Изоставените деца на България

Среща в МТСП след протеста октомври 11, 2007

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:47 pm
Tags: , ,

 

 

След протеста се качваме по стълбите на каменното Министерство с каменните хора. За нас те все още са такива. Влизаме в стая където ни чакат шестима представители на неправителствени организации. В стаята влизат зам. министърката г-жа Иванка Христова, председателят на АСП г-жа Гергана Дрянска, представители на ДАЗД и МТСП. Г-жа Христова моли всеки един от присъстващите да се представи и така всъщност разбираме, че срещу нас са представители на неправителствени организации, които успешно си сътрудничат с МТСП и които са поканени там за пример, един вид „Те са нашата гордост”.

 

Ние от своя страна предоставяме нашите искания на г-жа Христова, която започва да ги разглежда точка по точка, но още преди да сме стигнали до средата на първа точка разговорът се превръща в говорилня, което е нещо неизбежно, при толкова хора с различни гледни точки и виждания.

Г-жа Гергана Дрянска прави директно включване и пита Росица Букова колко и кои домове за деца, лишени от родителски грижи е посетила, като иска да ги изброи поименно. Росица Букова започва изброяването, някой я прекъсва…. Защо един държавен служител ще държи сметка на един доброволец кои домове е посетил и колко на брой са те? Нямам обяснение. Ние трябва да ги питаме, а ни питат те. Тук става ясно, че нещо тотално е сбъркано. Не че това не е ясно от преди, но все пак затвърждава представите ни. В каква връзка беше отправен този въпрос също не разбрахме.

 

Разговорите продължават, говори се за милиони левове, проекти, преструктурирания, дневни центрове, скачаме от тема в тема. Тук Надя уместно отбелязва, че тя не разбира нищо от преструктурирания, структури и прочие структурализми, но знае, че от както се е родила нейната дъщеря Мария, която е дете с множество увреждания, тя не е посетена от нито един социален работник, който да я посъветва как да продължи напред. Напротив, лекарите услужливо са я съветвали да остави Мария в дом. „Никой не видя, че нашето семейство беше на ръба, никой не направи грам усилие да ни помогне, нито лекари, нито социални работници”. Каменните хора гледат Надя със загрижен вид. По-късно гледам пресконференцията на г-жа Христова и изявлението и, че „трябва да бъдат взети мерки срещу лекари, които съветват изоставяне в дом” и си казвам: „Има надежда да се разберем говорейки конкретно и представяйки конкретни човешки истории”. Дано.

 

Разбираме се, че от другата седмица ще започнат разговори по всички теми с представители на всички засегнати министерства (Министерство на Труда и Социалната Политика, Министерство на Здравеопазването, Министерство на Правосъдието), Парламента и ДАЗД. Знаем, че трябва да бъдем много конкретни и ще бъдем, защото иначе рискуваме да попаднем в омагьосания кръг на големите надежди.

 

Това няма да допуснем, следете ни изкъсо.

Advertisements
 

3 Responses to “Среща в МТСП след протеста”

  1. МАРИЕТА Says:

    време е вече тези тежки институции да осъзнаят,че обществото ще им държи сметка за действията и бездействията им-а обществото сме всички ние

  2. mogilino Says:

    Искам да питам „светлия пример“ колко домове е посетил. Колко деца е прегръщал, колко деца е целувал, колко динозавъра е нарисувал, колко детски личица е дарявал с усмивка, и колко детски душички са му отвръщали с открита и истинска любов, на каквато само дете е способно? Колко нощи не е заспивал, спомняйки си тези очички, и сбогуването, когато детето пита:
    – Нали скоро ще дойдеш пак?

    Питам не за друго, а защото не мога да си представя, че хората сред, които живея са бездушни, безчовечни и дотолкова жестоки. Смятам, че няма нормален човек, който да изпита и види това страдание и болка в едни невинни детски очи, и да е в състояние да остане равнодушен.
    Смятам, че „светлия пример“ може би наистина е светъл, но само за определени деца, а тези, които наистина, болезнено се нуждаят, са забравени от светлината. Живеят в мрак.

    Тео

  3. Стефан Says:

    Наскоро едни приятели от чужбина казаха, че ще дойдат на гости, но задължително трябва да ги заведа в някой дом – за деца или за възрастни. Аз съм социален работник, и започнах да се интересувам, как да ги заведа. Оказа се, че ще ми трябва разрешение от Кмета на общината, защото всички домове са на финансиране и разпореждане на общините. Идеята е, че те са част от някаква фондация и искат да помогнат с финансиране или насоки за развитие. Оказа се, че достъпът до домовете не е толкова лесен.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s