Изоставените деца на България

Да се помолим септември 24, 2008

Filed under: журналисти — mogilino @ 12:37 pm

за живота и здравето на Огнян Стоянов. И за свободата на словото в България.

Advertisements
 

Най-излишният малък журналист на планетата септември 9, 2008

Светлозар Стоянов от в-к „Искра“, заслужил титлата „най-излишен малък журналист на планетата“ със статията си „Диагноза: фабрично увреден“ от 22 август. Самата титла произлиза от края, който Стоянов е поставил на творението си: 

Просто искам най-откровено да ви благодаря, че издържахте с мен до края на тази разходка. В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата.

Материалът му е безумно обиден. Поради две причини. Първо, господин Стоянов го е домързяло да поразучи туй-онуй за уврежданията, говори наизуст и чат-пат изпада в смешни опити за оригиналност. Това обижда интелигентния читател. Второ, господин Стоянов приравнява децата с увреждания с чудовища (поради простата причина, че не му изглеждали като хора!) и отрича правото им на живот и възможността им да бъдат членове на обществото. 

Смея и да се аргументирам. Нека погледнем творението Стояново част по част:

В момента тук са настанени… увредени още преди раждането си деца, които няма да доживеят и десет години. Това са фабрично увредени човешки същества, неподлежащи на ремонт, или поредните излишни членове на обществото. 

Ако г-н Стоянов беше направил усилието да си свърши работата като професионалист, тоест ако се беше информирал преди да пробва перото си, щеше да разбере, че уврежданията се случват не само по време на бременността, но и при раждането и следродилната грижа, както и поради различни травми в детството. Дали ще доживеят десет години, или не, е работа на лекарите да предвидят, а не на провинциалната журналистика. “Ремонт” е възможен и още как, стига децата да бъдат изведени от “райската градина”, както г-н Стоянов нарича дома в Бузовград, и да бъдат подложени на рехабилитация от специалисти, да получават питателна храна, медицински грижи, образование и контакт с обществото. Кой сте вие г-н Стоянов, че раздавате присъди ей така, с една-две пльокнати в средата на листа метафори?

Навън, както сам ще се убедя с очите си, прилича на райски двор на добре поддържана детска градина с всичките му там люлки и удобства, които ни доближават до стандартите на ЕС. 

Не люлките и удобствата ни доближават до стандартите на ЕС. Уважението към живота на всяко човешко същество ни доближава до стандартите на ЕС. Признавам, объркването на материални придобивки с качество на живот не е грешка само на г-н Стоянов. И г-жа Грънчарова, министър на евроинтеграцията, също приема надуваем басейн за индикатор на детско щастие.

Имам чувството, че съм попаднал в четвъртата серия на “Пришълеца”, където едни лоши извънземни са си правили експерименти, клонирайки човешки същества. Единственото, което децата тук (деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници) правят по цял ден, е да лежат вкупом на одеало на пода и да потъркват ръчички и крачета с по шест или два пръста. Тишината се нарушава единствено от нечленоразделни весели крясъци и неопределен вой.

Г-н Стоянов, децата стоят на купчина на пода не защото някой ги е клонирал, а защото никой не ги раздвижва и никой не се грижи за нещо повече от основните им нужди. Гледайте по-малко треторазделни филми и прекаравайте повече време в подготовка на статиите си!

Докато ги снимам, си мисля, че и да ви ги покажа, вие няма с какво да им помогнете.

И това в качеството си на какъв си го мислите?! И след като такава голяма и оригинална мисъл обитава ума ви, какво търсите все пак в дома в Бузовград?

Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика, който нямам сили да опиша. “Тя е доброволка-американка”, обясняват от персонала, “идва вече почти цяла година, иска да работи само с деца с най-тежките заболявания, гушка ги, люлее ги, говори им, пее им песнички”. Сесъли Уълрд е 42 годишна, от Лафайет, Колорадо. Сама се е свързала с д-р Панова и казва, че ще стои тук, докато и стигнат силите. Да, християнка е. Баптистка, англичанка, протестантка, сектантка- не желае да сподели. Бог е един. И за болните, и за здравите.

Може би заплеснат в розовата кожа на американката, г-н Стоянов пропуска да забележи, че тя дава на тези деца това, от което има нужда всяко дете: гушкане, люлеене, песнички. Защото на първо място, все едно колко пръста имат, това са деца, които имат потенциал и нужди. Стига някой да повярва в тях.

Домът в Бузовград си има две нови перални от “Стани богат”, шарени люлки, плосък телевизор, скъпи играчки и англоезични бавачки. Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…

Тук бих искала само да пожелая на г-н Стоянов следващият път да иде в командировка в цивилизована държава. Където може да види ползата от грижите за децата с увреждания, когато някой такъв „излишен“ младеж му продаде бленувания “плосък телевизор” или му сервира кафето.

П.П.  На пресконференцията, организирана заради този невероятен материал, г-н Стоянов обяснява:

Едно от нещата, за които съм упрекван, е езикът, който съм използвал, но искам да кажа, че ако не бях използвал този език, това щеше да е предният скучен материал, който си минава и си заминава…вестниците са пълни с подобни материали.

Нека му простим, той просто искал да се подиграе с идиотите, та да не скучае тълпата! 

Я. Домусчиева

 

“Без коментар!” септември 6, 2008

Filed under: Бузовград,журналисти — mogilino @ 2:31 pm

Заглавието е в кавички, защото и друг преди мен се е почувствал по подобен начин, когато е прочел това. Не е намерил думи, затова само предоставя фактите, без коментар. Аз ще направя същото.

http://sedmica.kazanlak.com/?p=view&id=3950 

Все пак, само едно изречение, понеже си дадох няколко часа, за да се успокоя, да не напиша глупости в яда си.

Никога не съм вярвала, че е възможно да съществуват дотолкова душевно увредени хора, които живеят сред нас и минават за „здрави и нормални“.

Това не бива да остава без ответна реакция!!!

Тео

 

Отмъщение, по детски декември 19, 2007

Попаднахме днес на Могилино не е България, мърляво написан материал в News.bg.

От него разбираме следното (цитираме заедно с всички правописни и стилистични грешки):

Хората от дома в Петрово обаче не гледат еднозначно на този филм („Изоставените деца на България“).
Тяхното категорично мнение е, че е много опасно и вредно да се внушава, че всички подобни домове в страната са в подобно положение, че обществото не може да се грижи за тях, че работещите там се отнасят с бездушие към децата…

За съжаление хубавите домове са изключения: Петрово, Горски Сеновец. Да се намеква, че Могилино е някакъв изолиран проблем, е нагло на фона на всички документи и снимки от ЕС, български и чужди НПО.

Председателят на фондация „Развитие 21″ Александър Александров обяви учредяването на фонд за набиране на средства – с вноска от фондацията на 20 хиляди лева – с който да се финансира създаването на документален филм за състоянието на българските домове за деца, като идеята е да се покажат и някои от подобните домове във Великобритания.

Трудно можем да си представим по-голямо прахосничество. Самата директорка на дома в Петрово казва, че не им стигат парите…

Хората, работещи в тези домове приемат своята дейност като самарянство, категоричен е Александров.

И умират от радост да преживяват на 180 лв.

По думите му не бива да се унищожава тази система, защото в нея са хвърлени много средства – държавни и дарителски, както и много обществена енергия и съпричастност.

А дали системата е добра за децата?! Кой ли пък го е грижа?

Между другото, филм, който показва, че хубави домове в България все пак има, вече е направен от Канал Франс 2, в Горски Сеновец.

Под „Отмъщение, по детски“ имаме предвид идеята да се прави филм за добрите домове в България и лошите в Англия, за която се съобщава в статията.

 

Френски журналисти посещават ДДМУИ в с. Медвен ноември 15, 2007

Filed under: Медвен,журналисти — mogilino @ 5:29 pm

Село Медвен се намира в Стара планина. Трудно достъпно е, малко и затова в него крият от очите на хората 42 деца с увреждания.

Миналата седмица Славка Кукова заведе там френския журналист Патрис Лортон от Канал 2, пожелал да отрази ситуацията в детските домове в България.

Следва откъс от разказа на Славка, а в-к „Капитал“ публикува статия на Диана Иванова, придружавала Патрис Лортон :

На 9 ноември 2007 г., в 12 часа на обяд пристигаме в дома в Медвен отново, вече с адвокат от БХК – Анета Мирчева. Времето е чудесно, слънчево и топло и не се чува никакъв звук от деца. Те не се и виждат. До нас пред двора на дома спира и линейка. От нея излиза мъж на средна възраст, който ни казва “Вие не може да влезете в дома!”. Ние го следваме и влизаме в двора. Той отива при директорката (кабинетът й е в отделна сграда). Излиза след секунди и казва “Не може да се срещне с вас”. Питаме той кой е. “Аз съм всичко тук” – казва той.

Ето и целият разказ: Посещение в Медвен