Mного се притеснявахме за това, какво ще напишат в доклада си белгийците. След първите новини, смятаме, че цялостната им оценка ще е реална, отговаряща на изискванията и конвенцията за правата на децата. Много сме далече още от истината, въпреки добрите примери в много общини и това, което са постигнали в последните години. Не е възможно изобщо да се говори за права на децата в държава, където деца израстват от 0 до 18г. в институция, та ако ще и златна да е. Прехвърлят се като стока от дом на дом, просто по някакви бюрократични изисквания и правила, важното е ред да има, стоката да е сортирана. Предлагат се като стока дори и на кандидат – осиновителите, толерират се безотговорните родители, няма санкции, няма истинска защита на децата в началото, там, където започва всичко. Търсят се решения и спасения на последствията, а не на първопричините. Нещата са прости. Има стратегия, план, финансиране и изпълнение, работа в една посока. Държавна социална политика. Няма изпълнение, в резултат, хиляди съсипани детски животи, съдби, дори смърт. Няма отговорни, защото са много. Така е по-удобно. Отговорността се размива.
Не е сериозно и не бихме приели доклад, потупващ ни по рамото, в стил, зле сте, ама ще се оправите. Горките те, бедни, какво да ги правиш, правят каквото могат. Във всяка друга сфера, да, нека да ни съжаляват, но не и тук, не и когато става въпрос за деца.
Надяваме се, молим се за сериозно отношение от страна на Европейските институции, далеч от всякакви политически игри, интереси и тем подобни съображения.

Току що получих два имейла от човек, който се казва Крис и е белгиец, още не знам дали е от белгийската делегация, но може и да е. Стигнал до мен, след като видял снимките ми от представянето на филма. Казва, че е бил в Могилино и не е видял особено подобрение. В банята на тъмно седели три деца на гърнета, Васка била все още много слаба, той я питал какво иска (чрез преводач), тя казала, че иска да излезе навън. Предложил да я увие в одяло и да я изнесе, но персоналът не позвлил. Много е разстроен, човекът, казва, че е направил много снимки и иска да ги пулбикува в скоро време в интернет. Казах му за този блог и за моя, и че ние бихме давали публичност на тези снимки.
Белгиецът Крис също така каза, че Славка Кукова, цитирам, “толкова храбра, колкото е и Кейт”. Надявам се тези думи да стигнат до Славка Кукова по някакъв начин
.
Моля ви, непременно поддържайте връзка с Крис, и ако може настина, нека публикува снимките. То е ясно, че чужденците ще ни казват какво става в собствената ни държава. Аз отчаяно се опитах да изкопча някаква актуална информация от Уницеф, но, уви, трябвало първо да пращат пресрилийзите си в МТСП.