Изоставените деца на България

Масларова, Тачева и Грънчарова не признават усилията на НПО ноември 6, 2007

Filed under: МТСП — mogilino @ 4:53 pm

Вчера министър Масларова, заедно с министрите на правосъдието и европейските въпроси Миглена Тачева и Гергана Грънчарова дадоха пресконференция, в която обявиха, че е готов план за оценка на нуждите на всяко дете в Могилино. Обещават „индивидуална грижа“, промени в Семейния кодекс и спазване на Конвенцията за правата на детето (ратифицирана от България през 1992 година). Но не споменават, че всичко, което обещават е плод на труда на най-различни НПО, ангажирани с Могилино още от преди Кейт Блюет да снима филма си. Планът, с който се хвалят, е дело на фондация „За нашите деца“, с помощта на БХК, „Карин дом“, УНИЦЕФ и много други. Предложениете промени в Семейния кодекс бяха внесени от гражданска инициатива „Осиновени и осиновители“, които заедно с „Движение на българските майки“ и родители на деца с увреждания от два месеца се стараят да накарат МТСП и МП да обърнат внимание на проблема.

Хелзинкският комитет реагира на това нахалство с хронология на всичко, направено за Могилино и другите такива домове в България досега.

Ето и самата хронология:

Хронология на промяната в Могилино

 Славка Кукова

 Признавам, че пиша тази статия заради реакцията на Министерство на социалната политика. Реакцията му от 5 ноември 2007 г. ме кара да мисля, че промяна е възможна и ще се осъществи. Но крайно ме възмущава фактът, че никъде не се споменава ролята на неправителствените организации, които начертаха и ще изпълнят този план.

Твърдо смятам, че правителството трябва да разпознае партньори и експерти сред всички нас, с каквито то не разполага и да престане да се държи така, все едно не същестуваме. Има пространство и е време за цивилизован диалог, в основата на който стои бъдещето на реформиране на домовете за деца и младежи с умствена изостаналост в България – 26 на брой с приблизително 1500 деца и младежи в тях.

Октомври 2002 г. – Български хелзинкски комитет прави международна кампания за подобряване положението на хора с ментални увреждания заедно с Амнести Интернешънъл и в доклада, представен в България е включен и домът в Могилино. . Казваме, че няма грижа за тези деца, че са подложени на унизително и нечовешко отношение. Няма отзвук. Дори Европейската комисия просто пише в докладите си, че трябва да се подобрят условията в тези домове, а не че за всяко дете трябва да се намерят най-добрите условия за развитието му, което иначе е държавна политика на хартия. Коалиция от неправителствени организации пише специално алтернативен доклад до Европейската комисия. В него са Български хелзинкски комитет, Всяко дете, Спасете децата и др. Текстът на доклада може да бъде намерен тук: 

2003, 2004, 2005 г. – Министерството на труда и социалната политика започава да разпределя европейски средства за програма ФАР за деинституционализация и за подобряване на качеството на живот на хора с ментални увреждания. Няма деинституционализирани деца, закрити са три дома и децата са прехвърлени в други, не по-добри домове. Средствата по ФАР проекти се разходват за създаване на услуги в общността, но без да е направена оценка на потребностите на местното население и без да се отчитат нуждите на децата в домовете като Могилино.

Април 2006 г. – Правя репортаж за домовете Горна Козница, Могилино, Горски Сеновец и други заедно със Sky news. Отново никакъв отзвук в България. Тук може да се гледат репортажите:

Репортаж 1

Репортаж 2

Юли 2006 г. – получаваме в Български хелзинкски комитет писмо от Кейт Блюит за това, че се интересува от положението на българските деца с ментални увреждания. Даваме й информация веднага за всички домове в страната и нашите наблюдения върху тяхното състояние.

Септември 2006 г. – мислим за стратегия за заснемане на филма в 15 дома в страната и чертаем маршрути.

Октомври 2006 г. – предварително представяме алтернативен на правителствения Доклад-оценка на състоянието и перспективите пред детските институции в България и на напредъка в изпълнение на правителствените ангажименти по Конвенцията за закрила на детето на ООН на БХК за състоянието на детските институции в България (сред които и тези като Могилино) на отговорни служители от министерства и агенции. След това го представяме публично.  Като съдя по проблемите, които обсъждаме сега, този доклад още не е четен от много служители в министерства и агенции, които са отговорни за децата в България. През октомври 2007 г. изпратих писмо до министър Масларова да напомня за него и да я помоля нейните служители да го прочетат.

Декември 2006 г. – Пиша писмо от името на БХК до директорката на дома, в което обяснявам коя е Кейт Блюит и каква е целта на престоя й в дома. Оставям номер на мобилен телефон и мейл, ако има някакви въпроси.

Януари до юни 2007 г. – Кейт и Браян снимат в дома и никой никога не се обажда да ме пита нищо.

Август 2007 – Кейт ми казва, че филмът ще бъде излъчен по ББС през септември.

Началото на септември 2007 – Обажда се служителка от МТСП, разбрала, че филмът е заснет с помощта на БХК. Пита какво толкова има в този дом и за какво се отнася филмът, защото трябва да отговори на запитване на посланика ни във Великобритания. Казвам й, че филмът показва как институцията унижощава деца. Тя звучи отегчено и пита за информация. Пращам й всичките ни доклади за Могилино. Тя пише отговор, в който нищо от тях не споменава на посланика. Той пише отговор на Кейт, който звучи нелепо и безотговорно и се чете във филма.

 
14 септември 2007 – Денят след излъчване на филма, никой в България не знае за него. Само аз. Получавам 30 писма от англичани, които питат какво да направят. Пиша писмо, което разпращам до всички. Искам те да пращат писма до г-жа Масларова, областен управител на Русе, кметове на Две Могили и Русе, отдели за закрила на детето и Дирекции “Социално подпомагане” пак там. В писмата да искат домът да се закрие и преди това да се разработи план за настаняване на децата извън институции в приемни семейства, осиновители, като крайна мярка малки групови домове, но всичко това в Русе. Пиша им, ако желаят да изпратят пари, да го направят на сметката на БХК. Вече екип от 4 учители от Ню Касъл ми пише, че започват подготовка за пристигане в България, защото разбират, че децата в Могилино могат да се научат да говорят, да общуват, да се образоват, да се чувстват полезни. Знаят как да направят това. В Mediapool излиза статия за филма:

15 септември 2007 – Продължават да идват писма и отговори на моето писмо до всички. От всички българи се обажда единствено г-н Иван Станчов – основател на център за рехабилитация на деца с множествени увреждания “Карин дом” във Варна, бивш посланик на България във Великобритания и бивш министър на външните работи. Иска да се срещнем и да обсъдим план за действие.

17 септември 2007 – Срещаме се с него и Червен кръст-България и обсъждаме стъпките – уведомяване на НПО за проблема и покана за участие да го разрешим заедно, оценка на потребностите на децата, оценка на възможностите в Русе за предоставяне на услуги на тези деца (аз вече съм ги посетила), подпомагане на работата с децата в дома от специалисти, закупуване на микробус, уведомяване на бизнеса в България за възможностите да инвестира в този проект, след местни избори срещи с местна власт за отделяне на терени или апартаменти за малки групови домове, подкрепа на местни НПО с опит и експертиза за предоставяне на услуги на хора с ментални увреждания. Той предава доклад-оценка на БХК, споменат по-горе, от 2006 г. на Миглена Кунева. Тя обещава подкрепа. Аз разпращам плана за обединяване на неправителствени организации около идеята за реална деинституционализация на децата. Местните медии правят репортажи, без да са гледали филма и представят ситуацията като приемлива предвид уврежданията на децата, без дори да знаят какви са те.

20 септември 2007 г. – Министър Масларова казва в интервю за Инфо радио, че тези деца не могат да проходят и проговорят и че такава е и европейската практика.

Весела Банова, зам.председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) същия ден казва в медиите това: ”Домът в Могилино е в най-лошо състояние от всичките 26 такива институции, в които живеят 1600 деца и младежи с умствена изостаналост. Миналия октомври комисии посетиха всичките 26 и оценката беше, че 22 трябва да се реформират, 3 – да се преструктурират, а този в Могилино – да се закрие. Причината е, че е в малко населено място на 60 км от Русе и на 30 км от нaй-близкия град – Две могили. Въпреки че в последните 4 години той е усвоил пари по 2 европейски проекта и са изградени много скъпи зали за рехабилитация, грижата за децата не е на ниво. Естествено е, че в такова място персоналът не е достатъчно квалифициран, липсват специалисти. Инфраструктурата е много лоша. Децата нямат никакви перспективи за интеграция в обществото.Затова през май самото ръководство на дома изготви план за закриването му. Мотивите са пак същите – отдалечеността на Могилино прави невъзможно осигуряването на адекватни грижи. Това обаче ще отнеме малко повече от година, защото за всяко дете се търси индивидуално решение. Опитваме се да настаним някои при родителите им. Други – в приемни семейства, но у нас все още няма достатъчно обучени да гледат толкова трудни деца родители. На трети търсим места в други домове възможно най-близо до Русе, за да могат родителите и близките им да ги посещават. Не съм гледала репортажа на Би Би Си, но агенцията веднага се самосезира за случая, а утре (днес – бел. ред.) в Могилино отива специална комисия.”

Аз не разбирам кои от тези домове въобще подлежат на преструктуриране (всички се намират далеч от градове и нямат квалифицирани специалисти и не предоставят качествена грижа за децата в тях) и оценката на ДАЗД не е публично достъпна, за да знаем какви критерии са довели до споделените по-горе заключения.

Във Великобритания зрители питат какво ще се направи с децата, за да знаят какви, колко и на кого средства да изпращат. Вече организират Тръст за Могилино. Аз се срещам със
Спасете децата (сега Център за приобщаващо образование), за да решим кои трябва да бъдат специалистите, които да оценят потребностите на децата и възможностите за услуги в Русе. Говорим и за училищата, в които интеграцията се случва успешно в Русе и питаме директорката на основно училище “Ангел Кънчев” там дали ще приеме деца от Могилино и тя се съгласява. Представител на Хабитат се съгласява на тази среща да започне писане на проект за реновиране или построяване на жилища за децата  в Русе. Чакаме местните избори, за да разберем с кого ще преговаряме за това. Пишат ми все повече българи, живеещи в чужбина.

25 септември 2007 – координирам вече комуникация между организации и британци, които искат да помогнат.

29 септември 2007– вече виждам, че във форума на българските майки тече

30 септември 2007 г. – Иван Фишер, бивш изследовател на Амнести Интернешънъл, с когото работихме през 2002 г., пише статия-реакция на филма тук:

3 октомври 2007 – с трима колеги от Иницитивата за психично здраве от Отворено общество  – Будапеща, интересуващи се от добри практики, в които да инвестират, посещаваме Русе – дневен център на Русенска асоциация за лица с интелектуални затруднения за деца с умствени увреждания, дневен център на Каритас и защитено жилище на фондация “Приятелска подкрепа”. Питам всички ще приемат ли деца от Могилино. Първите ми казват, че имат одобрено увеличение на капацитета с 12 места от януари 2008 г. и ще приемат деца, защото са и работили с 5 от тях. Директор на зашитеното жилище ми казва, че има планове да извежда все повече младежи отинституции и ще помогне с лоби в общината за намиране на апартаменти, но дир временно може да се настанят ходещите деца в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи “Д.Басарбовски”, за да могат да учат в русенски училища.

 Вечерта срещам проверяващите служители от МТСП, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето в хотела в Русе. Предавам им плана, който вече съм съставила за стартиране на процеса за реална деинституционализация. Те ми казват, че ще е добре да се помисли за хубавите сгради, за персонала, за приемна грижа от пресонала на някои деца, казват ми, че са нужни минимални интервенции при някои деца, за да се възстановят, казват ми, че има съпротиви срещу затварянето от кмета. Казвам, че искаме да работим заедно и че има неправителствени организации, с които може да се работи за намиране на решение в интерес на всяко дете.

4 октомври 2007 г. – Публикувана е статия в Медиапул на Даниела Горчева (Холандия) с мое интервю,  в която изразяваме позиция за възможна реахбилитация и превръщане на децата от Могилино в пълноценни граждани.

8 октомври 2007  – участваме в предаване на Милен Цветков по Нова телевизия заедно с български майки на деца с множество увреждания, служител от Агенция за закрила на детето. Опитваме се да затвърдим позицията, че децата  в Могилино могат и трябва да живеят адекватно обслужвани и че това не може да стане докато са в дома. Успяваме да покажем, че те не изглеждат така заради уврежданията си, а поради системното неглижиране от страна на персонала. Предаването може да се гледа тук: http://www.neterra.tv/bg/show.php?id=805&bm=2. Отново е публикувана статия на Даниела Горчева в Медиапул.

9 октомври 2007    излъчва се предаване на Ирина Недева по националното радио в програмата “Преди всички”, в което се обявява, че Движението на българските майки организира протест, както се дава право на отговор на авторката на филма Кейт Блюит срещу нападките от страна на г-жа Масларова, че филмът е заснет тенденциозно и злонамерено. Директно се включва в него по телефона министър Масларова. Казва, че “повечето от децата в Могилино са с тежка форма на олигофрения”, че “могат да се поддържат, да се научат на някакви игри”, че “медицината не е открила, за съжаление, досега начин такива деца да бъдат възстановени, както на нас ни се иска”, че “в министерството няма медицински специалисти, но в домовете са назначени медицински лица” и тя цитира, това, което медицински специалисти  смятат за децата. Накрая казва “ не искайте от нас чудеса” и  “посетила съм стотици домове и едва сдържам сълзите си”.

Отивам на протеста на българските майки, на който присъстваме с Иван Станчов, Димитър Паница, колеги от хелзинкски комитет, майки с деца. Те влизат в МТСП да преговарят. На масата са няколко неправителствени организации, сред които Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и те не звучат загрижено. Пресата отразява протеста. Искам  разрешение от заместник-министъра на социалната политика – Иванка Христова за провеждане на обучението в Могилино от английските учители по факс. Обещават ми среща с нея за следващата седмица.

11 октомври 2007 – срещам се с Иванка Шалапатова, директор на фондация “За нашите деца”. Тя иска да обсъдим как тяхната организация може да помогне и решаваме, че те могат и трябва да направят оценка на децата според изпратения от мен план. Тя пише предложение за стъпките на тази оценка.

12 октомври 2007 г.  – в сметката на БХК има 500 лв. за Могилино около месец след излъчване на филма. Изпратени са от българи, живеещи в чужбина. Благодарим на Деян Дечев, Атанас Чобанов и Раодстина Терзиева. Използвахме 270 от тях, за да транспортираме 4-те английски учители до Могилино от София, заедно с даренията, които искаха да дадат. Останалите средства от Десислава Сторе, Ива Ангелова и Наталия Пеева ще използваме за превод на български и субтитриране на учебен филм за интерактивно обучение на деца с тежки умствени увреждания, който учителите донесоха от Англия. Него ще разпратим до всички услуги в общността, които работят с такива деца.

Обаждат се от Агенция за социално подпомагане с молба за среща на 15 октомври за обсъждане на плана.

15 октовмри 2007 г. – отивам на срещата и се оказва, че на нея присъстват УНИЦЕФ, БАЛИЗ, Агенцията и аз. Разказвам какво е направено от мен дотук в търсене на услуги в общността за децата от Могилино. Уговаряме се всяка седмица да провеждаме срещи в този формат.

 17 октомври 2007 г. – ние с Иванка Шалапатова от “За нашите деца” отиваме на среща със заместник-министърката Иванка Христова. Тя ни обяснява за оперативните програми и как не могат да намерят достатъчно средства за децата от могилино, но след среща с УНИЦЕФ вече са намерени. Казва, че е запозната с плана и иска да работим заедно. Предавам й диск с всички доклади на БХК за всички домове за деца и младежи с умствени увреждания. Предаваме й предложението на “За нащите деца” за извършване на оценка на потребностите, на възможностите и за спешна подкрепа на децата в дома през идващите 6 месеца. Г-жа Христова се ангажира в това да се обади и предупреди кмета и директорката в Могилино, че предстои обучение на персонала от 4 английски преподавателя. Аз вече съм организирала те да ползват безплатен хотел в Русе, да имаме безплатен транпосрт до Могилино всеки ден, да има преводачи –доброволци.

19 октомври 2007 г. – В резултат на усилията в България след многобройни срещи между НПО и НПО и МТСП, Агенция за социално подпомагане на 19 октомври 2007 г. се решиха конкретните стъпки. МТСП и АСП се съгласиха на сътрудничество с НПО, които имат експертиза за работа с институционализирани деца с увреждания. Те заявиха, че ще следват плана на БХК. Фондация “За нашите деца” изготви предложение за оценка на потенциала и потребностите на всяко дете, както и на възможностите за обслужването им в Русе, което представи на срещата с УНИЦЕФ, Институт за социални дейности и практики, фондация АРК, фондация ЕКИП, Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения, Международни социални служби, БХК. УНИЦЕФ заяви готовност да заплати тази оценка. Институт по социални дейности и практики заяви готовност да се присъедини с обучени социални работници, които да работят с децата в дома по време на извършване на оценката. АРК заяви, че ако МТСП и АСП се нуждаят от финансови средства за осигуряване на резидентна грижа за децата и младежите от Могилино, фондацията може да ги подсигури, както и да участва в преговори с общината за предоставяне на сгради и  адаптирането им към нуждите на децата. Готовност за оценката има още в началото на ноември при наличие на споразумение между АСП, МТСП, фондация “За нашите деца” и УНИЦЕФ. Сред специалистите, които ще изготвят оценката, ще бъдат и преподаватели от Нов български университет, Български институт за отношения между хората, представители на местните Отдели за закрила на детето и Дирекции “Социално подпомагане”, експерти на БАЛИЗ. От проверката на МТСП стана ясно, че 7 деца вече са настанени да учат в помощно училище в Брестовица до Русе, а от останалите 67 – 29 са над 18-годишни. За последните ще се търсят възможности за настаняване в защитени жилища, където има свободни места. За 36-те деца са разгледани възможности за реинтегриране в биологично семейство, професионална приемна грижа, осиновяване и настаняване в малък групов дом от семеен тип в гр. Русе. Според проверяващите за най-голяма част от децата реалистично би било да се приложи последната възможност, тъй като професионална приемна грижа не е развита като услуга, кандидат-осиновители не са проявили интерес, а само за едно дете родителите са пожелали да го гледат срещу помощ от държавата.

22 октомври 2007 – пристигаме в дома в Могилино с 6 куфара оборудване и обучителни материали за децата. Срещаме съпротива на директорката, която е уведомена и знае, че идваме, но понеже идват англичани, тя не иска да ги пусне при децата. Вече не вярва, че няма да снимат. Казваме й, че по-лошо не може да стане. Не вярва. Разбираме, че тече и прокурорска проверка. Чакаме 1 час. Пускат ни в дома и обучаваме 2 часа персонала на захранване на деца с физически деформации. След това ни извеждат от дома и ни настаняват в читалището. Там обучаваме 3 дни. Англичаните са много притеснени – не разбират защо не могат да помогнат. Персоналът мълчи. Говоря с министерството, казват ми, че нямат правомощия да накарат директорката да ни пусне да работим с децата. Напомням им, че трябва да изпратят предложение до НПО за извършване на първоначална оценка и пряко подпомагане на работата с децата.

23 октомври 2007 – Агенция за социално подпомагане изпраща до фондация Арк, фондация “За нашите деца”, Институт за социални дейности и практики, фондация ЕКИП, Международни социални служби и БАЛИЗ писмо, с което ги кани да подадат предложението си.

25 октомври 2007 – отиваме да видим поне 7те деца, за които се говореше, че са преместени в Помощно училище в с. Брестовица. Виждаме, че са само 2 – Бенсиан и Мариан. Но останалите 23 от общо 86 са също от Могилино. Виждам познати лица и те ме познават. Много са пораснали и са станали можещи. Хвалят се. Оставяме играчките там.  Следобед отиваме в училище “Ангел Кънчев” в Русе, където от 400 деца, 94 са с увреждания и учат вече няколко години в масово училище. Всички ни посрещат много добре и заявяват желание да се учат как да работят с децата и искат да обучават деца от Могилино. Казват, че ще изпратят двама преподаватели на обучение, които англичаните предлагат.

26 октомври 2007 – среща между НПО от алианса за Могилино, на която се изготвя окончателно предложение и се изпраща до Агенция за социално подпомагане на 31 октомври 2007 г. Яна Бюрер Тавание публикува мой текст за стъпките по плана за коалиране на НПО около Могилино на сайта на вестник Капитал. Тя също пише текст .

1 ноември 2007 г. – Среща на създателите на британския тръст за децата в Могилино и тяхната реална деинституционализация с всички, които искат да помогнат пред църквата Дева Мария в Лондон. Там се разясниха конкретните стъпки, които вече са предприети в България и се обсъди тяхната подкрепа. Срещаме се с Юлиан Попов, Ирина Недева и Десислава Гаврилова да обсъдим излъчването на филма в Червената къща и дискусията след това. С Юлиан обсъждаме традиционният годишен бал на Bulgaria city club в Лондон да бъде посветен на Могилино и социалната политика в България по отношение на децата с ментални увреждания. Разбираме, че вече БТВ е купила филма “Изоставените деца на България”.

2 ноември 2007 – среща на НПО, на която Агенция за социално подпомагане казва, че ще подкрепи работата им. УНИЦЕФ се съгласяват да платят 80000 лв. за половината проект, който е на стойност 160000 лв.

5 ноември 2007 – Три министърки посещават дома в Могилино, за да обявят план за действие и държавна политика. Ето и прессъобщението за това.

6 ноември 2007 г, 18.30 часа – Гледане на филма в Червената къща и обсъждане на филма и плана за децата в Могилино заедно с Кейт Блюит (автор на филма), НПО и представители на министерство на социалната политика, агенциа за социално подпомагане, агенция за закрила на детето, министерство на образованието. Залата в претъпкана – има около 120 човека. Гледат филма на крака, дори от коридора. Стоят до края на филма и много от тях остават до края на дискусията в 22, 30 часа. Споделят се много гледни точки и критики. Питат Кейт най-често защо е снимала в България и защо Могилино и снима ли филми за британски институии и те по-добри ли са. Често се налага усещането, че тя е създала проблем с този филм. Агенция за закрила на детето казва, че е имало план за закриване на дома още от 2006 г., но не пояснява какъв е бил планът. Отново министерството и агенцията за социално подпомагане не казват, че неправителствени организации им помагат и че на практика държавата няма да даде нито средства, нито експертиза, нито персонал, а представя плана за свой. Пресслужителките на министерството ми се ядосват страхотно като ги питам защо това не се споменава в съобщението им. Твърдят, че министерството винаги си било имало този план и че не е вярно моето твърдение за същностната роля на неправителствените организации. Знам, че няма да се разберем. Жалкото е, че за пореден път ми става ясно колко сме далеч от планиране на дългосрочна политика за грижа и развитие на децата с увреждания въобще и особено на тези от институции. Мисля за това как коалицията от НПО да настоява за това.

7 ноември 2007 г. – Диана от УНИЦЕФ и двама лекари – педиатър и диетолог влизат в Могилино, за да прегледат децата и да им съставят диети. Занапред действията на алианса от НПО ще докладва ежеседмично какво е свършено в дома и какви са находките със състоянието на децата там. Тези доклади ще се публикуват на сайта на фондация “За нашите деца”.

Ето какво постигнахме:

Получи се масов обществен отзвук и протест срещу дискриминиране на деца с увреждания,

Реализира  се безпрецедентен пробив в държавната инерцията за прехвърляне на деца от дом в дом и се чу поканата за работа с неправителствени организации,

Неправителствени организации успяха да поставят в центъра интересът на детето и да се обединят в мисленето и действията си около него.

Ето какво НЕ постигнахме:

Да чуем от Министерство на социалната политика, че работи с неправителствени организации, които създадоха, ще осъществят и ще финансират плана за децата в Могилино,

Да чуем признаване на проблема с липса на експертиза в министерствата относно обгрижване на децата от другите 26 дома за деца с умствени увреждания,

Да видим, че МТСП има воля да осигури спазването на основни човешки права на всички деца с увреждания в страната.

Advertisements
 

2 Responses to “Масларова, Тачева и Грънчарова не признават усилията на НПО”

  1. Slavka Says:

    Новина от 7 ноември от сайта на „За нашите деца“, можете да намерите тук http://forourchildren-bg.org/index.php?p=news&id=90 и да следите всяка седмица развитието на проекта на същия сайт

    „Първите специалисти са на път за Могилино, за да оценят здравните грижи и храненето на децата

    Педиатър, лекар и специалист по детско развитие ще посетят дома в с. Могилино, за да дадат спешни препоръки на персонала на дома за по – качествена грижа за децата

    Педиатърът д-р Адриана Дойчинова (д.м.н.), лекарят д-р Дияна Янчева (която управлява и дом за изоставени деца до 3 години в София), заедно с Елка Налбантова (програмен директор на Фондация „За Нашите Деца” и специалист по детско развитие) ще започнат днес следобяд оценка в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост „Св. Петка” в с. Могилино.
    Целта на професионалистите е да направят анализ на предлаганите медицински грижи, да проверят правилата за хранене, начина на приготвянето на храната, както и разпределянето й сред децата. В рамките на два дни професионалистите ще консултират персонала какви незабавни мерки да предприемат, за да се подобри храненето и медицинската грижа за 67 – те деца и младежи, настанени в социалното заведение.

    Специалистът от страна на фондация „За Нашите Деца” Елка Налбантова ще види на място базата, с която разполага дома, залите за психомоторика и ще предложи различни възможности за организиране на свободното време на малчуганите. Освен това тя ще даде инструкции за дейности, които да усъвършенстват възприятията на децата с увреждания, тяхното пространствено ориентиране и др.

    Фондация „За Нашите Деца” като наследник на две британски организации, доказала опита си в предоставянето на услуги за деца в риск и техните семейства, пое координацията на алианс от неправителствени организации. Целта на алианса е в партньорство с Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето да извърши спешна оценка на всяко дете от медицински специалисти и психолози и да осигури възможности за плавно и целенасочено преместване на малчуганите в Русе. Това ще стане във втория етап на проекта „Първо децата”, който е одобрен от АСП. В първия етап към персонала в Могилино ще се присъединят социални работници, които ще правят индивидуалните оценки на децата; лекари, рехабилитатори и медицинска сестра, които ще подобрят здравната грижа; психолози и психотерапевти, които ще оценят психическото и емоционалното развитие на децата и ще дадат препоръки за тяхното интегриране сред връстниците им в Русе. Във втория етап алиансът от неправителствени организации ще направи проучване в Русе и областта за възможностите децата и младежите от дома в с. Могилино да бъдат настанени в условия на семейна или близка до семейната среда. За онези, за които това е невъзможно ще се търсят решения за настаняване, но в самия град, а не според първоначалните планове – в други домове.

    Проектът „Първо децата” се осъществява с финансовата подкрепа на УНИЦЕФ. Алиансът от неправителствени организации се ръководи от Фондация „За Нашите Деца”, а в него влизат представители на Института по социални дейности и практики, Българската асоциация за лица с интерлектуални затруднения, Международните социални служби, Каритас – България и АРК.“

  2. Furniture Says:

    Your writing assisted me during my university project on time.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s