Изоставените деца на България

НОВ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО декември 5, 2011

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:07 pm
ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ОТ

РОДИТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

 

ОТНОСНО:  ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

 

ДО

 

Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА

ЗАМ. МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

 

  1. Настояваме проектът за нов Закон за детето да стане Кодекс за „Семейството, майчинството и детето“, по смисъла и в изпълнение на чл. 14 от Конституцията на България: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“.

Настояваме и, това да е Кодекс, предвид съдържанието на проекта и цялата обединена и кодифицирана материя в него.

Нашето мнение е, че не ни е необходим нов разширен вариант на Закона за закрила на детето, отнасящ се до всички деца, а не само до децата в риск. Необходима ни е съвършено нова държавна политика и приоритети, които да защитят семейството и семейната среда на детето. Нормативна уредба уреждаща семейната политика на държавата, поставяща си за цел да гарантира правата и най-добрите интереси на детето вътре в семейството му. Уреждаща държавните способи, мерки и механизми за закрила и подкрепа на семейството. Семейството е най-добрия интерес на детето. Не политиките за детето ще гарантират правата и най-добрите му интереси, а политиките за семейството на детето са тези, които работят за неговия най-добър интерес. Гарантират правото му на родителска грижа, закрила и обич, на щастливо детство, семейство и сигурност. Работят за ограничаване на необходимостта от държавна намеса в семейството, държавно отглеждане и издръжка на деца. Работят за затваряне на „изхода“ от семейството, което единствено работи за затваряне на „входа“ към институциите за държавно отглеждане.

Кодексът за Семейството, майчинството и детето, според нас следва да регламентира цялостните и комплексни държавни политики в сферата за семействата, майчинството и децата, здравни, социални, образователни, безопасност, сигурност и други. Подкрепата, защитата и закрилата на семейството,  така че да е в състояние да полага отговорна и добра грижа при отглеждането, израстването и развитието на децата си. Да е в състояние да защитава най-добрите интереси на децата в семейството и семейната им среда. Да постави институцията Семейство и семейната политика като център и приоритет на държавните политики.

Семейният кодекс считаме, че следва да регламентира семейните отношения основно от правно-юридическата им страна, при съжителство в брак или без брак, брачните договори, разводите, имуществените съпружески отношения, наследство, издръжка, признаване на детето при съжителство без брак, произход от майката и от бащата, равенство на мъжа и жената, доброволност на брачния съюз и т.н…

Във връзка с предложението и аргументите си за „Кодекс за семейството, майчинството и детето“, предлагаме и всички предвиждани държавни и общински органи и отдели, изпълняващи, координиращи и контролиращи политиките обект на законопроекта, да са за „Семейството и детето“.

 

  1. Категорично настояваме за въвеждането на терминът „РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ“.

(1) В раздел „Определения“, чл. 3, нова точка 19:

19. „родителска отговорност“ са правата и задълженията на родителите или според случая законните настойници, свързани с поемането и полагането на грижи за отглеждането, израстването и развитието на детето, с личността, както и със собствеността му, ако притежава такава. Лицата притежаващи родителска отговорност за детето са носители на първостепенната отговорност за него.

(2) В „Общи принципи“, чл. 4, ал.(1), нова точка 5:

  1. 5.     Родителите или според случая законните настойници, носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.

 

(3) Нов раздел след раздела „Най-добрите интереси на детето:

 

Раздел:

“ Родителска отговорност. Права и задължения на родителите“

Чл… Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането, израстването и развитието на детето.

Чл… Най-добрия интерес  на детето е тяхно първостепенно съображение при поемането и полагането на грижите за отглеждането, израстването и развитието на детето, за личността, както и собствеността му, ако притежава такава.

Чл… Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната обща отговорност за детето, което означава да действат, съобразно най-добрия интерес на детето.

Чл… Държавата защитава и подкрепя семейството в осъществяването на отговорностите му за отглеждането, развитието и гарантирането на най-добрите интереси на детето в семейна среда.

Текстовете от раздел „Родителски права и задължения“ на стр. 21, предлагаме да дойдат тук.

 

След предлагания от нас нов раздел „Родителска отговорност. Права и задължения на родителите“, логично ще следва сега съществуващия в проекта: „Подкрепа и съдействие на родителите“.

Аргументи:

Става дума за отразяване в законодателството ни на чл. 5 и чл. 18, т. 1, 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето, Преамбюлът на Конвенцията, както и целия и дух, съдържащ се във всичките й текстове.

„РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ“ – Европейска комисия

„Терминът „родителска отговорност“ се използва за описване на задълженията и правата при отглеждането на дете.

Понятието „родителска отговорност“ покрива задълженията и правата, свързани с поемане на грижи за личността и собствеността на детето. Това включва отговорност за осигуряване на подслон, храна и дрехи на детето, както и отговорността за отглеждането на самото дете. Тя включва и отговорността за опазване на собствеността на детето, ако има такава, а също и правото за представляване на детето пред закона.

Лицата, притежаващи родителска отговорност за детето, могат да бъдат разглеждани като „титуляри на родителска отговорност“.

От въвеждането на понятието „родителска отговорност“ следват Права, най-важните права за всеки със статут „родител“ в обществото ни. Правата и задълженията на всеки в обществото, в това число и на „родителят“,  произтичат от отговорностите,  на които е носител. Родителите и Семейството не сме носители на никакви отговорности, съответно нямаме и никакви права, освен изкривеното право на собственост върху децата си. В момента, и в този проектозакон включително, са разписани Отговорности, т.е. Права върху децата ни, на всички държавни и общински служители, само „Родителите и Семейството“ не са носители на никаква „отговорност“, т.е. нямат никакви права. Родителите и Семейството, най-важната институция и за детето и за обществото ни, са поставени в подчинение на държавата, имат само задължения. Това е политика, която води началото си от посттоталитарното общество и политики, където философията е: „Държавата знае най-добре!“ „Родителите“ имаме права само като граждани, но не и със статута „родител“, с него сме третирани като крепостни селяни, които имат само задължения. Държавата носи отговорността, съответно има право да налага изисквания и задължения,  родителят и семейството нямат право, да изискват от държавните и общински институции и служители, най-доброто за израстването и развитието на децата си. Без реални права, няма как да направим най-доброто за децата си. Държавата трябва да се отърве от посттоталитарния си манталитет и да признае първостепенната Отговорност на родителите и семейството, от което ще произтекат и реалните права и задължения за родителите. Настояваме за Родителските си права. Задължението на държавата е да помага и подкрепя семейството, така че то да е в състояние да осъществява по най-добрия начин отговорностите си към децата, за да се сведе до минимум необходимостта от държавна намеса, както и драстично да се намали броя на изоставяните деца.

Не може държавата да има отговорността, т.е. правата върху децата ни, а ние родителите и семейството да имаме само задължения да изпълняваме, т.е. да сме поставени в позиция на подчинение. Логиката е точно обратната, родителите и семейството са първостепенните носители на отговорността за израстването и благосъстоянието на детето, а държавата има задължението да ги подпомага, така че да са в състояние да изпълняват отговорностите си.

КОНСТИТУЦИЯ НА Р БЪЛГАРИЯ:

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО:

Член 5

Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18

1. Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.

2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

3. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

РЪКОВОДСТВО КЪМ КОНВЕНЦИЯТА, ЗА ПРИЛАГАНЕТО Й В ПРАКТИКАТА:

„Конвенцията изисква да преосмислим разбирането за родителската „собственост” върху децата. Конвенцията изисква да преосмислим и променим правните си принципи за родителските права и да ги превърнем в родителска отговорност – отговорността на родителите да действат за висшите интереси на своите деца.“

Конвенцията за правата на детето признава Семейството като най-важната институция в обществото и настоява държавата да положи всички усилия, за да гарантира признаването на принципа, че родителите носят първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето.

Гарантирането от държавата на правата и най-добрите интереси на децата, зависи от гарантираните преди това права на родителите им.

  1. Относно „позитивното родителство”, принципите и препоръките на Конвенцията за правата на детето, Съветът на Европа и дефиницията в проектозакона: „позитивното родителство се отнася до поведението на родителите, основаващо се на най-добрия интерес на детето, който е отглеждане, даване на възможности, липса на насилие и признание и насочване, което включва поставяне на граници, за да се позволи пълното развитие на детето“ :

Нашето мнение и позиция:

 

Горната дефиниция за „позитивно родителство“ е лишена от законодателна яснота и по-скоро представлява възможност за външно вмешателство и намеса в семейството, поради външна субективна преценка. Оставя се „врата“ в закона за злонамерено външно вмешателство в семейството, притеснения или направо тормоз над родители, без реално те да са нарушили правата или интересите на децата си, на основание неясна и лишена от законодателна логика дефиниция и термин. Липсата изцяло в момента на признаване от държавата на родителите като носители на отговорности за децата, и то най-важните, популисткото приемане на термини като „позитивно родителство“, висящо във въздуха, тъй като липсва фундамента на понятието, а именно „родителската отговорност“, неясната формулировка…, всичко това създава основания за сериозни притеснения и въпроси, чии интереси се защитават в проектозакона?

 

Предлагаме:

 

–         Да се вземе предвид предложението ни от точка 2 на настоящите ни предложения;

–         Да се приеме дефиниция за „родител“ – Родителотнася се до лица с родителско право и отговорност.

–         Да се приеме дефиниция за „родителство“ – Родителство  отнася се до всички роли, които са присъщи на родителите, за да се грижат за децата и да ги възпитават. Родителството  е фокусирано върху взаимодействието родител-деца и налага права и задължения за детското развитие и детската самоизява;

–         След горните дефиниции предлагаме следната дефиниция за „позитивно родителство“ – Позитивно родителство отнася до родителско поведение, основано на най-добрите интереси на детето, което е обгрижващо, овластяващо, ненасилствено и осигурява разпознаване и напътстване, което включва установяване на граници, за да се осигури възможност за цялостното развитие на детето.”

  1. Относно гражданското представителство и участие при определянето на политиките за детето и семейството:

Член 216 от проектозакона:

 

Към алинея 5, подточка 4, а именно:

 

(5) Членове на Националния съвет за детето са:

 

  1. 4.     шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на  правата на детето“

 

Да стане така:

 

4. шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на  правата на семейството и детето.

 

Същият член, подточка 10, а именно:

 

(10) В правилника по ал. 9 се определят критериите и механизма за включване в състава на Националния съвет за детето на юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на децата.

 

Да стане така:

 

(10) В правилника по ал. 9 се определят критериите и механизма за включване в състава на Националния съвет за детето на юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на семейството и децата.

нова точка: (11) Юридическите лица с нестопанска цел са независими финансово от държавата и нямат пряк конфликт на интереси, в защитаваните от тях позиции и интереси.

 

Аргументи:

 

–         Необходимо е да се гарантира прякото участие и представителство на пряко засегнатите, за които се отнасят политиките. Това са гражданските организации НА родители, които защитават правата на децата и семействата си.

Организациите ЗА децата и семействата са доставчици на услуги и се явяват посредниците между държавата и пряко заинтересованите и засегнатите хора от въпросните политики и услуги.

–         За да са гарантирани правата и най-добрите инетереси на децата и семействата трябва да се гарантира приоритетно пряко представителство и участие на организациите НА родителите и НА децата, при определянето и формирането на политиките за тях.

–         За да се гарантират правата на децата и семействата е необходимо и, да са налице гаранции, че защитаваните позиции от представителите на гражданския и неправителствен сектор са обективни и подчинени единствено на интереса на децата, семействата и обществото. Гражданските организации следва да са независими от държавата, да нямат пряк конфликт на интереси, финансов или друг.

Всички запознати с проблемите в сферата за хората с увреждания, знаят до какви отрицателни и деформирани явления и политики води липсата на гаранции и възможности за свободно и широко пряко участие и представителство на пряко засегнатите хора, в случая организациите НА хора с увреждания.

 

  1. 5.    Настояваме за действително независим орган към Народното събрание, осъществяващ контрол по правата на детето и семейството.

Контролът по правата на детето, семейството и родителите трябва да се осъществява от независим орган, който да е над изпълнителната власт. Изпълнителната власт, включително и на най-високо ниво, Министерски съвет или Президента, също може да наруши правата и интересите на детето. Пример: гласувания лимит на средствата за лечение на дете в чужбина, което на практика представлява нарушаване на първото и най-важно право на детето, правото на живот. Предвижданата сега Комисия към МС е инструмент основно на държавата и изпълнителната власт, да се самоконтролира, да осъществява контрол над институциите и службите по-надолу, при изпълнението и спазването на Закона. Ние настояваме да се създаде Комисия за правата на детето и семейството, към Народното събрание, за да имаме истински независим държавен орган, над изпълнителната власт, който ще е реален инструмент гражданското общество, родителите и децата да защитават правата и интересите си. Ще е налице реална възможност за ефективен контрол от страна на гражданското общество, на държавните и общински институции и служители, при нарушаване от тяхна страна на правата и интересите на децата и семействата.

  1. Трансформирането на ДАЗД в орган към  МС, както е предвидено сега, но ние предлагаме да отговаря за провеждането и координацията на политиката за детето и семейството. Като висш орган към МС, да осъществява и контрол над своите регионални представители и всички държавни и общински институции и служители под МС, в изпълнението на политиките и спазването правата на децата и семействата.

 

  1. Отделите по места, които ще осъществяват политиките за детето и семейството, настояваме да не се обединяват с настоящите към АСП, защото изпълняват и случват съвсем различна политика от тази на социалното подпомагане. Политика за затваряне на изхода от семейната среда, чрез превенция и подкрепа вътре в семейството. Считаме, че структурите по вертикала, от Народното събрание, през Министерски съвет, регионалните и отделите долу по места, контролиращи, провеждащи и координиращи политиките за детето и семейството, трябва да се отделят от политиките за социално подпомагане и АСП. Служителите на Отделите за детето и семейството, е необходимо да преминат и през съвсем различно обучение, относно новите политики за превенция, подкрепа и насърчаване на семейството и родителите в полагане на отговорно и позитивно родителство.

 

  1. Член 6, Забраната за дискриминация – изпуснато е „здравословно състояние“

Необходимо е и да се уточнят действията на Комисията за правата на детето при сигнали за нарушения по чл. 6. Например да действа не само при жалби от граждани, но и регулярно да наблюдава и прави проверки за спазването на чл. 6. Да се самосезира при публично изнесени случаи, в медиите например. Не е уточнено също, санкциите при нарушения по чл. 6, според регламентите на Закона за защита от дикриминация ли ще се прилагат, тъй като в проектозакона липсват текстове относно санкции при нарушения по чл. 6, няма и препратка към друг закон, където да са регламентирани санкциите и механизмите за контрол.

 

  1. Настояваме да бъде записана и „Забрана за насилие“:

Предлагаме следния текст:

Чл. 7.  Забранява се физическото, психическото и социалното насилие,  злепоставянето и малтретирането на деца, физическото наказание и увреждане на личността, всякаква злоупотреба спрямо деца.

Предлагаме да се помисли, разшири и допълни в конкретика горния текст, по смисъла на сега действащия правилник към Закона за закрила на детето. Да се изброят всички форми на насилие, принуда, скланяне, злепоставяне и малтретиране на деца, финансова, търговска и рекламна злоупотреба с личността на детето. Да се предвидят и съответните санкции.

§ 1. По смисъла на правилника: 1. Насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,  пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална  среда. 2. Физическо насилие е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. 3. Психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

  1. Към глава: Право на родителска грижа:

Да се отрази изрично правото на детето с увреждане по чл. 23 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Аргументът, че не сме я ратифицирали още не е основание да не гарантираме това право на детето с увреждане в новия проектозакон, който претендира, че гарантира правата на децата.

Предложение за алинеи:

(1) Детето с увреждане има право на семеен живот и израстване в семейна среда.

(2) Детето с увреждане има право да не бъде разделяно от родителите си, поради увреждане на детето или на родителите му.

(3) Детето с увреждание и родителите му имат право на ранна и изчерпателна информация, на достъпна, подкрепяща, подходяща и адаптирана среда и услуги;

  1. Относно тъй наречените помощи „под условие“, еднократни и месечни, при риск от изоставяне, и за реинтеграция в семейството.

(1)  Да се изразяват изцяло в материално подпомагане, храна, дрешки, памперси, подобряване на битовите условия, подпомагане за трудова заетост, жилищни нужди и други. Подпомагането с финансови средства да се отнася само до поемането на такси за социални, образователни или здравни услуги.

(2)  Необходими са много по-строги условия и граници, държавни, обществени и дори морални, по отношение на тези помощи и вид подкрепа. В противен случай пак ще е налице социална несправедливост и стимулиране на безотговорност към родителските задължения и отговорности за децата. Семейството се квалифицира със статута „в риск“ и се подпомага финансово или материално, храни, дрешки, такси…, на основание съмнения или ясно заявено намерение за изоставяне на дете. Във втория случай вече си е изоставило детето и се подпомага за да бъде върнато детето в семейството. И в двата случая основанието  за подпомагане е „изоставяне на дете“. Така на практика се подкрепят и подпомагат семействата, които възнамеряват или вече са си изоставили децата. Тоест стимулираме попадането на семействата в рискова категория, на основание изоставено вече дете или намерение за изоставянето му, защото това е условието да бъдат подпомогнати. Така не стимулираме семейното планиране, отговорното родителство и грижа за децата, точно обратното. Всички останали семейства, които с цената на много усилия, работа, труд и лишения, осигуряват сигурност, добри грижи и условия, храна, дрешки, здравни грижи, социализация и образование за децата си, са социално демотивирани и ощетени. Към тях няма насочени насърчения и подкрепа.

Необходимо е да има обществено морална спаведливост и държавата ясно да заяви кой семеен модел подкрепя.

Настояваме „изоставянето на деца“ категорично да бъде  квалифицирано като крайно отрицателно явление, дори инкриминирано. Това ще постави ясните граници при помощите „под условие“. Ще елиминира „примамливостта“ на семейния статут „в риск“ поради изоставяне на дете, ще стимулира семейното планиране и отговорния подход към родителството, още преди забременяването. Ще е налице ясно заявен за обществото, семеен и родителски модел, в който родителството не е бизнес, препитание и професия, а отговорност и грижа за детето.

Ще даде ясен знак към обществото, че този Закон действително е за всички семейства и деца, а не само за тези в риск.

  1. 12.        Настояваме да се заложи създаването на отделна Наредба към новия Закон за детето:

Нарочна наредба само за родителите на деца с увреждания, “скроена” според тяхните потребности /аналог на софийската наредба за Асистент за независим живот, само че национален нормативен акт, не общински и не за Асистент, а за единия Родител. Цинично е да принуждаваме родители, да стават асистенти на децата си, с работно време от 8 до 18 часа примерно. По тази Наредба, единият родител да има правото да се ползва, ако избере или се налага той да полага грижи за детето си с увреждания, т.е. да не работи. Въпреки, че това не е най-доброто за родителя, да упражнява професия „родител“, все пак всеки родител трябва да има право на избор, а при всяко дете и семейство, обстоятелствата са много различни. Родителят, който избере да не работи, а да полага грижи за детето с увреждане, или пък грижите за детето налагат прекъсване на работа за определен период от време, да има възможност да се ползва от Наредбата, да получава  финансово възнаграждение, върху което да бъде осигуряван и да му се води трудов стаж, съответно да има право на пенсиониране. Ако е прекъснал работа за една или няколко години, понеже грижите за детето го налагат, тази наредба да му дава възможност, при включване по нея, да не му се прекъсва трудовия стаж.

Задължителното изискване на държавата по наредбата следва да е, детето от най-ранна възраст да бъде включено в услуги, приоритетно в масова среда, тъй като интересът на държавата и обществото е, за детето да бъде полагана възможно най-качествената и добра здравна, социална и образователна грижа и да бъде интегрирано, а не да израсне в изолация. Подобно изискване ще предотврати и възможностите да се злоупотребява, и някои родители само да взимат средствата от държавата, без обаче да полагат необходимите грижи за детето си с увреждане, да го затворят в къщи, без да излиза с години например, има такива примери не малко.

В Наредбата задължително трябва да има способи и механизми, насърчващи  родителите на деца с увреждания да работят и се реализират, както и да повишат квалификацията си, ако е необходимо. Не е в интерес на детето, неговата самостоятелност, не е в интерес на семейството и стандарта му на живот, предвид огромните разходи по обгрижването на дете с увреждане, не е в интерес и на самия родител, майката най-често, отглеждането на детето с увреждания да е професията на единия родител. В голяма част от случаите това са жени с образование и професия.  Да се помисли за използването на ресурса и уменията на тези родители, като им се предлага работа в услугите за деца с увреждания, социални, образователни, здравни… В дневните центрове, в услугите от резидентен тип и т.н….

  1. Интеграционните от ЗИХУ да се добавят към детските по ЗСПД.

Така или иначе тези пари са именно за детето с увреждане. Защо трябва да накъсваме добавките на няколко места? Сумата може да бъде формулирана като ”всяко дете с 50% или повече НВСА получава месечна добавка за подпомагане интегрирането му според индивидуалната му здравно-социална оценка.

Примерния текст би могъл да бъде  „месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на семейството. Помощта покрива всички специфични нужди, определени в личната му здравно-социална оценка“.

  1. 14.        Към месечната добавка за дете с увреждане по чл.8д от ЗСПД, да се предвиди надбавка, формирана на базата на индивидуална здравно-социална оценка на детето и семейството, изготвяна от определения на семейството социален работник, при необходимост в екип от здравен работник, психолог и други. По този начин парите за отглеждане на деца в институциите ще бъдат прехвърлени към семействата, ще се подкрепят семействата и родителите, поели отговорността за грижите и отглеждането на децата си, което е единствения начин да затворим входовете към институциите.
  1. Целият раздел „Деца с допълнителни образователни потребности“, предлагаме да бъде заменен със следния текст:

„Приобщаващо образование

Допълнителна подкрепа в обучението

 

Чл. 37. (1) Министърът на образованието, младежта и науката определя политиката за приобщаващо образование съгласно чл. от ЗПУО. Допълнителна подкрепа в обучението се предоставя за всяко дете и ученик, съгласно Стандарт за приобщаващо образование и е насочена към развиването на силните страни и за преодоляване на обучителни, психологични, социални и физически затруднения на децата и учениците.

 

(3) Съгласно чл… от ЗПУО, правото на приобщаващо образование е неизменна част от правото на образование.

 

(4) Допълнителната подкрепа в обучението гарантира правото на приобщаващо образование.

 

(5) Допълнителна подкрепа в обучението се предоставя при наличие на:

 

1. потребности свързани с изявени дарби и таланти

 

2. потребности свързани с не добро владеене на български език

 

3. специални потребности

 

4. потребности свързани с негативно влияние на средата“

 

  1. Към глава Осиновяване:
  1. При осиновяване на дете над две годишна възраст, единият родител да има право на платен oтпуск по майчинство за период от шест месеца.
  2. При осиновяване на дете с увреждания, единият родител да има право на платен отпуск по майчинство в период минимум от една година.

 

 

С уважение:

Teoдора Пиралкова

Председател на УС на Национален алианс Усмихни се с мен ”

Росица Букова

Изпълнителен директор на „Движение на българските майки“

Дата:  05.12. 2011 год.         

Адрес за обратна кореспонденция: гр. София – 1408, кв. „Иван Вазов”, бул. „Витоша” 137, e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg  , тел: 0888-87-97-98

Advertisements
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s