Изоставените деца на България

Една статия от преди 7 години! октомври 13, 2007

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 10:32 am
Tags:

Попаднахме на статия във в. „Стандарт“ от декември 2000 година, според която домът е трябвало да бъде закрит още тогава… Мудността на българската държава е пословична, но това надминава всякакви очаквания. Ето и копие на статията:

от: http://standartnews.com/archive/2000/12/28/theday/stranata4.htm

Закриват детския дом в Могилино

Ще закрия дома за умствено изостанали деца в с. Могилино, ако работата там не се подобри. Това заяви по време на посещението си в русенското село зам. социалният министър д-р Татяна Василева. Повод за визитата й бе изявлението на бившия директор на дома Игор Статев. По негови данни има смъртни случаи сред децата от премръзване и недохранване. Децата са починали от оток на мозъка, заяви Татяна Василева. Общинският съвет в Две могили е единственият в страната, който не е гласувал никакви средства за издръжка на детски дом. Фактът е повече от абсурден, още повече че Игор Статев е сред общинските съветници. Според д-р Василева има много нарушения и безотговорно поведение от управата на дома. Персоналът отоплява сградата с транспортно гориво, което е с 30% по-скъпо от обикновеното.
Цветелина Дончева

The Orphanage in Mogilino To Be Closed
“I will close down the house for mentally retarded children in the village of Mogilino if the situation there does not improve”, Dr. Tatyana Vassileva, Deputy Social Welfare Minister stated during her visit to the village in Rousse region. The statement of Igor Statev, former orphanage manager, provided the reason for her visit. According to his data, deaths occurred among children because of freezing and malnutrition. “Children died from brain swellings”, Tatyana Vassileva said. The municipality council of the town of Dve Mogili is the only one which did not vote for funds to support any orphanage.
Tzvetelina Dontcheva

 

Moгилино – България в миниатюра

Filed under: статии — mogilino @ 7:06 am
Tags: , ,

С разрешение на авторката публикуваме статията й за русенския вестник „Утро“, в която тя описва посещението на заместник- министъра на труда и социалната политика Иванка Христова в Могилино.

Могилино – България в миниатюра

Затварят дома за деца с увреждания. Но дали това решава проблема?

Нели ПИГУЛЕВА

Стотина майки излязоха във вторник на протест в София срещу равнодушието на държавата по отношение на децата с увреждания. Потресени от филма на ВВС за дома, в който се отглеждат такива деца в село Могилино, майките обещаха да внесат своята петиция, в която са формулирани исканията им, в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на здравеопазването, както и в Президентството и Министерския съвет. Протестът бе организиран от Движение на българските майки, членове на Гражданска инициатива на осиновени и осиновители и родители на деца с увреждания.Текстът на петицията се намира на сайта http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca и подписката под него продължава. Във вторник само за час към 3198-те подписа /сред тях и стотина русенци/ се прибавиха още 20. Като си помисли човек, че за да тръгне към битката за кресла на властта, са му потребни само 2000 подписа…

Притеснителното е друго – дали в МТСП не смятат въпроса с Могилино за решен: факт е недвусмисленият вердикт домът в Могилино да бъде закрит! (more…)

 

Изявление на пресцентъра на BBC октомври 12, 2007

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 2:58 pm
Tags: , , ,

Във връзка с изказванията, тиражирани в различни български медии, че филмът на Кейт Блюит „Изоставените деца на България“ показва целенасочено най-драматичните кадри от българските социални домове, за да получи дома в Могилино по-щедри дарения, публикуваме изявление на Пресцентъра на BBC:

The scandal is entirely the Bulgarian authroties.

No one who has seen the film will doubt that whatever the circumstances surrounding the filming that the Bulgarian authrities have a serious case to answer that this home and others similar keep children in scandalously awful conditions.

I have complete confidence in the film-makers who have a long and distinguished track record in film-making of the highest order. Indeed True Vision and the bBc have made two films that have won BAFTAs for Best Documentary.

This is purely a smokescreen thrown up by the Bulgarian authorities who haven’t the guts to admit that they have presided over a shameful regime. Аs for the Mirror rather than follow the story from the Bulgarian authoities point of view i suggest they do some serious investigative work themselves and pursue this story from the right angle: that an EU-based country allows conditions like those protrayed in this film to continue.

BBC Television Publicity

Room 2021 | BBC Television Centre London W12 7RJ | T. 020 8576 9900 | | F. 020 8749 7554 | E. sonia.cooper@bbc.co.ukhttp://www.bbc.co.uk/pressoffice

Скандални са българските институции.

Никой видял филма няма да се усъмни, че каквито и да са били условията по заснемането на филма, българските институции имат сериозен проблем за който трябва да отговарят, а именно това, че в този и в други социални домове децата растат в скандално лоши условия.

Имаме абсолютно доверие в създателите на филма, които имат значителен опит в заснемането на филми. True Vision и BBC са създали два филма, получили наградата на BAFTA за най-добър документален филм.

Това е чисто и просто прах в очите, хвърлен от българските институции, които нямат смелостта да признаят, че са начело на едно срамно управление.

Колкото до в-к Mirror , бих им препоръчала вместо да „четат” историята от гледната точка на българските институции, да проведат сами сериозно изследване и да разследват историята от верния ъгъл: една страна, членка на ЕС, която позволява условия, като показаните от филма да съществуват.

BBC Television Публисити

Room 2021 | BBC Television Centre London W12 7RJ | T. 020 8576 9900 | | F. 020 8749 7554 | E. sonia.cooper@bbc.co.ukhttp://www.bbc.co.uk/pressoffice

 

Среща в МТСП след протеста октомври 11, 2007

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 8:47 pm
Tags: , ,

 

 

След протеста се качваме по стълбите на каменното Министерство с каменните хора. За нас те все още са такива. Влизаме в стая където ни чакат шестима представители на неправителствени организации. В стаята влизат зам. министърката г-жа Иванка Христова, председателят на АСП г-жа Гергана Дрянска, представители на ДАЗД и МТСП. Г-жа Христова моли всеки един от присъстващите да се представи и така всъщност разбираме, че срещу нас са представители на неправителствени организации, които успешно си сътрудничат с МТСП и които са поканени там за пример, един вид „Те са нашата гордост”.

 

Ние от своя страна предоставяме нашите искания на г-жа Христова, която започва да ги разглежда точка по точка, но още преди да сме стигнали до средата на първа точка разговорът се превръща в говорилня, което е нещо неизбежно, при толкова хора с различни гледни точки и виждания.

Г-жа Гергана Дрянска прави директно включване и пита Росица Букова колко и кои домове за деца, лишени от родителски грижи е посетила, като иска да ги изброи поименно. Росица Букова започва изброяването, някой я прекъсва…. Защо един държавен служител ще държи сметка на един доброволец кои домове е посетил и колко на брой са те? Нямам обяснение. Ние трябва да ги питаме, а ни питат те. Тук става ясно, че нещо тотално е сбъркано. Не че това не е ясно от преди, но все пак затвърждава представите ни. В каква връзка беше отправен този въпрос също не разбрахме.

 

Разговорите продължават, говори се за милиони левове, проекти, преструктурирания, дневни центрове, скачаме от тема в тема. Тук Надя уместно отбелязва, че тя не разбира нищо от преструктурирания, структури и прочие структурализми, но знае, че от както се е родила нейната дъщеря Мария, която е дете с множество увреждания, тя не е посетена от нито един социален работник, който да я посъветва как да продължи напред. Напротив, лекарите услужливо са я съветвали да остави Мария в дом. „Никой не видя, че нашето семейство беше на ръба, никой не направи грам усилие да ни помогне, нито лекари, нито социални работници”. Каменните хора гледат Надя със загрижен вид. По-късно гледам пресконференцията на г-жа Христова и изявлението и, че „трябва да бъдат взети мерки срещу лекари, които съветват изоставяне в дом” и си казвам: „Има надежда да се разберем говорейки конкретно и представяйки конкретни човешки истории”. Дано.

 

Разбираме се, че от другата седмица ще започнат разговори по всички теми с представители на всички засегнати министерства (Министерство на Труда и Социалната Политика, Министерство на Здравеопазването, Министерство на Правосъдието), Парламента и ДАЗД. Знаем, че трябва да бъдем много конкретни и ще бъдем, защото иначе рискуваме да попаднем в омагьосания кръг на големите надежди.

 

Това няма да допуснем, следете ни изкъсо.