Изоставените деца на България

ПОКАНА ноември 1, 2007

Вторник 6 ноември 2007 – 18.30 часа

Център за култура и дебат „Червената къща”- Червена зала

Ул. Любен Каравелов 15

Уважаема госпожо Министър,


Имаме удоволствието и гражданското задължение да Ви поканим на прожекцията на документалния филм на ББС „Изоставените деца на България”.

Това ще е първата в България публична прожекция на филма, който шокира публиката във Великобритания и притесни българската общественост и институциите.

Кейт Блюит – продуцент и режисьор на филма ще бъде специален гост на прожекцията. След прожекцията Кейт Блюит има готовност да отговаря на всички въпроси за снимането на филма, в това число и на въпроси от страна на Министерството на труда и социалната политика както и на други отговорни институции или заинтересовани лица в България.

Надяваме се на Вашето ангажирано участие, защото вярваме, че политически отговорните лица, заедно с експертите и активните граждани в открит публичен дебат могат да споделят своите тревоги и практики, и да намерят публичност за по-добрите модели за функциониране на обществото ни и за решаване на най-болезнените проблеми – като този за ползата от институционалната грижа за деца с увреждания в България и КАКЪВ Е ШАНСЪТ ДА НАМЕРИМ ОТНОВО ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ.

Надяваме се да приемете нашата покана към Вас лично в качеството Ви на министър на труда и социалната политика и към МТСП като институция.

С уважение,

Цветелина Йосифова, Десислава Гаврилова

Директори на Център за култура и дебат „Червената къща”

Мария Милева, Росица Букова „Движение на българските майки”

Славка Кукова- Български хелзинкски комитет

 

Работна среща в МТСП октомври 19, 2007

Filed under: МТСП — mogilino @ 2:27 pm

На 18. 10 се срещнахме с началник кабинета на Емилия Масларова Донка Дончева и още три експерти. Ето разказите на някои от участниците в срещата от наша страна.

Роси Букова, изпълнителен директор на Движение на българските майки

Започна се с обяснения колко работят МТСП, как не сме били прави да им се нахвърляме и как всички промени се обсъждали първо сред нациоално преставените организации. Попитаха ме дали сме такава организация и аз попитах какво означава този термин. А именно, че това е събрание от около 800 НПОта, които предварително съгласували всичко на ниво министерства, парламент и пр. И чак след това, ако всички са съгласни, се внасят предложения за промени. Аз заявих, че ние не членуваме в такова сдружение и Мери каза, че и не искаме, защото ние сме си ние, като такава организация … И като такава ние не искаме да сме в кюпа с другите, да не правим нищо и само да отчитаме дейност. Виждаме нещата, анализираме ги и казваме на когото трябва кое и как е според нас, как не бива и защо. При което бях контрирана, че ето на, кви сме ние разбираш ли, некви си доброволци, които са „на пазара“ две години и виждаш ли имаме претенции… Били ни проучили сериозно и едва ли не, кво правим ние там? При което аз и казах, че не от две, а от четири години сме при децата и че ако „доброволец“ е лоша дума, моля да го повтори. Мери й иказа, че това е нелепо като терминилогия в случая и че ни обижда – все пак говорим за деца. Както и ако продължава в тоя дух, просто си тръгваме…

После Надя директно в целта „Кажете ми има ли регистър на децата с увреждания?“ Тишина… Мълчание и никакъв отговор. Аз пък питам „А регистър на децата, излезли от домовете има ли?“ Пак мълчание …

(more…)