият, който тя посочва е, че децата са за родителите дар от бог, а не тяхно право. На второ място следва разбирането, че семейната среда, осигурена от брачния съюз е най-добра за процъфтяването на детето и изграждането на неговата идентичност. И още:

„Нашето теологическо разбиране за децата е формирано от примера и ученията на Исус, който застана на страната на тези, които са безгласни, и открито подкрепи благосъстоянието на децата. Затова нашият отговор е базиран на принципа за поставянето на най-добрите интереси на детето на първо място.“[19] (стр. 1) (курсивът мой)

Тук е пределно ясно, че поставянето на най-добрите интереси на детето на първо място означава поставянето им пред интересите на родителите.

Неслучайно The Children’s Society, детската неправителствена организация на Църквата на Англия е един от най-ефективните борци за правата на децата в Англия.

Сега да погледнем към една от най-големите в света християнски организации, работещи по  детските права, основана на християнски принципи – World Vision, чиято международна централа е в САЩ. Мнозина я наричат евангелска организация, макар, че тя не харесва този етикет. Ето няколко цитата от World Vision за правата на детето и за мястото на възгледите на детето при взимането на решения, които го засягат:

„Според Конвенцията на ООН за правата на детето децата имат право да изразяват възгледите си по всички въпроси, които ги засягат. World Vision е ангажирана с насърчаването на способността на децата да бъдат активни граждани, с подсилване на упражняването на правата им през детството им и до достигането им на пълнолетие. “ (курсивът мой)

„Опитът на World Vision, свързан с участието на децата в изследвания показва не само, че децата могат смислено да участват в изследвания, по проблеми, които ги засягат, но също така показва, че децата биват изключвани от всекидневното взимане на решения в техните семейства и общности.“[20]

Очевиден е контрастът между това разбиране, и пренебрежителното отношение на Виктор Костов от „Свобода за всеки – адвокати“ към идеята мнението на децата да бъде взимано предвид. Ето какво казва той:

„При формиране на „най-добрия интерес на детето”, законът предвижда вземане предвид желанията и чувствата на детето - критерий, който е неразумен, необмислен и противоречи на всеки здрав разум и традиция в отглеждането на деца.“[21] – стр.3

Продължаваме с World Vision. Ето какво казва организацията по въпросите на деинституционализацията:

„Деинституционализацията е въпрос на човешки права. Конвенцията на ООН за правата на детето разпознава семейството като най-добрата среда за растежа и благосъстоянието на децата и задължава държавите да предотвратяват отделянето на децата от техните семейства, освен когато отделянето е в най-добрите интереси на детето“[22]. (курсивът мой)

За разлика от World Vision, представителите на Гражданска инициатива за семейството не желаят да допуснат някой извън семейството да определя най-добрите интереси на детето, нито могат да допуснат, че отделянето на детето от семейството може да бъде в неговите най-добри интереси.

Философията на пълна ненамеса на държавата в семейните дела поощрява някои от най-тежките форми на насилие срещу деца

Докато Гражданска инициатива за семейството плаши семействата с абсурдната теза, че деца ще бъдат разделяни от родителите им за неща като инцидентен плесник или изкрещяване от родителя, тя не желае аудиторията им да си даде сметка, че нейната философия за пълна ненамеса на държавата в семейството е философия, която индиректно поощрява някои от най-тежките форми на насилие срещу деца. Ако по света и у нас социалните служби и държавата като цяло нямаха никакво право да се намесват в живота на семействата, явления като гениталното обрязване на момичета, сексуалното малтретиране на деца в семейството, браковете на деца, трудовата експлоатация на деца и трафика на деца щяха да процъфтяват необезпокоявани от държавна намеса. Тъжната истина е, че те всички се случват или започват в семейството.

 

Стефан Стоянов

Отворено писмо декември 15, 2011

Относно статия във в. Дневник от днес, 15.12.2011 год., „Възрастни в спор по проекта за Закон за детето“

http://dox.bg/files/dw?a=9154bee69c

Във връзка със статията на Веселина Доткова, искаме да Ви обърнем внимание, че „Национален алианс Усмихни се с мен“ и „Движение на българските майки“ не сме „родителски групи”, както ни представя авторката, а организации със сериозен опит и работа доста отдавна в сферата за децата и семействата. „Национален алианс Усмихни се с мен“ сме и членове на работната група по новия проект на Закон за детето и семейството, от самото й създаване. Статията не обективна и по доста едностранчив и повърхностен начин представя критиките и проблемите на законопроекта. Нашите организации винаги са имали много принципна и ясна позиция, относно исканите от нас реформи в политиките за децата и семействата, заради и което дълго настоявахме за сериозни и цялостни законодателни и институционални реформи. Ние не сме против приемането на нов закон, точно обратното. Но, въпреки, че проектът прави много сериозна заявка във вярната посока, особено след последно нанесените в него допълнения, буквално дни преди кръглата маса в НС преди месец, където беше представен официално, за съжаление продължава да пропуска най-важното право и най-важния интерес на детето, а именно правото му на Семейство. Причината да имаме сериозни критики към проекта е именно, за да защитим правата на детето, точно по начина, по които са разписани в Конвенцията за правата на детето.

Основният проблем на проекта е, че не отразява в пълнота Конвенцията за правата на детето, и поради отразяването й на „парче“, избирателно, я деформира и изкривява по начин, който ще навреди и на детето и на цялото ни общество. Изключително важните чл. 5 и чл. 18 от Конвенцията за детето, изобщо не са отразени в проекта, а зад философията и смисъла на текстовете им седи не само разбирането, но и изискването за респект и уважение към институцията Семейство, като основната и най-важна институция в обществото. Семейството трябва да бъде закриляно, защитено и разбирано в неговата цялост, с детето като неделима част от тази него. Същото изисква и чл. 14 от Конституцията на Р България. „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.“ Конвенцията за правата на детето, не само, че не е противосемейна, а точно напротив, още в преамбюлът си, изрично и в чл. 5 и чл. 18, и в цялото й Ръководство за прилагане в практиката, поставя семейството в центъра, като най-важната обществена институция, която носи първоосновната отговорност да защитава правата и най-добрите интереси на детето. На държавата е поставено задължението да подкрепя и подпомага семейната институция по всички възможни начини, така че да е в състояние да осъществява отговорностите си и да ограничи до минимум държавната си намеса в семейството. Именно държавната намеса, особено допускането и възможността за субективна или злонамерена такава, е това, което притеснява всички останали организации,  така наречените от Веселина Доткова, „Християнски“, а не отнемането на някаква „власт“ над децата. Ако говорим за власт над децата, то точно държавата е тази, на която трябва да й се отнеме властта над децата ни, която сега има и по закон и на практика, защото държавата е носителят на цялата отговорност за децата ни, а не ние, тяхните родители и семейства. Изискването държавата да сведе и ограничи до минимум намесата си в семейството, е много сериозно отразено в Конвенцията и Ръководството й, точно поради което Конвенцията определя семейството и родителите като най-висшите и първоосновните носители на отговорността за закрилата, отглеждането и развитието на детето. Ръководството: „Правата на детето и семейството вървят ръка за ръка“, „Гражданските права на детето започват вътре в семейството“. „Правата на детето в никакъв случай не трябва да се противопоставят на правата на родителите или да се разглеждат отделно“, подчертава се силно, че „даването на права на детето вътре в семейството, не означава, че те ще се упражняват за сметка на другите, и по-специално на родителите, а точно обратното, те трябва да укрепят и засилят правата на цялото семейство. По отношение на родителите, акцентът трябва да се сложи върху отговорностите.“ „Основната институция в обществото, отговаряща за оцеляването, закрилата и развитието на детето е семейството“.

Държавата, държавната власт, първо трябва да признае това (изискване на чл. 18 от КПД) и после да си поеме задълженията да гарантира реална закрила, защита и подкрепа на Семейството, като основната институция, която е в състояние да гарантира правата и интересите на детето.

Проектът за закон претендира, че гарантира правата и интересите на детето, а всъщност ги застрашава, защото отразява всички текстове на Конвенцията, които касаят Детето, но не отразява по никакъв начин, пропуска ги изобщо, текстовете на чл. 5 и чл. 18, които касаят Семейството. По този начин деформира и изкривява целия дух, философия, цели и смисъл на Конвенцията, застрашава детето, като застрашава най-важната за неговото оцеляване и развитие институция, семейството му. Застрашава се цялото ни общество.

Прикачаме и последно внесените предложения към проекта. Имайте  предвид и, че „Нaционална мрежа за децата“ не са представители на гражданското общество в България, още по-малко на Родителските организации, които са пряко и лично заинтересованите от тези политики, защото всъщност те се отнасят за децата и семействата ни.

Гражданското общество, родителските организации, които защитаваме правата и интересите на българските деца, родители и семейства, можем и сами да поставяме проблемите пред управляващите и лично да защитаваме интересите си, нямаме нужда от посредници, които да ни представляват и от наше име да защитават нас и децата ни.

Преамбюл на Конвенцията:

„Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото.

Признавайки, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство.“

Чл. 5

Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Чл. 18

1. Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

 

С уважение:

Teoдора Пиралкова

Председател на УС на „Национален алианс Усмихни се с мен ”

Росица Букова

Изпълнителен директор на „Движение на българските майки“

Дата:  15.12. 2011 год.         

Адрес за обратна кореспонденция: гр. София – 1408, кв. „Иван Вазов”, бул. „Витоша” 137, e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg  , тел: 0888-87-97-98

НОВ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО декември 5, 2011

 http://dox.bg/files/dw?a=b5bbf5e8bf

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ОТ

РОДИТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

 

ОТНОСНО:  ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

 

ДО

 

Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА

ЗАМ. МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

 

1. Настояваме проектът за нов Закон за детето да стане Кодекс за „Семейството, майчинството и детето“, по смисъла и в изпълнение на чл. 14 от Конституцията на България: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“.

Настояваме и, това да е Кодекс, предвид съдържанието на проекта и цялата обединена и кодифицирана материя в него.

Нашето мнение е, че не ни е необходим нов разширен вариант на Закона за закрила на детето, отнасящ се до всички деца, а не само до децата в риск. Необходима ни е съвършено нова държавна политика и приоритети, които да защитят семейството и семейната среда на детето. Нормативна уредба уреждаща семейната политика на държавата, поставяща си за цел да гарантира правата и най-добрите интереси на детето вътре в семейството му. Уреждаща държавните способи, мерки и механизми за закрила и подкрепа на семейството. Семейството е най-добрия интерес на детето. Не политиките за детето ще гарантират правата и най-добрите му интереси, а политиките за семейството на детето са тези, които работят за неговия най-добър интерес. Гарантират правото му на родителска грижа, закрила и обич, на щастливо детство, семейство и сигурност. Работят за ограничаване на необходимостта от държавна намеса в семейството, държавно отглеждане и издръжка на деца. Работят за затваряне на „изхода“ от семейството, което единствено работи за затваряне на „входа“ към институциите за държавно отглеждане.

Кодексът за Семейството, майчинството и детето, според нас следва да регламентира цялостните и комплексни държавни политики в сферата за семействата, майчинството и децата, здравни, социални, образователни, безопасност, сигурност и други. Подкрепата, защитата и закрилата на семейството,  така че да е в състояние да полага отговорна и добра грижа при отглеждането, израстването и развитието на децата си. Да е в състояние да защитава най-добрите интереси на децата в семейството и семейната им среда. Да постави институцията Семейство и семейната политика като център и приоритет на държавните политики.

Семейният кодекс считаме, че следва да регламентира семейните отношения основно от правно-юридическата им страна, при съжителство в брак или без брак, брачните договори, разводите, имуществените съпружески отношения, наследство, издръжка, признаване на детето при съжителство без брак, произход от майката и от бащата, равенство на мъжа и жената, доброволност на брачния съюз и т.н…

Във връзка с предложението и аргументите си за „Кодекс за семейството, майчинството и детето“, предлагаме и всички предвиждани държавни и общински органи и отдели, изпълняващи, координиращи и контролиращи политиките обект на законопроекта, да са за „Семейството и детето“.

 

2. Категорично настояваме за въвеждането на терминът „РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ“.

(1) В раздел „Определения“, чл. 3, нова точка 19:

19. „родителска отговорност“ са правата и задълженията на родителите или според случая законните настойници, свързани с поемането и полагането на грижи за отглеждането, израстването и развитието на детето, с личността, както и със собствеността му, ако притежава такава. Лицата притежаващи родителска отговорност за детето са носители на първостепенната отговорност за него.

(2) В „Общи принципи“, чл. 4, ал.(1), нова точка 5:

1. 5.     Родителите или според случая законните настойници, носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.

 

(3) Нов раздел след раздела „Най-добрите интереси на детето:

 

Раздел:

“ Родителска отговорност. Права и задължения на родителите“

Чл… Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането, израстването и развитието на детето.

Чл… Най-добрия интерес  на детето е тяхно първостепенно съображение при поемането и полагането на грижите за отглеждането, израстването и развитието на детето, за личността, както и собствеността му, ако притежава такава.

Чл… Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната обща отговорност за детето, което означава да действат, съобразно най-добрия интерес на детето.

Чл… Държавата защитава и подкрепя семейството в осъществяването на отговорностите му за отглеждането, развитието и гарантирането на най-добрите интереси на детето в семейна среда.

Текстовете от раздел „Родителски права и задължения“ на стр. 21, предлагаме да дойдат тук.

 

След предлагания от нас нов раздел „Родителска отговорност. Права и задължения на родителите“, логично ще следва сега съществуващия в проекта: „Подкрепа и съдействие на родителите“.

Аргументи:

Става дума за отразяване в законодателството ни на чл. 5 и чл. 18, т. 1, 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето, Преамбюлът на Конвенцията, както и целия и дух, съдържащ се във всичките й текстове.

„РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ“ – Европейска комисия

„Терминът „родителска отговорност“ се използва за описване на задълженията и правата при отглеждането на дете.

Понятието „родителска отговорност“ покрива задълженията и правата, свързани с поемане на грижи за личността и собствеността на детето. Това включва отговорност за осигуряване на подслон, храна и дрехи на детето, както и отговорността за отглеждането на самото дете. Тя включва и отговорността за опазване на собствеността на детето, ако има такава, а също и правото за представляване на детето пред закона.

Лицата, притежаващи родителска отговорност за детето, могат да бъдат разглеждани като „титуляри на родителска отговорност“.

От въвеждането на понятието „родителска отговорност“ следват Права, най-важните права за всеки със статут „родител“ в обществото ни. Правата и задълженията на всеки в обществото, в това число и на „родителят“,  произтичат от отговорностите,  на които е носител. Родителите и Семейството не сме носители на никакви отговорности, съответно нямаме и никакви права, освен изкривеното право на собственост върху децата си. В момента, и в този проектозакон включително, са разписани Отговорности, т.е. Права върху децата ни, на всички държавни и общински служители, само „Родителите и Семейството“ не са носители на никаква „отговорност“, т.е. нямат никакви права. Родителите и Семейството, най-важната институция и за детето и за обществото ни, са поставени в подчинение на държавата, имат само задължения. Това е политика, която води началото си от посттоталитарното общество и политики, където философията е: „Държавата знае най-добре!“ „Родителите“ имаме права само като граждани, но не и със статута „родител“, с него сме третирани като крепостни селяни, които имат само задължения. Държавата носи отговорността, съответно има право да налага изисквания и задължения,  родителят и семейството нямат право, да изискват от държавните и общински институции и служители, най-доброто за израстването и развитието на децата си. Без реални права, няма как да направим най-доброто за децата си. Държавата трябва да се отърве от посттоталитарния си манталитет и да признае първостепенната Отговорност на родителите и семейството, от което ще произтекат и реалните права и задължения за родителите. Настояваме за Родителските си права. Задължението на държавата е да помага и подкрепя семейството, така че то да е в състояние да осъществява по най-добрия начин отговорностите си към децата, за да се сведе до минимум необходимостта от държавна намеса, както и драстично да се намали броя на изоставяните деца.

Не може държавата да има отговорността, т.е. правата върху децата ни, а ние родителите и семейството да имаме само задължения да изпълняваме, т.е. да сме поставени в позиция на подчинение. Логиката е точно обратната, родителите и семейството са първостепенните носители на отговорността за израстването и благосъстоянието на детето, а държавата има задължението да ги подпомага, така че да са в състояние да изпълняват отговорностите си.

КОНСТИТУЦИЯ НА Р БЪЛГАРИЯ:

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО:

Член 5

Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

РЪКОВОДСТВО КЪМ КОНВЕНЦИЯТА, ЗА ПРИЛАГАНЕТО Й В ПРАКТИКАТА:

„Конвенцията изисква да преосмислим разбирането за родителската „собственост” върху децата. Конвенцията изисква да преосмислим и променим правните си принципи за родителските права и да ги превърнем в родителска отговорност – отговорността на родителите да действат за висшите интереси на своите деца.“

Конвенцията за правата на детето признава Семейството като най-важната институция в обществото и настоява държавата да положи всички усилия, за да гарантира признаването на принципа, че родителите носят първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето.

Гарантирането от държавата на правата и най-добрите интереси на децата, зависи от гарантираните преди това права на родителите им.

3. Относно „позитивното родителство”, принципите и препоръките на Конвенцията за правата на детето, Съветът на Европа и дефиницията в проектозакона: „позитивното родителство се отнася до поведението на родителите, основаващо се на най-добрия интерес на детето, който е отглеждане, даване на възможности, липса на насилие и признание и насочване, което включва поставяне на граници, за да се позволи пълното развитие на детето“ :

Нашето мнение и позиция:

 

Горната дефиниция за „позитивно родителство“ е лишена от законодателна яснота и по-скоро представлява възможност за външно вмешателство и намеса в семейството, поради външна субективна преценка. Оставя се „врата“ в закона за злонамерено външно вмешателство в семейството, притеснения или направо тормоз над родители, без реално те да са нарушили правата или интересите на децата си, на основание неясна и лишена от законодателна логика дефиниция и термин. Липсата изцяло в момента на признаване от държавата на родителите като носители на отговорности за децата, и то най-важните, популисткото приемане на термини като „позитивно родителство“, висящо във въздуха, тъй като липсва фундамента на понятието, а именно „родителската отговорност“, неясната формулировка…, всичко това създава основания за сериозни притеснения и въпроси, чии интереси се защитават в проектозакона?

 

Предлагаме:

 

-         Да се вземе предвид предложението ни от точка 2 на настоящите ни предложения;

-         Да се приеме дефиниция за „родител“ – Родител – отнася се до лица с родителско право и отговорност.

-         Да се приеме дефиниция за „родителство“ – Родителство -  отнася се до всички роли, които са присъщи на родителите, за да се грижат за децата и да ги възпитават. Родителството  е фокусирано върху взаимодействието родител-деца и налага права и задължения за детското развитие и детската самоизява;

-         След горните дефиниции предлагаме следната дефиниция за „позитивно родителство“ – Позитивно родителство - отнася до родителско поведение, основано на най-добрите интереси на детето, което е обгрижващо, овластяващо, ненасилствено и осигурява разпознаване и напътстване, което включва установяване на граници, за да се осигури възможност за цялостното развитие на детето.”

4. Относно гражданското представителство и участие при определянето на политиките за детето и семейството:

Член 216 от проектозакона:

 

Към алинея 5, подточка 4, а именно:

 

(5) Членове на Националния съвет за детето са:

 

1. 4.     шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на  правата на детето“

 

Да стане така:

 

4. шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на  правата на семейството и детето.

 

Същият член, подточка 10, а именно:

 

(10) В правилника по ал. 9 се определят критериите и механизма за включване в състава на Националния съвет за детето на юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на децата.

 

Да стане така:

 

(10) В правилника по ал. 9 се определят критериите и механизма за включване в състава на Националния съвет за детето на юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на семейството и децата.

нова точка: (11) Юридическите лица с нестопанска цел са независими финансово от държавата и нямат пряк конфликт на интереси, в защитаваните от тях позиции и интереси.

 

Аргументи:

 

-         Необходимо е да се гарантира прякото участие и представителство на пряко засегнатите, за които се отнасят политиките. Това са гражданските организации НА родители, които защитават правата на децата и семействата си.

Организациите ЗА децата и семействата са доставчици на услуги и се явяват посредниците между държавата и пряко заинтересованите и засегнатите хора от въпросните политики и услуги.

-         За да са гарантирани правата и най-добрите инетереси на децата и семействата трябва да се гарантира приоритетно пряко представителство и участие на организациите НА родителите и НА децата, при определянето и формирането на политиките за тях.

-         За да се гарантират правата на децата и семействата е необходимо и, да са налице гаранции, че защитаваните позиции от представителите на гражданския и неправителствен сектор са обективни и подчинени единствено на интереса на децата, семействата и обществото. Гражданските организации следва да са независими от държавата, да нямат пряк конфликт на интереси, финансов или друг.

Всички запознати с проблемите в сферата за хората с увреждания, знаят до какви отрицателни и деформирани явления и политики води липсата на гаранции и възможности за свободно и широко пряко участие и представителство на пряко засегнатите хора, в случая организациите НА хора с увреждания.

 

1. 5.    Настояваме за действително независим орган към Народното събрание, осъществяващ контрол по правата на детето и семейството.

Контролът по правата на детето, семейството и родителите трябва да се осъществява от независим орган, който да е над изпълнителната власт. Изпълнителната власт, включително и на най-високо ниво, Министерски съвет или Президента, също може да наруши правата и интересите на детето. Пример: гласувания лимит на средствата за лечение на дете в чужбина, което на практика представлява нарушаване на първото и най-важно право на детето, правото на живот. Предвижданата сега Комисия към МС е инструмент основно на държавата и изпълнителната власт, да се самоконтролира, да осъществява контрол над институциите и службите по-надолу, при изпълнението и спазването на Закона. Ние настояваме да се създаде Комисия за правата на детето и семейството, към Народното събрание, за да имаме истински независим държавен орган, над изпълнителната власт, който ще е реален инструмент гражданското общество, родителите и децата да защитават правата и интересите си. Ще е налице реална възможност за ефективен контрол от страна на гражданското общество, на държавните и общински институции и служители, при нарушаване от тяхна страна на правата и интересите на децата и семействата.

6. Трансформирането на ДАЗД в орган към  МС, както е предвидено сега, но ние предлагаме да отговаря за провеждането и координацията на политиката за детето и семейството. Като висш орган към МС, да осъществява и контрол над своите регионални представители и всички държавни и общински институции и служители под МС, в изпълнението на политиките и спазването правата на децата и семействата.

 

7. Отделите по места, които ще осъществяват политиките за детето и семейството, настояваме да не се обединяват с настоящите към АСП, защото изпълняват и случват съвсем различна политика от тази на социалното подпомагане. Политика за затваряне на изхода от семейната среда, чрез превенция и подкрепа вътре в семейството. Считаме, че структурите по вертикала, от Народното събрание, през Министерски съвет, регионалните и отделите долу по места, контролиращи, провеждащи и координиращи политиките за детето и семейството, трябва да се отделят от политиките за социално подпомагане и АСП. Служителите на Отделите за детето и семейството, е необходимо да преминат и през съвсем различно обучение, относно новите политики за превенция, подкрепа и насърчаване на семейството и родителите в полагане на отговорно и позитивно родителство.

 

8. Член 6, Забраната за дискриминация – изпуснато е „здравословно състояние“

Необходимо е и да се уточнят действията на Комисията за правата на детето при сигнали за нарушения по чл. 6. Например да действа не само при жалби от граждани, но и регулярно да наблюдава и прави проверки за спазването на чл. 6. Да се самосезира при публично изнесени случаи, в медиите например. Не е уточнено също, санкциите при нарушения по чл. 6, според регламентите на Закона за защита от дикриминация ли ще се прилагат, тъй като в проектозакона липсват текстове относно санкции при нарушения по чл. 6, няма и препратка към друг закон, където да са регламентирани санкциите и механизмите за контрол.

 

9. Настояваме да бъде записана и „Забрана за насилие“:

Предлагаме следния текст:

Чл. 7.  Забранява се физическото, психическото и социалното насилие,  злепоставянето и малтретирането на деца, физическото наказание и увреждане на личността, всякаква злоупотреба спрямо деца.

Предлагаме да се помисли, разшири и допълни в конкретика горния текст, по смисъла на сега действащия правилник към Закона за закрила на детето. Да се изброят всички форми на насилие, принуда, скланяне, злепоставяне и малтретиране на деца, финансова, търговска и рекламна злоупотреба с личността на детето. Да се предвидят и съответните санкции.

§ 1. По смисъла на правилника: 1. Насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,  пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална  среда. 2. Физическо насилие е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. 3. Психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

10. Към глава: Право на родителска грижа:

Да се отрази изрично правото на детето с увреждане по чл. 23 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Аргументът, че не сме я ратифицирали още не е основание да не гарантираме това право на детето с увреждане в новия проектозакон, който претендира, че гарантира правата на децата.

Предложение за алинеи:

(1) Детето с увреждане има право на семеен живот и израстване в семейна среда.

(2) Детето с увреждане има право да не бъде разделяно от родителите си, поради увреждане на детето или на родителите му.

(3) Детето с увреждание и родителите му имат право на ранна и изчерпателна информация, на достъпна, подкрепяща, подходяща и адаптирана среда и услуги;

11. Относно тъй наречените помощи „под условие“, еднократни и месечни, при риск от изоставяне, и за реинтеграция в семейството.

(1)  Да се изразяват изцяло в материално подпомагане, храна, дрешки, памперси, подобряване на битовите условия, подпомагане за трудова заетост, жилищни нужди и други. Подпомагането с финансови средства да се отнася само до поемането на такси за социални, образователни или здравни услуги.

(2)  Необходими са много по-строги условия и граници, държавни, обществени и дори морални, по отношение на тези помощи и вид подкрепа. В противен случай пак ще е налице социална несправедливост и стимулиране на безотговорност към родителските задължения и отговорности за децата. Семейството се квалифицира със статута „в риск“ и се подпомага финансово или материално, храни, дрешки, такси…, на основание съмнения или ясно заявено намерение за изоставяне на дете. Във втория случай вече си е изоставило детето и се подпомага за да бъде върнато детето в семейството. И в двата случая основанието  за подпомагане е „изоставяне на дете“. Така на практика се подкрепят и подпомагат семействата, които възнамеряват или вече са си изоставили децата. Тоест стимулираме попадането на семействата в рискова категория, на основание изоставено вече дете или намерение за изоставянето му, защото това е условието да бъдат подпомогнати. Така не стимулираме семейното планиране, отговорното родителство и грижа за децата, точно обратното. Всички останали семейства, които с цената на много усилия, работа, труд и лишения, осигуряват сигурност, добри грижи и условия, храна, дрешки, здравни грижи, социализация и образование за децата си, са социално демотивирани и ощетени. Към тях няма насочени насърчения и подкрепа.

Необходимо е да има обществено морална спаведливост и държавата ясно да заяви кой семеен модел подкрепя.

Настояваме „изоставянето на деца“ категорично да бъде  квалифицирано като крайно отрицателно явление, дори инкриминирано. Това ще постави ясните граници при помощите „под условие“. Ще елиминира „примамливостта“ на семейния статут „в риск“ поради изоставяне на дете, ще стимулира семейното планиране и отговорния подход към родителството, още преди забременяването. Ще е налице ясно заявен за обществото, семеен и родителски модел, в който родителството не е бизнес, препитание и професия, а отговорност и грижа за детето.

Ще даде ясен знак към обществото, че този Закон действително е за всички семейства и деца, а не само за тези в риск.

1. 12.        Настояваме да се заложи създаването на отделна Наредба към новия Закон за детето:

Нарочна наредба само за родителите на деца с увреждания, “скроена” според тяхните потребности /аналог на софийската наредба за Асистент за независим живот, само че национален нормативен акт, не общински и не за Асистент, а за единия Родител. Цинично е да принуждаваме родители, да стават асистенти на децата си, с работно време от 8 до 18 часа примерно. По тази Наредба, единият родител да има правото да се ползва, ако избере или се налага той да полага грижи за детето си с увреждания, т.е. да не работи. Въпреки, че това не е най-доброто за родителя, да упражнява професия „родител“, все пак всеки родител трябва да има право на избор, а при всяко дете и семейство, обстоятелствата са много различни. Родителят, който избере да не работи, а да полага грижи за детето с увреждане, или пък грижите за детето налагат прекъсване на работа за определен период от време, да има възможност да се ползва от Наредбата, да получава  финансово възнаграждение, върху което да бъде осигуряван и да му се води трудов стаж, съответно да има право на пенсиониране. Ако е прекъснал работа за една или няколко години, понеже грижите за детето го налагат, тази наредба да му дава възможност, при включване по нея, да не му се прекъсва трудовия стаж.

Задължителното изискване на държавата по наредбата следва да е, детето от най-ранна възраст да бъде включено в услуги, приоритетно в масова среда, тъй като интересът на държавата и обществото е, за детето да бъде полагана възможно най-качествената и добра здравна, социална и образователна грижа и да бъде интегрирано, а не да израсне в изолация. Подобно изискване ще предотврати и възможностите да се злоупотребява, и някои родители само да взимат средствата от държавата, без обаче да полагат необходимите грижи за детето си с увреждане, да го затворят в къщи, без да излиза с години например, има такива примери не малко.

В Наредбата задължително трябва да има способи и механизми, насърчващи  родителите на деца с увреждания да работят и се реализират, както и да повишат квалификацията си, ако е необходимо. Не е в интерес на детето, неговата самостоятелност, не е в интерес на семейството и стандарта му на живот, предвид огромните разходи по обгрижването на дете с увреждане, не е в интерес и на самия родител, майката най-често, отглеждането на детето с увреждания да е професията на единия родител. В голяма част от случаите това са жени с образование и професия.  Да се помисли за използването на ресурса и уменията на тези родители, като им се предлага работа в услугите за деца с увреждания, социални, образователни, здравни… В дневните центрове, в услугите от резидентен тип и т.н….

13. Интеграционните от ЗИХУ да се добавят към детските по ЗСПД.

Така или иначе тези пари са именно за детето с увреждане. Защо трябва да накъсваме добавките на няколко места? Сумата може да бъде формулирана като ”всяко дете с 50% или повече НВСА получава месечна добавка за подпомагане интегрирането му според индивидуалната му здравно-социална оценка.

Примерния текст би могъл да бъде  „месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на семейството. Помощта покрива всички специфични нужди, определени в личната му здравно-социална оценка“.

1. 14.        Към месечната добавка за дете с увреждане по чл.8д от ЗСПД, да се предвиди надбавка, формирана на базата на индивидуална здравно-социална оценка на детето и семейството, изготвяна от определения на семейството социален работник, при необходимост в екип от здравен работник, психолог и други. По този начин парите за отглеждане на деца в институциите ще бъдат прехвърлени към семействата, ще се подкрепят семействата и родителите, поели отговорността за грижите и отглеждането на децата си, което е единствения начин да затворим входовете към институциите.

15. Целият раздел „Деца с допълнителни образователни потребности“, предлагаме да бъде заменен със следния текст:

„Приобщаващо образование

Допълнителна подкрепа в обучението

 

Чл. 37. (1) Министърът на образованието, младежта и науката определя политиката за приобщаващо образование съгласно чл. от ЗПУО. Допълнителна подкрепа в обучението се предоставя за всяко дете и ученик, съгласно Стандарт за приобщаващо образование и е насочена към развиването на силните страни и за преодоляване на обучителни, психологични, социални и физически затруднения на децата и учениците.

 

(3) Съгласно чл… от ЗПУО, правото на приобщаващо образование е неизменна част от правото на образование.

 

(4) Допълнителната подкрепа в обучението гарантира правото на приобщаващо образование.

 

(5) Допълнителна подкрепа в обучението се предоставя при наличие на:

 

1. потребности свързани с изявени дарби и таланти

 

2. потребности свързани с не добро владеене на български език

 

3. специални потребности

 

4. потребности свързани с негативно влияние на средата“

 

16. Към глава Осиновяване:

1. При осиновяване на дете над две годишна възраст, единият родител да има право на платен oтпуск по майчинство за период от шест месеца.
2. При осиновяване на дете с увреждания, единият родител да има право на платен отпуск по майчинство в период минимум от една година.

 

 

С уважение:

Teoдора Пиралкова

Председател на УС на „Национален алианс Усмихни се с мен ”

Росица Букова

Изпълнителен директор на „Движение на българските майки“

Дата:  05.12. 2011 год.         

Адрес за обратна кореспонденция: гр. София – 1408, кв. „Иван Вазов”, бул. „Витоша” 137, e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg  , тел: 0888-87-97-98

РОДИТЕЛИТЕ БЕЗ ПРАВА. ДЪРЖАВАТА „ЗНАЕ НАЙ-ДОБРЕ“, КОЕ Е ДОБРЕ И КОЕ НЕ ЗА ДЕЦАТА НИ ноември 19, 2011

В новия проект на Закон за детето, държавата отнема в своя полза Родителските ни права относно децата ни. Вече ще имаме само задължения. Минаваме на подчинение на държавата, която ще е „шефа“ с правомощията относно децата ни.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1114693

„По този закон родителите нямат права, имат само задължения по грижата за децата“, контрира Велина Тодорова, преподавател по семейно право в СУ.

Интересно, изцяло ли мислят да ни отнемат правата относно децата ни, или смятат в този закон да са ни задълженията, а правата в Семейния кодекс?

Или родителските права ги превръщат в родителски задължения, което е все едно свободата да я превърнеш в робство.

Вместо да превърнат Родителските права в Отговорности, както изисква Конвенцията за права на детето, защото това са истинските родителски права, ти да носиш най-голямата отговорност за децата си и преценявайки кое е добро и кое не за тях, да изискваш от всички държавни и общински институции и служители да си изпълняват задълженията, да спазват правата и защитават най-добрите интереси на децата ти. Родителските права и задължения произтичат от отговорностите им. Ако нямаш законово регламентирани отговорности, нито права, нито задължения имаш. Точно, както е в момента, единственото право, което имаме в момента относно децата си, е правото на собственост върху тях. Другите ни права са чисто гражданските ни права, но те нямат нищо общо с родителските.  Конвенцията за правата на детето казва, „превърнете родителското право на собственост върху децата, в отговорности“, именно за да овластите и оправомощите родителите.  Вместо това, правото на родителите, дадено ни и по Конституция, го превръщат в задължения, а правата ни се изземват в полза на държавата.

Всичко останало в проекта на Закон за детето е добро, нова политика, нова философия, организация, координация, личните и граждански права на децата, действително са гарантирани, както изисква Конвенцията, регламентирана е забрана за дискриминация в чл.6, направо революционна крачка в нашето законотворчество. Необходимо е обаче да се уточнят действията на Комисията по правата на детето във връзка с нарушения по чл. 6. Практиката лекарите да съветват родители да си изоставят децата се инкриминира и е разписана санкция до 1000 лв. . Огромна крачка. Много са положителните и нови неща, политиката е изцяло нова и най-важното заявено е категоричното намерение в целия закон и текстовете му, всичко това да не остане на хартия, а да се случва в практиката, да проработи най-накрая.

Но, ако родителите сме без права, всички права и най-добри интереси на децата отиват на кино. Цялата демокрация отива на кино. Конституцията ни, Конвенцията за правата на детето…….

КОНСТИТУЦИЯ НА Р БЪЛГАРИЯ:

Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 47.
(1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО:

Член 5

            Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

            1. Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

РЪКОВОДСТВО КЪМ КОНВЕНЦИЯТА, ЗА ПРИЛАГАНЕТО Й В ПРАКТИКАТА:

„Конвенцията изисква да преосмислим разбирането за родителската  „собственост” върху децата. Конвенцията изисква да преосмислим и променим правните си принципи за родителските права и да ги превърнем в родителска отговорност – отговорността на родителите да действат за висшите интереси на своите деца.“

Конвенцията за правата на детето признава Семейството като най-важната институция в обществото и настоява държавата да положи всички усилия, за да гарантира признаването на принципа, че родителите носят първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето.

Гарантирането от държавата на правата и най-добрите интереси на децата, зависи от гарантираните преди това права на родителите им.

„РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ“

http://ec.europa.eu/civiljustice/parental_resp/parental_resp_gen_bg.htm

ПРОЕКТ НА НОВ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО:

http://sacp.government.bg/proekti/

СИНТЕЗИРАНО, НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ:

http://www.mlsp.government.bg/bg/news/ZD-prezentacia_Final.doc

Теодора Пиралкова

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН„

НОМИНАЦИИ ЗА ЧОВЕК НА ГОДИНАТА ноември 3, 2011

С момичетата от „Движение на бългaрските майки“ ДБМ, номинирахме Светлана Дякова от Варна, за Човек на годината. Мотивите за това да номинираме точно нея, са в линка по-долу. Моля ви гласувайте за Светла, за нас е много важно да я подкрепим и наградата на публиката да бъде спечелена от една обикновена и редова майка като нас, никому неизвестна, посмяла да изправи глава. Сам сама се изправя пред КЗД, за да се бори за правата на всички майки и родители като нея, на деца с увреждания, въпреки системата, въпреки всички. Без адвокат, без подкрепа дори и от близките й, всички са й казвали, че нищо няма да постигне и няма смисъл, коя е тя и какво зависи от нея. Нищо! И дори, че не е права. Обаче КЗД излизат с решение в нейна полза, казват че е напълно права. Сега делото е пред Върховен съд, срещу МТСП, които са обжалвали решението на КЗД.

Ето номинацията на Светла:
http://humanoftheyear.org/?page_id=3195]http://humanoftheyear.org/?page_id=3195

А ето и цялото изслушване пред КЗД, който си направи труда да го прочете, ще разбере защо я номинираме и толкова искаме да спечели:

Открито за болката на открито заседание на КЗД

http://kzd-nondiscrimination.com/start/index.php?option=com_content&task=view&id=351&Itemid=1

ВАНКО И ПОЛИ август 23, 2011

Автор: Анета Тенева

„ Аз съм умен и красив“, не без основание, заявява Иван, който е на 14 години и харесва доста много момичетата. Всъщност, мисля, че той харесва целия свят и обича хората, общува с тях лесно, привързва се, а и те не могат да устоят на лъчезарната му усмивка.

Всеки ден на Иван е разпределен по минути, майка му Поли, се грижи заграфика му, така както само най-амбициозните майки могат да го правят – безкомпромисно и без изключения. Ставане рано, обличане, бързо на автобусната спирка, на училище, после бърз обяд, занимания, кратко придремване в колата /ако са с кола/ и пак – нови занимания, после учене вкъщи за другия ден и излиза, че май на тях им трябват повече от 24 часа за да насмогнат със задачите си. Ще си кажете, че сигурно някой в семейството има болни амбиции за детето сида го превърне във вундеркинд или за да успее максимално в живота му трябват всички тези усилия и режим/ доста родители се стремят към това и повеждат децата си на ежедневни кръстоносни походи за усвояване на виртуозни умения на цигулка, балет, английски език и рисуване,…/ Сигурно Поли би се радвала да я обвинят във всички тези грехове като родител…

Животът на Иван е на колела, защото всеки ден той ходи на училище, после на басейн, логопед, психолог, или както сега, на Монтесори терапевт и рехабилитатор, има да пише домашни, събота и неделя и през ваканциите се доподготвя за училище, защото му трябва доста повече време отколкото на другите деца. Ако дори 10 дни си позволи да не се занимава, целият труд отива на вятъра, губи уменията си, натрупани във времето с желязна дисциплина. За своя 14-годишен живот е претърпял 13 операции и често е обучаван в болнично училище. След като в родния Бургас в 2003-04 г, казват на майка му, че не могат да предложат обучение на детето й, семейството се премества в София. Тъкмо са въвели задължителната предучилищна форма, и Иван губи една година, защото няма как за 2 месеца да навакса този етап. Изкарва от 1- ви клас до трети клас в болнично училище, в защитена и стерилна среда, където децата си се присмиват на недостатъците си, както всички други, но това не е проблем в тези условия. Поли иска детето й да е в ‚нормално‘ училище и прави невъзможни усилия да го запише в кварталното им училище. Това настояват горещо и работещите с Иван специалисти – логопед, психолог и рехабилитатор.

Училището не е адаптирано за деца с увреждания, нито архитектурно, нито като обучителна подкрепяща среда. В района има едно единствено училище, удобно за Иван, но …автобусите за там са недостъпни за майката да заведе детето, което е в инвалидна количка. Сега и майка и син са в това, което наричаме на европейска хартия „неравностойно положение“. Тя избира 20- те стъпала на кварталното училище, носи сина си на гръб до входа на училището всеки ден, а там не след дълго, разбира от директорката, че няма как сега да се организира класа на Иван да учи само на първия етаж, защото е кабинетна система. Учителката по човек и природа също обяснява на майката, че за нейния предмет е нужен специален кабинет, защото има лабораторни занимания, които впоследствие се оказват около 5 – 6 на брой за цяла година.

Чудя се какъв предмет е човек и природа и как той обучава децата ни/ всичките/ на важните неща за човешката природа и отношения. А Иван на матурите след трети клас изкарва 16 точки от 20 възможни по човек и природа и една истинска 3-ка на теста по български език въпреки тежката степен на увреждане и на ръцете. За награда, това дете, което има нужда поне от 15 мин за да напише четливо трите си имена, получава оценката на професионалиста – „най-добре си го приберете да се обучава вкъщи, защото тук ще му е много трудно“.

И оценка за майката‚ “вие сте твърде амбициозна и очаквате твърде много от детето си“. Веднъж пък се оказва, че само Иван от целия клас знае верния отговор на въпроса на учителката, целият клас е щастлив и се хвали на майка му. Дори само една такава победа си струва да имаш в училище, за да се чувстваш добре сред съученици и приятели. Този опит не се получава, ако си стоиш вкъщи, защото ще ти е много трудно в училище или с другите деца. Всяко дете има трудности, нужда от индивидуално внимание в училище през даден период от обучението си. За Иван е нужна по-голяма индивидуална помощ в училище, но училищната среда е още твърде далеч за да подкрепи обучаването на деца като него – програмата му за 4-ти клас е била изготвена в самия край на учебната година, за която се е отнасяла. Той няма да вземе диплома за завършено образование, и това съвсем не е най-важното за него и семейството му. Всичко, което е нужно за детството и училището му е да расте и учи с другите, да има свободен достъп до своето училище, да му се обръща малко индивидуално внимание, както и на другите деца, да не се подценяват силите му и възможностите за научаване. Малко преди да се запозная с него, той беше изплувал 300 метра сам в басейна, а там той се чувства много добре и успява да напредва, така като би успял и в училище, ако има кой да стимулира интереса, самочувствието му и с малко педагогическа помощ само за него.

А иначе, Иван обикновено преди да заспи, казва на семейството си: „ И днес беше един щастлив ден за мен!“

 Лека нощ, мило момче.

 A ние с мама ще продължим този разговор, защото детството трябва да е щастливо и спокойно.

Поли не само се грижи за двете си деца, но намира време заедно с други майки да отстояват правата на децата си за равен достъп до образование и развитие. Когато й споделих надеждата си за по-бърза и категорична промяна поне на архитектурната достъпност на софийските училища, тя въздъхна: „ дано, че децата ни пораснаха, дано за тези след нас поне да е добре!“

„ Иван няма да има никакъв документ от училище за завършен клас, не и такъв, с който да продължи напред пък било и само по 1 предмет, защото качествените оценки по индивидуална програма, показваща, че не е покрит държавния образователен стандарт не дават дипломата, която се дава на едно дете – дават просто едно удостоверение, с което показват, че все пак това дете е посещавало училище, с една дума едно голямо НИЩО‘, казва Поли,“ за жалост положението е такова в момента, че едно дете с множество дефицити е извън системата , може да е добър в 2 или 3 предмета, но това не му носи нищо. Без образование той получава доживотната присъда на социален паразит, чието бъдеще е оцеляване в мизерия на социални помощи до края на живота му, което лично за мен не е справедливо за никого само защото е дете или човек с увреждане. На наша майка синът й е с епилепсия и хиперактивност: той не може да покрие стандарта по много предмети, но е много добър по музика и история, би могъл да бъде екскурзовод или археолог, или някаква друга работа с музика, но няма да е нищо подобно… най-много да се докопа до готвач , просто защо то няма да вземе диплом за да продължи във ВУЗ, това е положението в момента.“

Видях се с Поли и Иван в парка, където имаше много деца и родители, много забавления за големи и малки и нито една пригодена люлка или катерушка за деца, които имат физически затруднения, изпратихме се по улица с три недоскосени места за детски и инвалидни колички, които са ежедневно препятствие, а не улеснение за майки като Поли.

Едно село трябва за да отгледаш дете…тази чужда поговорка, тромаво преведена тук, е вярна. Всички имаме грижа за всяко дете: училище, община, родители и професионални организации, които работят с деца или за тях, държава.

Приобщаващо образование в училище е това, което ще даде на Иван сигурно и радостно участие и обучение, а това означава да отпаднат 20-те стълби пред училището му като се изгради една рампа, вътре да има необходимата тоалетна и асансьор за него и другите деца със затруднения, така кабинетната система няма да се наруши и директорката даже ще е доволна, да има личен асистент, който да се грижи за Иван в междучасия и при необходимост, в класната стая да има помощник учител за да отделя индивидуално време в часа, така че Иван максимално да възприема учебния материал, учителите да се стремят всички деца да свикват с различията си и да се справят с трудни моменти в общуването помежду си, Поли да не прекарва цялото си време в коридорите на училище и да не носи сина си по стълбите на гръб, да използва това време за себе си и за кариера или за да сбъдне свои мечти, които само ще увеличат щастието на цялото семейство. Мястото на Иван не е вкъщи или в помощни и болнични училища.

Учителите, директорите, специалистите трябва да са готови да приемат различието при децата във всичките му форми и да имат освен сензитивност, професионална готовност да помогнат на всяко дете в училище. За да стигне до училище обаче или до други любими за него места, каквито всички ние имаме, Иван има нужда от достъпен и адаптиран транспорт , качествено скосени тротоари и достъпни улици и паркове. Общината и хората в нея са също основна част от това село, което е нужно за да се отгледа и възпита едно дете. Родителската общност и училището трябва да намерят общ език, а не само да търсят взаимно кой е виновен за несъвършената среда в училищата за нашите деца. Министерство на образованието се опитва да създаде стратегия за приобщаващо образование, но тя дори още на теоретична фаза не е твърде ясна, а какво остава като дойде момент да се изпълнява, нямаме практически инструменти, помощни технически приспособления, с които специалистите в училище да оперират и да правят промени в средата, с децата. Всичко сега е в ръцете на родители, неформални структури за обучение и отделни личности, които без да знаят за приобщаването като философия и процес, го правят заради вътрешна потреба и разбиране за света и човешките отношения и с грижа за всички деца – те нямат нужда да ги делят на здрави и болни, а просто гледат в душите им.

    А Усмивката на Ванко грее ли грее, сякаш цялото слънце и добрина на света за събрани в нея и очите му.

ЗАБРАВЕНИТЕ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ август 17, 2011

Журналистката и активистка Яна Бюрер Тавание разказва историята на най-безпомощните и забравени хора в България и ни приканва да поемем отговорност за тяхната съдба.

Но не, чрез криворазбраното и наложило се в обществото ни милосърдие, с което приспиваме съвестта си, а чрез гражданско отношение и упражняване на граждански натиск, което всъщност е най-голямата Добрина и съпричастност, с която ще помогнем наистина на Забравените деца и хора, а не на себе си и съвестта си.

ЗА РОДИТЕЛСКИЯ ЕГОИЗЪМ, ДАРИТЕЛСКИЯ ПОМИНЪК И ПАРАЛЕЛНОТО БГ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ юли 13, 2011

от Красимира Обретенова на 01 юли 2011 г. в 09:21

„Помогнете на детето ми! Сбъднете мечтата му да тича, да вижда, да не се гърчи, да прави или не прави еди какво си…”,” Не се иска кой знае какво-само едно есемесче…” „ „Нека, който е абитуриент или има абитуриент, да пусне един есемес  в името на…”.

„Ако имате добри сърца, помогнете да се съберат пари за…”

         Такива вопли все по-настойчиво преследват делника ни през последните няколко години. С „партньорството” на някоя национална медия, именита екранна физиономия  или политически войвода. А в стилово-речниково отношение тези вопли все повече приличат на „ай ма, какоо, дай некой лев, чи дицата гладни мааа…” Което май  не само изчерпва емоционалния запас за привличане на милосърдно дарителство, но и приближава тези кампании до стила на битуване на определена социална група от обществото ни…

Сърцетрогващи болнични снимки на детето, чиято мечта ще се сбъдва, напират из форуми и социални мрежи, но  все по-трудно привличат очаквания брой дарители.  Популярници от целия артистичен спектър непрестанно се отдават на  сбъдването на  поредна „детска мечта” за лечение , ако и  благотворителните им изяви  да са по-скоро „продуктово позициониране”, отколкото начин за преодоляване на причините за воплите. Защото в едни други държави именитите люде докато благотворстват за различни здравно-социални политики и  фондове, променят стереотипи, свалят от власт или поне  дискредитират калпави политици и администратори…

Истината е, че  у нас такива кампании  вместо да привличат милосърдност, започват да   отблъскват-вероятно право пропорционално на  все по-осезаемото ни обществено-икономическо затлачване.

Истината е, че подобни, уж благотворителни кампании, се превърнаха в просешки поминък за огромен брой родители.

Истината е, че нещо в благотворителността ни се изроди ужасно….

Остава въпросът-децата, нуждаещи се от финансова помощ  за лечение ли стават все повече, родителите им ли стават все по- криворазбиращи родителската си отговорност, благотворителността  ли стана здравно-социална индустрия  …или всичко това и още много неща накуп.

Със сигурност с тези си размисли ще разгневя много хора, особено тези, които усърдно вменяват криворазбрана милосърдност  в задължение на нацията.  А целта ми е просто да се размислим. И изобщо не ми пука кого ще разгневя-стига да се размислим…

       Из медийното пространство и социалните мрежи най-често  ПРОСЯТ  финансови ПОМОЩИ родители на деца с детска церебрална парализа /ДЦП/. Хитът напоследък  е за експериментално лечение, най-често в Израел , а и в други държави…..

.

… Най-често призивите са придружени от вопли, че рехабилитационните обиколки из страната не са дали очаквания резултат, а  мечтаният резултат всъщност е детето да стане  или да прави нещо „нормално”…Което от само себе си повдига въпроса, децата с ДЦП на родителите, които не събират пари-ненормални ли са и изобщо ненормални ли са децата с ДЦП?…

На първо четене едно петгодишно дете с церебрална пареза в никакъв случай не сбъдва СВОЯТА мечта да проходи „нормално”,а  на родителите си. Тогава кое дава право на родителите да събират пари от името на детето си-родителите   трябва да го правят от свое име, защото ще сбъдват своята мечта…А тази мечта често е просто родителски комплекс-детето да е „нормално”. Тази мечтана „нормалност” твърде често е продиктувана от отчайваща родителска неграмотност за състоянието на детето и реалните възможности за  мечтаната „нормалност”. Като чуя родител да хленчи, че детето СТРАДА  или е БОЛНО  от церебларална пареза/парализа, ми призлява. Защото самата церебрална пареза/лиза не е БОЛЕСТ, а състояние след заболяване / справка Световната здравна организация/ и защото от това състояние страда не детето, а родителят или близките, които го обслужват.-справка в романа „Мога да прескачам локви”, Алън Маршъл. И че за това страдание не е виновно състоянието на детето, а липсата на условия и услуги, които да преодолеят това страдание.

Още по-странното е, че неграмотнотните ни медии вменяват   като   папагали ДЦП „болест”-та и „страдание”-то  в състрадателното обществено съзнание.

Неграмотността не стига до тук. Най-често „от уста на уста”  сред родителските среди се препоръчва една или друга „чудодейна клиника” или лечение. Няма достоверна , авторитетна и категорична медицинска  препоръка. Едният родител прочел в интернет, препоръчва на другия, на третия, на петия…..и започва просенето от дарители. От клиниката  казват на родителя ок, защото е налице интерес „експериментално” да му приберат парите-не неговите, а на дарителите…  Твърде често тези клиники се препоръчват от български лекари, имащи нещо общо с тези клиники, което разбира се им се осребрява…Пак от  състрадателните дарители. И понеже лечението е „експериментално”-никой на никого за нищо не носи отговорност!

Нищо, че „чудодейните” резултати са само рекламни презентации на  чудовищно скъпи болници, или че огромните дарителски  суми са постигнали чудовищно скромни спрямо очакваните или обещаваните резултати- дарителския поминък за родители се разраства –във вид на  паралелна уродлива  здравна осигуреност…

       Тия дни в една настойчива кампания във фейсбук попитах-ако в Израел експериментално правят „чудеса”, защо родителите от богати европейски държави не се възползват от тази възможност, а по улиците на тези държави е пълно с деца с ДЦП в инвалидни колички? Никой не ми отговори, а кампанията продължи с още по-настойчив ентусиазъм ала „ай, ма какоооо…” Всъщност хиляди родители знаем отговора- просто  в тези държави държавите са направили живота на децата с ДЦП и родителите им  достатъчно щастлив въпреки „ДЦП-то”….А най-вече защото родителите в тези държави не страдат от комплекса за „нормалност” на децата си „с ДЦП-то”  и поради това не леят сълзи за събиране на пари…И там медиите и популярните лица правят други неща за  ДОСТОЙНСТВОТО и щастието на тези деца и родители….

У нас  медиите усърдно  „партнират” в родителското сълзолеене, ВМЕСТО ДА СИ СВЪРШАТ ОСНОВНАТА МЕДИЙНА РАБОТА- от една страна да разпердушинят здравеопазващите ни авгиеви обори, и от друга- да обяснят какво се случва с десетки хилядите семейства, които не събират пари със сълзолеене.

В случая действат по лесния начин-имитират състрадателност и трупат рейтинг с отразяването на родителски вопли и лигави благотворителни инициативи  ала „ай, ма, какоооо…”. Това свикнаха да правят и много „дари”-телски организации…. И респективно  подпомагат пилеенето на дарителски пари, които потъват в социално-здравните обори.

Не зная дали някой от родителите, събиращи пари, и медиите, които им „партнират” са прочели Конституцията на България, която в чл.52 казва много неща за държавните задължения към здравето на нацията. За тези задължения говори и чл. 25 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. Останалото са калпави,  съсипващи и криминализиращи здравеопазването ни закони и нормативни актове и здравна администрация, които народът, родителите и медиите идиотски търпим.

В крайна сметка БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД едновременно издържа  безкрайна безплодна и калпава здравно-социална администрация- а явно е така, щом си лекуваме децата в чужбина- и плащайки с дарителство лечението на децата ни ТОЙ, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД,  субсидира чуждите здравно-социални системи!!!

„Медийното партньорство” всъщност е неграмотна и мързелива журналистика, а явно е така, щом горните обстоятелства са налице…А явно са налице, щом всекидневно чрез тях някой призовава ” дай ма, какоооо….”

       Та вместо да леем  просяшки сълзи,  заради елементарното  си достойнство, ние родителите трябва да отговорим на  следните въпроси:

1. Кога ние, родителите, ще поемем      родителската си и гражданска отговорност вместо да издевателстваме над      народа- дарител,  да накараме      държавната администрация и законотворци да изпълнят Конституционните си и      преки служебни  задължения ,      приоритетно към децата на нацията и така да спрат издевателството над      цялата нация и приоритетно над децата ни?
2. Кога ние, родителите и медиите, вместо      да просим, ще поискаме  Министерство      на здравеопазването, парламентарна комисия по здравеопазване, Министерски      съвет, Държавна агенция за закрила на детето, Президента  и още куп институции, които нацията ни      издържа, публично да пояснят защо сме принудени да просим за здравето на      децата си и вкупом  не спазват  Конституцията на РБ?
3. Кога ние, родителите и медиите, ще      накараме МЗ публично да поясни ефективността от  „експерименталното” лечение в чужбина?
4. Кога ние родителите и медиите ще      накараме МЗ да се поинтересува от съдбата на децата, лекувани      „експериментално” и от съдбата на децата, чиито родители не просят пари за      лечение в чужбина-става дума за български деца, не за децата на  папуаско племе?

             Защото със сигурност всекидневно някое българско семейство погребва детето си, защото не събира дарителски пари…

1. Кога ние, родителите и медиите, ще      накараме МЗ да изчисли размера на огромния изпросен и изнесен в чужбина      национален  финансов капитал ?
2. .До кога родители и медии ще      позволяваме МЗ мълчаливо да поощрява това паралелно „национално”  здравеопазване?
3. Кога ние , родителите и медиите, ще      поискаме МЗ да изчисли колко високоспециализирано клинично оборудване и      повишаване на квалификацията  на      български лекари и рехабилитатори може да се осигури с горепосочения      капитал?
4. До кога ще търпим българските      рехабилитатори да са в трета категория труд за медицинското съсловие,      получавайки символични заплати, без възможности за повишаване на      квалификацията си, докато в нормалните държави  трудът им е поставен  заедно с този на хирурзите и също      толкова високо възнаграден? И до кога ние родителите ще просим пари да ни      рехабилитират децата по света и допълнително ще повишаваме доходите на      чуждестранните рехабилитатори, а нашите ще бягат в Дубай, Македония,      Турция, Италия, Кипър?
5. До кога  ще позволяваме Фонда „за лечение на деца”      да тъне в административно и професионално безхаберие, ще ни превръща в      досадни просяци и ще ни отказва ефективно лечение в чужбина, рекетирайки      ни да си лекуваме децата в България без гаранции за ефективност?
6. До кога  ще позволяваме нацията ни да плаща  конфорта на  Агенция за хора с увреждания и цяла армия      от национално представени организации на хора с увреждания / бюджетът на      вторите  само за т.г е около 10  милиона лева/, щом ще си лекуваме децата      с просия?
7. До кога ще спонсорираме и международни      организации като УНИЦЕФ, които в България наливат пари от пусто в празно,      уж в името на децата …
8. В крайна сметка -кога  ще поискаме МЗ да се закрие, както и      парламентарната комисия по здравеопазване, разбира се- и на тяхно място да      се създаде обикновена  здравна      служба от максимум 10 служители, която само да разписва разрешения за      лечение в чужбина и квалификационните бумаги на напускащите страната ни      български лекари и рехабилитатори?
9. …………………………….

Неотдавна  майката на 4-годишната   Габи с дарителска кампания плати операция на тумор в мозъка на детето си в Израел. Фондът за лечение на деца й отказал финансиране. Телевизионния репортер отчайващо тъпо я попита как ще коментира този отказ, вместо вече да разполага с позицията на фонда по въпроса. Майката каза „Ох, изобщо не искам да си спомням ….” Медийният идиотизъм ми е ясен…

Не ми е ясно дали може да има по-голяма родителска безотговорност и егоизъм….

Защото едничкият достоен начин да кажеш „Благодаря” на  народа, който с беднотията и мизерията си  плаща лечението на детето ти и едновременно с това обгрижва финансово  куп „фонд”-аджии, е да  потърсиш сметка! Публично! Така както публично плачеш от екрана за помощ, още по-публично трябва да ругаеш!   Най-малко защото вероятно  след месец-два пак ще заредиш сълзи за пари за следващата операция, терапия или рехабилитация…И още повече заради това, че поне ако се опиташ да потърсиш сметка, вероятно ще дадеш шанс на други деца за спасение .. от административната българска касапница…

         Вероятно е крайно време да спрем с родителско овчедушие да досъсипваме бъдещето на държавата си и да възпитаваме децата си като просяци-  по-достойно е  да се възползваме от правата си по чл. 13 от Декларацията за правата на човека и чл. 35 ал1 от Конституцията на Република България – за свободата да пребиваваме и живеем в чужди държави.

На народа ни със сигурност ще му излезе по-евтино и ефективно…

КОЛКО СТРУВА ЖИВОТЪТ НА ДЕТЕ юли 9, 2011

КОЛКО СТРУВА ЖИВОТЪТ НА ДЕТЕ, ЧИЯТО ЦЕНА ИЗЛИЗА ИЗВЪН ЛИМИТА НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ?

http://mediapool.bg/show/?storyid=181790&srcpos=3

БУНТ срещу лимита, който държавата сложи за лечение на деца!
Най-скъпите терапии често са и най-спешни и няма време за дарителски кампании.
Мартина Бозукова
8 Юли 2011

Пациентски и неправителствени организации, занимаващи се с набиране на дарения за лечение на болни хора, се обяви срещу правителственото решение от сряда, с което беше сложен лимит от 180 000 лева за лечението на едно дете. Ограничението за финансиране през Фонда за лечение на деца ще се отрази негативно на нуждаещите се от трансплантация в чужбина деца, тъй като тези манипулации надхвърлят лимита. Сега средният разход за трансплантация е 266 000 лева.

От стенограмата на правителственото заседание става ясно, че точката е била приета без абсолютно никакво обсъждане като в описанието й се посочва само, че се отпускат допълнителни средства на Министерство на здравеопазването за нуждите на Фонда за лечение на деца.

Инициативата „Спаси, дари на…“, Българският дарителски форум, Федерация ”Български пациентски форум” и Центърът за защита правата в здравеопазването обявиха в петък, че въвеждането на годишен финансов таван практически е отказ от страна на държавата да заплаща скъпоструващо лечение на деца.

“През изминалата година и половина фондът финансира скъпоструващо лечение на редица тежки заболявания, като рецидиви при онкохематологични заболявания, саркоми, мозъчни тумори, бластоми, тежки малформации, усложнения след трансплантации и други. Тези лечения, освен че са най-скъпи, по правило са и
най-спешни и точно те, за които няма никакво време за дарителски кампании, ще бъдат принудени да разчитат на милосърдието на обществото“, се казва в позицията на неправителствените организации.

“Прехвърлянето на отговорността за животоспасяващо лечение на деца върху дарителите е недопустимо оттегляне на държавата от грижата за детското здраве!
Кой ще понесе отговорност, ако заради недостигащи 100, 1000 или 10 000 лв. се забави фатално лечението дори на едно болно дете?“, коментираха от обединението.

По този повод директорът на Фонда за лечение на деца Павел Александров заяви пред БНТ, че “отговорността е обща, на всички“ – държавата, дарители и родители.

Изпълнителният директор на Българския дарителски форум Красимира Величкова коментира пред БНТ, че решението на кабинета по никакъв начин не е съгласувано с неправителствения сектор, за да се види дали е удачно. Тя посочи, че ако държавата иска дарителите да подкрепят кампании за набиране на средства, трябва да има политика към тях, а не просто да им прехвърля отговорност.

Тя цитира интервюто на премиера Бойко Борисов пред вестник “24 часа“ от август 2009, което стана причина за създаването на Фонда за трансплантации в чужбина, който работи една година и преди няколко месеца бе закрит.

„Къса ми се сърцето на мен, като ги гледам по телевизията с банковите сметки. Майки, бащи с деца на ръце. “Чакаме, 20 000 евро нямаме, 10 000 евро събираме. Дадени 10 000 лева, трябват още 10 000. И държавата седи и му гледа сеира. Казал съм да дадат цифрата. Аз ще отида в някоя българска банка и ще им кажа, че ако нямаме пари, колкото струват всичките, взимам кредит и пращам да се лекуват хората“, цитира Величкова изказването на премиера.

“Ние тук не сме в предаването “Обещанието“, но обществото има памет за обещанията на политиците, особено когато става въпрос за нашите деца“, посочи тя.

Попитан дали решението на правителството е справедливо към нуждаещите се от скъпоструващо лечение деца, Александров заяви, че “справедливостта е нещо относително“, тъй като за три трансплантации са дадени 800 000 лева, а за тях могат да излекуват 40 други деца.

Александров все пак заяви, че след решението на кабинета от сряда “ще се работи по-притеснително“, но смята, че във фонда ще се справят. “Аз не мога да коментирам решение на кабинета, аз съм длъжен да го изпълнявам. Аз моето мнение където трябва съм го дал“, заяви той, но посочи, че няма да каже какво е личното му мнение.

От Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания също изразиха
възмущението си от решението на кабинета и призоваха да бъдат показани на обществото чиновниците, внесли това предложение, със своите лица и имена, за да може всички да видят хората, заблудили умишлено министъра на здравеопазването и целия Министерски съвет, че подобно постановление ще бъде в полза на българските деца.

„Нека цялото общество да разбере, че бездушните чиновници грижещи се за здравето на цялата нация, започват геноциден поход срещу бъдещето на България – нашите деца“, се казва в позиция на организацията.

ДЕЦАТА НИ ЯДАТ НАЙ-ЛОШАТА ХРАНА юли 3, 2011

СТАНОВИЩЕ

 на

 „Национална мрежа за децата“, Национален алианс „Усмихни се с мен“,  “Движение на българските майки”, родители и граждани

ДЕЦАТА НИ ЯДАТ НАЙ-НИСКОКАЧЕСТВЕНИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Ние, гражданските и родителски
организации, работещи в защита правата на децата и семействата, се обединяваме зад каузата да се гарантира съдържанието, безопасността и качеството на хранителните продукти в детските заведения и училищата.

Настояваме за национално отговорна политика на държавата за защита здравето на децата и пълноценното им развитие от най-ранна детска възраст.

От години  всички здравни показатели сочат, че здравословното състояние на българските деца се влошава. Факт са рязко снижаваща се възраст на децата, страдащи от затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет и други необичайни за ранната възраст сериозни здравни проблеми. На първо място като причини се изтъкват ниската двигателна и хранителна култура и нездравословното или направо вредно съдържание на всекидневно консумираните от децата храни и напитки.  Основната причина за това състояние на децата е липсата на адекватна държавна политика, чийто първостепенен национален приоритет да са децата, защитата им и гарантирането на пълноценно физическо развитие от най-ранна възраст.

Голяма част от деня на децата минава в училище или в детска градина. За много от тях там се случват най-важните хранения през деня – закуската и обяда. С въвеждането от Министерство на образованието на задължителна предучилищна подготовка от петгодишна възраст и безплатна занималня до седми клас проблемът с качеството на храната в детските заведения и училищата става още по-актуален.
Това налага предприемането на отговорни и спешни държавни и общински мерки, които да гарантират  здравословно и безопасно съдържание на хранителните продукти. Отговорността в случая е на държавата и общините, защото ние, родителите, нямаме достъп и възможност да упражняваме пряк контрол върху кухните, столовете и бюфетите в тези обекти.

Хранителните продукти в училищата и детските градини, на практика са с неизвестно съдържание и качество. Липсват ясни и точни държавни изисквания за съдържанието и качеството на основните продукти: сирене, мляко, месо, хляб, колбаси и т.н. , които да гарантират, че на децата ни се предлага храна, която няма да навреди на здравето и развитието им.

Настояваме в най-кратки срокове да се приеме Наредба  на Министерство на земеделието и храните, която да разпише ясни държавни изисквания към съдържанието на всички хранителни продукти, които влизат в менюто на децата в училищата, детските градини и заведенията за деца. Ние считаме, че при добра воля от страна и на държавата и общините могат да бъдат намерени възможности да бъде покрита разликата в цената между некачествените и качествените продукти, а където това е невъзможно, държавата да поеме финансов ангажимент за осигуряване на достъпа и на най-бедните деца до качествена храна в детските заведения и училищата.

Настояваме Наредбата на Министерството на
земеделието и храните да влезе в сила и да е факт от новата учебна година.

«Национална мрежа за децата» – състояща се от 86
неправителствени организации работещи в защита правата на децата и семействата

„Национален алианс Усмихни се с мен“

„Движение на българските майки“