В заглавието цитирам по памет мнението на гостенка в предаването “Сеизмограф”! Става въпрос за дома в с. Кошарица, дом за деца и младежи от 3 до 18 г., с умствена изостаналост. Друг очевидец описва ужасяваща картина. Вързани деца, за да не се наранят! Заключени, сами! Децата не получават грижа! Никаква! „В Кошарица е много по-зле”! Това са мненията. В състояние ли сте да си представите по-страшна картина от тази в Могилино?
А ето и визитната картичка на с. Кошарица.
Невероятно! На 3-4 км. от Слънчев бряг, общ. Несебър, в близост до Бургас. Не бих го нарекла чак забутано и недостъпно. Сигурна съм, че и за там има не малко доклади и препоръки за закриване. Могилино разтърси и потресе Европа. Могилино се превърна в символ, символ на човешко бездушие и жестокост, на бездушна и бездействаща социална политика на държава, току що приета в Европейския съюз. Там, където освен Конвенцията за правата на детето, сега вече се работи и обсъжда Стратегия за правата на децата. Къде сме ние? В Европа? Някои от нас може би, но не и децата, не и тези деца.
МОГИЛИНО, ГОРНА КОЗНИЦА, МЕДВЕН, КОШАРИЦА………………………………………..
Продължете списъка, и моля ви, с големи букви! Каква е държавната политика по въпроса, какви конкретни, спешни мерки чухте, че се вземат? Чухте ли да се заделят пари, милиони, за да се спасят тези деца, да се изкарат от тези страшни места, наречени „домове за деца”? Аз чух само думи, думи, думи и единствените конкретни действия се предприемат от гражданите и неправителствените организации. Пари се събират чрез SMS-и. Това е!
Колкото повече шум и коментари, толкова по-голям шанс да се задвижи бюрократичната машина. Може би глаголът “премахне” е по-подходящ…
Ето това е проблемът.
@bulpete: Шумотевицата е хубава, но лошото е, че ги свикнахме да не й обръщат внимание, защото свикнахме да си седим само на шумотевица и на нищо повече.
Наскоро бях в Дома за деца с увреждания в с.Гомотарци, общ.Видин. Това, което видях беше пък много приятно. В рамките на големия двор имаше едно функциониращо защитено жилище, а другото беше готово, но засега необитаемо. Големият двор беше изпълнен с деца. Посрещна ни Елена, която е на 8 години. Никога не се е движила самостоятелно. От 5 месеца това дете използва изкуствено краче, което и е прилегнало много добре. За шест месеца Елена се е научила да ходи самостоятелно.
Мисля, че никой в държавата ни не каза благодаря и браво на тези, които са постигнали нещо с децата в домовете!
Белгийската комисия, която дойде по повод на случаят с дечицата в Могилино, посети и разгледа най-подробно и домът в Кошарица.Проверката беше ненадейна и бяха впечатлени от отличните условия за отглеждането на децата. Там има двама прекрасни социални работници които познавам.Директорът също е завършил социални дейности, наясно са какво трябва да правят и управляват дома отлично. Поне такава беше оценката на белгийската комисия.Катя Стоянова – социален работник и журналист от Бургас
Искам да помогна на изоставените деца но не знам какво съобщение да изпратя