Изоставените деца на България

СЛУГИТЕ НА УСЛУГИТЕ, ИЛИ КАКВО Е ТОВА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ! март 6, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 3:12 pm

Роси Букова, изп. директор на Движение на българските майки

След 2010 г. в нашата мила Родина започна планирането и реализацията на т.н. ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Сложна, дълга и оказа се трудна дума за разбиране. Минаха години, измина цяла петилетка и ето резултата -великата ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ си има слуги.

Това трябваше да е процес, който да е в подкрепа на децата. Първо на децата с увреждания(както ги наричаме всички), успоредно с тях да закрачат  и  най-малките, и накрая децата в обикновените домове. А именно децата от 7 до 18г., които се отглеждат в т.н. ДДЛРГ.  Или с думи прости, да затворим никому ненужните и развалящи мирогледа ни домове. Но, и да построим нови.

Този процес трябва да приключи през 2025г. и тогава в хубавата ни и мила държава  да няма домове за деца. Дали? Всичко по целия трънлив път трябва да е в интерес на децата. Така поне се тръби, парите да следват децата, да се защитават интересите на същите в риск, да се творят  добрини, посредством нови услуги.

Почна се гръмко, изписаха се едни стратегии, едни политики. Заложиха се планове, мерки и методики. Само защото ще се спасяват децата от домовете. Добре, така да бъде. Приехме с одобрение, но и малко съмнение какво  е това животно ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Впуснахме се да градим великите сгради, които трябваше да приютят децата, давайки им по-добри условия и грижа. Започна се с оценките на тези измършавели малки личности, които едва ли осъзнаваха, че една цяла държава за тях мисли, крои велики планове и им желае щастливо бъдеще. Потекоха едни пари от Европата , заложиха се няколкозвездни условия, заговори се за крайно спешни услуги, които ще са толкова полезни, колкото и нужни.

Започна така чаканото местене, преместване, настаняване, прехвърляне. На души, детски съдби и ничии деца. Къде болни, къде здрави, къде с родители, къде без, къде със съгласие, къде без съгласие, къде със знание, къде без такова. Започнаха да се пълнят онези така нужни ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип). В тях трябваше да сбъднат живота си много деца. Живот, който не са имали по-рано в домовете. В същите домове за тях се е грижил персонал. Къде добър, къде не толкова, някакви си хора с опит, които едва ли са замествали добрата семейна грижа, но поне са ги познавали лично, денонощно са споделяли с тях добро и лошо. Не са били идеални, не са им били истинско семейство, но правили са каквото могат . Някои от сърце, други не. Но, какво от това. И аз познавам маса деца, но не съм им майка, едва ли ще съм така добра с тях……..

ЦНСТ са нова услуга, която трябва да покрие и развие, усвършенства и предотврати натрупаните дефицити на децата от домовете, да ги накара да заживеят истински полагащия им се живот. Да живеят в малки групи и при по-добри условия и с повече хора покрай тях. Е, не са в семейства, ама какво пък, кой го е грижа за семейството.  То винаги е стояло в периферията, от години е пренебрегвано. В същото време се блъскаха едни пари в новите сгради, заложени в какви ли не допълнителни подкрепи и добри условия като допълнение. Хубаво изглежда, спор няма, звучи фантастично и всички сме в еуфория какво звездно бъдеще ги чака. Затваряме така мразените и мизерни домове, в които вилнеят вещици и караконджули,  зли духове и омразни нам възпитатели. Всичко е добре, когато свършва добре, но както казва един мой даскал: “Нещата свършват добре, когато са започнати добре“. Видимо сбъркано е всичко изначало, но никой не го признава. Късно е, чадо, късно е за разкаяние, защото парите са наполовина усвоени и то така добре. Имаме си нови сгради!

Кой реши, че планът ще заработи след като капацитет и желание липсва? Липсва от страна на общините и от страна на обществото. Децата с увреждания са просто едно допълнително усложнение и защо някой реши да ни ги изтипоса тук? Едно такова ЦНСТ в дадено населено място не само е нежелано,  оказава се и излишно. Защото няма налично желание, подкрепящи услуги и условия за дълготрайно развитие. Но пък имаме пари и трябва да ги изразходваме. Ще строим! Построиха се за деца с увреждания, нека си ги има, нищо че не ги искаме. Смени се целевата група обаче през лятото на 2014г. и се реши нейде тайно там, да се сложат здрави деца.  На парче, на живот и смърт, на всяка цена………дайте децата!

Кой сбърка в преценката? Ами………..никой. Някой пожела да се потупа по гърдите как ще се затваряме и как имаме едни планове. Повярваха им, модела бил добър, стройте пък ще видим. Деца бол по домовете, все ще ги натъпчем другаде. Да напълним и натъпчем какво? Та ние имаме пълни домове, с къде лоши, къде не чак толкова лоши условия и персонал.

Дойдоха парите, настроиха се десетки ЦНСТ, които трябва да се напълнят с новите стари потребители. Да, ама не. Децата с увреждания все още си стоят по домовете, около 700 са.  През 2014 г. трябваше тези ЦНСТ за деца с увреждания да заработят и да кажем “справихме се, затворихме домовете за деца с увреждания“. Трябваше, ама нъцки……само ни се иска. Иска ни се да сме толерантни, да уважаваме различните, да им помагаме, да сме хора. Не стана. В някои общини не само не ги пожелаха, но ги нарекоха с такива епитети и им сложиха такива етикети, че ме е срам да си ги спомня. Обаче! Имаме сградите, но потребители нямаме, какво правим? Ами какво? Онези с великите планове решават помежду си, че за да запазят сградите и авторитета си в Европата, ще се погрижат все пак да има деца, някакви си там деца вътре. Болни, здрави, деца да са. И……….започна великото местене, преместване и разнасяне на едни ходещи касички. Няма значение кой от къде е , какво му трябва, каква душа носи и какво мисли. Граби се на парче, краде се живот, всеки дърпа потребители. За да си намести бройката в новата услуга. Щото иначе започва якото губене на пари, хората няма за кого да се грижат и виждате ли тук е празно, а трябва да е пълно. Навъдиха се и едни лакеи , едни слуги, които само вдигат рамене и казват : “Ми, така наредиха от горе. Нищо не можем да направим, трябва да местим децата. Знаем, че не е правилно, но ни натискат“. Къде ги местите, бе и как ги подготвяте за това, което ги очаква? Ми, никак. Здрави, емоционално съхранени деца, по средата на учебната година започнаха да се пренасят като чували с картофи от една сграда в друга, в населени места на стотици километри от местата, на които са живяли дълги години. Имат приятели, разширени семейства, близки …….Какво пък, за тях няма значение в кой дом ще са, важното е да поддържаме статуквото , че нещо затваряме. Затваряте, ама и отваряте.

Слугите лъжеха, използваха, манипулираха, доносничеха само и само да им се случва ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА.  Да доказват на кого само не разбрах, че има по-добра грижа,  като в същото време стана ясно, че великите ЦНСТ-та  мизерстват, молят за дарения, бюджета нещо не им позволява дори и част от онова, което са имали децата преди това. Играят го обаче комбина с искащите на всяка цена НЕЩОТО  да се случи.  Къде ви е финансирането, къде ви е грижата, къде е истинската ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ? Ми, няма я. Изпарила се е още с идеята за затварянето на домовете. Защото някой пак е бързал и сега не признава вина и грешка.

Слугите на услугата последните месеци доказват само едно – на всяка цена всеки, който се опълчи срещу идеята и реализацията, ще бъде смачкан и опетнен. Слугите се стараят всячески да се противопоставят на всеки, който дръзне да застане на страната на децата, а не на услугата. Средставата трябва да се оправдаят, независимо кой ще ги ползва-деца, кметове, администрация. Слугите мачкат. Мачкат по пътя си онези, които искат все пак нещо да заработи за тези деца-здрави или болни. Малцина се опълчиха, малцина посмяха да назоват нещата с истинските им имена и те ще бъдат пометени, защото не са удобни на всеобщата административна структура, която копнее за признание как затваря нещо, което никога няма да бъде затворено всъщност. Защо? Защото така им се иска, държат входа отворен, за да има какво да правят следващите години и да викат  как им трябват едни пари за едни нещастни деца. То деца да искаш в България. Пък и ЦНСТ-та вече са повече от детските градини някъде. Само че, някой сети ли се, че има деца с проблеми в семейства и те имат повече нужда от подкрепа. Не че на са. Не им изнася, няма структури по веригата, които да разходват, планират, обучават и тн. глупости. Не са удобни семействата, търсят си правата, обичат си децата. А на онези в домовете няма кой да ги търси. Където си сложиш, там стоят и никой не държи сметка. Важното е да има пълни сгради с детски живот и всичко е наред. Персонал доволен, общината и тя, слугите се облизват, че нещата им се получават, върховете на държавните институциите трупат активи как добре усвояват. Усвояват мизерните си дългове, които ще плащат някой ден, само дето няма кой да им ръкопляска от трибуните. Наблюдава се  безцеремонно укриване на документи, манипулация на мнения и настроения, покриване на истинската ситуация с  една едничка цел-бързо запълване на новите услуги, без значение през какво ще се премине, какво ще се премаже и как ще се смачкат всички участници в процеса. Онези, които трябваше да спасяваме и изведем от риск. Всъщност, държавата ги набута в новите стари местенца, където има нови режими, нови правила, нови изненади. Изненадите на неизвестното. ОТНОВО! За пореден път завряхме старите деца на новите места, за да кажем колко добре сме се справили с исканите хубави промени. А интереса им остана някъде в миналото. И той някакси избледня и за администрацията, и за онези велики НПОта, които си траят, за да си вземат и те своя дял, и онези правозащитни организцаии, които май не знаят що е то правото на избор и  живот. Доставчиците на услуги се сдушиха с държавните им управници. ПАК! Стигна се до там, че всички те се обединиха да доказват колко е добро новото и колко е лошо старото. Забравиха интереса в стремежа си да не се изложат и да не ги накажат, да не ги нахокат и да не си загубят топлите местенца. Слугите слугуват.  Кой го е грижа за децата, след като си имаме нови местенца, които да обслужваме.

Домовете ще ги има, винаги. Под каквато и да е форма. Защо ни трябваше да се правим на толкоз сърцераздирателни, за да си кажем, че не строенето на нови сгради ще оправи нещата, а съзнанието, доброто управление, желанието за промяна и истинската човечност. Защото ще ни упрекнат, че не правим реформи и решихме да се доказваме за сметка на хилядите деца, които и идея си нямат, че не това ще ги оправи. Смяната на табели няма да помогне, разнасянето на куфари също, просто нашенското за доказване е по-велико от чуждото за спасяване. Искаме да сме хора, ами не сме. Лакействаме на всеки, за да си запазим мизерната работа . Загърбваме детската съдба, за да угодим на оня над нас. Правим мизерии, за да ни оставят на мира, угаждаме на всеки по-голям , за да станем и ние по-големи. Слугуваме за авторитет, позиция и пари. Няма лошо, ама децата душа носят, би трябвало да имат бъдеще и като го ковете, мислете за тях, а не за резултата, който ще трябва да отчитате.

Винаги има изключения, винаги някой наистина го е грижа, винаги има зрънца, които ще мислят с главите си, а не с лакомите си задници. Но те няма да оцелеят, защото системата не обича различните. Системата си има планове за всеки и онзи, който се възпротиви е неудобен и  лош. Различния, мислещ и можещ, е ГУБЕЩ!

Да живеят слугите, които доказват , че когато искаш да смажеш нещо, то става възможно. Нямат значение достойнството и уважението, имат значение само парите, доказването и оправдаването на едни добре похарчени пари , на цената на детски живот.

Домовете са лоши-факт,  подобен тип отглеждане е пагубен за всеки човешки индивид. Но кой каза, че новите такива са по-добри? Кой ни показа как се прави ? Кой осигури достойното пребиваване на старите нови потребители? Кой ни накара да повярваме в нещо ново, което е изпитаното старо? Кой подклажда огъня и защо гори с пълна сила? Кой мълчи, за да се случва? Кой допуска всичко добре познато старо да се върти в кръг и оцелява?

Да сменим табелите, да докажем движение, да изпишем хиляди страници отчети, само и само да си плюем на съзнанието. Не че го имаме……..

И както казва един мой приятел:“ Лошото е, че децата не могат да се защитят, а в тази ситуация е трудно да различат своя интерес… Гадна ситуация, в която постоянно са всички, полагащи грижа за деца, лишени от родителската грижа.“

И в същото това време, семейството някакси остана на заден план.  Но пък си имаме Центрове за настаняване от семеен тип!

Advertisements
 

П Е Т И Ц И Я февруари 6, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 11:24 am

В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМИТЕ,

ГАРАНТИРАЩИ ПРАВОТО НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ

 petition4

 

ПОЗИЦИЯ ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ януари 29, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 12:31 pm

П О З И Ц И Я

ДО

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ОТНОСНО НЕВЕРНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ

РАЗПРОСТРАНЯВАНИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО,

ОТ РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

          Категорично протестираме против твърденията и внушенията разпространявани в медиите и социалните мрежи, от представители на синдикалната организация на държавните областни Ресурсни центрове.

Протестираме против манипулациите, с цел всяване на страх и объркване сред родителите на деца със специални образователни потребности, както и сред всички останали родители.

1. Областните ресурсни центрове се закривали…

Не, не се закриват, децентрализират се в общински, именно за да може подкрепата от ресурсни учители, логопеди и психолози да стигне до детките градини и училища дори и в малките населени места. В момента там изцяло липсва каквато и да е подкрепа за децата със СОП, поради което семействата им се местят да живеят в по-големите градове, преследвайки услугите и специалистите. Ресурсните центрове и услугите предоставяни от тях, ще могат да бъдат разкривани във всяка община, град, населено място, детска градина или училище, тъй като дейността им няма да бъде ограничавана само на областно ниво.

2. Ресурсните учители щяли да си загубят работата…

Напротив, ще се открият много нови работни места. Вместо само от 28 областни центъра, ще бъдат търсени от 264 общини и детските градини и училища в тях. Ще имат много по-добри условия на труд, като част от екипа в учебното заведение. Ще разполагат с необходимия брой часове, за да работят колкото е необходимо с всяко едно дете със СОП и няма да се налага да разпиляват времето си в път между различни училища и населени места.

3. С приемането на Закона, в детските градини и училищата повече нямало да има ресурсни учители…

Точно напротив, сега са изключително малко и недостатъчно, и като присъствие, и особено като часове работа с децата. Затова средствата за тези учители се насочват след децата и учениците, за да им се осигури не само ресурсна подкрепа, колкото часа им е необходима, но и логопеди, и психолози, и то като минимум.

4. Нямало специалисти желаещи да работят това, затова били толкова малко ресурсните учители, логопедите и психолозите, осигурявани от Ресурсните центрове…

Всяка година от университетите излизат много такива кадри, но работят или в частния сектор или друга работа, защото очевидно заплащането и условията на труд в Ресурсните центрове не ги удовлетворяват. Много ниско заплащане, крайно непривлекателни условия на труд и пътуване между различни училища, вкл. и в различни населени места, липса на възможности за квалификации и израстване, всичко това прави професията непривлекателна за младите хора.

5. Ако ресурсната услуга станела общинска, това било равносилно на закриването й, защото кметовете ще усвоят средствата за други дейности и нямало да разкрият центрове за ресурсна подкрепа по места…

Точно напротив! Първо, на кметовете средствата ще им се отпускат целево, само за тази дейност, и второ, сега дейността е неефективна, именно защото липсва отговорност и контрол на местно ниво. Освен това центрове ще могат да се разкриват не само от кмета, но и от детските градини, училищата и неправителствения сектор.

6. Държавните областни ресурсни центрове били единственият гарант за приемането и приобщаването на децата със СОП в масовите градини и училища…

Напротив, към днешна дата спъват и бавят процеса на приобщаване, защото представляват държавен монопол над възможността за осигуряване на подкрепящи специалисти. Като втора, уж специална структура отговаряща за образованието на децата със СОП, която трябва да осигури необходимите специалисти в помощ на детето и на масовите учители, причиняват размиване и прехвърляне на отговорността. По закон отговорността за образованието на всяко дете я носят директорите на градините и училищата, но в същото време са лишени от допълнителни средства и нормативно уредени възможности, за да осигурят подкрепящите специалисти нужни за образованието на специалните деца, и в крайна сметка остават с вързани ръце. При липсата на обучения на масовите учители за работа с деца със СОП, както и на специални учители, които да им помагат, напълно разбираемо е при толкова сложна организация и дублираща се отговорност, някои директори да отказват прием на деца изискващи много повече внимание и образователна подкрепа.

7. Услугите предоставяни от ресурсните центрове са достатъчни и отговарящи на потребностите на децата и учениците със СОП, услугата била вече утвърдена като добре работеща…

Категорично не е вярно! Ресурсните центрове са твърде далеч на областно ниво, поради което не работят в екип с директорите и учителите в учебните заведения, а родителите нямат контакт и лесен достъп до директорите им, особено от малките населени места. Ресурсните учители са крайно недостатъчни, детските градини и училищата разполагащи с ресурсни учители са твърде малък процент от всички в съответната област. Часовете ресурсно подпомагане са изключително малко, само 2 часа седмично, без никакво съобразяване с различните потребности на децата. Осигуряваните логопеди и психолози от РЦ са нищожен брой, спрямо броя деца със СОП в общообразователните училища. А едва няколко ресурсни центъра предоставят и  слухово-речеви рехабилитатор, един за цялата област. Като цяло услугата е твърде хаотична като качество в различните области, труднодостъпна, няма разработени стандарти за качество или поне за минимума задължително осигурявани педагози и специалисти, спрямо броя на децата със СОП в различните области. Резултатът е крайно незадоволителен на фона на инвестираните средства, а потребностите на децата със СОП само частично и в малка степен подкрепени. Директорите и учителите от масовите учебни заведения също не са подкрепени и обучавани, каквато би следвало да е една от основните цели на ресурсните центрове.

8. Промените за децата със СОП предвидени в проектозакона, не били обезпечени финансово…

Напротив! Първо се прави промяна в начина на изразходване на сега отделяните средства за децата със СОП, като парите за ресурсни учители и специалисти се насочват след детето. Второ, предвидени са допълнителни средства за дейностите по приобщаващото образование, които да се насочат целево към детските градини и училищата.

9. Обвиняват се директорите на общообразователните детски градини и училища, че ще усвоят средствата за други дейности, че ще изгонят ресурсните и няма да назначат логопеди и психолози…

Тези твърдения, освен че са доста неколегиални, когато идват от колеги, директори на РЦ, но и последните най-добре би трябвало да знаят, че при стандарт за приобщаващо образование, съдържащ конкретни задължения и изисквания към системата, както и стандарт за качество, т.е. какво се очаква като постигнат резултат, няма как да се случи прогнозираното апокалиптично произволно „усвояване“.

Ако тези промени не се приемат, ще настояваме да се въведе среден финансов стандарт за пакет специална подкрепа, от ресурсен учител, логопед, психолог, рехабилитатор на слуха и говора, рехабилитатор на опорно-двигателния апарат, заместващ физическото възпитание за децата с двигателни увреждания, и помощник на учителя. Този пакет специална образователна подкрепа да бъде финансово обезпечаван с всеки държавен бюджет и да се предоставя на родителите на деца с увреждания в предучилищна и училищна възраст, под формата на ваучери. По този начин средствата предвидени за подкрепа от ресурсен учител и други специалисти, за децата със СОП, ще бъдат изразходвани максимално ефективно и целево, без разпиляване, и родителят ще има важна роля в преценката за добрата работа и квалификация на специалистите, които да работят с детето му.

Уважаеми български медии, надяваме се да проявите необходимата заинтересованост и внимание към предлаганите решения в Проектозакона за предучилищното и училищното образование, на множеството проблеми касаещи  образованието на децата с увреждания, и да дадете гласност на различните мнения за решаването им.

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ СТРАНАТА

na_usmihnisesmen@abv.bg, тел: 0888-87-97-98

 

О Т В О Р Е Н О П И С М О февруари 7, 2014

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 3:23 pm

О Т В О Р Е Н О  П И С М О

от

БЪЛГАРСКИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ГРАЖДАНИ И РОДИТЕЛИ

 

ДО

Министъра на образованието и науката, проф. Д-р Анелия Клисарова

С КОПИЕ ДО:

Омбудсмана на Р България, г-н Константин Пенчев

Българските медии

 

ОТНОСНО: Очакваният нов, трети поред, Проектозакон за училищното образование.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Както знаете, при предишното управление, с изключително широко гражданско участие беше изготвен Проектозакон за предучилищното и училищното образование. Над три години и половина, всички ние бяхме пряко ангажирани през целия процес на изготвянето му, от самото начало на дебататите по Концепцията за закона, изготвянето и представянето й на обществеността за обсъждане, през целия последващ процес по работа върху текстовете на самия закон, почти три години. Паралелно с работата по закона, пряко участвахме и в работата по стандартите към него. В работните групи, освен експертите от Министерство на образованието, участвахме над 100 български неправителствени организации, много родители, директори на училища и детски градини, учители, ученици, професори и доценти от Университетите, кметове и представители на общини… Беше предоставена възможност за пряко и равноправно участие на изключително широк кръг представители на гражданското общество, на научната и педагогическа общност, на местната власт, на всички заинтересовани, засегнати и ангажирани в сферата на образованието, да се чуят поставяните от тях проблеми и да участват пряко в намирането на решенията.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

      Вследствие на по-горе изложените факти, можете да предположите колко силно сме ангажирани с всичко случващо се около така дългоочаквания от цялото общество нов закон за средното образование. Още повече, че и Европейската комисия постави срок на България да има нов закон за средно и за висше образование, до месец април 2013 год..

     От началото на Вашето управление следим много внимателно всяка Ваша изява и изказване по темата. Неведнъж заявихте, че много усилено се работи по нов проектозакон за средното образование.

         За съжаление сме силно обезпокоени от няколко факта:

1.      В публичното пространство и в средите на неправителствения сектор никой няма представа за състава на работната група, която работи по този пореден нов проект.

2.      Не ни е известна нито една неправителствена организация, или който и да е представител на гражданското общество, който да е бил поканен, ако не за пряко и равноправно участие в процеса, то поне за диалог и дебат по даден проблем на предучилищното и училищното образование, които както знаем са премного, за съжаление.

3.      Нещо повече, не сме в състояние да открием дори и един експерт от повереното Ви министерство, който да е ангажиран и да работи, ако не усилено, то поне от време на време по новия проектозакон.

4.      Липсва публично представена Концепция, запознаваща обществото с новите идеи за промени, кои проблеми в средното образование сте си поставили като приоритет за решаване, както и какви резултати като цяло имате за цел да постигнете с новия проект.

5.      Силно сме обезпокоени от изявленията Ви, че всеки момент ще ни представите изцяло нов проектозакон, в сфера с фундаментално значение за цялото общество, засягаща всеки един негов член. Без да се е състоял нито един публичен и обществен дебат, преди и по време на изготвянето на новия закон. „Обществено обсъждане“ в рамките на месец, два, и то постфактум, при напълно готов проект, за нас би означавало само едно, очевидно нежелание за диалог и привличане на гражданското общество в процеса и дебата. Същото би означавало и, ако „общественото обсъждане“ се ограничи само до допитване до Обществения съвет към МОН. Общественият съвет няма и не би могъл по никой начин да изчерпи гражданското представителство по толкова обществено значим закон.

         УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КЛИСАРОВА, бихме искали да Ви припомним, че България е страна член на Европейския съюз и като такава би следвало да се придържа към основни европейски принципи, като откритост и прозрачност в управлението, диалогичност и привличане на максимално широко гражданско представителство, с цел пряко и равноправно участие при формирането на нови политики, особено в ключови сфери като образователната. Това е сред основните характеристики, по които се прави преценка за демократичността или не, на всяко едно управление.

          В тази връзка бихме желали да предоставите публично на общественото внимание, състава на работната група, работеща по новия проектозакон. Да ни аргументирате присъствието или не в нея на представители на гражданското общество. Да ни разясните какви са причините, поради които проектозаконът за училищното образование се твори в условията на толкова голяма тайнственост, непрозрачност и пълна изолация на гражданското общество от процеса.

Дата: 06.02.2014 год..

С уважение:

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН“ – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ СТРАНАТА

Теодора Пиралкова – председател, тел:0888879798, na_usmihnisesmen@abv.bg, web: http://www.usmihnisesmen.org

ФОНДАЦИЯ „СТЪПКА ЗА НЕВИДИМИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ“ – ОРГАНИЗАЦИЯ ОТ РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА

Владислава Цолова – председател, тел.:0896699274, invisible.bulgarian.children@gmail.com, web: http://www.autism-bg.org

ФОНДАЦИЯ „С.Е.Г.А.” – СТАРТ ЗА ЕФЕКТИВНИ ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ

Румян Сечков – Съосновател и Директор на С.Е.Г.А., тел. 02/ 988 36 39, http://www.cega.bg, Email: cega@cega.bg

ЦЕНТЪР ЗА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ „АМАЛИПЕ“

Деян Колев- Председател, тел. 0888 681 134, http://www.amalipe.com, e-mail: deyan_kolev@yahoo.com

ИНИЦИАТИВЕН РОДИТЕЛСКИ КОМИТЕТ

Ирина Абаджиева- Репуц- Председател, тел. 0888 702 911

ФОНДАЦИЯ “ ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ“

Росица Букова – Изпълнителен директор и член на УС, тел.: 0894 606 188, dvbgm@yahoo.com, http://www.fdbm.org

СДРУЖЕНИЕ „СВЕТИ МИНА“- РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ, гр. Добрич

Красимира Обретенова – председател, тел.: 0888799165, sveti_mina@abv.bg, http://www.swetimina.hit.bg/index1.html

СДРУЖЕНИЕ „РАВЕН СТАРТ – 2008“ – РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР, ГР. ГАБРОВО

Тинка Сапунджиева – председател, тел.: 089963777, raven_start2008@abv.bg, http://www.ravenstart.org/

ФОНДАЦИЯ “ЗЕЛЕНИКА”

Златина Станкова – председател, zlatinastankova21@gmail.com, тел. 0896 837971

 

ПОДКРЕПЕТЕ КАМПАНИЯТА НИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОСТЪПНА УЧИЛИЩНА СРЕДА! май 28, 2013

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:42 am

ПОДКРЕПЕТЕ КАМПАНИЯТА НИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОСТЪПНА УЧИЛИЩНА СРЕДА!

 

НАБИРАМЕ ДАРЕНИЯ ЗА ДОСТЪПНИ ТОАЛЕТНИ В СТОЛИЧНО УЧИЛИЩЕ май 21, 2013

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 9:34 am

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“

И УЧИЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ 104 ОУ „ЗАХАРИ СТОЯНОВ“ В ГР. СОФИЯ,

ЗАПОЧВАМЕ КАМПАНИЯ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЧРЕЗ ДАРЕНИЯ, С ЦЕЛ ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОСТЪПНИ САНИТАРНИ ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ДЕЦА С ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ В 104 ОУ „ЗАХАРИ СТОЯНОВ“ В КВ. „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ“.

През лятото на 2013 год., в 104 ОУ „Захари Стоянов“ ще бъде извършен цялостен ремонт на всички санитарни помещения в училището. С подкрепата и съдействието на Училищното настоятелство е изготвен цялостен Архитектурен проект относно преустройството и ремонта на санитарните помещения в училището, придружени и с Конструктивен и ВиК проект.

Проектът предвижда и изграждането на архитектурно достъпни санитарни помещения за деца с физически увреждания, на всеки един от трите етажа на училището, изцяло съобразени и отговарящи на изискванията на НАРЕДБА № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

Към момента училището не разполага с достъпни санитарни помещения за деца с физически увреждания. Разполага единствено с рампа до първия етаж на училището.

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“

и УЧИЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО при 104 ОУ „Захари Стоянов“ в гр. София, решихме да се обърнем с молба за финансова подкрепа към българската общественост и българския бизнес.

Сумата, която се надяваме да съберем чрез кампанията си, е проектно предвижданата стойност на достъпните санитарни помещения за деца с физически увреждания и на трите етажа на училището, в размер на

25 000 лева.

Изображение

Ремонтът ще бъде извършен основно със средства от училищния бюджет, за което Настоятелство изказва огромна благодарност към Училищното ръководство. Но изграждането на достъпни санитарни помещения за деца с физически увреждания, изцяло съобразени и отговарящи на държавните нормативни изисквания, налага сериозни преустройства и на трите етажа на училището, поради което заделените средства от училищния бюджет няма да стигнат и за тяхното изграждане.

Можете да дарите средства по банковите сметки и на „НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“, и по сметката на УЧИЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО при 104 ОУ „Захари Стоянов“. В основание за превод Ви молим да посочите: „Дарение за изграждане на достъпни санитарни помещения в 104 ОУ „Захари Стоянов“.

Сметка на „НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“: IBAN BG39STSA93000017309426 BIC – STSABGSF

Сметка на УЧИЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО при 104 ОУ „Захари Стоянов“: Стопанска и инвестиционна банка IBAN: BG22BUIB98881009011900 BIC: BUIB BG SF

Нашето огромно желание е, Училището ни да отвори врати за всички български деца, без разлика и дискриминация поради двигателни и други увреждания. Искаме училището ни да осигури приемаща и благоприятна среда за развитие и израстване на всяко едно българско дете, да се развива и да предоставя все по-достъпно и качествено образование за всички ученици.

Всеки дарител може да получи документ, удостоверяващ направеното дарение/я, който му дава право да ползва данъчно облекчение при подаване на годишната данъчна декларация.  Ще се радваме да се свържете с нас, за да Ви предоставим и допълнителна информация.

Контакти за връзка:

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“ – Теодора Пиралкова, тел.: 0888 87 97 98, имейл: na_usmihnisesmen@abv.bg

УЧИЛИЩНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО при 104 ОУ „Захари Стоянов“ – Йордан Левордашки, председател на УС, имейл: nastojatelstvo@abv.bg

Изображение

 

НЕ ПИПАЙТЕ ФОНДА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА В ЧУЖБИНА! април 2, 2013

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:33 pm

НЕ ПИПАЙТЕ ФОНДА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА В ЧУЖБИНА!

Не пипайте фонда за лечение на деца! Печат Е-мейл
Автор Екип на сайта
01 април 2013

В края на месец февруари, в интервю за БНР, Министерство на здравеопазването, в лицето на директора на Дирекция „Медицински дейности” д-р Ивелина Георгиева, помолена да обясни какви мерки ще вземе за подобряване на работата на Комисия за лечение в чужбина (еквивалентът на ЦФЛД, но за пациенти над 18 години), спокойно и дори с известна гордост заяви, че това ще стане като… унищожи една работеща структура – фонда за лечение на деца.

Предложението на Георгиева е следното: Всички молби за лечение в чужбина, включително и за деца, да се подават на едно място. (Разбира се, нейната идея е мястото да е МЗ, а не НЗОК, както би било логично във всяка нормална държава.)
След това молбите да се разпределят и предават за становище единствено и само на национални консултанти. Никакви други експерти да не могат да дават мнението си.
Накрая молбите да се разглеждат, одобряват или отхвърлят от една комисия. От думите й подразбираме, че тази комисия ще е Комисия за лечение в чужбина.
Всичко това госпожата представя като облекчаване на процедурата по кандидатстване и финансиране на лечение на български граждани.

Нещо да ви напомня тази процедура? На тези от вас, които са по-отдавна в инициативата ни, със сигурност ще им предизвика силно дежавю, защото е буквално повторение на онази процедура, срещу която заедно се борихме години наред. Същата, от която бяха пропищели деца, родители, цялото общество.

Директорът на „Медицински дейности” в МЗ Ивелина Георгиева иска да я възстанови.

В първия момент помислихме, че е шега. Само че в Министерство на здравеопазването шегите и закачките никога не водят до смях. Затова ще отговорим без капка чувство за хумор на поредната чиновническа „шегичка”.

Първо, ще поискаме среща с новия министър на здравеопазването, за да го информираме колко опасно е това, което неговата служителка е намислила.

Второ, не знаем къде и какво е работила г-жа Георгиева преди да стане директор в МЗ, но видимо не е наясно с историята на фонда за лечение на деца и се налага да я ограмотим:

Госпожо Георгиева,
От създаването си през 2005, чак до 2010 год. ЦФЛД работи точно по начина, който предлагате Вие.
Искрено Ви съветваме да прочетете веднага доклада на Сметната палата, след излизането на който тогавашният директор на ЦФЛД Николай Добрев подаде оставка.
Надяваме се, че няма да е необходимо да се стига и до Вашата оставка, за да осъзнаете, че предложението Ви ще доведе само до описаното в доклада: тежки нарушения на процедурата, неспазване на срокове, размиване на отговорности, забавяне на лечение, бездушно отношение към децата с тежки заболявания, към техните родители, към разходването на дарителски и държавни средства.

По „Вашата” система, която явно смятате за нова и много оригинална, 5 години фондът не правеше нищо друго, освен да симулира дейност. Не успяваше да оползотвори бюджета си и го връщаше в края на годината в хазната, докато пред вратите му чакаха да получат лечение десетки болни деца, а отчаяните им родители прибягваха до спешни дарителски кампании, за да спасят живота им. Някои не успяваха…
В това време КЛЧ и ЦФЛД се занимаваха единствено с чиновнически пируети, целящи да прикрият бездействието и некомпетентността на длъжностните лица.

Одитът на Сметната палата предизвика не само оставката на директора на фонда. След излизането на доклада, в МЗ беше свикана работна група, която състави изцяло нов правилник за дейността и работата на ЦФЛД.
Сега, 3 години по-късно, резултатите са налице и са еднозначни в полза на новата процедура – драстично увеличение на броя на подпомогнатите деца спрямо предишния 5-годишен период; многократно скъсени срокове за разглеждане и одобряване на заявленията; редуциране на средствата за лечение в европейски клиники, постигнато със специални споразумения между ръководството на Фонда и медицинските центрове.
С други думи, ЦФЛД вече работи така, както обществото очакваше от самото начало.

Ще бъдем пределно ясни: Много добре знаем, че за всеки чиновник добре работеща институция е трън в очите, защото създава опасни за спокойствието и безнаказаността му прецеденти. Ето, започват да се надигат гласове и КЛЧ да започне да работи. Хората даже питат защо там все още има лимит, след като за децата ограничението отпадна преди 1 година, и не е ли това дискриминация на пациентите над 18 години? Въпрос на време е някой да осъди МЗ и за това, а не само заради многобройните нелепо аргументирани откази за финансиране на лечение.

Вместо за пореден път да протягате грабливо ръце към фонда, време е да започнете да работите в полза на пациентите! Да насочите енергията и идеите си в съзидателна, а не в разрушителна посока.
Твърде дълго вече обществото го очаква от вас.