Изоставените деца на България

Какво ново? юли 23, 2008

След доста дълго отсъствие (уви, не по ваканционни причини), ето какво ново:

Диди от Могилино вече е в социално учебно-професионално заведение (СУПЗ) в София. Там живее и учи занаят. Остава ми питанка защо я пращат далеч от всичко, което познава, в София и то в СУПЗ (което си е просто дом с училище) след като според ей този отчет през първите три месеца на 2008 година в Русе е имало защитено жилище със свободни шест места?

Проектът за нов Семеен кодекс мина на първо четене. Браво на Мин. на правосъдието, че така хубаво подреждат информацията на сайта си. Тук вижте приетия текст, мотивите, стенограма от обсъждането и таблица с предложения.

Масларова би два рекорда – по нахалство и кич. Според BG REPORTER министерството й я превозва в специално поръчано Бентли в цвят пепел от рози. За съжаление снимка на колата няма, но ей тук можете да се поцъклите на един от свежите тоалети на почти 60-годишната министърка на труда и социалната политика, наденат специално за проверка на трудовите условия на строителен обект в София.

Спирането на предприсъединителните фондове изненадва ли някого? Остава неясно дали проектите за социални услуги по ФАР ще бъдат прекратени. Тези средства ги разпределя познайте кой? Точно така, министерството с Бентлито в пепел от рози и министърката в златисто. Чудя се дали то води по корупция и безхаберие или другаде крадат и си чоплят носа повече? Но по арогантност води със сигурност!

Advertisements
 

„Дом“, един филм на никому неизвестна фондация, БНТ и МТСП февруари 3, 2008

„Дом“, излъчен в неделя вечер по БНТ, е напънът на МТСП да измие срама си от всичко, което лъсна с филма за Могилино. (В създаването му е участвала и врачанската фондация „България, Европа, Земя“. Пуснете името й в Гугъл. Излиза точно един резултат, от регистъра на АСП.)

Показани са семейство, което отглежда детето си с тежко увреждане вкъщи, дома в с. Згалево, приемно семейство, приютило момиченце от дом, дневен център в Перник и защитено жилище за младежи.

Кадрите са прекрасни. Навсякъде кипи дейност, персоналът се усмихва и прегръща децата, пердетата са бели, мебелите са във всички цветове на дъгата и чистак-нови. Толкова нови, че се питам колко въобще се ползват. И други неща се питам. Например колко е месечната заплата на една леля от дома в Згалево? И дали за всички е съвсем очевидно, че родителите, които гледат детето си у дома, не живеят на средната работна заплата?

Защо интервютата са почти изцяло с персонала, но не и с децата или поне с младежите от защитеното жилище?

Стана ми много приятно да видя защитеното жилище и работилницата обаче. Има надежда, казвам си. Ако не друго, на прав път сме. Само малко по-бързичко и по-организирано.
Ден след като написах това Славка Кукова ми разказа, че миналата зима на една от жените в показаното защитено жилище без нейно съгласие са извадени матката и яйчниците, след като е прокървила. Казали й, че и без друго не й трябват. Заради това жената бяга от защитеното жилище и бива изнасилена някъде на улицата.  

Сега искам да разкажа за личния си контакт с дома в с. Згалево и приемното семейството Димитрови.

През 2005 и 2006 работех във фондация „За децата“. (more…)

 

От пусто в празно или …? февруари 1, 2008

Странни неща стават напоследък!

Домовете за временно настаняване (ДВН) се преобразуват в центрове за временно настаняване (ЦВН) с постановление на Министерския съвет от ноември 2007 г. Срокът за престой в ЦВН е 3 месеца. В ДВН е 3 месеца за бездомни и 1 година за сираците, напускащи социални заведения. Тоест сираците от домове, където са живели до 18-та си година, ще трябва за три месеца да си намерят работа и жилище. Ако не, остават на улицата!

Живеещите в момента в тези домове биват принуждавани да ги напуснат, а сред тях има семейства с деца. Масларова може да се гордее със себи си! След като цял свят се потресе от ужаса в Могилино, тя, вместо да хвърли всичките си усилия да създаде по-добър модел за грижа за децата, реши просто на всяка цена да намалява бройката на децата в институции като изгони порасналите сираци от ДВН. Защо? Защото е най-лесно. Те са пълнолетни вече, да се оправят с уменията натрупани под нейното крило (Какви ли са те? Умението да проститутираш, за да заситиш глада си може би?). А тя ще си натрупа още проценти деинституционализирани през 2008 година и министерството й ще бълва съобщения като това.

Забележете, че МТСП имат „Оперативна програма” и 10 милиона евро за 2008 г, за да решат проблемите с децата в институции. Какво ли ще постигнат?

Когато дойде следващата комисия от Европа, гордо ще обявят напредъка си и „огромната” работа, която са свършили. В същото време директорите на домовете за деца пишат проекти за преобразуването им в домове за седмични грижи. Тоест и те да се превърнат в домове за временен престой. Може дори дневен или почасов, да се ползва базата им, специалистите, но децата да не живеят постоянно там. Ще кажете ”чудесно”! Да, но как ще стане това, преди да са развити алтернативните и социалните услуги по общините? Едва 4% от децата в институции нямат родители и са сираци. Това навежда на мисълта, че МТСП вероятно са решили да връщат децата на родителите им. Бързо и резултатно, особено откъм проценти. Спираме до тук с разсъжденията, понеже фактите, с които разполагаме са малко и не можем да сглобим цялата картинка. Цялото това преобразуване, по пътя на всяка логика, би следвало да е част от някакъв план, програма. В противен случай е страшно, защото става дума за хора, деца, социално слаби и беззащитни. Всякакви необмислени и хаотични мерки, предприети с цел показно отчитане на дейност и спасяване на положението, ще доведат до още по-голямо затъване.

Процентите посочени от Масларова като доказателство за реална деинституционализация, вече са били проверявани от БХК и в доклада им от 2006 г. се посочват като нереални и фиктивни, в по-голямата си част.

Прилагаме цитати от доклада на БХК от 2006 г. За да не се забравя, че числата далеч не са всичко! (more…)

 

„Великолепната шесторка“ декември 29, 2007

ще набира средства за деинституционализацията на децата от Могилино, с подкрепата (?!) на МТСП. Това съобщи bTV вчера.

Тоест МТСП ще подкрепя събиране на дарения за нещо, което би трябвало да бъде платено от собствения му бюджет? Докога български и чужди дарители ще пестят пари на МТСП?

 

Масларова: „Съжалявам, че трябваше да се драматизира по този начин“ декември 12, 2007

Filed under: Емилия Масларова,МТСП,реакции — mogilino @ 6:16 pm

В интервю за „Инфо“ радио днес министър Масларова отново обясни, че филмът е груба и платена манипулация, а положението на децата „се драматизира“ .

Кажете тема, която вълнува всички през последните дни. Започна ли извеждането на децата от дома в Могилино?

Ем. Масларова: Откровено да ви кажа, това е една много груба манипулация, преекспонирана. Съжалявам, че се включиха и българските медии, защото аз, ако искам да, извинете за израза, да злепоставя някоя държава мога да направя много по-страшен филм. И то много.

Да уточним само за слушателите, става въпрос за филма на Би Би Си, който беше излъчен за този дом.

Ем. Масларова: Да, искам да ви кажа, че ние закрихме вече два дома, без никой да разбере и без да се вдига такъв шум. За дома в Могилино решението беше взето още 2006 г., но тъй като той не е на подчинение на Министерството на труда, въпреки че ние обираме всичките лаври в кавички, а на общинско, на общината, община Могилино не се съгласи, а те са на тяхно разпореждане. Но, взети са всички мерки, децата вече се извеждат от дома и предвидени са изграждане на защитени жилища, те ще станат много скоро за тези деца, които са над 18 години, тъй като там има 35 деца над 18 години – младежи с умствена изостаналост, няколко деца ще бъдат върнати в семействата си. За съжаление повечето от родителите не желаят да си вземат децата от дома, така че ще трябва всички ние да се грижим за тях. Няма драма в това. Искам дебело да подчертая, че децата в дома имат и храна, и облекло, и необходимите условия. Така че не ни трябват стари дрехи, изпратени отнякъде, но всичко в рамките на до 4 месеца ще приключи. Така че много интензивно работим по този въпрос, съжалявам, че трябваше да се драматизира по този начин, включително и с българи, които получават пари за това, но това е друга тема.

Искате да кажете, че някой е получил пари, за да злепостави българската държава чрез този филм?

Ем. Масларова: Разбира се, за филма са заплатени не малко пари, във филма участват и български представители на неправителствения сектор. Но това са други неща. Аз искам да кажа, че ние сме предприели всички мерки, децата са добре, здрави са, регулярно ходят лекаривече от Русе при тях. Проблемът беше, че не могат всеки ден да имат тази специализирана лекарска помощ, защото все пак Могилино е на около 40 километра от Русе и по-трудно се пътува.

____

Да обобщим: министър Масларова смята, че всичко показано във филма е драматизация, преекспониране. Напомняме, че след филма в Могилино се промениха много неща. Около 15 деца бяха хоспитализирани, някои от които обезводнени. Едно от тях е с операция на хранопровода, за да спре най-накрая да повръща храната си. ХЕИ работи по кухнята, която е в кошмарно състояние. Обсъжда се закупуването бус, с който децата да ходят на лекар, а рампата за буса бе дарена от потребител на бг-мамма. Децата вече ядат пет пъти на ден, имат и плодове. Нуждите на всяко дете са оценени и с повечето работят специалисти.

Обезводнени деца без достъп до лекар, невидели плодове с месеци са нещо съвсем тривиално за Вас. Така ли, г-жо министър?

 

Не, не става дума за пари! ноември 7, 2007

След снощната дискусия в Червената къща (снимки и още коментари при Светла Енчева), след прожекцията на филма „Изоставените деца на България“, това е първото заглавие, което ми хрумва. Искам да го изкрещя, да извикам, да ме чуят и в Китай. И по-вероятно е там да ме чуят отколкото тук – служителите на МТСП. Но сега по същество.

В залата присъстваха зам. министъра на труда и социалната политика Иванка Христова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ширин Местан, министърът на праводсъдието Миглена Тачева, експерт от МОН, председателят на Агенцията за социално подпомагане Гергана Дрянска, представители на неправителствения сектор, граждани, както и Кейт Блюет, автор на филма.

Дискусията започна с обичайните изявление от страна на МТСП и ДАЗД колко много е направено в тази сфера, колко много се прави, програми, проекти, еврофондове, центрове за алтернативни услуги. Като слушаш и свят ти се завива направо. Стигне ли се до конкретиката обаче, нещата стават сложни. Ширин Местан заяви, че домът в Могилино не е представителен за домовете в България и че има много домове в добро състояние, както и много такива, които не са в добро състояние, но подлежат на реформиране. Славка Кукова (Български хелзинкски комитет) пита кои са тези домове, които според тях подлежат на реформиране, тъй като всички те са в отдалечени краища на страната, в СЕЛА, там където очевидно няма възможност за адекватна грижа за децата. Отговор няма.

Всеки иска да вземе думата. Започва да се говори за центровете за алтернативни услуги – алтернативата на институциите. Фотографът, който снима Кейт, приключва с работата си и и минава покрай мен с думите: „Тука става въпрос за пари“, а дама, която седи до мен коментира: „Ооо, разбира се, това го знаем. Сега ще видим кой ще прилапа еврофондовете….“. Започвам да наострям уши, защото тази гледна точка е позната за мен, но някак си не мога да повярвам, че все още има хора, които мислят, че иде реч за пари. Дамата с палтото продължава да коментира с две дами, които очевидно са служители на МТСП. На тях всичко им е ясно и най-вече как всички са в тази зала за пари. Чувала съм подобни думи на студентските барикади през зимата на 1997-ма, но не мога да повярвам, че все още има хора, които са толкова изтъкани от омраза, че дори и след разтърсващия филм на ББС търсят под вола теле.

Започва да говори Надя Захариева, родител на дете с увреждания, а аз дочувам как дамата подскача: „Аз ще се изправя срещу нея“. Недоумявам, не разбирам, тези хора не са от моя свят. Казвам нещо под носа си и дамата явно разбрала, че съм от Движение на българските майки ме чува и се обръща към мен с въпроса: „От колко години сте регистрирани?“, „От колко години??“ Не искам да си меря силите с нея. Уморена съм и не мога да водя подобни дискусии.

„Кой ще понесе отговорността за случилото се в Могилино?“ Въпрос от залата. Никой не се втурва да отговаря. Защо ли?

„Гладуват ли още децата в Могилино?“, „В Англия как третирате децата?“, „Защо няма стимули за младите специалисти, завършващи социални дейности и клинична психология да започват работа на подобни места?“… Въпросите са много, валят.

Разбирам колко беше права Славка, когато каза, че трябва да работим по конкретни случаи и че само така ще можем да постигнем ефект. Силата ни не е в общите приказки, силата ни е в конкретиката. В това, че знаем къде и какви са проблемите. А там „те“ са слабите. Дали някога ще се срещнем някъде по средата?

 

Масларова, Тачева и Грънчарова не признават усилията на НПО ноември 6, 2007

Filed under: МТСП — mogilino @ 4:53 pm

Вчера министър Масларова, заедно с министрите на правосъдието и европейските въпроси Миглена Тачева и Гергана Грънчарова дадоха пресконференция, в която обявиха, че е готов план за оценка на нуждите на всяко дете в Могилино. Обещават „индивидуална грижа“, промени в Семейния кодекс и спазване на Конвенцията за правата на детето (ратифицирана от България през 1992 година). Но не споменават, че всичко, което обещават е плод на труда на най-различни НПО, ангажирани с Могилино още от преди Кейт Блюет да снима филма си. Планът, с който се хвалят, е дело на фондация „За нашите деца“, с помощта на БХК, „Карин дом“, УНИЦЕФ и много други. Предложениете промени в Семейния кодекс бяха внесени от гражданска инициатива „Осиновени и осиновители“, които заедно с „Движение на българските майки“ и родители на деца с увреждания от два месеца се стараят да накарат МТСП и МП да обърнат внимание на проблема.

Хелзинкският комитет реагира на това нахалство с хронология на всичко, направено за Могилино и другите такива домове в България досега.

Ето и самата хронология:

Хронология на промяната в Могилино

 Славка Кукова

 Признавам, че пиша тази статия заради реакцията на Министерство на социалната политика. Реакцията му от 5 ноември 2007 г. ме кара да мисля, че промяна е възможна и ще се осъществи. Но крайно ме възмущава фактът, че никъде не се споменава ролята на неправителствените организации, които начертаха и ще изпълнят този план.

(more…)