Изоставените деца на България

Най-излишният малък журналист на планетата септември 9, 2008

Светлозар Стоянов от в-к „Искра“, заслужил титлата „най-излишен малък журналист на планетата“ със статията си „Диагноза: фабрично увреден“ от 22 август. Самата титла произлиза от края, който Стоянов е поставил на творението си: 

Просто искам най-откровено да ви благодаря, че издържахте с мен до края на тази разходка. В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата.

Материалът му е безумно обиден. Поради две причини. Първо, господин Стоянов го е домързяло да поразучи туй-онуй за уврежданията, говори наизуст и чат-пат изпада в смешни опити за оригиналност. Това обижда интелигентния читател. Второ, господин Стоянов приравнява децата с увреждания с чудовища (поради простата причина, че не му изглеждали като хора!) и отрича правото им на живот и възможността им да бъдат членове на обществото. 

Смея и да се аргументирам. Нека погледнем творението Стояново част по част:

В момента тук са настанени… увредени още преди раждането си деца, които няма да доживеят и десет години. Това са фабрично увредени човешки същества, неподлежащи на ремонт, или поредните излишни членове на обществото. 

Ако г-н Стоянов беше направил усилието да си свърши работата като професионалист, тоест ако се беше информирал преди да пробва перото си, щеше да разбере, че уврежданията се случват не само по време на бременността, но и при раждането и следродилната грижа, както и поради различни травми в детството. Дали ще доживеят десет години, или не, е работа на лекарите да предвидят, а не на провинциалната журналистика. “Ремонт” е възможен и още как, стига децата да бъдат изведени от “райската градина”, както г-н Стоянов нарича дома в Бузовград, и да бъдат подложени на рехабилитация от специалисти, да получават питателна храна, медицински грижи, образование и контакт с обществото. Кой сте вие г-н Стоянов, че раздавате присъди ей така, с една-две пльокнати в средата на листа метафори?

Навън, както сам ще се убедя с очите си, прилича на райски двор на добре поддържана детска градина с всичките му там люлки и удобства, които ни доближават до стандартите на ЕС. 

Не люлките и удобствата ни доближават до стандартите на ЕС. Уважението към живота на всяко човешко същество ни доближава до стандартите на ЕС. Признавам, объркването на материални придобивки с качество на живот не е грешка само на г-н Стоянов. И г-жа Грънчарова, министър на евроинтеграцията, също приема надуваем басейн за индикатор на детско щастие.

Имам чувството, че съм попаднал в четвъртата серия на “Пришълеца”, където едни лоши извънземни са си правили експерименти, клонирайки човешки същества. Единственото, което децата тук (деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници) правят по цял ден, е да лежат вкупом на одеало на пода и да потъркват ръчички и крачета с по шест или два пръста. Тишината се нарушава единствено от нечленоразделни весели крясъци и неопределен вой.

Г-н Стоянов, децата стоят на купчина на пода не защото някой ги е клонирал, а защото никой не ги раздвижва и никой не се грижи за нещо повече от основните им нужди. Гледайте по-малко треторазделни филми и прекаравайте повече време в подготовка на статиите си!

Докато ги снимам, си мисля, че и да ви ги покажа, вие няма с какво да им помогнете.

И това в качеството си на какъв си го мислите?! И след като такава голяма и оригинална мисъл обитава ума ви, какво търсите все пак в дома в Бузовград?

Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика, който нямам сили да опиша. “Тя е доброволка-американка”, обясняват от персонала, “идва вече почти цяла година, иска да работи само с деца с най-тежките заболявания, гушка ги, люлее ги, говори им, пее им песнички”. Сесъли Уълрд е 42 годишна, от Лафайет, Колорадо. Сама се е свързала с д-р Панова и казва, че ще стои тук, докато и стигнат силите. Да, християнка е. Баптистка, англичанка, протестантка, сектантка- не желае да сподели. Бог е един. И за болните, и за здравите.

Може би заплеснат в розовата кожа на американката, г-н Стоянов пропуска да забележи, че тя дава на тези деца това, от което има нужда всяко дете: гушкане, люлеене, песнички. Защото на първо място, все едно колко пръста имат, това са деца, които имат потенциал и нужди. Стига някой да повярва в тях.

Домът в Бузовград си има две нови перални от “Стани богат”, шарени люлки, плосък телевизор, скъпи играчки и англоезични бавачки. Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…

Тук бих искала само да пожелая на г-н Стоянов следващият път да иде в командировка в цивилизована държава. Където може да види ползата от грижите за децата с увреждания, когато някой такъв „излишен“ младеж му продаде бленувания “плосък телевизор” или му сервира кафето.

П.П.  На пресконференцията, организирана заради този невероятен материал, г-н Стоянов обяснява:

Едно от нещата, за които съм упрекван, е езикът, който съм използвал, но искам да кажа, че ако не бях използвал този език, това щеше да е предният скучен материал, който си минава и си заминава…вестниците са пълни с подобни материали.

Нека му простим, той просто искал да се подиграе с идиотите, та да не скучае тълпата! 

Я. Домусчиева

Advertisements
 

29 Responses to “Най-излишният малък журналист на планетата”

  1. Светла Says:

    Яна, и аз попаднах на препечатка на въпросната статия тези дни и бях, меко казано, отвратена. За жалост, такива „журналисти“ са не просто излишни. Те са вредни. Отделен въпрос що за вестник е допуснал това изобщо да бъде публикувано. Макар да не съм учудена… Проблемът е обаче не в журналистчето или вестничето, а че подобни послания изглеждат напълно морално легитимни по нашите ширини.

  2. Teo Says:

    Точно така, “най-излишният малък журналист на планетата”! Написаното от него е жалко и тъжно, не заради дечицата и съдбата им, а заради крещящото бездушие, егоизъм и лицемерие, арогантност и липса на морал. Евтино и лъскаво, грозно и долно, това представлява „нещото“ с претенции за статия. За съжаление за създаването му са използвани думи, слово, а то е много силно оръжие, и много хора са наранени. Знаят, че не си струва, че не трябва, и въпреки това ги боли, и то много.

  3. […] деца на България, след като прочетох това:Най-излишният-малък-журналист-на-планетата, където  Светлозар Стоянов – ня’къв пинко, който се […]

  4. mogilino Says:

    Това лято отразих тук смъртта на Хариет Джонсън, жена със сериозно увреждане, посветила живота си на нелеката задача да обясни, че колкото и увреден да си, пак можеш да се наслаждаваш на живота си и да обичаш себе си. Все едно дали носиш памперс, дали черепът ти е тройно по-голям от очакваното или имаш шест пръста.

    Много е жалко, че журналистът не може да види отвъд деформираните тела така, както може американката, спомената в статия.

    Освен това ужасно грозно впечатление прави фокусирането върху перални, телевизори, люлки… Едва ли не те правят мястото райско, а само децата скапват картинката. Само на мен ли това ми се струва много грозно?

  5. Графът Says:

    Вестникът, публикувал тая гадост, се нарича „Искра“?!? Боже, Боже!
    Телесните увреждания са голямо нещастие, стоварено върху невинни!
    Душевните увреждания като това на въпросния господин са доживотно наказание – заради негова собствена вина!
    Експонат на витрината „Антихора“…

  6. Mария Says:

    Аз смятам, че родителски организации на деца с увреждания са легитимирани да заведат дело за дискриминицаионни исказвания и за обида. Тъй като в тези изказвания обективно са налице обобщения за лицата с увреждания, които са откровено обиждащи и дори настройващи към дискриминационно отношение към децата не само в Бузовград, но и навсякъде. Смятам, че делото може да се заведе и срещу вестника, заради това, че все пак тази медиа носи отговорност за публикуването.

  7. Renren Says:

    Споделям всичко казано в коментарите, но фокусирането върху този журналист може да ни подведе, че проблемът е единствено при него. Смятам, че в написаното се крие сигнал за по-дълбоки проблеми, които дремят при много хора. За мен е очевидно пълното отхвърляне на различието, когато е в резултат на увреждане – до степен на опозицията „човешко – античовешко“. Този журналист, както и част от персонала на Могилино, някои министри, многото хора, които гледаха филма на Кейт и не реагираха, всички тези хора не виждат нищо човешко в увреждането. Те и затова реагират по този начин. Аз дълбоко вярвам в доброто, което се крие във всеки човек и съм сигурна, че липсата на информация за увреждането като друго състояние, също толкова нормално и човешко е основната причина за това поведение. За мен е ясно, че този журналист е видял за първи път подобна реалност със собствените си очи и не е имал друг начин да назове своя шок от сблъсъка на различието със собствената си представа за „нормалност“. Не е имал друга възможност, освен да реши, че има нещо нередно и нечовешко. Същото е с персонала в домовете – най-лесният начин да понесат страданието на човешките същества, за които се грижат е да спрат да ги възприемат като човешки същества.
    Затова нека просто да направим всичко възможно и да помогнем на тези хора, за да разберат това, което е безспорна истина за нас.
    Днес в сутрешния блок на НОВА, Лора прочете писмото на една жена, която описваше опита си да посетят Рилския манастир с няколко деца в инвалидни колички -просто не им разрешили. Оказа се, че това е втори случай, преди това младежи с увреждания се опитали да се помолят в Троянския манастир, но отново им отказали да ги приемат, още на портата….И още няма официален отговор на журналистическите въпроси. Какво ли мислят изобщо за увреждането висшите духовници?
    Проблемите с липсата на приемане и толерантност явно са много, много по-дълбоки. Аз лично съм благодарна на този набеден журналист, че ми помогна да разбера това.

  8. Тео Says:

    „Днес в сутрешния блок на НОВА, Лора прочете писмото на една жена, която описваше опита си да посетят Рилския манастир с няколко деца в инвалидни колички -просто не им разрешили. Оказа се, че това е втори случай, преди това младежи с увреждания се опитали да се помолят в Троянския манастир, но отново им отказали да ги приемат, още на портата….И още няма официален отговор на журналистическите въпроси. Какво ли мислят изобщо за увреждането висшите духовници?“

    Господи, не мога да повярвам! Това истина ли е?!

  9. mogilino Says:

    Renren,

    съвсем прав/а сте! Проблемът не е само у журналиста. Но се надявам, че реакцията към Стоянов помага да покажем на повече хора, че тези деца са деца на първо място.

    Тео, слушам и не вярвам на ушите си…

  10. […] деца на България, след като прочетох това:Най-излишният-малък-журналист-на-планетата, където  Светлозар Стоянов – ня’къв пинко, който се […]

  11. БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ

    Честно, не съм предполагал, че ще ме правите толкова известен. Името ми се среща в над 999 999 999 999 линка в Нета. Явно всички вие, нещастни лицемерни АНОНИМНИЦИ, работите за личната ми легенда. Благодаря ви от сърце!!!!!! Защото, за разлика от вас, аз имам такова. Вие четете статията ми така, както дяволът чете евангелието.
    Горките дечица, една камара фондации, организации и прочие нелигитимации смучат пари и дарения за тяхна сметка. Вие сте притеснени да не би да останете гладни, защото ви мързи да си изкарвате парите по честен начин. Обещавам ви ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ на тема как и къде разходвате парите от помощите за „нещастните мънички цветя“. Первезно, извратено, така наричам вашето живеене на гърба на крехките им стъбълца.

    С дълбоко неуважение, Светлозар Стоянов, самият той!!!!!!!!

  12. mogilino Says:

    Може ли още един коментар в същия тон, г-н Стоянов? Трябва да увековечим невероятната ви личност за поколенията, бъдещите ви колеги и шефове!

  13. Стоянка Иванова Says:

    Г-н Стоянов, бях една от тези, дето смяташе, че някои майки не са Ви разбрали правилно и че намеренията Ви не са били с използваните сравнения да обиждате децата с увреждания като цяло.

    Но след това Ви изявление искам да Ви попитам – кое е по-важно за Вас – личната Ви легенда или каузата на тези деца? Имате ли някаква лична благородна кауза? Как мислите да я постигнете?

    Не е ли редно, когато отговаряте на нечии нападки, като имате предвид колко хора ще Ви прочетат, да не наблягате на личната си легенда, а напротив – на избраната от Вас благородна кауза? Каква Ви е целта сега тук – да ядосате всички други или да ги накарате да Ви разберат? Господ Ви е дал дар-слово и сигурно ще се съгласите с мен, че ако го ползвате само за личната си легенда, след години ще откриете, че сте си загубили и дара, и особено легендата?

    Не си мислете, че всички сме анонимни. Когато каузите си заслужават, хората застават с имената си…

  14. МОЯТА ЛИЧНА КАУЗА: ДОМОВЕ ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДА НЯМА

    Бях по Европата, Албиона стигнах дори, но, там Домове за деца с увреждания няма. Обаче по улиците е пълно с хора в инвалидни колички, без придружител. Защото там хората не си оставят увредените деца в домове, което обезмисля съществунето им. А държавата се е погрижила увредените да се оправят сами в тоя мръсен, човеконенавистен свят, голяма част за съществуването на който имате и вие. А, ако някой не желае да гледа болната си рожба в Европа, явно винаги се намира кой да я осинови. Бе, кво да ви обяснявам. Там бездомни котки и кучета няма дори. Много интересно ми е колко от Вас, жалки анонимници (простете, че пак ви наричам така, но в момента за по-силна дума не се сещам), не биха висяли в Нета, за да ръсят простотии по мой адрес, а биха отишли начаса в Бузовград, за да си осиновят дете и обезмислят съществуването му. Около 70 доброволци ще са нужни, колкото са и децата, половината от които са здрави, като половината от здравите са българчета. А колкото до мен, приятелката ми е родена с увреждане, живее в Стара Загора и т.н., но това не е въпрос, който трябва да обсъждам с вас. Тя ме посъветва изобщо да не ви обръщам внимание, харесва текста ми и го разбира, защото има ум в главата си и знае що е то ГОНЗО ЖУРНАЛИСТИКА.

    Гонзо-журналистика — направление в журналистиката, представляващо само по себе си дълбоко субективен стил на повествованието, което се води от първо лице, и в което репортерът влиза в качеството си на непосредствен участник, описващ събитията и исползващ своят личен опит и емоция, за да подчертае основния смисъл на тези събития. Исползването на цитати, сарказъм, хумор, преувеличение и даже ненормативна лексика се явява неотличима черта на този стил.
    С гонзо-журналистика са се занимавали също писатели като Джордан Кобос, Уилям Гудвин, Мат Тайби, Алан Кабал.
    Този стил може да се счита за продължение на тъй наречената Нова журналистика, движение през 60-те, основоположник на което е бил Том Уулф, чиито идеи били подхванати от Лестър Бингсом и Джордж Плимптън.

  15. Надежда Тодорова Says:

    Господин Стоянов,
    ако тези постинги са Ваши, то много жалко, че изобщо не разбирате за какво става дума. Не зная дали постингите са Ваши (иСползване, нелИгитимации и прочие) – четох, че сте печелили няколко литературни награди, а с тази грамотност не ми е ясно как става…
    Да се върна на въпроса.Майка съм на дете с увреждане. Синът ми е лежал няколко месеца в Дом поради предричанията на лекарите, че няма да оживее или само ще вегетира и че никога няма да може да бъде гледан в домашни условия (през това време ходех при него всеки ден, откакто започнаха изобщо да ме пускат при него). За щастие лекарите не познаха – поне засега. Ако сега се върна назад, пак бих постъпила по същия начин, защото държавата алтернатива за тези деца като дневни центрове или специални хосписи не предлага. Както и защото никой не подкрепя тези родители в тези моменти. Не бих съдила никой, който си е оставил детето, просто защото не съм била на тяхното място. Не бих Ви съветвала да го правите и Вие. Видях доста неща в домовете през тези месеци: и тези гледки ме изпълниха с много болка и много любов. Затова се чудя как не се посвенихте да публикувате такива епитети за тези беззащитни деца? Достатъчно широко обществено достояние щеше да получи статията и без епитетите: ако си бяхте направили труда да развиете темата за Социалното и Здравното министерство и как те си поставят за цел намаляване на децата в институциите, без да има реални механизми за постигането на тези цели. Нямаше нужда от епитети, темата е достатъчно красноречива, за всички запознати е болезнена, а за всички медии – табу.
    И кои сме тези всички жалки анонимници, които изразходваме парите за децата? Повечето писали по форумите са родители на деца с увреждания. Ние даваме всекидневно пари за нашите деца и, когато можем, за други страдащи деца. И по този начин може би правим повече от това, което сте направили Вие, квалифицирайки ги като „ненужни“. Като говорим за харчене на парите за децата и печелене на слава от това колко пари сме дали за благотворителност, Вие възвисявате Ирен Онтева за това как е подарила 1 плосък телевизор и 2 перални (ако не греша, нямам нерви отново да изчета статията Ви). Предлагам да не стигаме до оценки доколко Ирен Онтева го е направила с цел имидж и доколко, за да помогне на децата.
    Любопитна съм смятате ли, че е нужен обществен дебат по Вашата статия предвид изказаните многобройни мнения, изпълнени с възмущение – явно не сте разбран – въпросът е каква е причината – че ние сме невежи и неспособни да разберем една статия по обществено наболял въпрос или че Вие сте се изказали най-меко казано неуместно.

  16. mogilino Says:

    Авторите на този блог нито са анонимни, нито ощетени откъм перспектива към живота на хората с увреждания в България.

    В крайна сметка всеки има глава на раменете си, да си я ползва както може. Действията издават много.

  17. Стоянка Иванова Says:

    Да няма домове за изоставени деца с увреждания, а всички те да си имат семейства – бих определила една такава кауза като много достойна, ако се работи по нея.

    Постигането на тази кауза има две страни – за вече изоставените деца да бъдат намерени подходящи семейства, които да ги осиновят, а също така и родителите на новородени деца с увреждания да не ги изоставят като безперспективни.

    Аз съм майка на дете с увреждане – четиригодишната ми дъщеричка е със синдром на Даун и съм способна да разказвам с часове какво слънчице е тя, колко е добричка, любознателна, упорита, общителна и сърдечна. Много пъти съм споделяла с други майки по форумите как тя осмисля живота ми и че съм получила от нея много повече нежност, любов и топлота, отколкото съм предполагала някога, че е възможно.

    Аз смятам, че с подобни думи имам повече шансове да убедя някой родител да не изостави детето си с увреждане, отколкото ако сравнявам детето си или другите деца със същия синдром с чудовища, сякаш създадени от извънземни пришелци. Моята дъщеря има душа и излъчване, както и всички деца с увреждания и това е, което всеки човек със сърце забелязва, ако си направи труда да се вгледа.

    Ако сте верен на посочената кауза, помогнете на хората в България да разберат, че децата с увреждания са нежни и беззащитни, сладки и обичливи като всички останали деца. Покажете им дълбоко човешката страна на децата, а не „извънземната“…

    Още един път ще Ви кажа, и дано сега ме прочетете малко по-внимателно – хората, които ви четат тук, сме преди всичко родители на деца с увреждания, които ги отглеждат в семейна среда. Опитът Ви с остена да ни заръчкате да осиновим по още едно дете с увреждане, за да ни станат по две, не е добре насочен… Аз лично имам две деца, едното с увреждане, и за себе си съм преценила, че това са максималните ми възможности – с повече деца не мога да се справя, ако искам да им осигуря качествена родителска грижа… Айде осъдете ме сега, че съм бездушна и жалка!

    Аз разбирам личната Ви емоция и отчаяние, че толкова малко е нужно, за да бъде осмислен живота на тези деца – само 70 български семейства да ги приемат и осиновят. Но това не става с остена, нито след като сте написали подобни сравнения, от които лъха повече потрес (който е искрен и затова за мен поне не е осъдителен), отколкото разбиране, любов и човешка топлота.

    Осиновяването става с любов. Това би трябвало да е целта ви – да вдъхвате любов към тези деца… Това може ли да стане с гонзо-журналистика?

  18. mogilino Says:

    Надявам се повече хора да прочетат коментара на г-жа Иванова. Ще помисля за начин да го направя по-видим.

  19. Надежда Денева Says:

    Господин Стоянов,
    Продължавам да смятам, че написаният от Вас материал е плод на добри намерения, но категорично сте объркали изразните средства. Съдържанието и формата са еднакво важни за един текст и те трябва да са в хармония, за да се получи посланието. При Вашия текст това просто не се получава – налице е откровен конфликт.
    Ние всички сме ужасно ядосани, понякога също използваме тежки думи, но по никакъв начин с описаната от Вас стилистика.

    Приличате ми на голямо сърдито момче, което ругае на посоки, вместо да се разплаче от безсилие. Хванало Ви е нещо за гърлото, както ни хваща всички, това е просто човещина, ама нали мъжете не реват, а намират решения…Според мен не е нуждо да обяснявате тази си реакция с гонзо-журналистиката. Иначе мъжкото Ви решение хич не е лошо, ако беше само дома в Бузовград. Нямаше да има нищо по-лесно – намираме 70 семейства и готово! Ама не е само Бузовград, има отделения за деца с увреждания във всички ДМСГД в страната, има ДДУИ и ДДМУИ, има и други домове. Няма да са достатъчни тези Ваши 70 семейства, май!
    И да си дойдем на думата за домовете. Нали не си мислите, че само Вие искате да ги няма! Ама, за да ги няма, трябва да има други неща. Де да беше толкова просто!

  20. Стоянка Иванова Says:

    Надежда Денева, сигурно сте чувала тази история:

    Дете и дядо му се разхождали по брега на морето след буря. Силните вълни били изхвърлили през нощта хиляди малки рибки на брега. Детето започнало да хвърля една след друга рибките във водата. Дядо му казал: „Нали не мислиш, че можеш да помогнеш на всички рибки! Виж колко са много!“, а детето отговорило: „Да, много са, но мога да помогна на ето тази!“ и хвърлило поредната малка рибка във водата…

    Не обезкуражавайте човека! Нека помогне, с каквото може, на поне 70 малки рибки да заплуват в океана! С негова помощ даже и само едно дете от дома в Бузовград да си намери дом, си е крачка във вярната посока!

  21. Надежда Денева Says:

    Напълно съм съгласна с притчата, нали на практика това правим.
    Реакцията ми не е по отношение на начина -решението „осиновяване“, нещо не ми се връзва. Ако господин разследващият журналист беше се постарал първо да направи справка за нагласите на хората, които желаят да осиновят дете, вероятно изобщо нямаше да предлага това решение.
    Но реших да пиша по друга причина – струва ми се, че тази илюзия не е само негова, а битува в обществото ни от доста време.
    Когато лекарите казват на родителите, че роденото дете е с увреждане и е по-добре да го оставят за осиновяване. Какво точно означава това? Ако родителите не могат да се справят, защото няма достатъчно обществена подкрепа и услуги, какви трябва да са тези мистични осиновители, които ще могат? И отговорът е много прост – няма такива. Направете справка – има 28 регистъра в страната – дали има кандидат осиновителите в България, които заявяват, че желаят да осиновят дете с увреждане и то без значение за тежестта.
    От доста време се питам, толкова ли е трудно да се направи една проста съпоставка – на децата, които са настанени в домовете и на нагласите на кандидат осиновителите в България, преди да се правят промени, които улесняват осиновяването. Кандидат осиновителите не искат да осиновяват циганчета, деца с увреждания и деца на възраст над 3 години, а в домовете основно живеят такива деца.
    Нищо лошо не искам да кажа за осиновителите, отнасям се към тях с дълбоко уважение. Но нека не се самозаблуждаваме и да не хвърляме всичките си очаквания на тях.
    А, ако има хора, които искат да вярват на фразата „детето е с увреждания, по-добре да го оставите за осиновяване“ и да мислят, че детето ще бъде осиновено – ОК

  22. Стоянка Иванова Says:

    Лекарите всъщност казват: „Оставете това дете за отглеждане в дом, понеже вие сами няма да се справите с отглеждането му. Родете си друго, здраво и се грижете за него“. За осиновяване изобщо не става дума.

    Потресаващо е, че те продължават да го казват даже и сега. Вече сме 2008 година и още има такива лекари – „доброжелатели“, най-вече сред неонатолозите, които първи контактуват с детето и родителите му.

    Дали не трябва да се направи нещо и по този въпрос… Как да се внуши на тази част на лекарското съсловие, че разбиранията им са много остарели и неадекватни, а и откровено нехуманни спрямо децата с увреждания?

  23. Mария Says:

    Вече има проект на „За нашите деца“, който работи в големите родилни отделения в София по този въпрос.

  24. Тони Says:

    Оле, кой ива право да преравнява хората с увреждания с живатни?! Г-н Стоянов, иматели си на представа, че може да получитуе увреждане по всяко време!? Кой би желал да живее в такава „райска градина“ пу-пу-пу!?……….Кой е този, който знае от какво имат нужда децата с увреждания и то в институция!?………………

  25. Tema Says:

    Хмм… а можно у вас брать посты с RSS канала? Ссылку на вас обязательно поставлю.

  26. Hotels Says:

    This is fully correct. I was looking for on this matter and I concur with your ideas

  27. mira Says:

    Години са минали от тази публикация, но искам да знам, колко от написалите безмислените коментари са били поне веднъж в този дом?

  28. mariela peeva Says:

    Този господин нарича себе си Журналист и се гордее с езика на материала си? Не е за вярване? Животът, децата, особено тези с увреждания, отговорността за тяхното бъдеще – тези изброени от мен категории на кое място са в ценностната скала на въпросния господин? И как може да нарича живо, човешко същество „фабричен дефект“? След прочита на неговия материал в съзнанието ми остана грозният ефект от оперираното му чувство за човещина, съпричастност и отговорност за тези деца, опериран е за моралните и етичните категории в характера на нсеки един от нас.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s