Изоставените деца на България

Славка Кукова в Русе, Могилино и помощното училище в Брестовица октомври 29, 2007

Това е разказът на Славка за опита й да проведе обучение на персонала в Могилино, заедно с няколко учители и рехабилитатори от Англия:

Заместник-министърката се обади в дома и на кмета и навсякъде знаеха, че идваме и не се противиха. Директорката каза, че се притеснява от англичани, защото и Кейт е била англичанка и тя й се доверила, а Кейт „направо ни уби“ в този филм. След това обяснихме, че тези англичанки нямат общо с Кейт и са учителки. След това тя каза, че не може да снимаме и ние казхаме, че няма и оставихме четири апарата и два телефона на масата. След това тя каза, че можем да обучаваме в общината и аз казах, че искаме да пработим с децата практически, а тя каза, че много късно сме дошли, защото ги затварят, а много преди това тя се опитвала да доведе специалисти и никой не откикнал. След това аз настоявах да сме в дома, а тя след 40 минути ни даде стая и персонал да обучаваме в дома. Ние го направихме, а децата спяха през това време. Едно се събуди и дойде при нас и искаше да разгледа играчките и ние говорихме с него. След това тя каза, че вече не може да стоим в дома и дори не можем да видим децата и ни изведе заедно с куфарите в една мизерна стая в читалището. След това ние видяхме, че така от дистанция ние дори пречим на процеса защото персоналът не може да се грижи за децата, докато е на работа при нас. И си тръгнахме в сряда. В петък издадохме сертификати за обучението, което директорката пак поиска от нас. Във вторник тя не ни пусна дори в двора – навсякъде беше заключено. В сряда питахме дали поне някои неща можем да дарим и тя поискала да иде една англичанка и преводач при нея и те като отидоха, тя им казала, че ако не съм била аз с тях, можело и да ги пусне. През това време аз се обадих в АСП и казах, че е нелепо да не ни пускат и исках те да пратят факс, както каза директорката – те обсъдиха един ден какво да кажат и казаха, че нямат правомощия, да се обадя на кмета, кметът беше в предизобрна кампания и не беше откриваем и нямаше и нищо против нас. В четвъртък отидохме да видим поне седемте деца преместени в помощното училище в Брестовица до Русе, но се оказа, че са само две деца, Бенсиан и Мариан. За другите пет нищо не знаем още. В Брестовица иначе учат 25 деца от Могилино, преместени там през последните 4-5 години. Там оставихме част от играчките и дрехите. Общо са 86 деца и имат само един логопед. Имаше деца, които ни казаха „Ние сме толкова големи, защото от дома ни дадоха късно на училище“. Имаше деца които ме помнеха и ми разказваха как в училище е по-добре. Много от тях могат да учат в масово училище.

Ето и снимки:

bira.jpg Славка с англичаните в кафене до дома в Могилино. Чакат да се завърнат парламентьорите, които са пратили на среща с директорката. deca1.jpg Това са деца от помощното училище в Брестовица. Мъжът е Георги, преводачът на англичаните.

img_0916.jpg Деца от помощното училище в Брестовица и Мери Крейн, ръководител на екипа от Англия. Детето без око е Михаела, отличничка. Според Славка няма умствено увреждане, а е дом само заради окото.

deca2.jpg Пак в деца от Брестовица

brestovica2.jpg Читалището в Могилино

brestovica3.jpg Стаята в читалището, в която английският екип обучава персонала на дома

В училището в англичаните Обучението по занимания, които развиват сетивата

Advertisements
 

8 Responses to “Славка Кукова в Русе, Могилино и помощното училище в Брестовица”

  1. marsian Says:

    Как така хем от министерството ги пускат, хем от кметството, а директорката не ги пуска? Няма ли кой да я уволни тая поне, ако не друго. Тя утре при това положение може да се барикадира в сградата и да поиска откуп срещу заложници. Ако нито министерството, нито кмета могат да се оправят с това, да вземат да се уволнят и те. Колко време може да продължава тази история?!

  2. mogilino Says:

    Наистина, трябва да бъде уволнена. И съдена.

  3. Slavka Says:

    spored danni na direkcia „socialno podpomagane“ v Ruse v momenta teche prokurorska proverka na direktorkata. Predishniat ni opit pokazva, che prokurorite nikoga ne smiatat, che podobno na otnoshenieto kum decata v Mogilino e prestyplenie. No predstoi da vidim kakvo shte reshat rusenskite prokurori. mogat da budat razlichni. uvolnena mozhe da bude direktorkata, no togava shte slozhat ili sestra i ili edinstveniat drug vuzpitatel, koito ima obrazovanie za direktor. tova niama da e mnogo po-dobre.

  4. Rosi Says:

    kofti rabota zanchi.Ama tia taka shte spava vsichki,koito hodiat tam pri decata.
    A razgowor s kmeta shte pomogne li?

  5. Деси Says:

    А областинят управител на Русе,би ли могъл да помогне – примерно да натисне кмета на Могилино,за да бъдат допуснати хора,които да обучат персонала?

  6. Аз съм журналист и социален работник.На скоро бях в подобен дом в Кошарица Община Несебър.Работих там,обаче,като охрана.Това беше единственият начен да проникна в дома и да проуча как стоят там нещата.Установих,че директорът е свестен човек.С необходимото образование за заемане на длъжността.Благодарение на това,че Несебър е една от най-богатите общини,би могло да се каже,че децата живеят при изключително добри условия.Установих,обаче,че липсва професионална грижа за децата и това се дължи на изключително ниските заплати на целия персонал.Има голямо текучество на медицински сестри и санитарки.Социалните работници са само двама и трудно успяват да се справят с поставените им задачи,макар,че видимо желанието за добри резултати е огромно.Като най-голям проблем отчетох ниските заплати на персонала-санитари,възпитатели,медицински сестри,социални работници-в резултат на което демотивация за пълноценна работа с децата.Заплатите варират от 180 до 220 лв.По въпросът с дома в Могилино,бих казала,че проблемът опира също до пари.Пари с които да бъдат осигурени специалицирани мултидисциплинарни екипи,можещи да приложат своите знания и умения в полза на децата с увреждания.Катя Стоянова

  7. Slavka Says:

    Съгласна съм с Вас, Катя. Въпреки че за Кошарица от посещение от 2005 г. имам подозрения, че има сексуално насилие, което много трудно ще се разследва. По време на срещите ми с деца и персонал там се натрапваше усещането, че връзките между директора и някои момичета не са съвсем чисти. За заплатите и всичко останало се съгласявам. За екипите – да, сега обмисляме среща със Станишев, за да го накараме да се ангажира с проблема и да си организира министерствата, за да се съгласят, че екипи като този, който сега работи в Могилино са нужни и трябва да се разпратят във всички домове. Но те само ще диагностицират, оценят и зададат планове за грижи, които няма да може да се изпълняват от персонал с манталитет, който не допуска, че е възможна промяна. Целта на това преразглеждане на всеки конкретен случай ще бъде поне децата да се подготвят за осиновяване. Сега много хора от Англия ме питат за това и искат конкретни деца от Могилино. Ако успеем да направим така, че да се задвижи наистина този механизъм с международните осиновявания, виждам само в него радикално решение на проблема със съдбите на някои от децата.

  8. Гарабед Says:

    Нещата не опират само до пари, не нещата опират и до човещина и чувство за отговорност. Та нормално ли е едно дете със счупен крак да бъде не само оставено да страда но и ежедневно да бъде измъчвано с обличане и преобличане? И с мазане на ходилата на краката от мед. сестрата която е и единствения мед. персонал в Могилино. И да казващ че тези деца са болни и чупенето на костите им си е в реда на нещата? И нито тя, нито директорката, нито някой от персонала се замисля, че поне поставянето на един гипс на крака ще облекчи поне отмалко болките на това изстрадало съшество. Което се е родило сляпо а в Могилино са го превърнали в пълен безпомощен инвалид? Не, това не е въпрос на пари, въпрос е на съчувствие, ласка, обич, ако щете на любов към ближния. Някога Чехов бе писал ‘човек – това звучи гордо!’ но той никога не е бил в Могилино. Или в някой друг подобен дом в България, защото Могилино не е единствения.
    А колкото до парите то те са в ръцете на Масларова, и тези за по-високи заплати, и тези за нов микробул в Могилино. Но тя не се кахъри за това, нали нея я вози шофьор в мерцедес! Пари има, въпроса е как и за какво се използуват. Но с подобно нехайно отношение и от страна на управляващи, и от страна на персонала в тези домове се питам докъде изобщо българското общество мисли че ще стигне? Убивайки децата си като начало.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s