Изоставените деца на България

Награди „Мениджър социални услуги“ 2008 април 12, 2009

Filed under: Емилия Масларова,реакции — mogilino @ 4:34 pm

Седя си тук и се опитвам да изтръгна от Гугъл имената на всички, които са били наградени тази година на церемония в НДК на 9 април, под патронажа на Масларова. Кратко съобщение от агенция „Фокус“ споменава, че са наградени седем директори на домове и социални услуги в общността и допълнително със специална награда директора на „Социални дейности и здравеопазване“ в Русе. Пълен списък никъде не намирам.

Не съм учудена. Тази награда понамирисва на същото, на което смърди и правителството ни: на непрозрачност, пране на пари, шуробаджанащина, нечистоплътни сметки. Масларова ползва наградата както Първанов ползва орден „Стара планина“: да отбележи и зарадва верните си кучета. Например през 2007 наградата за цялостен принос е дадена на Иванка Христова, тогава зам. министър на социалната политика, която, ще ме извините, ама няма никакъв положителен принос към развитието на социалните дейности у нас.

Да погледнем липсващата комуникационна стратегия на организаторите.  Нито наградите имат уебсайт, нито организаторите:  Фондация „Човешки ресурси в България и  евроинтеграция“ и сп.  „Човешки ресурси“. (Пардон, списанието има някакво подобие на сайт в hit.bg, от което ми се струва, че по качество „Човешки ресурси“ е някъде между „Вестник на пчеларя“ и „Трета възраст“.)  Отсъствието в Интернет в 21 век означава само едно нещо: нежелание за външни комуникации. Защото външната публика все ще има въпроси. Например

Какъв е процесът на номинация?

Кой членува в журито?

Как журито определя добрия мениджмънт на социални услуги?

Фондация „Човешки ресурси в България и евроинтеграция“ пък със същия успех можеше да се нарече Фондация „Ти на мене, аз на тебе“ или „Скрито-покрито“. Единственото, което разбирам от тършуване в Гугъл, е, че освен с Масларова и Иванка Христова, фондацията има топли отношения и с Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика.

Та така. Ето някои от наградените тази година:

  • директорката на Центъра за рехабилитация и социална интеграция “Емилиян” Даниела Саевска, Разград
  • кметът на община Силистра Иво Андонов
  • директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване” Даниела Великова, Русе

Яна

    Advertisements
     

    Масларова трябва да се извини март 19, 2009

    Filed under: бисери на Масларова,реакции — mogilino @ 2:23 pm

    В писмо до Нова ТВ и ВИП Брадър Масларова вчера нарече човек с увреждане „клето създание“. Нужно ли е въобще да обяснявам колко е обидно да те нарекат „създание“, че и клето при това? Съжаление и погнуса има в този израз.
    Едва ли някой е изненадан. Аз не съм. Още от Могилино си знаем, че Масларова смята хората с увреждания за втора ръка хора, които „толкова си могат“. Да пълзят по пода, да мучат и това е, драги зрители!  Политиката на министерството й е да раздава дребни пари, които позволяват на хората с увреждания да живеят като просяци. Успяват горе-долу да не умрат от глад, но реални права нямат. А Масларова през месец-два обяснява колко мно-о-ого се прави за тях! Е, не като в Западна Европа, ама България е бедна държава (затова тя си купила самолетен билет за 17 000 лв).

    Настояваме Масларова да се извини!

    Още при Нервната акула и Стефан Стоянов.

    Присъединете се към групата „Клето създание – фен клуб на Емилия Масларова“ във Фейсбук.

    Сещате ли се за други бележити изказвания на Масларова или други наши политици? Споделете с нас!

     

    Христо Монов петни българските родителите по BBC март 15, 2009

    Filed under: Могилино,блогове,реакции — mogilino @ 11:51 pm

    Публикувам връзки към две статии на Стефан Стоянов, блогър и родител,  който живее в Лондон. И двата текста са забележителни анализи по темите за правата на децата в България.  Възхитена съм,  че открих още един човек на когото му пука повече от ниво смс.  (Всъщност не го открих аз, а той мене). Благодаря, Стефан!

    „Могилино  – за високата цена на международните осиновявания“

    „Монов петни българските родители по ББС“ (Самото радио предаване може да е слуша тук)

    И за десерт „30 минути сладкодумие – Масларова във ВИП Брадър“

    – Яна

     

    Чистачка намаза лицето на дете с изпражнения декември 8, 2008

    Filed under: реакции,с. Зелениково — mogilino @ 4:14 pm

    „Ще ги изядеш!“, викала леля Станка, хигиенистката  в дома за деца в с. Зелениково, докато мажела фекалии по личицето на 4-годишно момченце, което се изпуснало в гащите.

    Като приключила, Станка отишла да се похвали на колежките си. Пред журналисти коментирала  “Няма нищо лошо да се скараш, за да спре да прави така”.

    Леля Станка е проста жена, без образование, без подготовка за тази работа. Наета е, защото никой друг не е искал да работи за заплата от 200 лв.  В нейния свят децата от дома са като кучета:  наври им муцуната в лайното и се скарай.

    Виковете „Ще ги изядеш“ ми напомнят за лелките от детската градина, в която ходех като малка. Те викаха „Ще ти го изсипя на главата, ако не ядеш!“  В България е нещо естествено да употребяваш насилие към дете, даже е препоръчително. Бий дупе, да не биеш дупище.

    Момченцето, жертва на възпитателните методи на леля Станка, сега е още по-травмирано. Изпускало се е в гащите не от каприз, а от психологически проблем. Вместо да му осигури специалист и подкрепа, домът го е оставил в ръцете на някаква нещастница, наета от улицата, която само е задълбочила проблема му.

    N.B Не прави чест на в. „Труд“ да публикува пълното име на момченцето, но само малкото име на лелята. То пък какво ли прави чест на „Труд“.

    – Яна

     

    Кому е нужно това?! септември 24, 2008

    Filed under: защитено жилище,реакции — mogilino @ 5:23 pm

    Съвсем случайно попаднах на новината, че Столичният общински съвет утре ще гласува дали да предостави безвъзмездно сграда на фондацията на спасените от Либия медици, „Шести май“.

    Каква наглост от страна на СОС! Десетки организации, които искат да развиват социални дейности в София, чакат за сграда. Втори център за работа с деца с аутизъм и защитени жилища са само два примера! На молбите им се отговаря с безумни оправдания.

    С цялото ми уважение към изстраданото от медиците, но на начинаеща фондация, която не развива социални дейности, не й трябва сграда. Могат спокойно да си управляват фондацията от домовете си. Нужен е един компютър, принтер и малко място за документи. Ако обичате, децата на София имат нужда от сградата!

    А за корупцията, наглостта и дебелите шкембета на СОС не ми се говори… Гади ми се от тях.

     

    Най-излишният малък журналист на планетата септември 9, 2008

    Светлозар Стоянов от в-к „Искра“, заслужил титлата „най-излишен малък журналист на планетата“ със статията си „Диагноза: фабрично увреден“ от 22 август. Самата титла произлиза от края, който Стоянов е поставил на творението си: 

    Просто искам най-откровено да ви благодаря, че издържахте с мен до края на тази разходка. В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата.

    Материалът му е безумно обиден. Поради две причини. Първо, господин Стоянов го е домързяло да поразучи туй-онуй за уврежданията, говори наизуст и чат-пат изпада в смешни опити за оригиналност. Това обижда интелигентния читател. Второ, господин Стоянов приравнява децата с увреждания с чудовища (поради простата причина, че не му изглеждали като хора!) и отрича правото им на живот и възможността им да бъдат членове на обществото. 

    Смея и да се аргументирам. Нека погледнем творението Стояново част по част:

    В момента тук са настанени… увредени още преди раждането си деца, които няма да доживеят и десет години. Това са фабрично увредени човешки същества, неподлежащи на ремонт, или поредните излишни членове на обществото. 

    Ако г-н Стоянов беше направил усилието да си свърши работата като професионалист, тоест ако се беше информирал преди да пробва перото си, щеше да разбере, че уврежданията се случват не само по време на бременността, но и при раждането и следродилната грижа, както и поради различни травми в детството. Дали ще доживеят десет години, или не, е работа на лекарите да предвидят, а не на провинциалната журналистика. “Ремонт” е възможен и още как, стига децата да бъдат изведени от “райската градина”, както г-н Стоянов нарича дома в Бузовград, и да бъдат подложени на рехабилитация от специалисти, да получават питателна храна, медицински грижи, образование и контакт с обществото. Кой сте вие г-н Стоянов, че раздавате присъди ей така, с една-две пльокнати в средата на листа метафори?

    Навън, както сам ще се убедя с очите си, прилича на райски двор на добре поддържана детска градина с всичките му там люлки и удобства, които ни доближават до стандартите на ЕС. 

    Не люлките и удобствата ни доближават до стандартите на ЕС. Уважението към живота на всяко човешко същество ни доближава до стандартите на ЕС. Признавам, объркването на материални придобивки с качество на живот не е грешка само на г-н Стоянов. И г-жа Грънчарова, министър на евроинтеграцията, също приема надуваем басейн за индикатор на детско щастие.

    Имам чувството, че съм попаднал в четвъртата серия на “Пришълеца”, където едни лоши извънземни са си правили експерименти, клонирайки човешки същества. Единственото, което децата тук (деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници) правят по цял ден, е да лежат вкупом на одеало на пода и да потъркват ръчички и крачета с по шест или два пръста. Тишината се нарушава единствено от нечленоразделни весели крясъци и неопределен вой.

    Г-н Стоянов, децата стоят на купчина на пода не защото някой ги е клонирал, а защото никой не ги раздвижва и никой не се грижи за нещо повече от основните им нужди. Гледайте по-малко треторазделни филми и прекаравайте повече време в подготовка на статиите си!

    Докато ги снимам, си мисля, че и да ви ги покажа, вие няма с какво да им помогнете.

    И това в качеството си на какъв си го мислите?! И след като такава голяма и оригинална мисъл обитава ума ви, какво търсите все пак в дома в Бузовград?

    Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика, който нямам сили да опиша. “Тя е доброволка-американка”, обясняват от персонала, “идва вече почти цяла година, иска да работи само с деца с най-тежките заболявания, гушка ги, люлее ги, говори им, пее им песнички”. Сесъли Уълрд е 42 годишна, от Лафайет, Колорадо. Сама се е свързала с д-р Панова и казва, че ще стои тук, докато и стигнат силите. Да, християнка е. Баптистка, англичанка, протестантка, сектантка- не желае да сподели. Бог е един. И за болните, и за здравите.

    Може би заплеснат в розовата кожа на американката, г-н Стоянов пропуска да забележи, че тя дава на тези деца това, от което има нужда всяко дете: гушкане, люлеене, песнички. Защото на първо място, все едно колко пръста имат, това са деца, които имат потенциал и нужди. Стига някой да повярва в тях.

    Домът в Бузовград си има две нови перални от “Стани богат”, шарени люлки, плосък телевизор, скъпи играчки и англоезични бавачки. Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…

    Тук бих искала само да пожелая на г-н Стоянов следващият път да иде в командировка в цивилизована държава. Където може да види ползата от грижите за децата с увреждания, когато някой такъв „излишен“ младеж му продаде бленувания “плосък телевизор” или му сервира кафето.

    П.П.  На пресконференцията, организирана заради този невероятен материал, г-н Стоянов обяснява:

    Едно от нещата, за които съм упрекван, е езикът, който съм използвал, но искам да кажа, че ако не бях използвал този език, това щеше да е предният скучен материал, който си минава и си заминава…вестниците са пълни с подобни материали.

    Нека му простим, той просто искал да се подиграе с идиотите, та да не скучае тълпата! 

    Я. Домусчиева

     

    Починала е Хариет Джонсън, активист за правата на хората с увреждания в САЩ юни 10, 2008

    Filed under: качество на живот,реакции,статии — mogilino @ 7:33 pm

    Хариет МакБрайд Джонсън, 1957 – 2008

    Не знаех коя е Хариет Джонсън докато не попаднах на некролога й в неделното издание на „Ню Йорк Таймс“.  От него научаваме, че въпреки сериозното нервно-мускулно дегенеративно заболяване и нуждата да се придвижва с електрически инвалиден стол, г-жа Джонсън успява да стане адвокат и да работи в защита на правото на живот на хората с увреждания.

    Известна е с противопоставянето си на идеята, че умъртвяването на новородени с тежки увреждания трябва да бъде законно. Според нея, наличието на увреждане няма отношение към качеството на живота.

    Рабзира се, от гледната точка на неувредения да си прикован в инвалидна количка и да ядеш и ходиш до тоалетна с чужда помощ е може би съдба, по-лоша от смъртта. Джонсън обаче отрича такова отношение към хората с увреждания – ау, нещастните, горкичките, дайте да дадем – и поддържа идеята, че дори и хората с най-сериозни увреждания могат да се наслаждавat на живота и да бъдат щастливи. За себе си е твърдяла, че е щастлива и доволна. И затова животът и нуждите им трябва да бъдат уважавани.

    В България още никой няма такава нагласа към хората с увреждания. Всичко за тях се прави от съжаление и покривителство, понякога дори с погнуса. Децата  с увреждания се изоставят не само заради проблемите, които държавата създава при отглеждането им, но и заради вярата, че това не могат да бъдат истински деца, които радват родителите си. И заради убеждението, че животът им е безсмислен.

    Тъжно. И погрешно.