Изоставените деца на България

Нов филм на Кейт Блюет, Краси от Могилино се връща у дома и още февруари 4, 2009

Това са три неща, които все седят и не ми остава време да ги пусна.

Значи, първо, тук можете да гледате филма на Кейт за Карин дом. Чудесен е, изпълва с надежда, а накрая е много тъжен, защото показва стари кадри от Могилино. Контрастът с децата от Карин дом е убийствен.

Тук се разказва за Краси от Могилино. Тя е на 21 и си живее вече у дома, ха познайте къде! В „Средна кула“, русенският квартал, в който правиха подписка, че не искат децата от Могилино. Господ си знае работата.

И последно, МТСП и „Красива България“ канят спешно областни и общински администрации да кандидатстват за финансиране на ремонти на социални домове – за деца, възрастни хора и т.н.  Момент, ама нали нямаше да има институции, какъв ремонт?! Да, ама не, просто ще ги боядисат и разкрасят, пък и басейнчета ще им сложат, да се впечатляват министрите… На 25 януари Христо Монов, зам. председател на ДАЗД се изпъчил пред reTV и заявил гордо, че призивите да се затварят институциите били прибързани. И че България вече знае и няма да пуска чужди журналисти да снимат ей така и да мацат образа на България пред чужбината.

Но пък лятос г-н Монов сигурно ще си иде. Ако се регистрира в Бюрото по труда, ще може да си намери работа по някой такъв проект Красива България (там е задължително 50% от работната сила  да е от безработни) и ще си бетонира институции колкото му е кеф.

Advertisements
 

УСМИХНИ СЕ С МЕН! декември 1, 2008

ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС

deca_kolag

<!–[if gte mso 9]> Normal 0 MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]–>

Озаглавихме инициативата „УСМИХНИ СЕ С МЕН!„, защото ни се иска това да не е просто поредната петиция, а началото на ново отношение и разбиране към специалните деца. Началото на една инициатива, чрез която да променим себе си, да го направим позитивно, с усмивка и много вяра, заради децата ни и тяхното Утре.

Тази петиция, както и всички останали писма, които сме писали, ще бъде внесена до всички изброени институции, след като съберем достатъчно подписи. След известно време, ако не последва отговор, диалог или резултат, ще изпратим петицията, официално по пощата, до ЕП. Вярваме, че тя ще бъде допусната за разглеждане, така както допуснаха и вече започна официалното проучване на проблемите повдигнати в индивидуалните петиции, които пратихме. Ще се обърнем за съдействие и към Mental Disability Advocacy Center, които заедно с БХК заведоха дело срещу България и го спечелиха.

 

Teo

 

Някой трябва да понесе вината февруари 15, 2008

Изпратих имейл на г-жа Душана Здравкова, депутат в ЕП, в който помолих да обясни защо не желае филмът на Кейт Блюет да бъде показан в ЕП. Тя ми отговори почти веднага, като каза, че не иска „държавата ни да се използва като етикет за варварско отношение към деца“.

Но все пак някой трябва да понесе вината за станалото, най-малко поне за два часа пред ЕП. И филмът трябва да се показва докато ресорното министерство си признае, че е отговорно за занемаряването на децата от Могилино.

Вчера в-к „Труд“ публикува спешната оценка на дома в Могилино, направена веднага след първата прожекция на филма в Англия.  Мисля, че тази оценка недвусмислено показва, че във филма на Кейт Блюет няма нищо инсценирано.

– Я. Домусчиева

 

Белгийска делегация посещава детски домове януари 28, 2008

Въпреки че днес се появиха няколко статии за белгийците, които „проверявали“ Могилино, истината е, че те просто посещават с желание да помогнат.

Програмата им:

Днес – среща с НПО, хора на МТСП и депутати в парламента; посещения в ДДМУИ Могилино и Горски Сеновец

Утре – ДДУИ в Искра и Горна Козница, дом в Поморие, дневен център в Бургас и ДДМУИ в Рудник

____________

Разни новини от Могилино, някои много вълнуващи, от сайта на тръста на Кейт Блюет:

Стоян е бил няколко пъти в болница и скоро пак ще влезе, защото има надежда зрението му да се възвърне чрез операция!

Васка е напълняла малко и получава редовно лечение за остеопороза.

При Диди няма промяна.

Тодор е воден на лекар в София и може би ще носи слухов апарат.

Децата, които не са лежащи, ядат с ножове и вилици от порцеланови чинии, а не от купи от алпака. Ползват и салфетки.

Бусът, който Кейт купи за децата, вече е в ръцете на УНИЦЕФ, а не на кмета, и се ползва по предназначение.

Със събраните пари тръстът ще плаща за лекар и сестра на пълно работно време, както и за други специалисти.

Британската организация Frontline също се включва в грижата за децата с опита си в обучението на лица с умствена изостаналост.

Персоналът, включително директорката, минава обучение за правилна грижа за децата.

Децата наддават, между три и пет килограма досега.

Излизат всеки ден, под наблюдението на социални работници.

Напуснали са 13 души от персонала, наети са трима нови.

Стаята за рехабилитация се ползва и хигиената е на ниво.

Децата вече се къпят само с персонал от същия пол.

Шест души от стария персонал на дома се обучават да станат приемни родители на дете от Могилино.

Тръстът ще показва филма пред ЕК на 4 март. В момента филмът се изпраща в телевизии в различни европейски страни.

 

bTV ще излъчи филма декември 5, 2007

Filed under: Кейт Блюет,филм — mogilino @ 3:08 pm

на Кейт Блюет в неделя, 9.12, от 17:30.

След филма ще бъдат показани и репортажът на Миролюба Бенатова от провежданите промени в Могилино и репортажът на Кристина Баксанова от дом за деца с увреждания в Англия (помните ли как в едно радио интервю г-жа Масларова се съмняваше, че в Англия ще допуснат български журналисти в такъв дом?)

Очаквайте и дискусия директно от студиото между специалистите, изпратени в Могилино, представител на БХК и Масларова.

 

Не, не става дума за пари! ноември 7, 2007

След снощната дискусия в Червената къща (снимки и още коментари при Светла Енчева), след прожекцията на филма „Изоставените деца на България“, това е първото заглавие, което ми хрумва. Искам да го изкрещя, да извикам, да ме чуят и в Китай. И по-вероятно е там да ме чуят отколкото тук – служителите на МТСП. Но сега по същество.

В залата присъстваха зам. министъра на труда и социалната политика Иванка Христова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ширин Местан, министърът на праводсъдието Миглена Тачева, експерт от МОН, председателят на Агенцията за социално подпомагане Гергана Дрянска, представители на неправителствения сектор, граждани, както и Кейт Блюет, автор на филма.

Дискусията започна с обичайните изявление от страна на МТСП и ДАЗД колко много е направено в тази сфера, колко много се прави, програми, проекти, еврофондове, центрове за алтернативни услуги. Като слушаш и свят ти се завива направо. Стигне ли се до конкретиката обаче, нещата стават сложни. Ширин Местан заяви, че домът в Могилино не е представителен за домовете в България и че има много домове в добро състояние, както и много такива, които не са в добро състояние, но подлежат на реформиране. Славка Кукова (Български хелзинкски комитет) пита кои са тези домове, които според тях подлежат на реформиране, тъй като всички те са в отдалечени краища на страната, в СЕЛА, там където очевидно няма възможност за адекватна грижа за децата. Отговор няма.

Всеки иска да вземе думата. Започва да се говори за центровете за алтернативни услуги – алтернативата на институциите. Фотографът, който снима Кейт, приключва с работата си и и минава покрай мен с думите: „Тука става въпрос за пари“, а дама, която седи до мен коментира: „Ооо, разбира се, това го знаем. Сега ще видим кой ще прилапа еврофондовете….“. Започвам да наострям уши, защото тази гледна точка е позната за мен, но някак си не мога да повярвам, че все още има хора, които мислят, че иде реч за пари. Дамата с палтото продължава да коментира с две дами, които очевидно са служители на МТСП. На тях всичко им е ясно и най-вече как всички са в тази зала за пари. Чувала съм подобни думи на студентските барикади през зимата на 1997-ма, но не мога да повярвам, че все още има хора, които са толкова изтъкани от омраза, че дори и след разтърсващия филм на ББС търсят под вола теле.

Започва да говори Надя Захариева, родител на дете с увреждания, а аз дочувам как дамата подскача: „Аз ще се изправя срещу нея“. Недоумявам, не разбирам, тези хора не са от моя свят. Казвам нещо под носа си и дамата явно разбрала, че съм от Движение на българските майки ме чува и се обръща към мен с въпроса: „От колко години сте регистрирани?“, „От колко години??“ Не искам да си меря силите с нея. Уморена съм и не мога да водя подобни дискусии.

„Кой ще понесе отговорността за случилото се в Могилино?“ Въпрос от залата. Никой не се втурва да отговаря. Защо ли?

„Гладуват ли още децата в Могилино?“, „В Англия как третирате децата?“, „Защо няма стимули за младите специалисти, завършващи социални дейности и клинична психология да започват работа на подобни места?“… Въпросите са много, валят.

Разбирам колко беше права Славка, когато каза, че трябва да работим по конкретни случаи и че само така ще можем да постигнем ефект. Силата ни не е в общите приказки, силата ни е в конкретиката. В това, че знаем къде и какви са проблемите. А там „те“ са слабите. Дали някога ще се срещнем някъде по средата?

 

ПОКАНА ноември 1, 2007

Вторник 6 ноември 2007 – 18.30 часа

Център за култура и дебат „Червената къща”- Червена зала

Ул. Любен Каравелов 15

Уважаема госпожо Министър,


Имаме удоволствието и гражданското задължение да Ви поканим на прожекцията на документалния филм на ББС „Изоставените деца на България”.

Това ще е първата в България публична прожекция на филма, който шокира публиката във Великобритания и притесни българската общественост и институциите.

Кейт Блюит – продуцент и режисьор на филма ще бъде специален гост на прожекцията. След прожекцията Кейт Блюит има готовност да отговаря на всички въпроси за снимането на филма, в това число и на въпроси от страна на Министерството на труда и социалната политика както и на други отговорни институции или заинтересовани лица в България.

Надяваме се на Вашето ангажирано участие, защото вярваме, че политически отговорните лица, заедно с експертите и активните граждани в открит публичен дебат могат да споделят своите тревоги и практики, и да намерят публичност за по-добрите модели за функциониране на обществото ни и за решаване на най-болезнените проблеми – като този за ползата от институционалната грижа за деца с увреждания в България и КАКЪВ Е ШАНСЪТ ДА НАМЕРИМ ОТНОВО ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ.

Надяваме се да приемете нашата покана към Вас лично в качеството Ви на министър на труда и социалната политика и към МТСП като институция.

С уважение,

Цветелина Йосифова, Десислава Гаврилова

Директори на Център за култура и дебат „Червената къща”

Мария Милева, Росица Букова „Движение на българските майки”

Славка Кукова- Български хелзинкски комитет