Милен е младежът, който във филма на Кейт Блюет не говори, но активно помага на персонала – с прането, с подреждането.
Още по време на снимките на филма с намесата на Кейт Милен беше преместен в защитено жилище в Пазарджик с още седем момчета. Според излъчения преди малко репортаж на бТВ децата там живеят скромно, но добре. Сутрин Милен пиел кафе. Със съквартирантите си изработвали пликчета и така печелели пари. Самият Милен се справя умело с косачката и го готвят за градинар. Дано репортажът на бТВ не крие нищо!
Пак според бТВ белгийците са ужасени от филма, показан и при тях преди десетина дни. Белгийското правителство отпуска 250 хил евро за Могилино.
Аз също го гледах. Смятам, че много от децата в Могилино могат да се приспособят към нормален живот. Просто там са забравени, развитието им е забавено.
Тъжно е, дано им помогнем!
Могилино скоро ще станат милионери (сериозно казвам). Другите ще чакат някой пак да няма какво да снима и да се сети за българските детски домове (май някаква белгийка е снимала също – решила е и тя да закачи нещо).
Вероятно няма да ви хареса тона на мнението ми. Но аз зная едно – когато някой иска да помогне, действа доста по-различно!
Помпеа – да, много от децата могат да учат, работят и въобще да живеят пълноценен живот с минимална подкрепа. Въпросът е някой да повярва в тях
Графът – броите паричките в чуждата паничка, свиди Ви се явно. Как по-различно следва да се помогне? М? Слушаме и си записваме!
Питате: Как по- различно следва да се помогне? Ето ви няколко отговора на няколко много мъдри люде:
Ницше: “Видиш ли, че някой залита, бутни го да падне!”
Лао Тце: “Гладният не се нуждае от риба, той се нуждае от въдица!”
Вашата кампанийка дава риба и затова е дълбоко погрешна и ПОРОЧНА!
Мерси за метафорите и цитатите, г-н Апостолов. Организирайте си кампания, която дава въдица. Ако е хубава, ще дойдем да се учим от вас. Иначе така на сухо, с два цитата и без конкретни идеи – всеки може!
Г-н Апостолов, кампаниите, които дават “риба” са тези, които раздават бонбонки, телевизори и дрехи на децата от домовете по Коледа и Велик ден. Тук идеята е малко по-различна – на тези деца да се даде шанс да се развиват и да живеят самостоятелно. Това няма как да стане в огромни домове, които са далече от очите, където няма квалифициран персонал, няма специално внимание и гржа за всяко едно дете. За първи път това е кампания, която има смисъл, която не намира временно решение, а точно търси промяната в политиките, но и най-вече в нас.
И наистина предложете какво трябва да се направи, за да не се сложи етикет “порочно”, “PR”, “просто” … Явно само с протести пред министерството не става; излъчването на филма по българската телевизия също не е достатъчно, защото хората спряха да говорят за Могилино и не разбраха какъв е всъщност проблем; дори и да сменят министри, правителства … пак няма да е по-различно, защото българинът все още смята, че децата са добре в тези домове – имат покрив, някаква храна, подхвърляме им бонбонки от време на време, дори телевизори им даряват, боядисват им стените и т.н. Но те май имат нужда от нещо по-различно? Или още не ви е ясно?
Всъщност от любопитство отворих сайта на г-н Апостолов. Много “интересни” неща може да научите, като например: Как да отслабнете?, Как да си гледате на карти ТАРО?
Само искам да уточня,за да е напълно коректна информацията в блога.Милен и Мишо не бяха преместени след филма,а много преди това-2 седмици след като Кейт стана свидетел на побоя и разговаря с директорката,че знае за това.Тя много бързо успя да им намери защитена къща.
След края на снимките през юни аз и Кейт го посетихме в Пазарджик.
Хората там разбраха от нас,че е бил бит,макар да имаха съмнения заради белезите.
Благодаря, Мария! Не го знаехме това!
Както аз го разбирам, Графът е прав. Нека събират децата в Могилино, въпросът е,че с тях ни се затварят очите за всички ДРУГИ. Защо трябва да е така?? Страдащите просто нямат време (за тях то ТЕЧЕ по различен начин) да им се обръща внимание под строй, един по един. Освен това, твърде много е нужно да се даде във всеки 1 случай, за да може към другите да се обърнем едва когато предният проблем се реши напълно.