Изоставените деца на България

ЗА ХОРАТА И МИШКИТЕ! ноември 13, 2008

Filed under: протест,Uncategorized — mogilino @ 5:28 pm

Хората са майките на деца с увреждания и всички хора с увреждания в обществото ни, възрастни или деца. Мишките сме ние, останалите, „здравите”, дето извръщаме поглед  и чукаме по дървените си глави. Защо? Защото ни е страх, защото цвъркаме и се крием по дупките си точно като мишки. Дотолкова сме приели мишото си съществуване и мислене за нормално, че дори сме го втълпили и на хората с увреждания, на майките им, а и как иначе, нали и те са част от нас. Макар да сме ги изолирали от живота си, за да не нарушават лъжовната ни прекрасност и симетричност. Да, те са различни, болката, сълзите, хилядите им въпроси и безсънни нощи, са ги научили да обичат истински, научили са ги на смирение и добрина, в библейския смисъл и истинност. Но да не се увличаме в лирични отклонения, в сивия ни миши свят лириката и чувствата, добрината и човечността са ни точно толкова чужди и удобно изолирани, колкото и тези хора.

Ще изложа тук едни факти, съдете сами:

На 10.11 пред Министерски съвет се състоя протест на хората с увреждания. Организатор беше Националният съвет за интеграция на хората с увреждания. Да, имаме такъв. Ето, прочетете правилника на този съвет! Обърнете специално внимание какви са дейностите на този съвет и откога съществува. А после спрете един човек с увреждане, който видите на улицата и го попитайте от какви права се възползва и колко е интегриран, на колко врати и институции е тропал и колко е бил чут. Надявам се, че вече сте чели рубриката „Лесно ли е да си родител на дете с увреждания в БГ”, ако не сте, то тогава надали ще разберете защо пиша всичко това.

Продължаваме с фактите:

Чл. 6. (1) За осъществяване на сътрудничество в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания ” от 2004г.

Аха, значи нашия неправителствен съвет става официален орган към МС. Е кое тогава му е неправителственото, каква е независимостта му и как ще отстоява и се бори за правата на хората с увреждания?

Чл. 7. (1) Председател на Националния съвет е министърът на труда и социалната политика, а негови заместници са:

1. заместник-министър на труда и социалната политика и заместник- министър на здравеопазването;

2. представител на национално представителните организации на хора с увреждания и национално представителните организации за хора с увреждания, избран на ротационен принцип за срок една година.

(2) Председателят на Националния съвет:

1. представлява съвета пред всички органи и организации;

2. организира, свиква и ръководи заседанията му;

3. утвърждава проекта на дневен ред за заседанията въз основа на внесените предложения;

4. определя секретар на Националния съвет, който е служител в администрацията на Министерството на труда и социалната политика;

5. определя говорител на Националния съвет, който поддържа връзка със средствата за масово осведомяване.

Просто и ясно, органзациите, които би трябвало да защитават правата на хората с увреждания, да отстояват интересите им пред правителсвото, всъщност са подчинени и зависими от министъра оглавяващ социалното ни министерство.

След като се запознае с тези факти, всеки нормално мислещ човек ще си зададе въпроса:

Абе Масларова сама срещу себе си ли почна да протестира?! Не може да не се възхитиш на такава висша акробатика! Тя, Масларова, надали вече е в състояние да ни учуди с каквото и да е, но ние се чудим на организациите, които би следвало да защитават хората с увреждания.

И въпреки всичко решихме да отидем на протеста: няколко майки на деца с увреждания, някои с децата си, и аз. Все пак нали е „Протест на хората с увреждания”. Доста наивно от наша страна. Сега ще ви разкажа защо.

Отидохме ние, и плакат си имахме, да крещи вместо нас: „Стига цинизъм и гавра с децата ни. Дайте им шанс. Те са умни, способни и чувствителни“.  Надали щяхме да успеем да надвикаме официалните говорители, пък и дали ще се сетят за децата да кажат и да искат, не знаехме, поне в официалните си искания ги бяха забравили. Беше студено, особено като стоиш на едно място. Някои от децата плачеха, имаше и други майки с деца, оказаха се от Добрич, Бургас, за другите не успяхме да питаме. Майките събраха смелост да говорят пред камерите и репортерите. Оказа се толкова трудно, нали трябваше за децата си да говорят, как да го направят спокойно, разплакаха се и те, ама това са го отрязали, сигурно заради загриженост към крехката психика на мишките. Доста интервюта дадоха, казаха какво им е на душите, то какво да е, болка, болка и пак болка. Не заради тях си или друго, ами заради искрените и чисти усмивки и очи на децата им. Кому и с какво са виновни те, как може да са в тежест някому, как може да е излишно едно дете?!

Един симпатичен мъж, май се явяваше нещо като координатор ни каза, че да, някоя от майките може да се качи на трибуната и да говори, ще ни извика. После пак този мъж ни извика  да говорим на пряко предаване пред ББТ, благодарни сме му. За миг си помислихме, че не сме прави, в грешка сме да си мислим разни неща. В това време майките застанаха и пред БТВ, после пред Нова ТВ, говориха и пред радиа и т.н… Синът на Павлина все се усмихваше, имаше си и свирка, дадоха ни ги организаторите, и свещи ни дадоха. В този момент чух благодарности и думи като за край на протеста, ама как, нали искахме думата? Много исках всички майки да се качат на трибуната, даже с децата си, та нека ги видят, не са ли го заслужили или те са втора категория от хората с увреждания. Нямаше място, скараха им се, щяла да падне трибуната. На въпросите ми защо, за кого е организиран този протест, в общи линии ми се развикаха, как съм я мислила аз тая работа, то имало програма, нямало място. Все пак Павлина успя да говори, сбутана така в ъгъла, с детето си, микрофонът й едвам се чуваше, но нали поне се добра до него.

А, и много полицаи, много, кого пазеха, министрите от хората с увреждания?!

Ето и още една снимка от протеста.

Така……………………………..после се оказа, че сме се държали много лошо, казали сме били лоши работи, били сме саботирали и провалили протеста. Павлина, майката която намери най-много кураж и сили да говори от името на всички, беше наречена „луда, руса и рошава жена”, която си е позволила да прекъсне гладката реч на една от официалните представителки на протеста. Дори се чу нещо и за съд, много странна работа. Национално представените защитници на хората с увреждания са обидени и засегнати от думите на майка на дете с увреждане. Вместо да помагат и защитават тези майки и децата им, да се борят за правата и живота им, те ги заплашват, заради дързостта да говорят, да искат изобщо думата и да задават въпроси. Това дори и Масларова и сие не си го позволяват.

За вас предаде от мястото на събитието една мишка.

П.п., Националният съвет организиращ протеста постави ултиматум на правителството, че ако до месец не бъдат удовлетворени исканията им, ще сезира Европейската комисия. Интересно дали ще искат разрешение за това от председателя си? Както и да е, майки на деца с увреждания още преди месеци сезирахме ЕК и ЕП и вчера получихме официален отговор от г-н Marcin Libicki, че жалбите са ни разгледани и допуснати, започва официално разследване.

Тео


Advertisements
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s