Изоставените деца на България

Думите на психолога октомври 13, 2007

Filed under: промени — mogilino @ 9:22 pm

Една мама-клиничен психолог от форума бг-мамма ни написа това:

Някога през средновековието сакатите и душевноболните били низвергнати от обществото. Те били смятани за белязани от дявола, зловещи същества. Хората ги гонели, замеряли с камъни, горели ги на клади и варвали, че като истински Божи синове са вземали правилното решение. Тогава религията е била удобна в много отношения и за много интереси, но също така е освобождавала човека от отговорността за човешкото или нечовешкото в него. Замислих се за това, че всъщност не сме се развили повече от средновековните си праотци, освен в методите чрез които се “извисяваме” и открояваме от Сатаната. Всъщност мисля си, че “падналият ангел” е нарочно спуснат, за да определи критерия за човечност и милосърдие. Критерият е непроменен, нравите също. Изглежда, че малцина и тогава, и сега са успели да надмогнат животинското в себе си, което ги кара да прилагат изконния закон на джунглата, при който по-силният побеждава. Остава нерешен въпросът кой всъщност е по-силен и по чий критерий се мери силата му?

През 1935 г. Рене Шпиц започва 30 годишни изследвания върху влиянието на взаимоотношенията между майката и детето върху формирането на неговата психика и как липсата на такива може да причинят отклонение от нормалното развитие и емоционални разстройства при детето. Наблюденията се провеждали в детска ясла в женски затвор. Преди раздялата с майката децата са били с нея в продължение на 6 месеца. Когато те биват отделени започва бавно и мъчителен регрес в развитието им, наречен “болест на емоционалния дефицит”.  През първия месец децата ставали плачливи и “прилепвали” към всеки от обгрижващите ги. Проблемът обаче бил, че на 10-12 деца се падала само една гледачка т. е. намало време за ласки.  През втория месец плачът преминавал в стенание, децата отслабвали, развитието им секвало. През третия месец отказвали контакт, лежали по очи в креватчетата, настъпвало безсъние, загубата на тегло била значително, а плачът бил вече тихо скимтене без сълзи на едно напълно апатично личице. Това е т. нар. “анаклитична депресия” – тя води до тежки емоционални проблеми, психични увреди и СМЪРТ. Ако след три месеца майката се появи детето видимо се подобрява, но дълбоко в него остава една несигурност, която ще бележи живота му завинаги. Ако ли детето остане в дома без майка достига до следващото психично състояние – “хоспитализъм”. Той се изразява в абсолютна пасивност, липса на двигателен контрол или “клатене” на тялото, което ние всички видяхми при децата от Могилино, лицето изразявало слабоумие, с малки изключения те не се научавали да говорят, ходят и контактуват с околните. От 91 наблюдавани деца 34 починали… Т. е. липсата на мама е равна на емоционална и дори реална смърт.

Невъзможно е да накараме майките да бъдат такива, но можем и трябва да изискваме да бъдат строго наказвани, ако изоставят,  наранят или убият детето си. А шестте месеца, отпуснати им за размисъл, са твърде много и непоправимо раняващи децата им. Та те са имали цели 9 месеца преди това да мислят, защо им е още време? През този период се губят ценни моменти за правилното развитие на детето. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ СЕБЕ СИ ЗА 6 ДНИ НА ТАКОВА МЯСТО!!! Нужно е тотално премахване на институции от този тип и позоваване единствено и само на приемна грижа и то само в случай, когато майката е непълнолетна и не може, но желае да задържи детето си. През този период тя трябва да се вижда редовно с него и за бъде законово задължена при навършване на пълнолетие да си го прибере. Социалните служби трябва да упражняват контрол над приемните семейства, както и да имат право на такъв във всяко биологично такова, в случаите когато има съмнение за малтретиране. Ако обаче има отказ от детето, то трябва да бъде осиновено, за което е необходимо облекчаване на процедурата по осиновяването. Т.Е ЗАКОНЪТ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ДА ЗАПОЧНЕ ДА ФУНКЦИОНИРА РЕАЛНО!!!

Advertisements
 

5 Responses to “Думите на психолога”

  1. Малка поправка относно религията и Средновековието:

    Зависи коя религия – например в исляма тези хора са били третирани като равни и са се грижели за тях, щото в някои срдновековни ислямски общества теолозите са тълкували така Корана – ако искаш да си истински правоверен, трябва да даряваш пари за болни и сакати.

    В православието не е имало такава стигма през Средновекивието, както в католическите общества. У нас стигмата се усили през 20в., с упадъка на „буржоазния морал“. Възходана тоталитарната държава доведе до въвеждането на класически практики на изклучване по спартански модел – знаете какво са правили с тези деца във Спарта, нали? Тези практики може да намерите още в „Държавата“ на Платон и „Утопия“ на Томас Мор.

    За толерантността на протестантите-калвинисти в Холандия, например, няма какво да говоримц. На всички ви е ясно.

  2. Здравейте! Една приятелка ми даде линк към този блог и понеже и мен ме вълнуват проблемите на децата лишени от родителска грижа, независимо от здравословното им състояние си позволих да нахвърля няколко идеи за подобряване на стандарта на живот на тези деца по време н престоят им в специализираните заведения. Ето ви и линк към блога ми, където можете да видите предложенията. Разбира се те подлежат на развитие (и дай Боже на осъществяване), но това е само началото. Бих се радвал, ако различните фондации и организации свързани с тези проблеми започнат да работят заедно. На тези, които проявят интерес към блога ми и идеите вътре по проблемите с децата от домовете, искам да кажа, че можете да ми оставите съобщение или коментар в самият блог или на mail: emikelangello@abv.bg Надявам се да осъществим контакт за доброто на тези деца.

  3. longanlon Says:

    E, както забеляза адв. Свилен Овчаров в първия коментар, oчевидно е, че „психологът“ изобщо не знае какво говори в исторически аспект – което и аз мога да потвърдя.

    Как тогава да вярваме за останалото????

  4. myciandi Says:

    Както забелязвате, Свилен има доста пропуски в правописа, но мога да потвърдя, че си разбира от работата отлично.

    А като психолог мога да потвърдя, че в постинга има много истина. Идеята за хоспитализъм вече не е толкова модерна, но нейна алтернатива е attachment. Почетете тук

    http://www.google.com/search?hl=en&safe=off&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&hs=bX9&q=mother-child+attachment&btnG=Search

    В учебика ми по развитие на детето даже имаше снимка на деца от българско сиропиталище. Ефектите на институционалната грижа са добре познати, нямайте съмнение.

  5. Милена Живкова Says:

    Драги ми господине longanlon!
    Явно не сте попаднали на подходящата литература, щом не сте чували за тези теории, а и не дебата по тях е в основата на проблема.
    Относно поста на адв.Овчаров, там по-скоро се дава яснота, че има и други примери и е добра основа да се замислим ние кой модел сме приели!
    Щом се съмнявате в истинността на написаното тук, не е зле да отидете в най-близко намиращото се до вас подобно заведение, наречено за по-лесно ДЕТСКИ ДОМ и след това бихме могли да продължим с коментарите!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s