Изоставените деца на България

СЛУГИТЕ НА УСЛУГИТЕ, ИЛИ КАКВО Е ТОВА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ! март 6, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 3:12 pm

Роси Букова, изп. директор на Движение на българските майки

След 2010 г. в нашата мила Родина започна планирането и реализацията на т.н. ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Сложна, дълга и оказа се трудна дума за разбиране. Минаха години, измина цяла петилетка и ето резултата -великата ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ си има слуги.

Това трябваше да е процес, който да е в подкрепа на децата. Първо на децата с увреждания(както ги наричаме всички), успоредно с тях да закрачат  и  най-малките, и накрая децата в обикновените домове. А именно децата от 7 до 18г., които се отглеждат в т.н. ДДЛРГ.  Или с думи прости, да затворим никому ненужните и развалящи мирогледа ни домове. Но, и да построим нови.

Този процес трябва да приключи през 2025г. и тогава в хубавата ни и мила държава  да няма домове за деца. Дали? Всичко по целия трънлив път трябва да е в интерес на децата. Така поне се тръби, парите да следват децата, да се защитават интересите на същите в риск, да се творят  добрини, посредством нови услуги.

Почна се гръмко, изписаха се едни стратегии, едни политики. Заложиха се планове, мерки и методики. Само защото ще се спасяват децата от домовете. Добре, така да бъде. Приехме с одобрение, но и малко съмнение какво  е това животно ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Впуснахме се да градим великите сгради, които трябваше да приютят децата, давайки им по-добри условия и грижа. Започна се с оценките на тези измършавели малки личности, които едва ли осъзнаваха, че една цяла държава за тях мисли, крои велики планове и им желае щастливо бъдеще. Потекоха едни пари от Европата , заложиха се няколкозвездни условия, заговори се за крайно спешни услуги, които ще са толкова полезни, колкото и нужни.

Започна така чаканото местене, преместване, настаняване, прехвърляне. На души, детски съдби и ничии деца. Къде болни, къде здрави, къде с родители, къде без, къде със съгласие, къде без съгласие, къде със знание, къде без такова. Започнаха да се пълнят онези така нужни ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип). В тях трябваше да сбъднат живота си много деца. Живот, който не са имали по-рано в домовете. В същите домове за тях се е грижил персонал. Къде добър, къде не толкова, някакви си хора с опит, които едва ли са замествали добрата семейна грижа, но поне са ги познавали лично, денонощно са споделяли с тях добро и лошо. Не са били идеални, не са им били истинско семейство, но правили са каквото могат . Някои от сърце, други не. Но, какво от това. И аз познавам маса деца, но не съм им майка, едва ли ще съм така добра с тях……..

ЦНСТ са нова услуга, която трябва да покрие и развие, усвършенства и предотврати натрупаните дефицити на децата от домовете, да ги накара да заживеят истински полагащия им се живот. Да живеят в малки групи и при по-добри условия и с повече хора покрай тях. Е, не са в семейства, ама какво пък, кой го е грижа за семейството.  То винаги е стояло в периферията, от години е пренебрегвано. В същото време се блъскаха едни пари в новите сгради, заложени в какви ли не допълнителни подкрепи и добри условия като допълнение. Хубаво изглежда, спор няма, звучи фантастично и всички сме в еуфория какво звездно бъдеще ги чака. Затваряме така мразените и мизерни домове, в които вилнеят вещици и караконджули,  зли духове и омразни нам възпитатели. Всичко е добре, когато свършва добре, но както казва един мой даскал: “Нещата свършват добре, когато са започнати добре“. Видимо сбъркано е всичко изначало, но никой не го признава. Късно е, чадо, късно е за разкаяние, защото парите са наполовина усвоени и то така добре. Имаме си нови сгради!

Кой реши, че планът ще заработи след като капацитет и желание липсва? Липсва от страна на общините и от страна на обществото. Децата с увреждания са просто едно допълнително усложнение и защо някой реши да ни ги изтипоса тук? Едно такова ЦНСТ в дадено населено място не само е нежелано,  оказава се и излишно. Защото няма налично желание, подкрепящи услуги и условия за дълготрайно развитие. Но пък имаме пари и трябва да ги изразходваме. Ще строим! Построиха се за деца с увреждания, нека си ги има, нищо че не ги искаме. Смени се целевата група обаче през лятото на 2014г. и се реши нейде тайно там, да се сложат здрави деца.  На парче, на живот и смърт, на всяка цена………дайте децата!

Кой сбърка в преценката? Ами………..никой. Някой пожела да се потупа по гърдите как ще се затваряме и как имаме едни планове. Повярваха им, модела бил добър, стройте пък ще видим. Деца бол по домовете, все ще ги натъпчем другаде. Да напълним и натъпчем какво? Та ние имаме пълни домове, с къде лоши, къде не чак толкова лоши условия и персонал.

Дойдоха парите, настроиха се десетки ЦНСТ, които трябва да се напълнят с новите стари потребители. Да, ама не. Децата с увреждания все още си стоят по домовете, около 700 са.  През 2014 г. трябваше тези ЦНСТ за деца с увреждания да заработят и да кажем “справихме се, затворихме домовете за деца с увреждания“. Трябваше, ама нъцки……само ни се иска. Иска ни се да сме толерантни, да уважаваме различните, да им помагаме, да сме хора. Не стана. В някои общини не само не ги пожелаха, но ги нарекоха с такива епитети и им сложиха такива етикети, че ме е срам да си ги спомня. Обаче! Имаме сградите, но потребители нямаме, какво правим? Ами какво? Онези с великите планове решават помежду си, че за да запазят сградите и авторитета си в Европата, ще се погрижат все пак да има деца, някакви си там деца вътре. Болни, здрави, деца да са. И……….започна великото местене, преместване и разнасяне на едни ходещи касички. Няма значение кой от къде е , какво му трябва, каква душа носи и какво мисли. Граби се на парче, краде се живот, всеки дърпа потребители. За да си намести бройката в новата услуга. Щото иначе започва якото губене на пари, хората няма за кого да се грижат и виждате ли тук е празно, а трябва да е пълно. Навъдиха се и едни лакеи , едни слуги, които само вдигат рамене и казват : “Ми, така наредиха от горе. Нищо не можем да направим, трябва да местим децата. Знаем, че не е правилно, но ни натискат“. Къде ги местите, бе и как ги подготвяте за това, което ги очаква? Ми, никак. Здрави, емоционално съхранени деца, по средата на учебната година започнаха да се пренасят като чували с картофи от една сграда в друга, в населени места на стотици километри от местата, на които са живяли дълги години. Имат приятели, разширени семейства, близки …….Какво пък, за тях няма значение в кой дом ще са, важното е да поддържаме статуквото , че нещо затваряме. Затваряте, ама и отваряте.

Слугите лъжеха, използваха, манипулираха, доносничеха само и само да им се случва ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА.  Да доказват на кого само не разбрах, че има по-добра грижа,  като в същото време стана ясно, че великите ЦНСТ-та  мизерстват, молят за дарения, бюджета нещо не им позволява дори и част от онова, което са имали децата преди това. Играят го обаче комбина с искащите на всяка цена НЕЩОТО  да се случи.  Къде ви е финансирането, къде ви е грижата, къде е истинската ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ? Ми, няма я. Изпарила се е още с идеята за затварянето на домовете. Защото някой пак е бързал и сега не признава вина и грешка.

Слугите на услугата последните месеци доказват само едно – на всяка цена всеки, който се опълчи срещу идеята и реализацията, ще бъде смачкан и опетнен. Слугите се стараят всячески да се противопоставят на всеки, който дръзне да застане на страната на децата, а не на услугата. Средставата трябва да се оправдаят, независимо кой ще ги ползва-деца, кметове, администрация. Слугите мачкат. Мачкат по пътя си онези, които искат все пак нещо да заработи за тези деца-здрави или болни. Малцина се опълчиха, малцина посмяха да назоват нещата с истинските им имена и те ще бъдат пометени, защото не са удобни на всеобщата административна структура, която копнее за признание как затваря нещо, което никога няма да бъде затворено всъщност. Защо? Защото така им се иска, държат входа отворен, за да има какво да правят следващите години и да викат  как им трябват едни пари за едни нещастни деца. То деца да искаш в България. Пък и ЦНСТ-та вече са повече от детските градини някъде. Само че, някой сети ли се, че има деца с проблеми в семейства и те имат повече нужда от подкрепа. Не че на са. Не им изнася, няма структури по веригата, които да разходват, планират, обучават и тн. глупости. Не са удобни семействата, търсят си правата, обичат си децата. А на онези в домовете няма кой да ги търси. Където си сложиш, там стоят и никой не държи сметка. Важното е да има пълни сгради с детски живот и всичко е наред. Персонал доволен, общината и тя, слугите се облизват, че нещата им се получават, върховете на държавните институциите трупат активи как добре усвояват. Усвояват мизерните си дългове, които ще плащат някой ден, само дето няма кой да им ръкопляска от трибуните. Наблюдава се  безцеремонно укриване на документи, манипулация на мнения и настроения, покриване на истинската ситуация с  една едничка цел-бързо запълване на новите услуги, без значение през какво ще се премине, какво ще се премаже и как ще се смачкат всички участници в процеса. Онези, които трябваше да спасяваме и изведем от риск. Всъщност, държавата ги набута в новите стари местенца, където има нови режими, нови правила, нови изненади. Изненадите на неизвестното. ОТНОВО! За пореден път завряхме старите деца на новите места, за да кажем колко добре сме се справили с исканите хубави промени. А интереса им остана някъде в миналото. И той някакси избледня и за администрацията, и за онези велики НПОта, които си траят, за да си вземат и те своя дял, и онези правозащитни организцаии, които май не знаят що е то правото на избор и  живот. Доставчиците на услуги се сдушиха с държавните им управници. ПАК! Стигна се до там, че всички те се обединиха да доказват колко е добро новото и колко е лошо старото. Забравиха интереса в стремежа си да не се изложат и да не ги накажат, да не ги нахокат и да не си загубят топлите местенца. Слугите слугуват.  Кой го е грижа за децата, след като си имаме нови местенца, които да обслужваме.

Домовете ще ги има, винаги. Под каквато и да е форма. Защо ни трябваше да се правим на толкоз сърцераздирателни, за да си кажем, че не строенето на нови сгради ще оправи нещата, а съзнанието, доброто управление, желанието за промяна и истинската човечност. Защото ще ни упрекнат, че не правим реформи и решихме да се доказваме за сметка на хилядите деца, които и идея си нямат, че не това ще ги оправи. Смяната на табели няма да помогне, разнасянето на куфари също, просто нашенското за доказване е по-велико от чуждото за спасяване. Искаме да сме хора, ами не сме. Лакействаме на всеки, за да си запазим мизерната работа . Загърбваме детската съдба, за да угодим на оня над нас. Правим мизерии, за да ни оставят на мира, угаждаме на всеки по-голям , за да станем и ние по-големи. Слугуваме за авторитет, позиция и пари. Няма лошо, ама децата душа носят, би трябвало да имат бъдеще и като го ковете, мислете за тях, а не за резултата, който ще трябва да отчитате.

Винаги има изключения, винаги някой наистина го е грижа, винаги има зрънца, които ще мислят с главите си, а не с лакомите си задници. Но те няма да оцелеят, защото системата не обича различните. Системата си има планове за всеки и онзи, който се възпротиви е неудобен и  лош. Различния, мислещ и можещ, е ГУБЕЩ!

Да живеят слугите, които доказват , че когато искаш да смажеш нещо, то става възможно. Нямат значение достойнството и уважението, имат значение само парите, доказването и оправдаването на едни добре похарчени пари , на цената на детски живот.

Домовете са лоши-факт,  подобен тип отглеждане е пагубен за всеки човешки индивид. Но кой каза, че новите такива са по-добри? Кой ни показа как се прави ? Кой осигури достойното пребиваване на старите нови потребители? Кой ни накара да повярваме в нещо ново, което е изпитаното старо? Кой подклажда огъня и защо гори с пълна сила? Кой мълчи, за да се случва? Кой допуска всичко добре познато старо да се върти в кръг и оцелява?

Да сменим табелите, да докажем движение, да изпишем хиляди страници отчети, само и само да си плюем на съзнанието. Не че го имаме……..

И както казва един мой приятел:“ Лошото е, че децата не могат да се защитят, а в тази ситуация е трудно да различат своя интерес… Гадна ситуация, в която постоянно са всички, полагащи грижа за деца, лишени от родителската грижа.“

И в същото това време, семейството някакси остана на заден план.  Но пък си имаме Центрове за настаняване от семеен тип!

Advertisements
 

2 Responses to “СЛУГИТЕ НА УСЛУГИТЕ, ИЛИ КАКВО Е ТОВА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ!”


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s