Изоставените деца на България

Отворено писмо от дарители на дома в Трън март 13, 2008

До

Г-жа Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика

Г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи

Г-жа Ширин Местан, председател на Агенцията за закрила на детето

Г-н Станислав Николов, кмет на гр. Трън
 

 Уважаеми госпожи и господа,

 Трагедията на Лиляна, Клара и Емил от дома за изоставени деца в гр. Трън повдигна въпроса за неговото бъдеще – както и за бъдещето на другите подобни институции в България. Ние, частни дарители за дома, се обръщаме към Вас с изрично настояване домът да не бъде закриван под влияние на трагичните събития и на принципа „няма дом – няма проблем”. По-важното е да се погледне на съдбата на тези деца отвъд медийната истерия и да се потърси най-доброто решение за тях. Подкрепяме усилията на новата управа на град Трън и на дома в усилията им в тази посока.

Когато през септември 2007 г. посетихме дома в Трън, заварихме 25 деца, заставени да живеят при нечовешки и абсолютно неприемливи условия. Оттогава започнаха усилията за подобряването – на първо време –  на материалната база, а животът на децата в Трън се промени за добро. От частни дарения бяха събрани 36 000 лв., с които до януари т.г. напълно бяха ремонтирани стаите на децата; осигурена бе специализирана психиатрична оценка на 9-те деца с психически увреждания, като 6 от тях вече са минали на прегледи при специалист. Новата директорка на дома – г-жа Бойка Михайлова, назначи местна психоложка на половин щат, а от набрания фонд днес изпратихме две психоложки, които ще работят с децата и персонала през следващите седмици. Отново чрез дарения се организираха курсове в дома за придобиване на професионални умения – фризьорство (за момичетата) и изработване на дървени и метални орнаменти (за момчетата).

От самото начало на тази инициатива ни беше ясно, че с „ровенето” в такава тематика като 10 000 изоставени деца, намиращи се в домове без елементарни условия за живот, рано или късно ще изскочат и всички други съпътстващи ужаси на модерното българско обществото, като сексуално и друго насилие, сегрегация, престъпления и тяхното потулване. Поне историята на Клара и Лиляна и вече осъжданите и реабилитирани от българската съдебна система педофили този път не можа да бъде потулена – въпреки трагичния и завършек за едно 15 годишно момиче.

Нашата основна цел си остава грижата за децата, живеещи в Трън, и затова няма да прекратим усилията си нещата там да се променят. Тези деца заслужават да получат възможност да имат образование живот и достойнство, за да не се превърнат във вечни социални случаи и да не създадат семейства, чиито деца отново да се озоват в подобни домове.

Ние не си затворихме очите пред проблема и поехме отговорността си като граждани – сега е ред на държавните институции не само да констатират фактите, а да поемат очакваната от обществото инициатива и отговорност!

Дарители:

Стойчо Влайков

Весела Чернева

Емил Андреев

Юлиян Попов

Лилия Попганчева

Иван Кръстев

Цветелина Йосифова

Ива Руйчева

Мануела Малеева

Радосвета Чобанова

Илияна Цанова

Никола Милушев

Гергана Пожарски

 и още над 50 българи живеещи в страната и чужбина.

Advertisements
 

Отново натровено дете февруари 10, 2008

Filed under: Медвен,инциденти с деца — mogilino @ 2:20 am

Ден преди МТСП да обясни, чрез казионния филм „Дом“ по БНТ, че за децата с увреждания се милее, 17-годишно момиче от дома в село Медвен е погълнало калиев перманганат. Засега няма данни за опасност за живота й.

С по-малко късмет беше малката Анета от дома в с. Стража. Тя почина през 2006 година след като лекарите извадиха от стомаха й 25 гумени стелки за обувки, осем парацала, три гъби за миене, шест чорапа, хартия, камъчета, найлон, кожа. Виновни няма.

Напомняме и за Любка и Роза от вече затворения дом в с. Добромирци. Един ден двете слепи момиченца са оставени сами в банята. При тях влиза деветгодишната Седа и врътва докрай крана на топлата вода. Любка умира в болницата от раните си, Роза е обезобразена, Седа прекарва дните си завързана за леглото. Виновни няма.

Глупаво е да се мисли, че такива инциденти се случват само в България. Съвсем не е така. Но когато се натрови дете на някое по-цивилизовано място, системата реагира! Има разследване, виновният понася наказание, разработва се схема за предотвратяване на такива нещастни случаи.

В България най-много някоя угоена министърка да каже „Еми… те толкова могат тия деца“.