Изоставените деца на България

Дискриминационна заповед на РИО София град януари 31, 2009

Filed under: БХК,писма — mogilino @ 3:42 pm

От сайта на БХК разбираме, че Ваня Кастрева, началник на РИО София град е издала заповед директорите на ОДЗ, ЦДГ и ДГ да изготвят списъци на децата със съмнения за изоставане в психо-физическото развитие и да ги представят в Инспектората.  БХК възразява (аргументацията е на сайта им).

Нашият коментар е, че разпореждането на директорката е безумно. Напомняме, че в България има закони, които предпазват децата от подобни вмешателства. Събирането на списъци със „съмнения“ и диагнози и заобикалянето на родителите са абсолютно неоправдани. Може би госпожа началничката има някаква там невинна цел (да си улесни живота примерно), а може би не.  Някак си не мога да не се замисля за списъците на нацистка Германия…

Advertisements
 

21 Responses to “Дискриминационна заповед на РИО София град”

  1. nervousshark Says:

    Пуснах крос-пост в моя блог, ако нямате нищо против.

  2. Диана Миланова Says:

    Не съм съгласна с изразената позиция! Никой не иска да заобикаля родителите тука! Напротив – това е една грижа за децата: колкото по-рано се установи някакъв проблем от този характер, толкова по-добри условия за развитие на проблемното дете има!…Много често родителите не са в състояние да определят дали детето им има клинични признаци на изоставане или това са само проблеми на растежа – те нямат нужното образование за това и не могат да бъдат обвинени в липса на грижи за детето!…Не виждайте „бялото“ „черно“, моля!…

  3. mogilino Says:

    Г-жо Миланова,

    Ако персоналът на градината има съмнения, първо трябва да се обърне към родителите. Защо инспекторатът трябва да събира списъци?

  4. Диана Миланова Says:

    И защо мислите са необходими тези списъци на инспектората?…Те се изискват за да се удостовери „черно на бяло“, че се е извършила тази работа и да се осигури възможност на родителя за достъп до специалисти – все пак не може да се очаква, че в детската градина персоналът е достатъчно специализиран в тази област! Освен това списъкът е нужен за да се проследи развитието на нещата /да не се изостави проблемът по някаква причин т.е./…Не виждам къде се пренебрегва родителя?…Или може би вие си мислите че щом има някакъв списък, детето ще бъде отнето от родителя му?…Никой не може да направи нищо на детето ти без твое съгласие! Действително, децата които са с установено генетично заболяване при раждането най-често отиват в дом за деца направо от родилния дом, но това става само след решението на родителите им! И ако те са съветвани да направят това, то е само в името на доброто както на детето, така и на семейството – детето ще расте в среда напълно пригодена за неговото състояние и обгрижено от специалисти, а семейството ще може да се съсредоточи върху проблемите на другите свои членове! Друг е проблемът, че в момента базата и служителите там са под всякаква критика…Но няма и гаранция, че тази тежест в семейството няма да е достатъчна за да го разруши, а така да навреди на само на болното дете/защото ще живее в много по-лоши условия, отколкото в дома като няма гаранция дори, че няма да бъде МРАЗЕНО от най-близките си – а това е много по-лошо от формалното отношение на чуждите хора/ но и на всички останали!…Това е решение на родителите!…Лекарите само дават информация…Грозно е да се нахвърляте на нещата без да сте ги проучили внимателно!

    • mogilino Says:

      Диана,

      Няколко неща. Тук пишем хора с много опит в здравословната грижа за деца с увреждания. Като такива, не можем да оправдаем събирането на списъци със „съмнения“ за изоставане в развитието. Просто мястото за спекулация и стигматизация е огромно. Второ, събирането на информация и включването на децата в списъци без съгласието на родителя е нарушение на правото на неприкосновеност на личността (вижте Всеобщата декларация на правата на човека, Конвенцията за защита на правата на детето). Ако в Инспектората искат да помогнат, трябва да го направят по начин, който на нарушава човешките права и не стигматизира децата и семействата.

      Второ, мнението ви за нуждата децата с увреждания да живят в специализиран дом е от някаква друга епоха, от която е време да се откъснем. Децата растат най-добре в семействата си, а не в казарми по села и паланки сред необразовани лелки от селото. Научните доказателства за вредата от институциите, ако ще й луксозни, са многобройни. Няма добър дом за деца.

      Ако семейството и детето имат някакъв проблем, за това си съществуват грижи и специалисти в общността. И последно, толкова е лицемерно да казвате, че лекарите само съветвали, а решението да се изостави детето си е на родителя. Посетете страницата ни „Какво е да си родител на деца с уврежания“. Там има разкази на много майки, които задължително са слушали лекарски „съвети“ от сорта на „Остави го в дом, от него нищо няма да стане, мозъкът му е каша, не си разваляй живота, ще си имаш друго“. И то в моменти, в които си най-уязвим, защото си научил, че детето ти е болно, и мнението на лекаря е изключително меродавно. Да не се крием от истината – една голяма част от вината за всички тези изоставени деца е на лекарите, които са „съветвали“.

  5. teo Says:

    „И ако те са съветвани да направят това, то е само в името на доброто както на детето, така и на семейството – детето ще расте в среда напълно пригодена за неговото състояние и обгрижено от специалисти, а семейството ще може да се съсредоточи върху проблемите на другите свои членове!“

    Диана,

    Eто това е мисленето и логиката на хората, на които преди много години им е хрумнала гениалната идея да построят и създадат стройна система от специализирани институции, колкото се може по изолирани, където да набутат всички „дефектни” деца. „Специализирана институция”, преведена на прост, разговорен език означава „специализиран изолатор”. Тези изолатори не се създават по време на комунизЪма, от преди това съществуват, но по времето на този стрoй разцъфтяват, защото идеално се вписват в идеята за здраво и подравнено общество, с целеустремен взор напред. Хората с увреждания няма как толкова целеустремено да вървят в строя, ще изостават, затова за тях се полагат „специализирани” грижи в изолирани институции, да не спъват и бавят другите, в пътя им към светлото бъдеще. Единственият проблем в тази стройна и подредена картинка , грижеща се по „най-добрия и специализиран” начин за всички е, че са забарвили да питат децата, къде ще им е най-добре на тях. Това е мисленето и логиката насадени и проникнали много надълбоко, с десетилетия, в съзнанието на много поколения, в съзнанието и на родителите, на майките, на лекарите, на всички. И именно то е причината за цялото нещастие и трагедия на хиляди деца, загинали, измрели и погребани около тези изолатори. Именно с това мислене се води и ще се води най-тежката и дълга борба, защото докато то не се изкорени или просто с поколенията си отиде, няма да има бъдеще за тези деца, няма да се води правилната, хуманна и човешка политика.

  6. Диана Миланова Says:

    Здравейте Могилино и Тео!
    Радвам се, че можем да водим цивилизован разговор по въпроса! Ще се опитам да отговоря и на двата постинга така, както аз мисля! Бих искала да Ви кажа, че познавам хора с болни деца, които са избрали двата пътя: едните да оставят детето си, другите – да го отгледат сами!…Трябва да ви уверя, че децата не са домашни животни – просто да се грижи за тях човек ! И не заслужават едно такова отношение от ваша страна! Съвсем здрави деца се оставят в домове и за осиновяване от родители, преценили, че не са в състояние да обгрижат достатъчно своето дете, а вие повдигате толкова истеричен глас за деца, които въпреки че са хора, не съзнават и не приемат нещата от света около тях така драматично! Не искам да помислите, че не съм съгласна, че детето се развива и живее най-добре в ЛЮБЯЩА семейна среда – въпросът е именно в „любяща“! Съвсем наскоро при нас нашумя един случай, в който бащата убива детето си…а случаите не са само един, за съжаление! – майки, бащи убиват, малтретират, тормозят, изнасилват децата си…Това ли е по-доброто за децата според вас? А тези деца са в много по-тежко състояние – повечето от тях изискват денонощно обгрижване, което означава поне единия родител да не работи нищо друго, за да се грижи за детето! Ако родителите, семейството имат достатъчно сили да се справят с проблема – ОК!, но това не е така често пъти! Познавам бавноразвиващи се деца, отрасли в дом и после върнали се в семейството си – чудесни, възпитани, образовани /все пак!/ деца макар и на 20, 30 години! Но ситуацията вече е съвсем друга и те живеят един наистина добър живот в едно здраво, реализирано и обичащо ги семейство!…Не трябва да се отричат каквито и да било възможности за доброто на детето, мисля аз! Ако родителите решат да оставят детето си в дом – това тяхно решение сигурно произтича от желанието им за доброто на детето, а и те винаги могат да вземат детето от там, доколкото ми е известно!… Не зная Тео доколко са Ви известни постулатите на комунизма, но като Ви чета, нещо се разминавате с моите познания по въпроса! Няма смисъл да говорим за неща, които явно сте научили от недоброжелателна антикомунистическа пропаганда! Аз съм практичен човек и предлагам да не забъркваме в проблема абстрактни величини! Та…тези „изолатори“, както казвате Вие, съвсем не са изолатори, а са отворени към целия свят места, където болното дете ще се намира в най-добре подготвена, адаптирана за него среда: и от медицинска гледна точка, и педагогически подготвени специалисти, а и средата от други деца като тях няма да ги подтиска и угнетява…да не говорим, че в много случаи се изисква специално обзавеждане, специални мебели, уреди, бърза и адекватна медицинска намеса…Действително, ако тези условия могат да се осигурят в домашния кръг – това би било идеалния случай! Действително много деца с генетични заболявания усещат остро нуждата от семейна топлота – въпросът е дали семейството може да им я даде?! Никой не може да накара някого да обича детето си, а камо ли едно такова дете! Да, наистина има институции, които могат да ПОМАГАТ на такива семейства /някъде на запад все още!/, но винаги трябва да се изхожда от доброто за семейството като цяло, защото в това семейство може да има и други деца, които са не по-малко важни от болното! Разбира се, това не означава, че семейството трябва да „жертва“ едва ли не болното дете – родителите винаги могат да вземат детето си от дома!…
    И не виждам защо трябва да се страхувате толкова от възможни спекулации и стигматизации при изготвянето на списъци в детските градини – или може би ще кажете, че имате вече опит с такива списъци и сте установили зловредния им ефект?!…По принцит, винаги всичко е възможно! Възможни са спекулации и стигматизации с такива деца и без да има никакви списъци!…Тук е важно да се вземат впредвид културните особености, местния опит…Това, че детето е попаднало в някакъв списък, не означава, че може да му се направи нещо без съгласието на родителя! Та те се правят списъци на децата за подаръци на дядо Коледа, за 8-ми март… – или може би ще кажете, че и това е спекулация и стигматизация и не отговаря на правата за неприкосновение на личността?!…Извинявам се, но това е смешно!…
    Извинете, но съвсем не смятам, че съм лицемерна, казвайки, че лекарите само съветват родителите, а решението да оставят детето си в дом е тяхно лично! Това е самия факт! Че повечето ни лекари са бездушни същества – това си е стар факт, но че казват истината за състоянието на детето – това също е факт! Ако лекар е излъгал някои родители за състоянието на тяхното дете, те винаги могат да го осъдят, както и винаги могат да вземат детето си от дома!… Това, че разни майки се оплакват тук какво им бил казал лекаря за детето им ми звучи повече като гузна съвест, като вариант при който родителя е извървял достатъчно безплоден път в живота си и сега съжалява, че поне не е отгледал болното си дете!…Това е грозно!

  7. Диана Миланова Says:

    Съжалявам, но не виждам отговора си тук…Може би е нарочно?!…

  8. Диана Миланова Says:

    Написах толкова дълъг коментар!!! Съжалявам, че не го публикувате!…Ако имам време някой друг път ще отговоря отново…С две думи – не съм съгласна! а останалото ще напиша друг път…Още веднъж истински съжалявам, че текста ми изчезна при натискането на „Submit Comment“!…Приятен ден!

  9. mogilino Says:

    Диана, коментарът ви беше отишъл в опашката за спам, но не знам защо. Ето го отгоре.

    Вие твърдите, че едно специално дете е непригодно за живот в нормалния свят. И затова вместо да пригодим нормалния свят така, че да е удобен за всички и както се прави по света, ние трябва просто да изолираме неудобните, за да не ни пречат.

    Съжалявам, Диана, нито един от аргументите ви не е приемлив за мен. Даже са абсурдни. Перфектни родители няма, но това не значи, че всяко дете трябва да бъде отделяно, защото някой някога си бил убил детето.

    И последно, всеизвестно е, че лекарите не казват истината за състоянието на детето, къде от некомпетентност, къде от мързел. Пример са децата със синдром на Даун, за които българските лекари казват, че ще нищо никога няма да научат и ще умрат на 2-3 години. А всъщност хората със синдром на Даун живеят продуктивен и самостоятелн живот до старини.

  10. Екатерина Says:

    Диана, не мога да се съглася с Вас по няколко точки.
    Първо, самата Вие признавате, че персоналът в детската градина не е достатъчно компетентен да определя възможностите и способностите на децата. В този смисъл, не е компетентен и да се съмнява. Второ, самият „такъв“ списък е дискриминационен, защото дели децата. И ако ги дели по едностранчиви и недообмислени критерии, си е съвсем стигматичен, защото ще дамгоса деца, които може да са съвсем във всякаква норма. Да ви припомня ли вица за сестрата. Нека го стигматизират детето в такъв списък, пък ти иди обяснявай, че „нямаш сестра“.
    Трето, институциите за отглеждане на деца със специални нужди не само не са адекватни на тези нужди, но са чудовищно изостанали призрачни сгради с неквалифициран персонал от близките села. Това не е добро за нито едно дете, а ако наистина мислите, че тези деца не усещат и не са в състояние да чувстват средата, в която живеят, то Вие сте съвсем незапозната с човешката психика и възприятия.
    Четвърто, ако държавата подпомагаше родителите, а не насаждаше в случая дискриминационни списъци, може би нямаше да гледате на тези деца като на ненужен товар.
    И пето, да семейната среда е най-важна, родители, избрали да отгледат у дома специалното си дете са много по-благонадеждна семейна среда от родители, пребиващи и убиващи здравите си деца и ако държавата наистина иска да контролира нещо, то нека се насочи към защитата на децата от семейно насилие. Абсурдно е, двумесечно бебенце със счупени от родителите си крайници да бъде лекувано и върнато на майка си, а дете, понякога само със съмнение за някакво отклонение да се отнема от родителите именно чрез лекарска манипулация, защото когато ти трябва кураж, ако те отчаят е много лесно да послушаш компетентния специалист, който за съжаление обаче рядко е прав…

  11. Mария Says:

    Извинете, аз нещо не разбирам или с г-жа Диана живеем в различен свят. Тя била ли е в такава институция, за да казва колко приятни места са те и колко „отворени“ към света. Ама моля ви се, скоро не съм виждала по-добър пример на това да кажеш на черното – бяло!

  12. Мария Says:

    Извинявайте, че пиша за втори път, но не се стърпях. „а са отворени към целия свят места, където болното дете ще се намира в най-добре подготвена, адаптирана за него среда: и от медицинска гледна точка, и педагогически подготвени специалисти, а и средата от други деца като тях няма да ги подтиска и угнетява…да не говорим, че в много случаи се изисква специално обзавеждане, специални мебели, уреди, бърза и адекватна медицинска намеса…“ – това е цитат от изказването на г-жата по-горе. Искам да Ви помоля да ми посочите един дом с такава „адаптирана среда“, с „подготвени“ специалисти! Вие имате ли представа за какво говорите? Лелките с образование от 8-ми клас ли са педагогически потготвени. А за каква медицинска адекватна намеса говорим – във всеки дом за деца с увреждания има не повече от 2 медицински сестри, нито еди лекар, камо ли някакъв друг медицински специалист.
    Друг въпрос: След като твърдите, че някои родители не могат да дадат грижа и топлина на децата си, как тогава тявърдите, че това могат да направят непознати лелки, работещи в дома?

  13. Диана Миланова Says:

    Напълно съм съгласна, че тези домове са в катастрофално състояние от всякъде погледнати, но явно са по-доброто пристанище за някои деца! /защото явно има и по-лош вариант, щом някои фи предпочитат все пак!/…Не живеем в различни светове, Мария…просто мислим с различни категории…може би от висотата на опита…може би от желанието наистина да разбереш проблема, за да можеш да си действително полезен…няма занчение!…Истината е, че хората там правят невъзможни неща за тези деца, но силите и възможностите им явно са доста ограничени…да не говорим за душевните сили, създаващи именно топлотата и човешката загриженост към проблемите!…Отношението към проблема тук процедира, според мен, по известната формула „уморените коне ги убиват“…А не това е начинът да се помогне! Какво значи „Нашата цел е да образоваме управляващите, лекарите, акушерките и родителите, да сложим край на институционализирането и да построим групи от малки къщички, в които да се настанят децата.“?…Какви са тези простотии, питам аз? Може ли да се говори така на едни хора, които не могат да си поемат дъх от проблемите?…Та тези хора смятат едва ли не, че ние, нашето общество сме убийци на болните ни деца, а виждате ли, те са техните спасители!…И щяли да ни обучават как да обичаме децата си!!!…Смешки!!!…Наглост!!!…Безобразие!!!…Лицемерие!!!…
    Да, разбирам мисълта ти, Екатерина!…Но истината в случая е съвсем по-различна! Включването на дете в подобен списък не предполага различно отношение от персонала тъй като персоналът си има фиксирана длъжностна характеристика на това работно място, която с нищо не се променя от един такъв списък…След поставяне на точна диагноза вече от специалисти, мястото на детето или няма да е там или то действително ще се нуждае от по-различно отношение /защото самото то е по-различно!/, но това предполага допълнителни длъжностни характеристики за персонала и т.н. Мисля, че Вие се опасявате напрано, че вклячването в един такъв списък ще породи лошо отношение от страна на другите деца към това дете – напротив! – именно фиксирайки специфичните особености на детето то ще може да бъде ПРЕДПАЗЕНО от лошото отношение на другите деца със специални мерки от страна на персонала!…Разбира се това е само теоретично за сега! На практика всички знаем какво е отношението на персонала в нашите градини…но това не означава, че трябва да се примиряваме и да стоим със „скръстени ръце“ пред лицето на проблема! Все от някъде трябва да се започне!…Ако питате мен, обаче, аз мисля, че родителите тук надават вой мислейки не толкова за децата си, колкото за себе си, за своето честолюбие…за това, че те самите ще се срамуват от детето си пред другите родители, персонала и децата… Мисля, че това е тъжно…
    Не, могилино!…Не твърдя, че “ едно специално дете е непригодно за живот в нормалния свят“! Точно обратното! Твърдя, че едно специално дете има нужда от специфични, адекватни за състоянието му, „специални“ грижи за да отрасне и се чувства също така конфортно както всяко друго дете в този „нормален“ свят!…А тези грижи във всички случаи са РАЗЛИЧНИ и изискват РАЗЛИЧНИ усилия, подготовка, опитност…Как да се грижи добре една здрава майка за едно такова „специално“ дете без специално обучение? – тя не може да го разбере, то е много РАЗЛИЧНО от всичко което знае досега…А това изисква много, много допълнителни усилия, трудни моменти в живота на семейството!..Никога не съм казала, че ние трябва да изолираме детето от света, но и не можеш да промениш света пък било то и за едно дете! Светът е такъв, какъвто е и ако искаме детето да живее наистина добре в този свят, то трябва да се научи да го разбира, приема и справя колкото се може по-добре с проблемите си в него!…Искам да се поясня, че детските домове се опитват да постигнат точно това – детето да расте в пригодена за неговите особености материална и социална среда като ползвайки максимално възможностите на научните постижения в областта на неговото заболяване, получи възможно най-добрите условия за развитие…Съгласете се, че има много скъпи лекарства, манипулации, операции и т.н. които не са по джоба на много отделни семейства, но държавата може да се намеси и това ще стане най-добре ако то е в специализирано детско заведение, осигуряващо методични системни грижи по всички направления на проблема…
    Не съм и казала, че всяко болно дете трябва да бъде „отделяно“ защото някой бил убил детето си! Примера с „убитите деца“ съм го посочила единствено за да илюстрирам мисълта си, че положението, средата в различните семейства е различна, че има много „нездравословни“ условия за живот на едно дете в някои семейства, така че не можем да осъждаме родителите, които са прецанили, че детето им ще бъде по-добре ако живее в дом за деца…Колкото до това, че „нито един от аргументите ви не е приемлив“ за Вас, мисля определено че това се дължи единствено на НЕЖЕЛАНИЕТО да разберете тези аргументи!…Защото не посочвате никакви аргументи за това: какво точно и защо е неприемливо нещо за ВАС тук!!! Говорете конкретно, моля, с аргументи и факти ако искате да помисля, че разговорът ни наистина е коректен, а не опира до желанието да покажете колко „много“ ни превъзхождате и колко невежи диваци сме всички ние тук…Не искам да Ви обвинявам в нищо – ние сме живяли години наред от „двете стани на барикадата“, но времената се промениха, а не виждам адекватни усилия за промяна от Ваша страна, конкретно…Да не говорим, че не виждам промяна изобщо във фона на мислене от страна на много медии на Запад! А истината е много проста – или ще сме „заедно“ или не!…Т.е. не можете да помогнете нещо да стане по-добро без да разберете с какво точно си имате работа, без да откриете добрите и лошите му страни…Вие се държите като „всезнайковци“ на които всичко им е ясно, а всъщност сте на светлинни години от истината, за съжаление!…Мисля че не оценявате по достойнство нашето отношение към вас, а това не ви прави чест!…Накрая…Интересно откъде знаете, че българските лекари са казвали, че децата със синдром на Даун умирали след 2-3 години? Ако изхождате от това, което на Вас са казали при посещение на дома в Могилино, аз съм убедена, че отношо просто НИЩО НЕ СТЕ РАЗБРАЛИ! – лекарката може би е имала в предвид, че точно определено дете със синдром на Даун ще живее 2-3 години поради някакви съпътстващи заболявания…Ако не ми вярвате, прочетете какво пише за синдром на Даун в българските учебници по медицина!
    Съжалявам, че трябваше да Ви кажа тези неща, могилино! Но винаги става така: когато сам не можеш да си кажеш нещо, някой друг трябва да ти го каже!…По никакъв начин не искам да помислите, че желая да Ви нараня или обидя по някакъв начин! Оценявам Вашата сърцатост и желание нещата да се променят към все по-добро…Надявам се, че и Вие ще оцените правилно моето желание за промяна на нещата към по-добро, опитвайки се да Ви покажа, че нещата тук не са точно това, което Ви изглеждат на Вас!…Желая Ви приятен и ползотворен ден…Best wishes!!!

  14. Екатерина Says:

    Аз доста се обърках-кои сме ние и кои сте вие от другата страна на барикадата. не сме ли граждани на едно общество, търсещи хуманно решение на човешки проблеми…

  15. Екатерина Says:

    И още нещо, струва ми се, че превръщате една етична дилема в прагматичен казус. Не смятам, че е редно персоналът в детската градина да „оценява“ децата, смятам, че ако има нещо нередно, родителите първи ще реагират. та нали всички сме минали през това да тропаме до детето си, за да провокираме реакция. Тревожили сме се чува ли, вижда ли, развива ли се правилно според възрастта си?!
    Признавам, че малко се“удавих“ в многословието ви Диана. Но според вас един здрав човек не може да отглежда едно да кажем „нездраво“ дете, така ли? Защото не го разбира и не е медицинско лице, правилно ли съм разбрала? Ами не е така, всеки от нас рано или късно гледа, грижи се за някой болен човек и придобива необходимите медицински познания за това. Чисто практично ако гледаме на нещата, аз гледах болната си баба и се научих да сменям катетри…Предполагам не живеете с илюзията, че болните хора са изключителна рядкост, напротив-във всяко семейство има някой болен и ако всички те са по специализирани заведения, то тези заведения, ще бъдат повече от жилищните сгради. Но ужасното е, че ако продължим логиката Ви до край, ще дойде и естественият извод, че една болна майка не може и не бива да отглежда здраво дете, което е нечовешко. Знаете ли колко слепи, глухи и жени в инвалидни колички перфектно се грижат за децата си. Или може би трябва да им ги отнемем и да ги настаним в дом за сираци, за да растат те сред 4здрави“ деца…Мисля, че вие не разбирате пагубното въздействие на институциите за децата и много подценявате всесилната любов на майката. Доста научни изследвания и открития са направени от началото на съществуването на тези институции и главното е, че никой не може да замени майката и най-важна е семейната среда за отглеждането на едно дете. затова и тенденциите са насочени към защитените домове, които максимално се прибллижават до естествената семейна среда.
    Изглежда сте прекалено засегната от западните журналистически коментари по темата, но ако преодолеете честолюбието и патриотизма, ще видите, че има от какво да се срамуваме и трябва да извлечем полезното от тези критики, за да подобрим положението и състоянието на всички онеправдани по някакъв начин…

  16. mogilino Says:

    Аз нищо не разбрах, дори не разбрах точно в какво ни обвинявате, Диана…

    Откъде знам как казват лекарите за децата със синдром на Даун? От майките на тези деца. Както и от директорите на институции, които съм посещавала. Все едно какво пише в учебника по медицина, лекарите явно не си вършат работата щом деца със синдром на Даун киснат в институции.

  17. Мария Says:

    „може би от висотата на опита“ – моля Ви, не се изказвайте за опита, не знаете кой какъв опит има и как го е придобил.
    А що се отнася до едни, цитирани от Вас думи от една статия, която се появи напоследък, само ще кажа, че аз също не съм съгласна само да се криткува, без да се дават ясни и конкретни идеи, реално да се прави нещо. НО ТОВА Е ДРУГ ВЪПРОС, не в тази тема.

  18. Диана Миланова Says:

    Добър ден на всички!
    Сега имам малко повече свободно време и възнамерявам да отговоря най-подробно на всички въпроси, отправени към мен…
    Да, Мария, аз не знам какъв опит имате Вие или който и да било тук…Сигурна съм дори, че има хора с много по-голям опит от мен в борбата с бюрокрацията, лицемерието и бездушието на нашите институции в тази област конкретно!…Но, казвайки, че нашите мнения се различават на база опитност, аз имах в предвид не толкова моя конкретен опит в тази област точно, колкото опита ми изобщо да се справям с подобни проблеми…И тази разлика се проличава преди всичко в подхода!…Вие, например, виждате катастрофалното положение в детските заведения и Вашата реакция е „борба“, „отрицание“…Аз, бих казала, че съм „надживяла“ този период и днес моята реакция в това отношение е „грижа“!…Иначе нямам нищо против Вас лично и може да бъдете напълно сигурна, че не съм искала / и не бих го направила!/да Ви обидя или засегна по какъвто и да било начин!…Колкото до това, че когато някой иска да помогне на някого, той преди всичко трябва да е наясно какъв е точно проблемът и освен това, е задължително да е добронамерен и непретенциозен, не мисля, че този въпрос не засяга тази тема – напротив! Тука се твърди, че списъците за евентуално болни деца в детските градини били едва ли не „фашистки“! Не може да се говори така безотговорно и цинично!…Поне аз не съм съгласна, че това е начинът да се реши проблемът!…
    Екатерина, мисълта за „барикадата“ се отнася за участниците в този форум от Англия, не за българите!…Никога не съм казвала, че е редно персоналът да оценява децата в смисълът, който Вие влагате…Но персоналът е с детето Ви цял ден, той го наблюдава отблизо, наблюдава неговите реакции, действия, адаптивност, особености в средата на негови връстници…Във всички случаи може да бъдете сигурна, че този „персонал“ знае повече за Вашето дете от Вас по отношение на социализирането му!…Ще Ви дам пример: аз дадох големия си син в седмични детски ясли. Не си спомням имаше ли две годинки, но тръгна там при първа възможност – имам породени деца, отглеждах ги практически сама и имах много семейни проблеми от всякакъв характер, така че прецених, че ще е най-добре детето да постъпи в детска ясла и понеже най-близката до нас беше седмична и чувах много хубави неща за нея /това беше 1986-7 година!/ го записах там. Детето беше много буйно и очаквах, че персоналът ще има проблем с това, но каква беше изненадата ми, когато скоро след постъпването му там ми казаха, че наистина имат проблем с него, но…в съвсем друга посока: той не искал да се бие с другите деца, не отговарял адекватно на насилието или враждебното отношение към него!…И…персоналът там трябвало да го учи как да се справя с подобни ситуации, защото моят хубостник започвал да си удря главата в пода или където намерел щом някой се нахвърлел или се държал грубо с него – взимал му играчката от ръцете или го блъсвал или…! А това не може да се забележи в къщи – дори когато бяхме навън и си играеше с други деца, никога не беше постъпвал по подобен начин!…Иначе нямаше проблеми, ходеше с удоволствие в яслите след първите 1-2 седмици…Та, това беше само пример за това, че персоналът МОЖЕ да има много точни наблюдения за развитието и проблемите на всяко дете там! …Друг е въпросът, че сега персоналът в детските градини получава такива жалки заплати, че се чувстват ненужни и безполезни хора в обществото /така са ги оценили нашите гениални държавници!/, а това неминуемо се отразява на работата им! А да не говорим за квалификацията им! За пример, един болногледач в Англия изкарва незнам колко седмични курсове на обучение за това КАК точно да обслужва болните хора, докато нашите „специалисти“ в тази област са с основно домашно образование най-често и разбира се ще се справят кой как може…Какви претенции можеш да имаш в този случай – човекът може да се старае, да дава всичко от себе си…той не е виновен, че толкова знае и може…“не е виновен, който яде баницата, а който му я дава!“ – нужен е друг подход при решението на проблема: квалификационни курсове, контрол…и пари, разбира се!…Къде я видяхте тази моя логика, че една болна жена не може да отглежда болно дете?!…Никога не бих могла да твърдя подобно нещо: познавам инвалиди, които са толкова отдадени на мисията да отгледат детето си, че по-любящи и грижовни родители е трудно да се срещнат! Но…пак казвам „НО“ – всеки отделен случай е различен!…Има всякакви случаи: познавам и здрави родители, които използват детето си инвалид /единият му карак е по-къс/ за просия – на практика те живееха с парите „припечелени“ от 10-годишната им куца дъщеря!…Не мисля, че трябва да се срамуваме от каквото и да било по отношение на Запада!-те нямат нашите проблеми и никак не съм убедена, че биха се справили по-добре от нас в подобна ситуация! Но това не означава, разбира се, че няма какво да научим от тях! Те имат безспорни успехи в много области и съм твърдо убедена, че е безсмислено да „откриваме колелото“…Аз лично много ги уважавам за много неща в подхода и методологията на решението на проблемите им, но не мога да приема отношението им в случая!…
    Могилино, ето стигнах и до Вас…Нарочно Ви оставих за най-накрая, защото мисля, че Вие сте най-важната страна в спора тук и бих желала да бъда по-обстойна … Не Ви обвинявам в нищо, могилино! Изрично Ви подчертах, че разбирам Вашата позиция, изхождайки от конкретната политическа ситуация – дълго време Ви е внушавано, че ние сме „диваците“, които се готвим да ви „изядем“…Проблемът е, че това твърдение не само че не е вярно /защото блокадата и агресивното поведение не беше плод на бившия соц.лагер – наистина и при нас се развяваха „бойни знамена“, но те бяха не срещу западните страни, а срещу такива абстрактни понятия като „експлоататори“, „капиталисти“, „роби на парите“ и т.н.!/, а дори напротив: ние очаквахме нападение от страна на „запада“ /и както се оказа, това си е било истинска опасност: вижте какво стана в Ирак, в Авганистан…талибаните, например са обучени от американски специалисти с цел сваляне на демократично избраното правителство със социалистическа ориентация там и кой знае какво още защото се говори, че голямата цел тук е била дестабилизацията на бившия Съветски Съюз, а Ирак беше нападнат по някаква измислена причина за скрити химически оръжия там…/…Но, това го казвам само като информация, за да разберете, че на нас също не ни е по-леко да ви приемем – въпреки, че си мислехме, че както повечето неща, казани от нашите политици, така и студената война е само една тяхна измислица, т.е., че те ни лъжат за някаква си заплаха от ваша страна, за да ви използват като параван на безобразията си, действителността с която се сблъскахме след началото на промените, отвори очите на много хора…Не бих искала да помислите, че Ви обвинявам в нещо! Просто мисля, че трябва да приемете, че като бивши равностойни противници, днес и вие има какво да научите от нас, колкото и да ви се струваме изостанали в повечето области…Ние не сме диваци, могилино, и по никакъв начин не мога да приема едно такова отношение от когото и да било, още по-малко от хора, които уважавам!…Нищо не е такова, каквото изглежда, а всеки ще спечели от едни доброжелателни отношения!…Колкото до лекарите, те си ГЛЕДАТ РАБОТАТА! – лекуват хората, доколкото имат възможност в рухналата им материална и духовна база…Това, че са бездушни и общуват с клиентите си по възможно най-безсърдечния начин е истински проблем при нас и той не е „от вчера“! Основната причина обаче тук е не само липса на уважение към клиентите, на незачитане на емоциите им, а и една особена, бих казала „човечност“ – да не оставят човека отсреща да се „отпусне“, отдаде, предаде на проблема, болката, да създадат една здрава, действена емоционална среда, насочена към практични действия за решение на проблема, а не към драматизирането му!…Не казвам, че това е „доброто“ решение във ВСИЧКИ случаи, но то помага в много от тях…Не си мислете, че лекарят ще съветва всяка майка с болно новородено дете да го остави в дом! Той предварително е ПРЕЦЕНИЛ как тази майка, семейство ще се справят с проблема! И думите, казани на всяка майка поотделно и за всеки случай по отделно са съвсем различни! – защото той иска най-точно да опише ситуацията в която ще изпадне КОНКРЕТНАТА жена, така че тя да го разбере по възможно най-добрия начин! Това, че е обяснили състоянието на някое дете, родено с болестта на Даун, като „мозъкът му е каша“ и разни други подобни простотии, може да се дължи единствено от желанието му да бъде разбрана ситуацията по възможно най-добрия начин от КОНКРЕТНАТА майка! /може би той е преценил, че тя е достатъчно безотговорна или твърде млада за да се справи с трудностите при отглеждането на едно такова дете в семейството, както и без съмнение, че интелектуалният й капацитет не е много голям!…/Не казвам, че съм съгласна , че това е най-доброто поведение, което може да има един лекар в подобна ситуация – напротив, аз мисля, че повечето лекари би трябвало да бъдат много по- внимателни, сърдечни, отзивчиви към проблемите на пациентите си не само по същество, а и по форма! Има много, което да се желае за усъвършенстване лечението по болници, домове, санаториуми и т.н., но по никакъв начин не може да се предявяват претенции към когото и да било или пък да се обвинява по този начин който и да е особено в настоящата ситуация у нас…Съгласна съм и че има случаи на престъпна безотговорност от страна на лекари и медицински персонал, но както казахте и Вие, не можем да обвиняваме всички за това, че някой не си е свършил работата!…Колкото до това, което са Ви казали конкретно на Вас за болестта на Даун, ако бяхте поразпитали повече този лекар щяхте да се убедите, че говори така не от незнание! Напълно съм убедена в това и ще Ви кажа защо: в един такъв дом постъпват не едно и две деца с тази болест, така че един лекар дори само с няколко годишна практика там не може да не познава добре тази болест… А колкото до това, че според Вас, в тези домове не трябва да има деца с такава диагноза, отново Ви повтарям, че при настоящото състояние на нещата тук/липса на материално осигуряване на повечето семейства, липса на квалифицирана консултация, подкрепа, помощ, всякакво отсъствие на възможности за психическо и физическо разтоварване на една огромна част от населението ни, загубени ориентири добро-зло…/, за много болни деца домът е избран за „по-добрия пристан“ от родителите им не случайно…Честно казано, мен не ми е мъчно, че тези деца са там, мъчно ми е, че повечето родители се отказват от тях, а не ги остават само за отглеждане с възможност за контрол и съответно изтегляне детето от дома при преценка, че за него не се полагат нужните грижи…А това не е решение на лекаря! Това е решение на родителя!…Не трябва да обвинявате лекаря за това, че дава свое мнение на родителя, родителите сами избират възможността някое друго семейство да осинови евентуално болното им дете защото явно преценяват, че те не са способни да му дадат това от което има нужда то!…И колкото и да Ви се струва странно, факт е, че болни българчета, осиновени от семейства в САЩ или някоя друга високо развита технологично страна, които получават необходимите, грижи, лечение и много любов от новите си семейства се възстановяват напълно! Това е факт!…Може би точно това имат впредвид лекарите, които съветват така свои пациенти, както и родителите, които избират така съдбата на болното си дете…Честно казано, ми става тъжно като мисля за това, но…това е горчивата истина! И аз искрено се надявам това да се промени, но във всички случаи то не може да стане като се нахвърляте и обвинявате, а още повече класифицирате по този начин тук лекари, сестри, болногледачи, майки и бащи, обществото!…Лекарите ни са отлични специалисти…друг е въпросът с организацията, отношенията, възможностите – много от тях са прекалено претоварени с работа, други са прекалено претоварени с проблеми…има лекари, които не са почивали години наред!…Във всеки случай, ако продължавате да подхождате с тази позиция на тотално отрицание, по-вероятно е да създадете много повече проблеми, отколкото да решите! – поне според моето скромно мнение…А аз искрено се надявам, че не това е целта Ви!…
    Пожелавам много успехи и приятен ден на всички!

  19. mogilino Says:

    Диана, имате някаква грешка. Този блог се списва от българи с дългогодишен опит в българската система и поглед върху нещата навън. Тук няма англичани.

    Колкото до лекарите – не мисля, че българските лекари въобще взимат под внимание капацитета на дадено семейство преди да обясняват какво става с детето им. Да не говорим, че един лекар не е в състояние да оцени възможностите на семейството. Това се прави от социални работници каквито в българските болници няма.

    Знаете добре как преглежда български лекар – седиш в коридора, чакаш, викат те, преглеждат, обясняват колкото могат и следващия. Българските пациенти дори нямат папки с историята на заболяването си. Всичко е на листчета.

    ПП: Може би объркването идва от грешката на Нетинфо, които бяха сложили линк към блога ни, вместо към тръста на англичаните, който също се казва „Изоставените деца на България“.

  20. Teo Says:

    „ПП: Може би объркването идва от грешката на Нетинфо, които бяха сложили линк към блога ни, вместо към тръста на англичаните, който също се казва “Изоставените деца на България”.“

    Благодаря Яна, че внесе малко яснота, понеже съвсем се притесних вече, че нищо не разбирам. Окончателно се обърках за какво говoрим, кои сме ние и кои те, особено след като прочетох за Афганистан и талибаните.

    По отношение на основната дискусия, шокирана съм, че жена, майка, може да нарече една институция, „пристан”, и то „добър”, за едно дете, и то за дългосрочно или постоянно пребиваване там. Нашето разбиране и това, за което се борим е:

    Промяна в политиката на държавата, подкрепа и закрила не само към детето, а и към семейството му, детето не е самостоятелна и независима единица, а неразделна част от своето семейство. Постоянното му отделянето от нормалната и естествена за него среда, именно семейството и родителите, е пагубно за правилното развитие на детето, трябва наистина да е свръх крайна мярка, и то колкото се може по-кратковременна. С големи букви в социалните ни закони трябва да се запише, че институцията не е място за отглеждане на деца. Това е място, където детето духовно и физически СТРАДА, и това е видимо за всеки човек, няма нужда да е специалист -психолог. Всеки месец за детето, прекаран извън естествената му среда, семейството, където се развива пълноценно, физически и емоционално, му нанася трайни и все по-необратими вреди, така наречените дефицити.
    Семейството, трябва да бъде подкрепяно и насърчавано по всякакъв начин от държавата, да отглежда детето си в семейна среда. Няма алтернатива, която да предложи грижата и любовта, индивидуалното внимание и обич, което едно дете може да получи единствено и само в семейството си. Не съществува „дом“, институция, колкото и съвременна да е, ако ще и с най-доброто оборудване да е, ако ще на дете по трима специалиста (и то висококвалифицирани) да има, никой и нищо не е в състояние да замени Майката, родителите, близките. Дори всяко дете в институция, да бъде обгрижвано персонално по цял ден, природната връза майка-дете, не може да бъде възпроизведена, както и семейната среда. Единствената алтернативна грижа, която е в състояние да се доближи максимално и да пресъздаде тази среда и грижа е осиновяването, и то в колкото се може по-ранна възраст, в кратки срокове, след минимално постоянно пребиваване в институция. Всички останали алтернативни грижи трябва да се разглеждат като крайни, заместващи, за кратки срокове, и да е ясно, че те не са в състояние да осигурят на детето основното, главното, което му е нужно за да порасне, да се развие правилно физически, емоционално и духовно. Ако на едно дете му е необходима много специализирана грижа, нека да я получи, но без да бъде за постоянно откъсвано и разделяно от майката. Детето може да се прибира вкъщи вечер, или през няколко дни, майката трябва да прекарва колкото се може по-дълго време с него, връзката им трябва да се съхрани. Трябва да се търсят всички варианти и възможности, специализираната грижа да бъде предоставена в семейната среда, а не както е сега, безапелационно и категорично да се заявява, че такава грижа детето не може да получи у дома. Това не е вярно, крайно тежките случаи, в които наистина се налага продължителен и постоянен престой извън дома, специална апаратура и обгрижване най-вече от лекари (а не лели), са само една част от децата с увреждания или с някакви проблеми. И тези специални грижи се полагат за определен период, а не постоянно. В нашите институции децата не получават почти никакви комплексни специализирани грижи, чисто и просто се отглеждат някак си, дори и в малкото по-добри „домове”, грижите, които получават, са много далеч от световните стандарти и изисквания. В държавите, където биват покрити тези изисквания, децата не се отделят от семейството си за постоянно, а само за през деня, максимум за седмица, няколко пъти годишно. Откъсването и разделянето на бебе, от майката, многократно намалява шансовете му да подобри състоянието си, независимо колко високотехнологични и специални грижи ще му се предоставят. Не случайно майката кърми, гушка и люлее детето си, пее, говори му, не случайно се счита, че децата са готови да тръгнат на градина, и да бъдат за по няколко часа откъснати от майка си, чак на три годишна възраст. Всяка майка, когато й се разболее детето, подсъзнателно го прегръща, притиска до себе си, отделя му специално внимание, говори му ласкаво, гали го, обгръща го с много внимание и нежност. Децата отглеждани в семействата си, растат и развиват максимално потенциала си, не заради храната, не заради материалната база, не толкова и заради специалистите или лекарствата, а най-вече защото получават индивидуална обич, грижа, внимание и любов. Това е първото и най-важно за детето, не го ли получи, особено в първите си години, то забавя развитието си, физическо и психическо, натрупва множество дефицити, опитва се да навакса по всякакъв начин, но няма как да стане. Единствената алтернатива на биологичното семейство е друго семейство, продължителното и постоянно откъсване на детето от тази му естествена среда, е вредно, нехуманно и крайно пагубно за развитието му.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s