Изоставените деца на България

ЦНСТ – пет звездна луксозна услуга за институционално отглеждане на деца януари 27, 2011

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:56 pm

Безконтролното развиване на тази услуга, съчетано с липсата на политики изискващи и развиващи отговорно и добро родителство, ще превърнат изоставянето в пъти по-привлекателно. А много, дори и отговорни родители, сериозно ще се замислят да си изоставят децата, именно в техен интерес, защото те не могат да им осигурят пет звездната луксозна услуга и грижа.

ДО Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

                                                                                                         

ДО Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

МИНИСТЪР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС

 

ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА ДЕЦАТА

 

ДО Г-Н ИВАЙЛО ИВАНОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ                                                                                              

ДО Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО

 

СТАНОВИЩЕ

от

Национален алианс Усмихни се с мен – родители и приятели на деца с увреждания

ОТНОСНО: алтернативните услуги за настаняване на деца ПО ПРОЕКТ „Детство за всИЧКИ” и изискванията към тях

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МЛАДЕНОВ,  УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ, ДАМИ И ГОСПОДА,

Като Родителски алианс обединяващ организации на семейства с деца с увреждания от страната и като национален родителски алианс защитаващ интересите на децата изобщо, без разлика, защото много от нас са родители и на деца без увреждания, считаме позицията си за достатъчно обективна. Още повече, че се създадохме и съществуваме изобщо като организация, именно с цел спасяване на децата с увреждания от институциите, Ничиите деца на България.

Нашата позиция:

Категорично не подкрепяме инвестицията на допълнителни средства за построяване на почти двойно повече ЦНСТ-та, по каквито и да е причини, притеснения или съображения.

Темата за ЦНСТ-тата е изключително болна, многократно дискутитирана и обсъждана сред нашите майки и родители изобщо.

Позицията ни не се препокрива с тази на Националната мрежа за деца, изразената от нас позиция е напълно единна, без никакво колебание.

Именно в защита на най-висшите интереси на децата с увреждания (не на родителите, не на семействата, макар те да вървят ръка за ръка, неразривно свързани). Но в случая става дума за претегляне на рисковете и опасностите по пътя към най-доброто за детето и винаги да се помни, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Фактът, че ако децата са 8, а не 15, услугата ще е в пъти по добра, не подлежи на обсъждане изобщо. Това е всеизвестен факт, дори без да гледаме и цитираме чужди документи, не подлежи на спор.

Но ние не смятаме, че това е важния, голям въпрос и проблем пред нас, в този процес.

А това след десет години да не сме поставени пред в пъти по-сериозен проблем, като например спешно, за спасяването на децата, да трябва да стартираме нов процес, ДеЦНСТ-ация.

И да сме превърнали изоставянето и институционaлизацията на деца в многократно по-привлекателно, отколкото е сега. По никакъв начин не считаме, че в дългосрочен и сратегически план, за цялостния процес на деиснтитуционализацията и най-благородните му цели, е в интерес на децата да инвестираме допълнително средства в удвояването броя на ЦНСТ-тата.

След 10 год. ние трябва да можем да кажем: Тези ЦНСТ-та вече не са ни нужни, и ще ги реформираме в детски градини, в читалища, в училища, в детски театри, в общински жилища за семейства с деца с увреждания (заради изградената достъпна среда и удобство, близост до училища, градини и болници)….

Трябва да сме запушили Входа към институционализирането на деца.

А това няма как да стане като инвестираме и наливаме още и още пари в създаването на луксозна, пет звездна институционална услуга за отглеждане на деца с увреждания. Ако сега наблюдаваме факт, че все пак една част от родителите преодоляват всички ужаси и трудности, психически облъчавания, тормоз и отхвърляне от обществото, и все пак си задържат децата с увреждания, то се дължи в голяма степен на мизерията и ужасите в сегашните институции за отглеждане на деца с увреждания.

Наливането на средства в повсеместно разпространение и възпроизвеждане на луксозни институционални услуги за отглеждане на деца с увреждания е възможно на вредното и опасно нещо. Интересът за децата и доброто им е толкова минимален и спорен, че изобщо не седи пред нас.

Защо?

Защото децата изобщо не трябва и не следва да прекарват дните си в тези домове, жилища, така наречените ЦНСТ-та или Защитени жилища.

Къде са нашите деца през целия ден или половината, в детската градина и в училището.

Там е мястото и на децата с увреждания, без разлика, дали са от институция, или от семейство. Не в дневния център, не в центъра за терапия и рехабилитация, а в масовата градина и масовото училище, в съответното населеното място. Там трябва да инвестираме всеки допълнителен лев, без никакво колебание, там са всички решения, защитаващи истински висшите интереси на децата с увреждания. А не бройката, дали са 8 или 15.

Всичко останало е изолация и дискриминация и забавя изключително случването на процеса у нас. А този процес е на първо място морален и човешки, или искаме да се случи добре или завоалираме нежеланието си с всякакви причини и доводи, които са безкрайни и всевъзможни в случая, защото имаме изключително сложен и труден процес.

Как ще разберем кога сме стигнали целта си:

Когато различността и приобщаването й, е ценност за цялото ни общество.

Когато като общество се променим и тези принципи и разбиране към различността са ценност за нас и децата ни, то днешните проблеми ще са зад гърба ни, изоставянето на деца заради увреждания, дискриминацията, неизпълнението в практиката на редица държавни документи, чийто добри намерения си останаха само на хартия, липсата на най-елементарното, архитектурна достъпна среда, в 21 век, в страна членка на ЕС…., защото цялото настоеще сега се дължи на разбиранията ни като общество към момента, и ценностите ни към настоящия момент.

Това не е истина, която всеки от нас към този момент може да преглътне леко, повечето не я преглъщаме, и я замитаме като нелицеприятна мръсотия под чергата. Всъщност я крием от самите себе си, защото от ЕС са ни я навряли в очите и бодат ли бодат с нея. Изборът си е наш, както и обществото, в което живеем и растат децата ни, пак си е нашето.

За да се преодолее изоставянето на деца по признак увреждане, трябва да се преодолее отхвърлянето от обществото на хора и деца, по този признак.

Образователната ни система е ключът. И то на първо място, преди бремеността и родилния дом….., и всички мерки свързани с тях.

В родилния дом например, нали това е основното за преодоляване, същестуващия факт с отхвърлянето от цялото общество, не просто на детето с увреждане, но и на майката и на цялото семейство, през целия им път оттук нататък. Всичко се срива и тръгва в друга полоса, цялото житие и битие…. И срещу това в родилния дом се убеждава, говори и се предлага помощ и всевъзможна подкрепа.

Ако това, за което говорим ние се случи, дори и от тази работа в родилния дом няма да има такава необходимост като сега .

Хората от празни приказки нямат нужда, те живеят в реалния живот и правилата му са им до болка ясни.

Затова, допълнителни средства, Да, но само и на всяка цена насочени към масовите детски градини и училища около и в населеното място изобщо, където са ЦНСТ-тата и Защитените жилища. Там трябва да се наливат допълнителни средства и ресурси, за изграждане първо на най-елементарното, достъпна архитектурна среда. После обучения на педагозите и всички служители в детските градини и училищата. В обезпечаване на широки екипи от специалисти, логопеди, психолози, специални педагози, социални служители, рехабилитатори… Цялостна достъпна и подкрепяща среда, необходима за развиване потенциала, способностите, възможностите и талантите на децата с увреждания. Основните критерии на МРРБ за построяване на услугите следва да бъдат :  удобно и близко разстояние от масова детска градина или масово училище. Болницата може да бъде и по-далече – децата няма да прекарват там дните си.

Дневните центрове и Центровете за терапия и рехабилитация трябва да са максимално или в непосредствена близост до градините и училищата, да работят съвместно и координирано, за да  е удобно на помощния персонал от градината (училището), да закара детето за процедури и после да го върне.

Тук се крият и решенията, и отключването на осиновяването и приемната грижа за децата с увреждния.

Отхвърлянето от обществото в цялостен житейски план, на деца и цели семейства, по признак увреждане, е причината за липсата на осиновители и приемни родители на деца с увреждания. Пред тях седят същите поблеми, които седят и пред семействата с тези деца днес, отхвърляне,  изолация и бедност, само по един, единствен признак, увреждане на дете.

ЦНСТ-тата са необходимо зло, днес, и към днешна дата ще спасят децата с увреждания от институциите, от смърт, глад, мизерия и ужасите в тях, но, ако нямаме и не съхраняваме всекидневно изостреното разбиране и чувствителност към тях като към зло и изключителна опасност за целия процес на деинституционализация, и това разбиране да е повсеместно, ние ще обречем хиляди деца с увреждания на луксозна институционализация.

Ако изпуснем този процес, няма как да удържим ескалацията му, и в крайна сметка ще се изроди в много грозни и крайни практики и резултати за децата.

Знаем със сигурност, че нито Вие, нито ние хвърляме толкова усилия, лични, човешки и държавни, за да стигнем дотам.

Затова нека си помагаме и чуваме в този процес. Вярваме, че в крайна сметка, въпреки трудността и сложността му, всички ние със сигурност ще постигнем и направим най-доброто за децата си. Не заради ЕС, не заради някой друг, а просто защото това са нашите си, български деца и всеки един от нас, вярваме го боли за тях.

Пък после и да ни хвалят, най-голямата награда ще е в очите и усмивките на децата, които сме спасили.

Дата: 28.01.2011 год.

Advertisements
 

3 Responses to “ЦНСТ – пет звездна луксозна услуга за институционално отглеждане на деца”

  1. […]                                                […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

  2. ХАДЖИЙСКА Says:

    най-после!!!!
    настръхнах, когато го прочетох – сякаш ми четете мислите
    Преди 10 години в нашата детска градина дойдоха първите деца със СОП – тогава този термин го нямаше , бяха 4 деца с увреден слух, за които Общината назначи сурдопедагог.
    Трябваха ни няколко години , за да разберем, че преди специалистите – лекари, психолози, логопеди, рехабилитотори, най-силна целебна мощ има животът с другите деца.
    От есента на 2010 ние имаме дневен център, който общината построи и разкри в сградата на детската точно с тази цел – децата да имат всички специалисти, от които се нуждаят , но да живеят с другите деца.

    Вярната посока етази!!

    Райна Хаджийска – директор на ЦДГ „Калина“ – Дупница и на Дневен център за деца с увреждания – Дупница

  3. филми Says:

    Увлекателна публикация


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s