Изоставените деца на България

РОДИТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ февруари 1, 2013

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 7:01 pm

ПОЗИЦИЯ

ОТ „НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“

 

ОТНОСНО:  Задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните деца

 

ДО

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

 

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ

 

„Национален алианс Усмихни се с мен“ подкрепяме въвеждането на задължителна предучилищна подготовка на децата от четири годишна възраст. Мярката има за цел ранна превенция и подкрепа за децата от уязвимите групи. Голяма част от децата попадат в тази група именно поради липсата на качествена ранна превенция, грижа и подкрепа от обществото ни. Причините са различни: бедност, увреждания, здравословно състояние, принадлежност към малцинства, изолираност, неглижиране, изоставяне…

Липсата на осигурена навременна, адекватна и достъпна качествена грижа за децата от най-ранна възраст, в голям процент от случаите ги лишава от шанс за пълноценно развитие на способностите им, оттам определя и възможностите им за последваща реализация.

Повечето от проблемите и причините за попадане в риск са преодолими, и то напълно. Всяко едно дете притежава огромен потенциал. Няма неспособни деца, има неспособни и безотговорни към децата си общества.

„Национален алианс Усмихни се с мен“ вярваме, че въвеждането на задължителна две годишна подготовка за училище е правилна и необходима за обществото ни мярка. Повечето родители записваме децата си в детска градина и преди тази възраст, не само защото съвременната динамика и условия на живот го изискват, а най-вече защото от 3 годишна възраст децата сами започват да търсят и искат по-голям контакт с връстниците си, възможност за по-голяма самостоятелност и осъзнаване на себе си като индивидуалност. Семейството закриля, обича, напътства, възпитава и се грижи за децата си, но любовта към децата ни има за цел да им дадем крила, а не ограничения. Да ги подготвим за живота им в обществото утре, с връстниците им днес.

Вярваме, че задължителната подготовка от 4 години е необходима, защото като общество и родители носим отговорност не само за своите деца, но и за всяко друго българско дете. Не само поради хуманни и общочовешки принципи, но и защото противното би означавало безотговорност към нашите собствени деца. Обществото на нашите деца утре няма да сме ние, а всички деца днес. От нас зависи какво наследство ще им оставим и дали ще им дадем шанс да останат в родината си.

Вярваме, че задължителната подготовка от 4 години е необходима, заради отговорността ни към:

– децата от улицата и кръстовищата, които просят между колите;

– децата жертви на организиран престъпен бизнес, принуждавани да работят от най-крехка възраст, по улиците, в студа, зле облечени и занемарени…;

– децата с увреждания и наложителността да организираме средствата, ресурсите и подкрепата си за тях така че, децата ни да имат невероятния шанс да играят и учат заедно, от най-малки. И заедно да изградят своето по-добро общество;

– децата от бедни семейства. Те са бедни, не защото сме бедна и малка държава, а защото духът ни е беден. Обществото ни може и трябва да им гарантира сигурна и добра грижа.

Вярваме, че ако всички заедно, като едно общество подкрепим и развием потенциала на децата си, вложим усилия, ресурси и си поставим за приоритет подкрепата за семейството, децата и съхраняването на ценностите ни като народ, най-после ще намерим верния път.

Не вярваме в егоизма, не вярваме в спасяването ни поединично, не вярваме, че сами, затваряйки се в малката си семейна крепост, е възможно да осигурим най-доброто за децата си. Нито като възпитание, нито като образование. Не защото не притежаваме интелект, образование и качества за това, а просто защото прекалено много обичаме децата си, за да ги ограничим единствено до собствения си егоцентризъм.

Според нас законът трябва да предостави достатъчно свобода за различни и разнообрани форми на предучилищна подготовка, отварящи възможност за инициатива и свобода на избора от страна на родителите и семейството.

В същото време обаче сме и сериозно притеснени от записаната в последния момент, преди второ четене в Народното събрание възможност за самостоятелна организация по избор на родителя, тъй като това отваря възможности за сериозни злоупотреби.  От една страна е възможно родителите, водени изцяло от лични мотиви и в разрез с интересите на децата си, да изберат формално този статут като реално не осъществяват подготовка, съобразена с нуждите на децата. От друга страна образователните институции могат да упражняват натиск върху родителите на деца с различни трудности (увреждания, трудности в поведението) за преминаване към подобна форма, което да постави тези деца в изолация. Считаме притесненията си за повече от основателни, предвид съществуващите практики в момента да се използва и най-малката възможност за отхвърляне на децата с различни увреждания в сегрегиращи „образователни“ институции или форми на образование. Възможността за повече алтернативи на предучилищната подготовка със сигурност ще повиши качеството, но това не трябва да поставя в риск сигурността, здравето и правата на децата ни.

В заключение „Национален алианс Усмихни се с мен“ държим да заявим  подкрепата си за целия Проект за нов Закон за предучилищно и училищно образование, както и в частност за задължителната предучилищна подготовка на децата от четири годишна възраст.

 

януари 23, 2013

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 5:43 am

Асоциация Родители подкрепя въвеждането на изискване за задължителната предучилищна подготовка на децата след навършване на 4-годишна възраст. Основна цел на тази подготовка е осигуряване на възможност за всяка дете да бъде в група от връстници /не по-малко от 6 деца близки по възраст/, където да гради умение за пълноценно общуване партньорство, справяне с конфликти, изпълнение на общи задачи, спазване на общи правила, уважение към личното пространство на другия, приемане на различията, разпознаване на емоциите и умение да отстояваш себе си по ненасилствен начин.

Друга важна задача на предучилищната подготовка е балансиране на естественото неравенство в стимулите на семейната среда. Участието на децата в групова форма на подготовка за училище е особено важно и за подготовка не семейството за пълноценно партньорство в етапа на училищното образование. Родителите също имат нужда да придобият умения за пълноценна подкрепа на детето в моменти на трудности, както и за пълноценно общуване с други родители, включително и с такива, при които има съществено разминаване в ценностната система, родителските стилове и капацитет.

В същото време ние сме убедени, че законът трябва да оставя достатъчно свобода за алтернативни форми на предучилищна подготовка, като родителските кооперативи. Това ще гарантира пространство за инициатива и свобода на избора от страна на семейството.

Асоциация Родители не подкрепя даването на възможност за самостоятелна форма на обучение, тъй като това противоречи на основните нужди на детското развитие, а в същото време отваря възможности за сериозни злоупотреби. От една страна е възможно родителите, водени изцяло от лични мотиви и в разрез с интересите на децата си, да изберат формално този статут като реално не осъществяват подготовка, съобразена с нуждите на децата. От друга страна образователните институции могат да упражняват натиск върху родителите на деца с различни трудности (увреждания, трудности в поведението) за преминаване към подобна форма, която поставя тези деца в изолация и е в противоречие с техните интереси.

Асоциация Родители подкрепя въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за 4-годишните деца, но настоява за реални гаранции за пълноценно финансиране на разнообразни алтернативни форми, които позволяват постигането на целите на развитието за тази възрастова група.

 

 

януари 19, 2013

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:47 pm

297589438365 (1)

ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ПРЕДУЧИЛИЩНА ПОДГОТОВКА ОТ 4 ГОДИНИ.

ОТГОВОРНОСТ ЗА УЯЗВИМИТЕ И ТЕСТ ЗА ЦИВИЛИЗОВАНОСТТА НИ:

 

1. За децата от бедни семейства – трябва да е задължителна, защото:

  • ще се осигури храна, грижа и условия.

2. За децата с увреждания – трябва да е задължителна, защото:

  • ти повече от всички други деца имаш нужда от връстниците си;

  • те, повече от всякога имат нужда от теб, повече отколкото ти от тях;

  • те ще те научат на „нормалност“;

  • ти ще ги научиш на човечност;

  • ти и те ще се научите да живеете заедно.

3. За децата от малцинствата, трябва да е задължително, защото:

  • има покрив, храна и е топло, за разлика от кръстовището;

  • играя и на други игри, освен как се проси;

  • спя, което е скучно;

  • няма да ме бият, че не съм изкарал надницата, най-много да ме изгонят отново на улицата.

4. За децата от институциите и ЦНСТ:

  • За да излезнат от институцията и да са сред нас.

За всички останали, защото:

 

Родителите носим отговорност за децата си и бъдещето им!

 

Наказание: родител. декември 21, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 7:54 am

Върховният административен съд задължи държавата да помогне на родителите на деца с увреждания 

Наскоро тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че подобно различно третиране на родителите представлява дискриминация. Съдът задължи министъра на труда и социалната политика да внесе законодателни промени, които да изравнят статута на биологичните родители с този на приемните семейства.

 

ТЕАТЪР НО и г-н ЯМАМОТО АКИХИРО помогнаха на СЕДЕМ деца с тежки увреждания,. септември 16, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 5:17 pm

ТЕАТЪР НО и г-н ЯМАМОТО АКИХИРО помогнаха на СЕДЕМ деца с тежки увреждания, помогнаха и на семействата им.

А именно на: Теодор Владимиров – 11 г. и Радост Владимирова – 6 год., Бояна Христова – 11 год.. Виктор Додов – 15 год., Никол Иванова – 7 год., Преслава Титова – 9 год.. Хайредин Медаров – 7 год.. още..

ТЕАТЪР НО И Г-Н ЯМАМОТО АКИХИРО, ДАРИХА ПРИХОДИТЕ ОТ БИЛЕТИТЕ ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЯТА СИ В СОФИЯ И ПЛОВДИВ, В РАЗМЕР НА 5137 ЛВ. НА „НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“, ЗА ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ.


„Национален алианс Усмихни се с мен“ преведохме средства за седем деца с тежки и множествени увреждания, за да бъдат извършени различни терапии и рехабилитации в специализирани центрове, от специалисти. Преведохме средства за закупуването и на 2 бр. маски и 2 бр. акумулатори за кислородна бутилка за едно от децата. За друго дете и майка му, която е сама, помогнахме с 500 лв., за да си закупи дърва за зимния сезон, за да се отопляват, поради многобройните откази на местния отдел социално подпомагане. От дарените 5137 лв. остават още 819 лв., с които ще купим помощно техническо средство за някое от децата, вероятно втора употреба от Германия, защото за ново такова щяхме да изхарчим цялото дарение. Подробен отчет за разпределението на дарението от ТЕАТЪР НО, по-надолу:

БОЯНА АНГЕЛОВА ХРИСТОВА НА 11 ГОД..

Изображение

Майка – Валентина Георгиева Христова.

Бояна е с диагноза вътрешна Хидроцефалия и Епилепсия.

Има поставен шънт на двумесечна възраст.

Месец август на Бояна е направена операция за удължаване на катетъра.

Детето се нуждае от всекидневна терапия.

Посещава терапевтичен и обучителен център Пумпелина с лиценз за Център за рехабилитация и социална интеграция на деца №0359.


„Национален алианс Усмихни се с мен” преведе 650 лв. за терапия на Бояна, по сметката на Център Пумпелина.


Сметката на ЦРСИ – Пумпелина:

Прокредит Банк АД

IBAN BG83PRCB92301017091721
BIC PRCBBGSF

За контакти:
Албена Лазарова
reception@pumpelina.eu
Tel: 02/492-11-54
GSM: 0896777139


ВИКТОР ДИМИТРОВ ДОДОВ – 15 г..

Изображение

Maйка – Радка Вельова Додова.

Диагноза: Прогресивна мускулна дистрофия тип“ Дюшен“

Прогресивната  мускулна дистрофия тип“ Дюшен“  е тежко нелечимо хромозомно заболяване,.

Клинически до към 2 годишна възраст децата обикновено са здрави, по-късно развиват прогресивна симетрична мускулна слабост, типична патешка походка, псевдохипертрофия на прасците. Започват трудно да се изкачват по стълби, трудно да стават от седнало положение..

Виктор Додов е прикован към инвалидна количка с кислородна бутилка, нуждае се от 2 броя маски и 2 броя акумулатори.


Ние много се гордеем с Виктор, той е член на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на децата.


Акумулатор- 2 бр х 250 лв.- 500 лв.

Маски- 2 бр х 150 лв.- 300 лв.

„Национален алианс Усмихни се с мен” преведе 800 лв. за закупуването им.


Банкова сметка:

Радка Вельова Додова  и Виктор Димитров Додов

Банка ДСК  , 2216 клон Златица

BIG – STSABGSF   IBAN BG24STSA9300001734655


ХАЙРЕДИН АЙРЕДИН МЕДАРОВ, 7 год..

Майка – Ханифе Муса Медарова от Якоруда,
тел.: 0889192174

ХАНИФЕ НЯМА ИНТЕРНЕТ И НЯМА КАК ДА НИ ИЗПРАТИ СНИМКА.

Ханифе е майка на три деца, вдовица, отглежда ги сама.

Има три момчета – най-голямото е на 11 години, другите двама са близнаци на 7 години.

Единият от близнаците Хайредин Айредин Медаров е с диагноза Детска церебрална парализа, долна пара пареза.

Нуждае се от ежедневна рехабилитация.

Провеждат на детето рехаблитация и лазерна терапия, от които се повлиява много добре, скоро е извършена и ортопедична операция и Хайредин се нуждае от раздвижване, но майката няма финасова възможост и се налага да прекъсва лечението.


„Национален алианс Усмихни се с мен”, преведе средства за терапии и рехабилитации на Хайредин Айредин Медаров в СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-ВЕЛИНГРАД – 800 лв..


Велинград, ул. Гоце Делчев 38

035/953 359

IBAN : BG06UNCR70001503881948

BIC  :    UNCRBGSF

БАНКА   УНИКРЕДИТ   БУЛБАНК   ВЕЛИНГРАД


ПРЕСЛАВА НИКОЛАЕВА ТИТОВА – 9 год. гр. Добрич.

Изображение Майка – Диана Костадинова.

Диагноза на Преслава:

Детска церебрална парализа, симптоматична епилепсия двустранна луксация на таз.Тежка форма на ДЦП. Нуждае се от активна рехабилитация и логопедични услуги.Преслава е с 4 тежки ортопедични операции направени в Ортопедична клиника – Мюнхен, Германия.Посещенията при логопед се провеждат в Логопедичен кабинет „Бакларова” – гр. Добрич. Процедурите са 4 пъти седмично.

Стойност на необходимите логопедични терапии за Преслава:
4 пъти седмично х 12,00 лв. – 48,00лв. седмично, 192 лв. месечно.


„Национален алианс Усмихни се с мен“ преведе средства за логопедични терапии на Преслава за четири месеца, от септември до декември включително, за 2012 год. – 768 лв..


Сметка на Логопедичен кабинет Бакларова, гр. Добрич:
IBAN BG 15BPI7938105
BIG код: BPBIBGSF


НИКОЛ ИВАНОВА НА 7 ГОД.

ИзображениеМайка – Доротея Стефкова Иванова от Ловеч – самотна майка, тел.: 0882505947Диагноза на Никол: Синдром на Уест /тежка форма на ЕпилепсияДетска церебрална парализа, Спастична квадрипарезДоротея е представител на „Алианс Усмихни се с мен“ за гр. Ловеч. Макар, че е сама, въпреки всичко е много борбена и успява да полага много добри грижи за дъщеричката си, която е с тежки и множествени увреждания.Разходите за Никол са изключително много, майката заплаща терапиите й, лечението й, внася лекарства от чужбина….

Никол се нуждае от много неща, но най-голямата тревога на майка й е, че няма средства да купи дърва за зимата, т.е. да подсигури отоплението им през зимния сезон. От местния отдел за социално подпомагане получава непрекъснати откази, с мотива че надвишавала минималния доход…


„Национален алианс Усмихни се с мен” преведе  500 лв. по сметката на Доротея, за да й помогнем да осигури дърва за отопление им с Никол през зимния сезон.


Банкова сметка:
Доротея Стефкова Иванова
Централна кооперативна банка
IBAN  BG46 CECE9790 4057 3236 00


ТЕОДОР ВЛАДИМИРОВ – 11год.

РАДОСТ ВЛАДИМИРОВА – 6 год.

ИзображениеИзображение

Mайка – Светла Методиева Владимирова – майка на Теодор и РадостДиагнози на Теодор и Радост – ДЦП и Епилепсия.В България е трудно да отгледаш дете с увреждане, а две е почти непосилно.Краси и Светла Владимирови са изключително борбени, всеотдайни и отговорни родители.Децата им се нуждаят от ежедневна рехабилитация, а държавата отпуска средства само за 10 дни в годината, по клинична пътека.Теодор и Радост Владимирови се нуждаят от подпомагане със средства за рехабилитации на децата.Радост Красимирова Владимирова – 20 процедури х 20 лв.- 400 лв.;Теодор Красимиров Владимиров -20 процедури х 20 лв.- 400 лв..Обща сума – 800 лв.„Национален алианс Усмихни се с мен” преведе сумата от 800 лв. на Фондация „Воден път”, за провеждане на водни рехабилитации на Теодор и Радост, 20 процедури на всяко дете.Фондацията е лицензирана от Държавната агенция за закрила на децата иАгенцията за социално подпомагане за извършване на социални услуги за деца. Основната дейност на фондацията е насочена към водна рехабилитация и модифицирано  плуване. Целевата група на фондацията са деца с физически, ментални и сетивни нарушения, в която се включват заболявания като: детска церебрална парализа, детски паралич, родова травма на плексус брахиалис, зрителни и слухови нарушения, нарушения на опорно-двигателния апарат, болест на  Пертес, синдром на Даун, хемофилия и др. Възрастовата ориентация за работа с децата е в диапазон от 1-17 години.

Подготовката протича в специализиран басейн отговарящ на нуждите за водна рехабилитация, а работата с модифицирано плуване спомага да не се делят децата с увреждания.
http://vodenpat.com/web/index.php?option=com_content&task=view&id=18&Itemid=37
Банковата сметка на фондацията е:
BG66PRCB92301027313111, PRCBBGSF ProCredit Bank
Телефоните за връзка са: 0888 981 532 и 0895 453 707
е-мейл: fondacia@vodenpat.com

 

ОТВОРЕНО ПИСМО – 11 ГОДИШНО ДЕТЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО НА СМЪРТ! август 29, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 1:49 pm

     ДО

  

     Г- Н РОСЕН ПЛЕВНEЛИЕВ                                               

     ПРЕЗИДЕНТ НА Р БЪЛГАРИЯ,

 

     Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

     ПРЕМИЕР НА Р БЪЛГАРИЯ,

 

     Г- Н НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

     МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА Р БЪЛГАРИЯ,                                                

 

     БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И ГРАЖДАНИ

 

 

О Т В О Р Е Н О  П И С М О

 

О Т

 

ФОНДАЦИЯ “СТЪПКА ЗА НЕВИДИМИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”,

„СДРУЖЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН“,

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“

 

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЛЕВНЕЛИЕВ, ГОСПОДИН БОРИСОВ, ГОСПОДИН МЛАДЕНОВ, УВАЖАЕМИ    МЕДИИ И СЪНАРОДНИЦИ,

          Като български родители и граждани, се обръщаме към Вас по повод на изнесената в медиите информация относно вероятността 11 годишното момиченце от Пакистан на име Римша, страдащо от Синдром на Даун, да бъде осъдено на смърт!

          „Провинението“ на Римша е: „оскверняване на мюсюлмански символи”. Момиченцето скъсало и изгорило няколко страници от наръчник за четене и осмисляне на Корана.

          Обръщаме се към Вас, за да изразим огромната си тревога и притеснение!

          Според световните медии, Римша може да бъде осъдена на смърт!

         Настояваме България да заеме категорична позиция в защита на 11 годишното пакистанско дете!

          Ние, родителите от Фондация “Стъпка за невидимите деца на България”, „Сдружение на родителите на деца със Синдром на Дауни  „Национален алианс „Усмихни се с мен”, остро осъждаме подобно чудовищно посегателство над детски и човешки живот, посегателство над дете в неравностойно положение, което не може да носи отговорност за постъпките си!

        В качеството си на активни български граждани и родители, чиято основна мисия е защита правата на ВСИЧКИ деца и семейства, без разлика, се обръщаме към Вас с апел, България да заеме достойна и категорична позиция в защита на застрашеното дете!

        Настояваме още, България да предложи убежище и грижи на момиченцето и семейството й!

         Вярваме и сме убедени, че България е съвременна и цивилизована страна, която държи на общочовешките хуманни принципи и ценности, и винаги ще заема категорична позиция в тяхна защита.

ФОНДАЦИЯ “СТЪПКА ЗА НЕВИДИМИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”

неправителствена организация на родители на деца от  аутистичния спектър в България

Владислава Цолова – председател

тел. 0896699274; 0884 135511

www.autism-bg.org

e-mail: invisible.bulgarian.children@gmail.com

„СДРУЖЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН В БЪЛГАРИЯ

Валентина Николова – председател

тел: 0899154573

www: http://www.downsyndromebg.com/

e-mail: contact@downsyndromebg.com

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН”

неправителствена организация на родители и приятели на деца с увреждания от цялата страна

Теодора Пиралкова – председател

тел. 0888 87 97 98

www: http://www.usmihnisesmen.org/

e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg

27.08.2012 г.

гр. София

 

ПОДКРЕПЕТЕ ДЕЦАТА НИ! юни 25, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 10:51 am

ПОДКРЕПЕТЕ ДЕЦАТА НИ, КАТО ПОДКРЕПИТЕ ПЕТИЦИЯТА НИ!

http://www.peticiq.com/obrazovanie_roditeli#form 

Изображение

Проектозаконът за предучилищното и училищното образование предвижда децентрализация на ресурсната подкрепа за деца с увреждания, които учат в масови училища. Това е чудесно, защото с широкодостъпна ресурсна подкрепа децата ще имат повече свобода в избор на училище и ще разчитат на ресурсен учител да им помага там, където са си избрали да учат. Резултат: истинско образование за тези деца, което те в момента рядко получават.

Моля ви, дори и да не познавате деца с увреждания, подпишете петицията в подкрепа на тези законодателни промени. Промените в образованието винаги се отразяват на цялото общество.

 

Промените имат подкрепата на следните организации:

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ“

„БЪЛГАРСКИ  ХЕЛЗИНСКИ  КОМИТЕТ“

ФОНДАЦИЯ С.Е.Г.А.

СДРУЖЕНИЕ „РАВЕН СТАРТ – 2008“ – РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР

„РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН“

СДРУЖЕНИЕ „СВЕТИ МИНА“- РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ, гр. Добрич

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН  ЕКИП НА „АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“ ЗА гр. Сливен, Радка Сиренкова

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН  ЕКИП НА „АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“ ЗА гр. Ловеч, Доротея Иванова

„АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩАТА В Р БЪЛГАРИЯ”

„ЦЕНТЪР ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ – Сливен

 

На децата ни не им трябват областни центрове и директори! юни 22, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 5:10 am

http://www.peticiq.com/obrazovanie_roditeli#form

 

П Е Т И Ц И Я

В  ПО Д К Р Е П А

НА РЕФОРМИТЕ ПРЕДВИДЕНИ В ПРОЕКТА ЗА НОВ ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ОТНОСНО СПЕЦИАЛНАТА ПОДКРЕПА И РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

С тази петиция, ние, родители и родителски организации на деца с различни увреждания от цялата страна, заявяваме категоричната си подкрепа за реформите заложени в Проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование, относно децентрализацията и предлаганата нова организацията на специалната подкрепа (ресурсна подкрепа), осъществявана от настоящите ресурсни центрове. Промяната е крайно наложителна и нетърпяща никакво отлагане.

Децата с  увреждания в България са над 22 000. Конкретни данни, колко от тях са приети и посещават обикновени детски градини или се отглеждат у дома, няма. Не знаем колко са реално децата с увреждания приобщени в масова среда, от най-ранна възраст, каквито са политиките и практиките във всички европейски страни. Данните от регионалните инспекторати за децата с увреждания в предучилищна и училищна възраст, отчитат само обърналите се към тях родители, за насочване към образователна институция. Много родители предпочитат да не го правят, защото насочват децата им към сегрегиращи институции, след унизителна проформа оценка на детето им. От 22 000 деца, едва около половината са приобщени в масова образователна среда, като данните са само за училищна такава.

Останалите са или в сегрегиращи образователни институции или изобщо не получават образование. Биват сегрегирани или не получават образование, не поради неспособност, а поради липсата на ресурсно обезпечаване на детските градини и училищата.

Към днешна дата, по последните данни на МОМН, в страната има едва 1062 ресурсни учители, 761 психолози и педагогически съветници, 112 логопеди, 20 слухово-речеви педагози и 8 зрителни педагози. Те са крайно недостатъчни за да осигурят реална подкрепа на всички деца с увреждания, така че да получат реален достъп до качествено образование, образоващо ги в успешност.

Дори и децата, които имат късмета да са в масовото училище, са практически лишени от качеството на образование и подкрепа, което им се дължи и би им гарантирало истинска равнопоставеност. Това води до неконкурентноспособност в следващите етапи на образованието – професионално и висше. Обрича ги на неконкурентноспособност на пазара на труда по-късно, и като цяло за живота в общността.

Тази неравнопоставеност е не само в училище, тя бележи целия жизнен път на човека.

Ние знаем, че учителите в масовите детски градини и училища са неподкрепени в задачата си да приобщят децата с увреждания. Подкрепа липсва и за директорите, за цялата училищна общност. Липсва готовност за приемане, разбиране, контактуване и истинско образование на деца с различни увреждания. Хората от учителската общност имат нужда от ежедневна подкрепа, от ежедневен контакт с подготвени специалисти, близо до тях, които да им помогнат да извървят нелекия път към приемането, разбирането и справянето в образованието на децата с увреждания.

Всичко това се дължи на множество грешки в миналото, между които най-съществената е централизацията на ресурсната грижа.

Единният разходен стандарт (ЕРС) за ученик с увреждане, интегриран в масово училище е приблизително двойно по-висок от ЕРС за ученик без увреждане. Но, тези средства не постъпват в училището, където е ученика. Постъпват в обслужващо образователно звено на областно ниво, наречено „ресурсен център”. Парите, отделени от държавния бюджет за образование на ученика, се размиват в тази областна администрация и обслужват не образователни, а административни нужди. С тях се поддържа сграда, заплаща се заплата на директор, помощник-директор, обслужваш персонал, заплащат се режийни разноски. Малка част от тези средства реално се използват за заплащане на заплати на ресурсните учители и ако останат средства – вероятно се влагат в повишаване на квалификацията на ресурсните учители и специалисти към звеното.

Съдбата на самите специалисти? Трябва по някакъв начин да обхванат територията на цялата област. Да отговорят на потребностите на всяко едно дете или ученик с увреждания, в цялата област. Дори да искат, нямат шанс да бъдат достатъчно близо и на разположение на детето/ученика, нито пък до учителите в масовите училища. За такава близост време просто не може да остане.

Резултатите: или изцяло отхвърлени от масовото образование или фиктивно образовани деца и ученици. И в двата случая – лишени от достъп до образование.

Сега действащото законодателство в областта на образованието насърчава сегрегацията. Държавата отпуска четирикратно по-висока сума за образование на дете в сегрегираща институция! С други думи, сега действащата образователна система издържа и обезпечава функционирането на административни структури, грижи се за оцеляването на институцията, а не за хората в образователната система – няма грижа нито за децата и учениците, нито за техните учители. Равният достъп до образование е фикция, лозунг, лишен от смисъл. Правото на  свободен избор на учебното заведение, на формата, вида и качеството на образование, на децата/учениците с увреждания и техните родители е далечна, неосъществима мечта. В резултат на централизацията, „се постига” ниска ефективност и неадекватност на образователната подкрепа за деца и ученици със специални потребности.  Индивидуалният подход става невъзможен. „Постига се” липса на интерес от страна на младите хора към специалностите свързани със специалната педагогика във висшите училища (работа се предлага само в 28 областни звена за малък брой хора), с което експертното обезпечаване на образователната подкрепа на децата със специални потребности се обрича на неуспех.

Въпросът сега е ние, като общество, какво избираме да подкрепим: дали познатото ни до болка наливане на средства в издръжката на една администрация или реалната, жива подкрепа на децата и учениците със специални потребности, така че те най-после да получат достъпа до образованието, което им се дължи.

През 2008 г. Комитетът по социални права призна, че България дискриминира децата с интелектуални затруднения в социалните институции, като ги лишава от достъп до образование. Комисията за защита от дискриминация призна, че такава е налице и спрямо децата в общността. Български съд също намери в свое решение, че правата на децата/ учениците с увреждания в българското училище не са защитени – те са подложени на дискриминация.

Въпреки всичко това, четири години по-късно, голям брой деца продължават да нямат достъп до образование и приобщаване от най-ранна възраст, а останалите, макар формално да получават образование, не получават равностойно такова. Главната причина за това е реалната липса на ресурсно осигуряване на процеса на приобщаване на децата с увреждания в общообразователните училища и детски градини.

В проекта за нов Закон за училищното и предучилищното образование за първи път се съдържат норми, които реално дават шанс за промяна. Ресурсната подкрепа се предвижда да бъде предоставена там, където е детето/ ученика. Свободно избраното училище ще бъде наистина свободно избрано от онези, на които принадлежи правото на избор, без да им се налага ограничението, свързано с възможностите на областния ресурсен център да осигури специлист/и. Училището само ще се погрижи за това. И нещо повече, сега родителите получават възможността да бъдат пълноправени участници в училищна общност и пряко да участват в плана за изразходването на държавните средства предназначени за тяхното собствено дете и обезпечаването с тях на действително необходимата образователна подкрепа, специалисти и педагози. Създава се възможност за неограничен брой центрове, предоставящи допълнителна специална подкрепа за децата с различни увреждания (т.е. да правят онова, което правеха досега ресурсните центрове, но без ограничение на броя на центровете и на техния обхват). Според проекта за нов закон, на практика, към всяка детска градина или училище, за собствените им нужди, може да функционира „ресурсен център“. Самите градини или училища могат да ги създадат, заедно с родителите и/ или общината.

Водени от идеята, че в центъра на образователната система е време да бъде поставено детето/ученика, с неговите индивидуални особености, потребности и способности, а не административни структури и институции, обезличаващи децата ни и водещи до тяхната дискриминация, подкрепяме изцяло предложенията, съдържащи се в Проекта за Закон за училищното и предучилищното образование, касаещи децентрализацията на специалната и допълнителна подкрепа за децата с увреждания и настояваме за максимално бързото реализиране на идеите на законопроекта в практиката.

Предвижданите промени са наложителни от много години. Всяко забавяне сега, за да се угоди на частни интереси на административни структури и техните служители, вреди пряко на интересите на хиляди деца.

Като родители и родителски организации, за нас интересите на децата ни са първостепенни. Разчитаме държавата и народните ни представители да проявят същата родителска загриженост и отговорност за българските ни деца.

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ“

„БЪЛГАРСКИ  ХЕЛЗИНСКИ  КОМИТЕТ“

ФОНДАЦИЯ С.Е.Г.А.

СДРУЖЕНИЕ „РАВЕН СТАРТ – 2008“ – РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР

„РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН“

СДРУЖЕНИЕ „СВЕТИ МИНА“- РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ, гр. Добрич

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН  ЕКИП НА „АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“ ЗА гр. Сливен, Радка Сиренкова

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН  ЕКИП НА „АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“ ЗА гр. Ловеч, Доротея Иванова

„АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩАТА В Р БЪЛГАРИЯ”

„ЦЕНТЪР ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ – Сливен

 

„Домските“ деца с увреждания са изцяло дискриминирани относно здравната грижа, умират жертви на порочна система април 26, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 6:28 pm

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА,

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

С КОПИЕ ДО:

Г-Н КАЛИН КАМЕНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

 

СИГНАЛ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ОТ „НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН“

 

ОТНОСНО:  ДМСГД „Св. Параскева“ – София, р-н Сердика, ул. „Порой“ №16;

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТНОСНО:  Качеството на цялостната здравна грижа за децата с увреждания, отглеждани институционално в ДМСГД, ДДЛРГ, ДДУИ

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АТАНАСОВА,

 

„Национален алианс Усмихни се с мен“ сме родителски алианс обединяващ родители и родителски организации на семейства с деца с увреждания, от София и страната, работещи в защита правата и интересите на всички български деца и семействата. Представляваме родителски организации и екипи от гр. Габрово, Добрич, Сливен, Ловеч и София. Работим в сътрудничество с много други родителски организации от страната или местната общност, както и с националните и общински власти.

 

Във връзка с партньорските ни отношения и споделяне на опит с много неправителствени организации, разполагаме с информация, относно която подаваме настоящия сигнал. Конкретният сигнал и настояване за извършване на проверка, се отнася за ДМСГД „Св. Параскева“ в гр. София.

 

По наша информация в дома има около 11 деца с различни увреждания, някои от които с тежки и множествени такива. Децата нямат определен личен лекар. Периодично обаче някои от тях престояват в болнични заведения. Направленията, с които са изпращани за престой там, са подписвани от директорката на дома.

 

По наши наблюдения и мнение, установените факти в дома в гр. Плевен, тук в „Св. Параскева“, смятаме, че не се касае за изолирани случаи, а според нас става дума за общоприета практика, която вероятно се отнася за всички ДМСГД-та.

Според нас, тази организационна схема е крайно порочна, дискриминационна и много стряскаща. Една голяма група деца, нямат личен лекар, т.е. организацията на здравната грижа в България, която е за всички деца, в случая поради липса на родителска грижа и институционалното им отглеждане, тези деца са лишени от равни здравни права. Все деца с крайно сериозна необходимост от възможно най-качествена и добра медицинска грижа и наблюдение. Освен това, в случая, само и единствено от субективната преценка на едно лице, директора на дома, зависи преценката на здравното състояние на детето и евентуалната спешна или по-малко спешна необходимост от външна лекарска намеса, постъпване в болница за изследвания, лечение, операции, терапии. Директорът еднолично, решава дали да напише или не направление и съответно детето да бъде лекувано, спасено при нужда, и дали изобщо да получи външна лекарска експертиза, наблюдение, грижа….

 

Въпросната организационна схема, предполага и лесна възможност за злоупотреби и източване на средства от здравната каса, полагащи се на институционализираните деца с увреждания, без обаче насреща срещу тези средства, децата да са получили необходимата им цялостна медицинска грижа, от изследванията, през леченията, операциите, терапиите, рехабилитациите в болнични условия….

 

Поради липсата на пълна и надеждна медицинска документация, експертизи, диагнози, препоръки за лечения, и поради липсата на лице, в повечето от случаите при тези деца, което да има право по закон да подаде молба до Фонда за лечение на деца в чужбина, институционално отглежданите деца с увреждания, са обект на дискриминация и относно правото си на достъп до най-високия достижим стандарт здравна грижа и правото си да получат необходимото им адекватно здравно лечение извън България. Така както от това право се ползват децата с увреждания, отглеждани в семействата си.

 

Във връзка с изложената по-горе информация, настояваме:

1.     Да се извърши проверка в ДМСГД „Св. Параскева“, специално на децата с увреждания в дома, относно цялостното им здравословно състояние, здравен статус и особено държим да бъдем информирани за съпътстващата всяко дете здравна документация, външни лекарски експертизи, диагнози, назначени лечения, операции, терапии,  рехабилитации, медикаментозно лечение. Както и за продължителността и целта на проведените им болнични лечения, болничен престой, здравното състояние и резултатите за децата като следствие. Както и за назначените лечения, медицински интервенции и грижи занапред.

2.     Настояваме същата обстойна проверка, относно цялата здравна документация, външни лекарски експертизи, диагнози, проведените и предстоящи лечения, да се направи и във всички ДМСГД-та в България.

3.     Настояваме да се извърши аналогична проверка от здравните органи и във всички ДДЛРГ и ДДУИ, относно качеството на полаганата цялостна здравна грижа за децата в тях, полаганите грижи и наблюдения от личните им лекари, пълнотата и надеждността на здравната документация на всяко дете.

4.     Относно храненето на децата, ще разделим проблема на две части:

1) храненето като процес, тъй като храненето е сред най-важните елементи от лечението и грижата за децата с увреждания.

2) качеството на храните, с които се хранят децата.

–  Относно първата част на проблема, т.е. как се хранят децата,  е много трудно да се намери конструктивно предложение и решение, така че всяко дете да бъде хранено наистина по най-добрия начин, така както би го правил родителя му. Смятаме, че добър резултат би имало, ако с храненето на децата се ангажират доброволци, но с разписани много ясни и конкретни задължения и предписания, колко пъти на ден, как да се храни всяко дете.

– Относно втората част на проблема, т.е. какво ядат децата, искаме да Ви обърнем внимание, че всички извършвани проверки до момента в дома, относно менютата на децата, с цел да се знае с какво се хранят, присъстват ли млечни, месни, зеленчукови или плодови продукти, са формални и на практика неефективни като резултат на проверката. Причината е, че проверките се извършват на базата на прегледа на менютата със задна дата, т.е. преглед на едни хартии, а не редовни проверки в часовете на хранене на децата, като се вземат проби директно от храната, в момента на хранене. Т.е. реално и на практика, какво наистина са яли или ядат децата в тези домове, никой от нас не знае, и няма как да знае, освен ако не се промени организацията на извършваните проверки. Според нас, ако БАБХ бъдат ангажирани с извършването на целенасочен и систематичен контрол и проверки във всички домове, с цел установяването с какви храни, реално и на практика се хранят децата, а не проверки само по менюта, в крайна сметка ще има много по-добър резултат за децата, относно храненето като лечение и грижа, и относно качеството на храните, с които се хранят децата.

 

Във връзка с всичко дотук, даваме следните предложения:

1.     Да се осигурят необходимите средства, например от средствата по първия етап от Деинституционализацията, проект „Детство за всички“, или от здравната каса, или по друг начин, но да бъдат осигурени средствата, с които да се покрият разходите над средствата от здравната каса, нужни за да може всички деца с увреждания отглеждани в институции, да бъдат изпратени в най-добрите ни болници, при най-добрите ни лекари, където да получат външни и независими лекарски експертизи, точни диагнози, пълна здравна документация с всички изследвания, определените нужни лечения, операции, последващи изследвания, терапии, продължаваща лекарска грижа и наблюдение.

2.     За най-тежките и сложни случаи, да бъдат поканени чужди лекари и специалисти, да извършат операциите и леченията у нас.

3.     Да бъде сформиран Съвет от най-добрите ни лекари в различни специалности, към Министъра на здравеопазването. Пред този престижен Съвет, да бъдат представяни за висша експертна консултация, здравните досиета и документация на всяко едно дете с увреждания, отглеждано в институция. Съветът да консултира и одобрява определените операции, лечения, медински интервенции, особено за най-тежките и сложни случаи. Съветът е особено необходим, и за да се гарантира защитата на децата, при евентуална лекарска некомпетентност или недобросъвестност, тъй като това са деца без родител, т.е. без лично ангажиран и силно загрижен за тях възрастен човек.

4.     Да се направи мащабна кампания в страната за привличането на родители с деца с увреждания, с цел да станат професионални приемни родители на деца с увреждания от дома в Плевен, както и от други институции. Факт е, че в страната нямаме по-добри експерти относно цялостното обгрижване на едно дете с увреждания, от родителите на дете със сходни увреждания, отглеждащи го в семейството си. Няма нужда от други доказателства за експертността на тези родители, достатъчно е да се сравни състоянието на същото дете от институционалната грижа, и детето със същите увреждания, но отглеждано в семейството си. Разликата е фрапираща.

Затова предлагаме, да се използва по максимално ефективен начин наличния ни български ресурс, като се привлекат най-компетентните хора, родители на деца с аналогични диагнози и състояния, в които едновременно да инвестираме и финансова и морална мотивация. Подобна инвестиция е многократно по-изгодна икономически, тъй като приемната грижа и „услуга“ е по-евтина, от издръжката на луксозната „услуга“  и институция, ЦНСТ, или пък издръжката на настоящите институции. Най-важното, качеството на професионалната приемна грижа и услуга от родители, с личен опит в отглеждането на децата си с увреждания, ще е гарантирано по-висока, и то в реална семейна среда. От друга страна, пряко ще се инвестира в най-уязвимата група семейства, и морално и финансово, което на практика е реалната превенция на изоставянето на деца от тази група. Подобни мерки затварят „входа“ към домовете, а не инвестицията в алтернативи на институцията семейство.

 

„Национален алианс Усмихни се с мен“

Дата:  25.04.2012 год..

 

ИСТИНАТА, БЕЗ КОМЕНТАР!ЕДНИ И СЪЩИ ДЕЦА, РАЗЛИКАТА Е САМО В ТОВА, КОЙ ГИ ГЛЕДА! април 23, 2012

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 7:57 pm

Изображение

ДЕТЕ ГЛЕДАНО ОТ ДЪРЖАВАТА

Изображение

„ДОМСКО“ ДЕТЕ, ГЛЕДАНО В ДЪРЖАВЕН ДОМ

ДЪРЖАВНО ОБГРИЖВАНО ДЕТЕ!

Изображение

ДЕТЕ ГЛЕДАНО ОТ МАЙКА

Изображение

МАЙЧИНО ДЕТЕ

Изображение

ЗА ЛЮБОВТА НЯМА ПРЕПЯТСТВИЯ

Изображение

МАЙЧИНА ПРИНЦЕСА

Изображение

МАМИНО ДЕТЕ

Изображение

„АЗ СЪМ УМЕН И КРАСИВ“, ЗАЩОТО СЪМ ОБИЧАН, ПО-ВАЖНОТО, ЗАЩОТО… ОБИЧАМ… МАМА, ТАТКО И СЕСТРА МИ.