Изоставените деца на България

Първанов при Цветанка Ризова март 16, 2008

Filed under: Първанов,реакции — mogilino @ 10:47 pm

Аз предлагам, ние ще го направим по линия на “Българската Коледа”, да наберем средства за необходимите апарати за ранна диагностика (на рисковите бременности), да направим заедно с вас, с всички медии, които проявят интерес една мощна информационна кампания, за да може информацията да стигне до всяка една кандидат-майка, за да ползва тя правото си на безплатен, предлагам това да бъде действително безплатен преглед.

С чужда пита помен прави! Пак ли с дарения ще си поправяте грешките, другарю? Правете безплатна ранна диагностика с бюджета на МЗ, за който всеки българин плаща! Спрете да събирате дарения за нещо, което би трябвало да влиза в държавния бюджет!

Първанов наговори и други глупости:

Вижте аз от шест години се занимавам с тази тема. Шест години обръщам вниманието на обществото върху проблемите на домовете за сираци, деца, изоставени от своите родители. Но обикновено около 24 май, когато правим тези балове на сираците, в медиите излизат снимки на президента как танцува с някои от сирачетата.

Какво постигнахте за шест години? Май само един танц ще да е било наистина!

 

След Могилино анти-българите се проявиха и в Трън март 12, 2008

Filed under: Трън,реакции — mogilino @ 4:13 pm

Днес в Трън педофил-рецидивист с три присъди за изнасилване и с осем регистрирани случая на изнасилване на деца застреля Лиляна и рани Емил и Клара, все възпитаници на дома за деца в Трън. Лиляна е била свидетел по дело за изнасилване, заведено срещу извършителя Асен Илиев. Оръжието му, ловна пушка, е било законно.

Само преди два дни дете от дома „П. Р. Славейков“  в София падна от третия етаж. Никой не го потърсил, но все пак случайно преминаваща жена го открила обляно в кръв на тротоара. Малко след него в Пирогов се появява друг възпитаник от същия дом, със синьо и напълно затворено око от удар с камък.

Преди три седмици пък кърмаче от дома за деца в Търговище беше нахапано от плъх в креватчето си.

Преди това пък… и така до безкрай случаи на безотговорност спрямо децата в детските домове.

 

Министър Масларова: Могилино е игрален филм март 3, 2008

Статията на Ирина Новакова от вестник „Капитал“ отново ни изненадва с „бисерите“ на социалния министър Емилия Масларова. Мислехме си, че нейните интерпретации по темата Могилино са се изчерпали, но уви, явно има още какво да каже по темата г-жа Масларова. За съжаление и в тези й изказвания не откриваме нито чувство за вина, нито реална загриженост, нито конкретни намерения относно бъдещето на децата в домовете в България.

 

Да защитим децата, като кажем истината февруари 22, 2008

Български евродепутати се противопоставиха на излъчването на филма „Изоставените деца на България” пред Европарламента на 4 март. В петицията, подписана от тях се твърди, че филмът не отразява действителното положение на децата в институции в България. Ще се опитат да убедят ЕП, че черното е сиво и че много, много се прави и работи по проблемите на изоставените деца. Те твърдят, че защитават честта и името на България!

Затова написахме контра отговор на тяхното писмо.

В него се опитахме да кажем истината такава каквато е, без недомлъвки. Единственият достоен начин да се защити честта и името на България е като се предприемат спешни държавни мерки за децата в институции. Настояваме и призоваваме за решителна, бърза и цялостна реформа в грижите за децата в институции, чрез затваряне на домовете за деца, създаване на качествени и ефективни услуги в общността и конкретни политики по превенцията на изоставяне на деца. Държавата трябва да поеме своята отговорност и чрез сериозни инвестиции и средства да гарантира правилното и качествено затваряне на институциите, за да е реална реформата. Да се решават проблемите цялостно и едновременно. Затваряне на институциите, превенция по изоставяне, услуги в общността, алтернативни грижи, работещи закони, пълно въвличане на НПО сектора и гражданското общество. Замаскирането на проблемите и прикриването на истината е недостойно и жалко, още повече, ако за това се харчат държавни пари. В същото време се твърди, че сме бедни и това е една от причината да не можем да се справим с проблемите на децата в институции. Институции от подобен тип не трябва да има, това е истината, не трябва нито едно дете да прекарва цялото си детство там и да бъде лишено от обич и внимание.

Писмото си ще изпратим до председателя на Европарламента, г-н Ханс-Герт Пьотеринг, на Кати Синот, депутат в ЕП, инициатор на излъчването на филма пред ЕП, на много наши депутати в ЕП, на депутати от други държави и на много още заинтересувани и ангажирани с тези проблеми организации и личности. Писмото е и във вид на петиция и подписите от петицията ще ги приложим към писмото, както и линка към петицията.

Надяваме се, че ще бъде прочетено пред ЕП. На дискусията на 4 март в ЕП ще присъства и Кейт Блюет.

Тео

 

Крис Дюзошоа разказва февруари 6, 2008

Крис, белгийският ТВ водещ, заел се да организира тръст за децата в Могилино, ни изпрати следния текст. Това са впечатленията му от посещението му в Могилино заедно с белгийската делегация миналата седмица.

Могилино наистина

img_1454.jpg

Не искам да оставям впечатлението, че единственото, за което мога да говоря вече е домът за деца в Могилино, но наистина трябва да си изплача душата. Дотам пътуваме в мъгла и сняг. Бъркаме пътя няколко пъти и накрая засядаме. Може би тя – сградата – не желае да идваме?

Налага ни се да слизаме от планината на задна предавка и да поемем по друг път, който накрая също се оказва грешен. Смеем се в опита си да скрием притеснението си. Страх ни е от това място.

Когато пристигаме, е вече тъмно. Антрето е препълнено с хора, за ефект – мисля, че бяха местни политици и ръководството на дома, а с тях и много фотографи и оператори, хора, които си водеха записки. Българска журналистка ме разпознава и иска да ме интервюира. Изказва поздравления, но не съм сигурен, че е искрена. Може би ми е ядосана. Не желая да говоря с медиите. Искам на първо място да видя децата. Сърцето ми бие в гърлото, когато влизам в първата стая. В десния ъгъл малко дете седи на инвалидна количка, няколко деца танцуват. Ръководството явно се е постарало да създаде впечатление, че тук всеки ден е купон.

Разпознавам Диди. Развълнувана е и се усмихва. Носи престилка и напрегнато притиска нова чантичка към тялото си. Сияещото й присъстие още повече издава, че в този дом тя не е на мястото си. В друга стая забелязвам Стоян да се поклаща на един стар стол. Искам да хвана ръката му, но той ме отблъсква.

Качваме се в стая с ярка неонова светлина и виждаме децата, които никога не напускат леглата си: едното е с деформации, а другото има синдрома на Даун. Гъделичкам го и той гука от удоволствие, а аз се боря със сълзите си. Едно по-голямо момче, лежащо неподвижно с глава на решетките, ме гледа право в очите. Сърцето ми мръзне. Друго дете стене шумно. Миризмата на урина и бавна смърт е навсякъде около мен.

Питам за Васка. Аз и още няколко души отиваме в друга сграда. Тя седи по пижама на малка маса, изпосталяла, с безизразно лице. Заговарям я и тя леко се ободрява. Иска нещо сладко, но аз нямам у себе си. По дяволите. С писклив глас ми казва, че счупеният й крак не я боли вече и че иска да излезе навън. Предлагам да я изведа навън под палтото си или да я увия в одеало. Не ми позволяват. Вместо това я слагат в детска количка и я извозват до съседната стая. После я връщат в първата стя и я слагат на стола й.

В съседната тъмнееща баня три деца седят на гърнета. Разпознавам момчето, което седи с глава към ваната. Не мърда. Не смея да мисля колко време седи така самичък. До радиатора виждам две момиченца, които седят неподвижно една до друга. Докосвам малка ръчица с пръста си, малките пръстчета се отварят и грабват моите. Галя главата й. Не мога повече. Бягам навън. Не мога повече и с гръб към стената хлипам.

Никога няма да бъда същият. Не искам да съм недокоснат.

____________________________________________________________

Читател на блога ни прати линк към злоблив до безпомощност материал във в. „Монитор“, в който се твърди, че в България децата с увреждания са много обичани, а англичаните връзват своите, пък в Америка имало Ку-клукс-клан.

Интересното е, че само преди година в. „Монитор“ публикуваше снимки на стълби и хулеше държавата, че не дава на хората с увреждания да излизат от дома си.

 

От пусто в празно или …? февруари 1, 2008

Странни неща стават напоследък!

Домовете за временно настаняване (ДВН) се преобразуват в центрове за временно настаняване (ЦВН) с постановление на Министерския съвет от ноември 2007 г. Срокът за престой в ЦВН е 3 месеца. В ДВН е 3 месеца за бездомни и 1 година за сираците, напускащи социални заведения. Тоест сираците от домове, където са живели до 18-та си година, ще трябва за три месеца да си намерят работа и жилище. Ако не, остават на улицата!

Живеещите в момента в тези домове биват принуждавани да ги напуснат, а сред тях има семейства с деца. Масларова може да се гордее със себи си! След като цял свят се потресе от ужаса в Могилино, тя, вместо да хвърли всичките си усилия да създаде по-добър модел за грижа за децата, реши просто на всяка цена да намалява бройката на децата в институции като изгони порасналите сираци от ДВН. Защо? Защото е най-лесно. Те са пълнолетни вече, да се оправят с уменията натрупани под нейното крило (Какви ли са те? Умението да проститутираш, за да заситиш глада си може би?). А тя ще си натрупа още проценти деинституционализирани през 2008 година и министерството й ще бълва съобщения като това.

Забележете, че МТСП имат „Оперативна програма” и 10 милиона евро за 2008 г, за да решат проблемите с децата в институции. Какво ли ще постигнат?

Когато дойде следващата комисия от Европа, гордо ще обявят напредъка си и „огромната” работа, която са свършили. В същото време директорите на домовете за деца пишат проекти за преобразуването им в домове за седмични грижи. Тоест и те да се превърнат в домове за временен престой. Може дори дневен или почасов, да се ползва базата им, специалистите, но децата да не живеят постоянно там. Ще кажете ”чудесно”! Да, но как ще стане това, преди да са развити алтернативните и социалните услуги по общините? Едва 4% от децата в институции нямат родители и са сираци. Това навежда на мисълта, че МТСП вероятно са решили да връщат децата на родителите им. Бързо и резултатно, особено откъм проценти. Спираме до тук с разсъжденията, понеже фактите, с които разполагаме са малко и не можем да сглобим цялата картинка. Цялото това преобразуване, по пътя на всяка логика, би следвало да е част от някакъв план, програма. В противен случай е страшно, защото става дума за хора, деца, социално слаби и беззащитни. Всякакви необмислени и хаотични мерки, предприети с цел показно отчитане на дейност и спасяване на положението, ще доведат до още по-голямо затъване.

Процентите посочени от Масларова като доказателство за реална деинституционализация, вече са били проверявани от БХК и в доклада им от 2006 г. се посочват като нереални и фиктивни, в по-голямата си част.

Прилагаме цитати от доклада на БХК от 2006 г. За да не се забравя, че числата далеч не са всичко! (more…)

 

Докладът на белгийските експерти

Filed under: Белгия,реакции — mogilino @ 7:47 am

„Условията в домовете за деца с увреждания в България са лоши! Това е основното заключение на делегацията от белгийски експерти, посетила страната след излъчването в Белгия на филма на Би Би Си за детския дом в Могилино.“

Mного се притеснявахме за това, какво ще напишат в доклада си белгийците. След първите новини, смятаме, че цялостната им оценка ще е реална, отговаряща на изискванията и конвенцията за правата на децата. Много сме далече още от истината, въпреки добрите примери в много общини и това, което са постигнали в последните години. Не е възможно изобщо да се говори за права на децата в държава, където деца израстват от 0 до 18г. в институция, та ако ще и златна да е. Прехвърлят се като стока от дом на дом, просто по някакви бюрократични изисквания и правила, важното е ред да има, стоката да е сортирана. Предлагат се като стока дори и на кандидат – осиновителите, толерират се безотговорните родители, няма санкции, няма истинска защита на децата в началото, там, където започва всичко. Търсят се решения и спасения на последствията, а не на първопричините. Нещата са прости. Има стратегия, план, финансиране и изпълнение, работа в една посока. Държавна социална политика. Няма изпълнение, в резултат, хиляди съсипани детски животи, съдби, дори смърт. Няма отговорни, защото са много. Така е по-удобно. Отговорността се размива.

Не е сериозно и не бихме приели доклад, потупващ ни по рамото, в стил, зле сте, ама ще се оправите. Горките те, бедни, какво да ги правиш, правят каквото могат. Във всяка друга сфера, да, нека да ни съжаляват, но не и тук, не и когато става въпрос за деца.
Надяваме се, молим се за сериозно отношение от страна на Европейските институции, далеч от всякакви политически игри, интереси и тем подобни съображения.