Село Медвен се намира в Стара планина. Трудно достъпно е, малко и затова в него крият от очите на хората 42 деца с увреждания.
Миналата седмица Славка Кукова заведе там френския журналист Патрис Лортон от Канал 2, пожелал да отрази ситуацията в детските домове в България.
Следва откъс от разказа на Славка, а в-к „Капитал“ публикува статия на Диана Иванова, придружавала Патрис Лортон :
На 9 ноември 2007 г., в 12 часа на обяд пристигаме в дома в Медвен отново, вече с адвокат от БХК – Анета Мирчева. Времето е чудесно, слънчево и топло и не се чува никакъв звук от деца. Те не се и виждат. До нас пред двора на дома спира и линейка. От нея излиза мъж на средна възраст, който ни казва “Вие не може да влезете в дома!”. Ние го следваме и влизаме в двора. Той отива при директорката (кабинетът й е в отделна сграда). Излиза след секунди и казва “Не може да се срещне с вас”. Питаме той кой е. “Аз съм всичко тук” – казва той.
Ето и целият разказ: Посещение в Медвен
Статията е добра. Прочетох я цялата. Поздравявам ви за добрата работа. Единствено края на статията не ми хареса: „за колко ли луди ни смята Патрис … ах, какво ли ще напише“. Освободете се от българският провинциален комплекс. Не е важно какво ще си помисли и ще напише някой си Патрис! Важно е наговата журналистическа работа да помогне на децата там. Те са най-важните, а не другото.
Докато четях, и през ум не ми мина да мисля за стилистиката на написаното, за литературните качества на статията. Представих си образно дома, далеч от селото и хората, труднодостъпен, скрит. Представих си децата, Ерхан, директорката, всичко.
И оттук нататък нямам думи. Чувствам се объркана, ужасена и безсилна. И за пореден път си мисля, че единствения отпор на всичко е именно това, което прави Славка Кукова. Гласност. Тази истина да стигне до хората. Всичко, което се случи и последва след филма на Кейт Блюет за Могилино, доказва това. Там вече има специалисти, има индивидуален план за всяко дете, за лечение и извеждане от дома. Това е истината.
Ne moga da se saglasya s napisanoto v tazi statiya.Parvo selo Medven ne e trudno dostapno a naprotiv tova e mnogo hubava turisticheska destinaciya poseshtavana ot mnogo hora,domat za deca se namira v centara na seloto i ne e skrit ot nikogo i nishto.V doma ima chudesni usloviya za otglejdaneto na tezi deca tam e spokoino,chisto i privetlivo myasto vav koeto rabotyat hora sas golemi sarca i izjivyavat vseki den sadbata na vsyako edno dete.Taka che za men vsichko napisano v statiyata e edna NE ISTINA.
И какво сега?? Защо само си говорим и се делим на „съгласни“ и „несъгласни“ с изнесеното? Това може да продължи безкрай, без особен ефект. Хубаво е, че го има този на ДДМУИ, но защо трябва да го обхождат първо BBC или който и да е друг…
който и да е друг страничен, исках да кажа.
с. Медвен е любимата ми дестинация и през лятото и през зимата. Майка ми е от там и всяка година прекарвам повече от 20 дни в селото. Сега, като по-голям имам възможността да обикалям целия район на дълго и на широко. Фотограф съм. Това, което съм чувал разхождайки се из близката гора може да накара и мъртвец да се събуди. Нечовешки викове, крясъци, стонове. 100% съм сигурен, че персонала бие децата… и не искам да се наемам, но ако ме амбицират ще го докажа…
Боже, дано не сте прав, Калоян, дано не…
iskam za selo medven