Изоставените деца на България

Следпразнична разбивка на новините май 8, 2008

Сираци в ДМСГД почти няма. Затова пък постъпващите там намаляват! Този анализ ми беше изпратен от НСИ още преди празниците, но аз се тутках да го публикувам. Днес „Дневник“ вече ме е изпреварил.

Кати Синот, ирландски евродепутат и майка на син с увреждане, организирала кръглата маса на 4 март, е и съавтор на декларация срещу институционализацията на деца в ЕС. В нея Синот и още четирима евродепутати твърдят, че настаняването на деца в институции е вредно, но същевременно широко разпространено в ЕС. Настояват за спазването на правата на децата във всички страни-членки на ЕС, за отпускане и внимателен мониторинг на средства с цел премахването на институционалната грижа за деца във всяка една страна на ЕС и за създаването на алтернативи на домовете за деца. За момента са събрани подписите на 80 евродепутати, а са нужни 400. Ако имате отношения с българските евродепутати Мариела Баева, Филиз Хюсмеинова, Румяна Желева, Метин Казак, Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Николай Младенов, Владко Панайотов, Атанас Папаризов, Биляна Раева, Петя Ставрева, Димитър Стоянов, Владимир Уручев, Кристиян Вигенин и Илиана Йотова, пишете им и настоявайте да подпишат тази декларация. Останалите ни евродепутати вече са подписали.

Конвенцията за правата на хората с увреждания влезе в сила! Ратифицирана е от 25 страни, подписана е от 128, включително България. Подписът означава намерение за ратификация и спазване на Конвенцията. ООН има специален сайт, на който можете да научите всичко за този нов правозащитен документ.

Advertisements
 

80 организации поискаха затварянето на детските домове в България февруари 27, 2008

На пресконференция вчера 30 НПО, сред които Българският Червен кръст, „За нашите деца“, „Движение на българските майки“, СОС Детски селища, Международната социална служба, АРК, и още 50 други организации поискаха в следващите десет години държавата да закрие всички институции за деца и да ги замени с алтернативни услуги, които подкрепят семейството и осигуряват грижа в общността.

Ето тяхната визия:

ВИЗИЯ ЗА РЕФОРМАТА В ГРИЖАТА ЗА ДЕТЕТО В БЪЛГАРИЯ

Ние, долуподписаните неправителствени организации, работещи в областта на правата и услугите за деца и семейства, след като задълбочено анализирахме политиките и практиките в страната по отношение на закрилата на децата в риск за последните 8 години, изразяваме нашата визия за постигане целите на реформата като:

  • Поставяме децата в центъра на системата: трябва да правим това, което е в интерес на децата; а не това, което е най-лесно или най-удобно за нас, възрастните.

  • Поставяме честно проблемите, които трябва да разрешим: не е допустимо, през 21 век, в страна – членка на Европейския съюз, децата в домове да умират от недохранване или липса на подходяща основна грижа. Животът в големите домове – интернати е вреден за емоционалното, социалното и физическото развитие на децата, дори в случаите, в които тези домове са относително добре ресурсно осигурени.

  • Уверени сме, че България има възможността да разреши тези проблеми, ако всички ние работим заедно и използваме всички налични ресурси и подкрепа.

Желанието ни е да обединим усилията на цялото общество – на правителството, на професионалистите от всички сектори, на гражданското общество, на бизнеса и на всички граждани, за да преобразим системата за институционална грижа. Само тогава, всички български деца ще могат да развият напълно своя потенциал, а страната ни ще има основателно самочувствие на модерна, социално приобщаваща европейска държава.

Нашата цел е през следващите десет години да заменим всички големи домове – интернати с модерна семейна и базирана в общността грижа.

До 2018, всички деца, които в момента се настанени в различни домове – за медико-социални грижи за деца; за деца лишени от родителска грижа; за деца и младежи с умствена изостаналост; както и във социално-педагогическите интернати или възпитателните училища интернати и помощните училища интернати – трябва да бъдат подкрепени да се върнат в семействата си, да бъдат осиновени, настанени при приемни родители или да имат възможността да живеят в малки домове от семеен тип.

За да превърнем нашата цел до 2018 г. в реалност, са необходими ясни приоритети. Знаем, че престоят в дом, дори за най-кратък период, има силно изразен негативен ефект, особено при най-малките деца. Ето защо, специално внимание и усилия спешно трябва да бъдат насочени към намаляване и спиране на техните настанявания.

За постигането на тази визия трябва да започнем да работим сега. Това изисква:

  • Държавата да подкрепя семействата да изпълняват своите отговорности към децата, а не да поема тези отговорности: семействата трябва да бъдат подкрепени да се справят с проблемите си, а не да бъдат етикетирани като „неспособни” и окуражавани да изоставят децата си. Това е основен приоритет: ако не спрем постъпването на децата в институционалната система от грижи, не е възможно да я променим.

  • Модерен подход към здравната грижа, който подкрепя майките преди, по време на и след раждането на децата им и не позволява болните деца да бъдат отделяни от техните родители за дълги периоди от време.

  • Ново разбиране и отношение към увреждането: децата трябва да бъдат подкрепяни да реализират своя потенциал в обществото, вместо да бъдат стигматизирани и скривани в медицински заведения. Необходимо е цялостно да се реформира системата на оценяване и насочване на децата с увреждания, които в повечето случаи се унифицират и етикитират с диагнозата «умствена изостаналост».

  • Образователна система, която има капацитет и ресурси да подкрепи различните нужди на всички деца и приема, че няма такова понятие като „необучаеми” деца.

  • Система за закрила на детето, ясно диференцирана от системата на социалното подпомагане, с достатъчен брой адекватно обучени и ресурсно осигурени професионалисти, които имат умения и време за общуване и подкрепа на децата и семействата в риск.

  • Равен достъп до модерни социални услуги за всички български граждани: трябва да се изгради подходяща ресурсно осигурена мрежа от услуги на регионално ниво, които да отговарят на местните нужди и да са съобразени с националните стандарти и международните добри практики.

  • Благоприятна и подходяща за детето съдебна системa, където всяко дете, което се явява в съда – независимо дали като жертва на престъпление или обвинено за участие в престъпление – трябва да бъде третирано преди всичко като дете.

  • Въвеждане на нов подход на финансиране на услугите за деца, при който ресурсите са насочени към услугите за посрещане на специфичните нужди на децата и семействата, а не към сградите, където те се предоставят.

  • Осигуряване на постоянно наблюдение и строг контрол над всички услуги за деца и семейства: въвеждане на система от санкции за тези, които не могат да изпълнят задълженията си и предоставят услуги с ниско качество, както и поощрения за тези, които показват ниво на изпълнение над минималните изисквания.

  • Обединяване на усилията на изпълнителната власт – централна, регионална и местна – в изпълнение на единна национална политика за благосъстоянието на детето при ясно определяне на отговорностите на различните нива. Това означава, че решенията на общинско ниво трябва да бъдат съобразявани, както с местните потребности, така и с националните приоритети.

Ние, като представители на гражданското общество и организации, отдадени на работата с деца и семейства, ще направим всичко, което можем, за да:

  • гарантираме, че нашите собствени практики са ефективни и устойчиви и допринасят за постигане на съгласуваните общи цели.

  • подкрепяме професионалистите в системата за грижа за деца, които да бъдат подготвени за работа в модерната система, която се стремим да създадем.

  • помагаме на Общините да разработят планове за реформиране на грижите за деца на тяхна територия чрез развитие на нови социални услуги и преобразяване на домовете, които управляват.

  • уверим бизнеса и донорите, че щедрата им подкрепа се използва възможно най-ефикасно и ефективно за постигане на дългосрочна и устойчива промяна.

  • работим с местните общности за подкрепа на семействата, които имат трудности в отглеждането на децата си; семействата, в които са настанени деца от институции и децата, напускащи домовете.

Призоваваме Министър – председателя и оглавяваното от него правителство да подкрепи реализирането на тази визия, като:

  • поеме отговорност за приоритизиране на реформата за благосъстоянието на децата.

  • общините и отговорните министерствата, които управляват институции за деца да бъдат окуражени и подкрепени да участват в реформата, като прилагането на международното законодателство в областта на правата на детето и спазването на детските права е основно отговорност на правителството.

  • се определят съвместно с експерти в сферата на благосъстоянието на децата домовете, които трябва да бъдат закрити през 2008-2010, като за целта се изработи споразумение между различните държавни и местни институции, което подробно разписва плана за действие и ги ангажира с неговото изпълнение.

  • гарантира, че държавните средства и тези от структурните фондове на ЕС, ще бъдат насочени към създаване на алтернативни услуги с цел извеждане на децата от домовете с ясен план за всяка една област в страната.

Призоваваме Президента и всички политически партии да подкрепят тази инициатива.

 

От пусто в празно или …? февруари 1, 2008

Странни неща стават напоследък!

Домовете за временно настаняване (ДВН) се преобразуват в центрове за временно настаняване (ЦВН) с постановление на Министерския съвет от ноември 2007 г. Срокът за престой в ЦВН е 3 месеца. В ДВН е 3 месеца за бездомни и 1 година за сираците, напускащи социални заведения. Тоест сираците от домове, където са живели до 18-та си година, ще трябва за три месеца да си намерят работа и жилище. Ако не, остават на улицата!

Живеещите в момента в тези домове биват принуждавани да ги напуснат, а сред тях има семейства с деца. Масларова може да се гордее със себи си! След като цял свят се потресе от ужаса в Могилино, тя, вместо да хвърли всичките си усилия да създаде по-добър модел за грижа за децата, реши просто на всяка цена да намалява бройката на децата в институции като изгони порасналите сираци от ДВН. Защо? Защото е най-лесно. Те са пълнолетни вече, да се оправят с уменията натрупани под нейното крило (Какви ли са те? Умението да проститутираш, за да заситиш глада си може би?). А тя ще си натрупа още проценти деинституционализирани през 2008 година и министерството й ще бълва съобщения като това.

Забележете, че МТСП имат „Оперативна програма” и 10 милиона евро за 2008 г, за да решат проблемите с децата в институции. Какво ли ще постигнат?

Когато дойде следващата комисия от Европа, гордо ще обявят напредъка си и „огромната” работа, която са свършили. В същото време директорите на домовете за деца пишат проекти за преобразуването им в домове за седмични грижи. Тоест и те да се превърнат в домове за временен престой. Може дори дневен или почасов, да се ползва базата им, специалистите, но децата да не живеят постоянно там. Ще кажете ”чудесно”! Да, но как ще стане това, преди да са развити алтернативните и социалните услуги по общините? Едва 4% от децата в институции нямат родители и са сираци. Това навежда на мисълта, че МТСП вероятно са решили да връщат децата на родителите им. Бързо и резултатно, особено откъм проценти. Спираме до тук с разсъжденията, понеже фактите, с които разполагаме са малко и не можем да сглобим цялата картинка. Цялото това преобразуване, по пътя на всяка логика, би следвало да е част от някакъв план, програма. В противен случай е страшно, защото става дума за хора, деца, социално слаби и беззащитни. Всякакви необмислени и хаотични мерки, предприети с цел показно отчитане на дейност и спасяване на положението, ще доведат до още по-голямо затъване.

Процентите посочени от Масларова като доказателство за реална деинституционализация, вече са били проверявани от БХК и в доклада им от 2006 г. се посочват като нереални и фиктивни, в по-голямата си част.

Прилагаме цитати от доклада на БХК от 2006 г. За да не се забравя, че числата далеч не са всичко! (more…)