Изоставените деца на България

Ролята на ултраконсервативните християнски позиции в критиката на проектозакона за детето януари 13, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 9:09 am

Блогът на Стефан

януари 12, 2012 по    запазено под Featured, Права на детето

Тези, които четат блога ми знаят, че аз съм критичен приятел на проектозакона за детето. Подкрепям го по принцип, намирам много подобрения и запълнени празноти в сравнение със сега действащото законодателство, но намирам и много проблематични текстове, които силно критикувам.

В този момент обаче намирам за по-проблематична позицията на най-видимата група противници на проекта, които  изцяло го отхвърлят, не искат той да се превърне в закон и опитват да представят възгледите си срещу закона за изхождащи от позицията на здравия родителски разум –  Гражданска инициатива за семейството. Затова тук ще опитам да проследя корените на това отхвърляне.

Според уебсайта й Гражданска инициатива за семейството е „неформално сдружение на граждани и НПО“, което е подкрепяно от 13 организации и над 700 родители. Гражданска инициатива за семейството  отхвърля проектозакона в неговата цялост. Това Те са съставили писмо до основните институции в страната, което приканват съмишлениците си да подпишат и изпратят по електронна поща. Ето основното послание на писмото[1]:

„Предвид всички явни доказателства, че проекта за „Закон за детето“ е изключително груб опит от страна на неговите съставители да атакуват и рушат утвърдени ценности и добри традиции в нашето общество, да омаловажават и дискредитират семейството и да доведат до неговото обезсмисляне, настоявам твърдо:

Проектът за „Закон за детето“ да бъде категорично отхвърлен!“ (курсивът мой. Запазен е оригиналният правопис в писмото)

Същата позиция беше потвърдена на дискусията, организирана от СДС в парламента на 12 януари 2012.

Моят коментар цели да докаже следното:

1. Искането на Гражданска инициатива за семейството за отхвърляне на проектозакона за детето не е представително за мнението на родителските организации, дори за тези, членуващи в Гражданска инициатива.

2. Атаките на Гражданска инициатива за семейството срещу основни принципи и разбирания на Конвенцията на ООН за правата на детето идват от силно консервативни християнски позиции и не са представителни като цяло за християнските възгледи за правата на детето.

3. Позициите на Гражданска инициатива за семейството са в противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето, тъй като отричат основни принципи и понятия, на които стъпва Конвенцията.

Родителски организации

Официално обявената позиция на поне две от организациите, свързани с Гражданска инициатива за семейството не подкрепя искането за отхвърляне на проектозакона. Ето какво е виждането на „Национален алианс Усмихни се с мен“ и „Движение на българските майки“:

„Ние не сме против приемането на нов закон, точно обратното. Но, въпреки, че проектът прави много сериозна заявка във вярната посока, особено след последно нанесените в него допълнения, буквално дни преди кръглата маса в НС преди месец, където беше представен официално, за съжаление продължава да пропуска най-важното право и най-важния интерес на детето, а именно правото му на Семейство. Причината да имаме сериозни критики към проекта е именно, за да защитим правата на детето, точно по начина, по които са разписани в Конвенцията за правата на детето.“ (курсивът мой)

Тази позиция двете организации потвърдиха и на 12 януари 2012 година на дискусията, организирана от СДС в парламента, където те ясно се разграничиха от призивите законът да бъде отхвърлен в неговата цялост и изразиха несъгласие с позицията за пълно отхвърляне, приета от СДС.

Двете организации имат много и сериозни критики към проекта, но, както личи от цитата по-горе, са „за“ приемането на нов закон, ако техните искания бъдат удовлетворени.

Отрицателите на проектозакона

Вече писах[2] за анализа на Виктор Костов от„Свобода за всеки – адвокати“, който подкрепя Гражданска инициатива за семейството също иска отхвърляне на проектозакона като изхожда от ултраконсервативни християнски позиции.

Тук ще напомня само един елемент от неговия анализ – отхвърлянето на концепцията за психическо насилие в проектозакона. То нагледно демонстрира отношението към Конвенцията на ООН за правата на детето, където тази концепция присъства повече от 20 години в нейния чл.19:

1. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.

Гражданска инициатива за семейството публикува на сайта си и анализи на проектозакона за детето на две американски организации. Кои са те?

The Alliance Defense Fund

The Alliance Defense Fund (ADF) e консервативна християнска организация, която се бори против равните права на хората с нехетеросексуална ориентация, против правото на аборт и за правото на родителите да изтеглят децата си от часовете по полова просвета в училище ако не са съгласни със съдържанието им. Нейният дневен ред е защита правата на семействата с консервативни християнски виждания. Единственият жив съосновател на организацията, Джеймз Добсън, е известен като отрицател на Конвенцията на ООН[3] за правата на детето и експерт по „напляскването“ на деца. Тъй като такива методи на „възпитание“ се опират на няколко цитата от библията[4], някои организации ги определят като религиозно мотивирано малтретиране на деца[5]. Добсън е автор на редица книги за отглеждане на деца, в които горещо препоръчва тази форма на възпитание. Тя трябва да влезе в употреба, когато детето стане на 15 месеца.[6][7] Добсън е известен и с това, че в една от книгите си, „Детето със силна воля“, разказва как набива дакела си, за да демонстрира как трябва да бъде пречупвана волята на децата.[8]

Когато ADF цитира Конвенцията на ООН за правата на детето, тя винаги подбира избирателно единствено текстовете, които засягат правото на детето да расте в семейството си и тези за ролята на семейството (страници 9-10 от анализа на ADF на проектозакона за детето). ADF използва избирателно принципа на най-добрите интереси на детето, когато цели да придаде убедителност на своите каузи. Като критикува например липсата на релизиозно обучение в училище, ADF твърди, че ограничаването на възможността за религиозно образование в училище е против най-добрите интереси на детето, „възприети като стандарт в международното право“.

ADF отрича необходимостта в проблемни и рискови ситуации най-добрите интереси на детето да бъдат определяни извън семейството – не се прави разлика между всекидневния живот на детето в едно добре функциониращо семейство и ситуации в семейството, в които се налага външна подкрепа или намеса с цел закрила на живота и безопасността на детето:

„Предложеният законопроект обаче налага държавния възглед затова кое е в най-добрия интерес на детето, без необходимата неутралност, изисквана от Конвенцията, по отношение на светостта на връзката родител/дете.“[9] – стр. 21

Най-добрите интереси на детето според Конвенцията и проектозакона

Горната интерпретация пренебрегва пряката връзка между  един от основните принципи на Конвенцията и текстовете в проектозакона, засягащи определянето на най-добрите интереси на детето – проектът просто пренася постановките на чл. 3 от Конвенцията и неприемането на тези текстове е имплицитно отричане на прилагането на принципа за най-добрия интерес на детето. Този член изисква държавата да взима предвид най-добрите интереси на детето в онези ситуации, в които тя, тоест нейните органи, трябва да предприемат действия, засягащи детето: „Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.“[10] Очевидно това не важи в контекста на нормалното всекидневно общуване между родители/настойници и деца, където родителите са напълно компетентни да взимат решения, свързани с детето – родителите нямат задължение да се водят от най-добрите интереси на детето във всекидневното им отглеждане. Но когато се налага държавен орган да постъпва според най-добрите интереси на детето, отговорността за определянето на тези интереси вече е на взимащия решението. Кой освен съдът, подпомаган от социалните служби може да изпълни тази функция?

За добро или за зло, Конвенцията просто казва, че най-добрите интереси на детето са основно съображение – не основното съображение.[11] Те са основно, но не единствено и дори не задължително решаващо съображение.[12] Органът взимащ решения ще трябва да се съобрази с най-добрите интереси на детето, както и с всички други негови права. Той ще трябва да направи същото с правата на родителите и други лица, свързани с детето. Между тези права може и често ще има конфликт, затова ще трябва винаги да се търси балансът между тях.

Всяка друга интерпретация би игнорирала важни права на някоя от заинтересованите страни и така взетото решение би било атакуемо пред по-висша инстанция на съда и евентуално пред Европейския съд по правата на човека.

Но в самото определяне на най-добрите интереси на детето възгледите на родителя или настойника не е задължително да се вземат предвид, защото например:

  • родителите може да са в развод и да имат конкуриращи се интереси и претенции спрямо отглеждането на детето. Как тогава семейството да определи най-добрите интереси на детето?
  • родителят има временно или постоянно ограничени родителски права по причини, споменати в действащите закони и в проектозакона
  • родителите да са мъртви или неспособни да се грижат за детето

Проектозаконът изброява 13 обстоятелства, които да бъдат взети предвид при определяне на най-добрите интереси на детето и мисля, че взимането предвид на информацията от тях ще помогне за качествено определяне на най-добрите интереси на детето.

Друго изказване, което показва представата за правата на детето на ADF е неговият отговор на консултация на Европейската комисия във връзка с предложената от нея програма на Европейския съюз за правата на детето. В него се казва:

„В заключение, докато ADF приветства загрижеността на Комисията за правата на детето, нейната загриженост трябва да бъде основно за благосъстоянието на децата, а не за упражняването на права в тяхната абстрактност или по начин, изключващ правата на родителите и семейството.“[13] – стр. 9.

С това мнение ADF приоритизира един вид права на детето над останалите и не признава наличието на права на детето отделни от или извън семейството. Това е не само в силен контраст с вижданията на организациите, които работят в областта на правата на детето, но и в контраст с разбиранията на редица християнски деноминации и християнски организации, работещи в тази област. Примери ще дам по-долу в текста.

The Home School Legal Defense Association

Другата международна организация, предоставила свое становище по проектозакона за детето на Гражданска инициатива за семейството е The Home School Legal Defense Association (HSLDA). Тя е описвана като организация, “известна с (и често критикувана затова вътре и извън движението за домашно образование) връзките си с християнската политическа десница и с твърдата си подкрепа за различни консервативни политически и религиозни каузи, някои от които не са свързани с домашното образование.“[14]

Критиците на HSLDA я обвиняват, че с лобистките си тактики представя привържениците на домашното образвание в лоша светлина и че напада закони, които всъщност са от полза за привържениците на този тип образвание.[15]

В коментара си по проектозакона за детето HSLDA повтаря вече познатите тези, че проектът „не зачита правата на родителите да вземат решения относно децата си“ и че „поставя изключителните правомощия върху децата в ръцете на държавата“. Тази позиция се изяснява от факта, че HSLDA членува в коалицията Parentalrights.org, чиято основна цел е да не позволи Конвенцията на ООН за правата на детето да влезе в действие в САЩ (САЩ и Сомалия са единствените държави в света, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето). За целта коалицията от една страна се бори срещу ратифицирането на Конвенцията, а от друга страна, в случай че не успее да се пребори, лобира за така наречената Поправка за родителски права в конституцията на САЩ, която ще даде на родителите „закрила“ от Конвенцията на ООН за правата на детето и изобщо от намесата на държавата в семейството[16]. Тук, в далечна Америка, могат да се открият идеологическите вдъхновители на някои от най-яростните борци срещу проектозакона за детето.

На базата на информацията представена дотук и на общоприетото тълкуване на правата като неотделими и взаимносвързани мога да заключа, че ADF и HSLDA имплицитно отричат правата на детето като цяло и са по-скоро противници на Конвенцията на ООН за правата на детето, заради опасността, която привиждат в нея от държавна намеса в семейния живот. Правата на детето са граждански, политически, социални, икономически и културни и вървят всички заедно: „Отричането на едно право може да се отрази негативно на други права, дори напълно да ги подкопае.“[17]

Църкви и християнски организации, подкрепящи Конвенцията на ООН за правата на детето

Сега ще разгледам, за сравнение, други християнски гледни точки към правата на детето и Конвенцията на ООН. Ватикана е един като цяло лош пример, когато говорим за права на детето не само заради многобройните случаи на сексуално малтретиране на деца в католически църкви и други институции, но и заради случаите на прикриване на такива престъпления и техните извършители. Ватиканът обаче, имайки статут на държава, е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на детето, защото официално е приел принципите и отговорностите, заложени в нея.

Да вземем друг пример – Църквата на Англия. Ето какво казва Църквата на Англия в документ от 2007 година в отговор на консултация на правителството по въпроса за въвеждането на законово задължение за регистрация на двамата родители в удостоверението за раждане, когато ражда неомъжена жена[18]. Църквата на Англия базира отговора си на три християнски принципа. Първият, който тя посочва е, че децата са за родителите дар от бог, а не тяхно право. На второ място следва разбирането, че семейната среда, осигурена от брачния съюз е най-добра за процъфтяването на детето и изграждането на неговата идентичност. И още:

„Нашето теологическо разбиране за децата е формирано от примера и ученията на Исус, който застана на страната на тези, които са безгласни, и открито подкрепи благосъстоянието на децата. Затова нашият отговор е базиран на принципа за поставянето на най-добрите интереси на детето на първо място.[19] (стр. 1) (курсивът мой)

Тук е пределно ясно, че поставянето на най-добрите интереси на детето на първо място означава поставянето им пред интересите на родителите.

Неслучайно The Children’s Society, детската неправителствена организация на Църквата на Англия е един от най-ефективните борци за правата на децата в Англия.

Сега да погледнем към една от най-големите в света християнски организации, работещи по  детските права, основана на християнски принципи – World Vision, чиято международна централа е в САЩ. Мнозина я наричат евангелска организация, макар, че тя не харесва този етикет. Ето няколко цитата от World Vision за правата на детето и за мястото на възгледите на детето при взимането на решения, които го засягат:

„Според Конвенцията на ООН за правата на детето децата имат право да изразяват възгледите си по всички въпроси, които ги засягат. World Vision е ангажирана с насърчаването на способността на децата да бъдат активни граждани, с подсилване на упражняването на правата им през детството им и до достигането им на пълнолетие. “ (курсивът мой)

„Опитът на World Vision, свързан с участието на децата в изследвания показва не само, че децата могат смислено да участват в изследвания, по проблеми, които ги засягат, но също така показва, че децата биват изключвани от всекидневното взимане на решения в техните семейства и общности.“[20]

Очевиден е контрастът между това разбиране, и пренебрежителното отношение на Виктор Костов от „Свобода за всеки – адвокати“ към идеята мнението на децата да бъде взимано предвид. Ето какво казва той:

„При формиране на „най-добрия интерес на детето”, законът предвижда вземане предвид желанията и чувствата на детето – критерий, който е неразумен, необмислен и противоречи на всеки здрав разум и традиция в отглеждането на деца.“[21] – стр.3

Продължаваме с World Vision. Ето какво казва организацията по въпросите на деинституционализацията:

„Деинституционализацията е въпрос на човешки права. Конвенцията на ООН за правата на детето разпознава семейството като най-добрата среда за растежа и благосъстоянието на децата и задължава държавите да предотвратяват отделянето на децата от техните семейства, освен когато отделянето е в най-добрите интереси на детето[22]. (курсивът мой)

За разлика от World Vision, представителите на Гражданска инициатива за семейството не желаят да допуснат някой извън семейството да определя най-добрите интереси на детето, нито могат да допуснат, че отделянето на детето от семейството може да бъде в неговите най-добри интереси.

Философията на пълна ненамеса на държавата в семейните дела поощрява някои от най-тежките форми на насилие срещу деца

Докато Гражданска инициатива за семейството плаши семействата с абсурдната теза, че деца ще бъдат разделяни от родителите им за неща като инцидентен плесник или изкрещяване от родителя, тя не желае аудиторията им да си даде сметка, че нейната философия за пълна ненамеса на държавата в семейството е философия, която индиректно поощрява някои от най-тежките форми на насилие срещу деца. Ако по света и у нас социалните служби и държавата като цяло нямаха никакво право да се намесват в живота на семействата, явления като гениталното обрязване на момичета, сексуалното малтретиране на деца в семейството, браковете на деца, трудовата експлоатация на деца и трафика на деца щяха да процъфтяват необезпокоявани от държавна намеса. Тъжната истина е, че те всички се случват или започват в семейството.

 

Стефан Стоянов

Advertisements
 

One Response to “Ролята на ултраконсервативните християнски позиции в критиката на проектозакона за детето”

  1. Мария Стефанова Says:

    Гражданска инициатива за семейството е представена едностранчиво. Виждам че в нея участват и много големи организации, които не веднъж са успявали да променят държавни политика. И ако останалите организации, не са готови да се обединяват около такова становище заради това, че го подкрепят някакви крайни организации, то това означава че те не са готови за диалог и обсъждане на гредните точки на ГИС. Хайде да го кажем така: Какво послание дава закона: „Децата на всяка нация са нейното бъдеще. „…или когато е нездрава средата около нас, как да гарантираме отглеждането на по-добро поколение.
    Правата на децата се различават по целия свят. Само основните човешките потребности са еднакви.Най-основното от тези права са

    -задоволяване на физиологичните като храна, вода и въздух
    -безопасност и защита от физическо или психическо увреждане.

    Интересен факт е че
    В България децата просто не са на почит. В България, няма практика/въпреки европейските изисквания/ на заграждане и безопасност на детските площадки в парковете и в междублоковите пространства, така че до тях да нямат достъп улични или домашни кучета, а напоследък и наркомани и други пушещи и пиещи на детските площадки.
    Глобен собственик на куче за това, че не е почистил след него има само за тв репортажите.
    Не се контролира и разхождането на опасни породи без повод и намордник – въпреки многобройните случаи на изпохапани деца в последните няколко години. Може би трябва да започнем да връзваме децата си вместо кучетата?

    За сметка на това като положителна стъпка в проектозакона за детето се отбелязва криминализирането на липсата на възрастен при малки деца и обвързването на изплащането на майчинските с поставянето на ваксини. Не възразявам, но заявявам,че повече се страхувам от безопасността на детето си на детските площадки и в училище.
    Българският народ по една или друга причина е беден. След като не може държавата да осигури адекватно и навременно лечение на деца в нашата страна тя е длъжна да финансира лечението им навън/По закон за здравето/.
    Не може да говорим за демографска криза и да не помагаме с всички сили и средства на болните
    деца.
    И стига с тази бюрокрация.
    За всяко дете трябва да се съберат толкова документи, колкото се събират от един чужденец за българско гражданство.
    Пасивния характер на дисциплината в обществото е отразена в проектозакона. Обществото не умее да се бори с дезорганизаторите-деца, защото се страхува да не наруши правата им.
    Хвърляме всички усилия да се справим с тях и в резултат на това такива разпространени типове като мълчаливците, хрисимите, приспособленците, з
    убрачите, паразитите се изплъзват от нашата грижа и нямат щастието да бъдат възпитавани.
    А в действителност често тези характери израстват като вредни хора.
    Право на живот: Какво казваме с тази част в проектозакона?
    Че не бива да умират деца от лекарски грешки, липса на пари, ненавременно лечение?
    Че Държавата трябва да осигури сигурност и безопасност на обществени места и да гарантира живота на децата в училище и на обществени места. О, не това не се казва, как?

    Прогнозата е че,
    До края на 2012 година само от редки заболявания ще починат между 10 и 20 деца само от тези заболявания. Направеният от Правителството фонд завърши 2011 година с икономия от средства, защото не одобряваше молбите на децата с редки и други тежки заболявания за финансиране на лечение в чужбина или нашата страна.
    Само от началото на тази година ние знаем за три починали деца от редки заболавания. Това са шестмесечният Гошко, 12-годишният Петър Иванов и Назив Юмер на 13 години.
    На тях както и на 4 други деца е отказано лечение от държавата.
    От 11 болни деца от това заболяване останаха 5. Как проектозакона ще защити Правото н аживот на тези деца?
    И не е ли „злоупотреба с деца“ , неразумното лишаване от неговите основни нужди за оцеляване, като храна и подслон, лечение.
    „Право на грижи за здравето“ пък може да се защити с доклад, който да покаже колко деца починаха тази година от лекарски грешки, ненавременна медицинска помощ и т.н. Те са над 10. И не са повече, защото родителите правят всичко възможно да осигурят пари за иначе така нареченото безплатно здравеопазване.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s