Странни неща стават напоследък!
Домовете за временно настаняване (ДВН) се преобразуват в центрове за временно настаняване (ЦВН) с постановление на Министерския съвет от ноември 2007 г. Срокът за престой в ЦВН е 3 месеца. В ДВН е 3 месеца за бездомни и 1 година за сираците, напускащи социални заведения. Тоест сираците от домове, където са живели до 18-та си година, ще трябва за три месеца да си намерят работа и жилище. Ако не, остават на улицата!
Живеещите в момента в тези домове биват принуждавани да ги напуснат, а сред тях има семейства с деца. Масларова може да се гордее със себи си! След като цял свят се потресе от ужаса в Могилино, тя, вместо да хвърли всичките си усилия да създаде по-добър модел за грижа за децата, реши просто на всяка цена да намалява бройката на децата в институции като изгони порасналите сираци от ДВН. Защо? Защото е най-лесно. Те са пълнолетни вече, да се оправят с уменията натрупани под нейното крило (Какви ли са те? Умението да проститутираш, за да заситиш глада си може би?). А тя ще си натрупа още проценти деинституционализирани през 2008 година и министерството й ще бълва съобщения като това.
Забележете, че МТСП имат „Оперативна програма” и 10 милиона евро за 2008 г, за да решат проблемите с децата в институции. Какво ли ще постигнат?
Когато дойде следващата комисия от Европа, гордо ще обявят напредъка си и „огромната” работа, която са свършили. В същото време директорите на домовете за деца пишат проекти за преобразуването им в домове за седмични грижи. Тоест и те да се превърнат в домове за временен престой. Може дори дневен или почасов, да се ползва базата им, специалистите, но децата да не живеят постоянно там. Ще кажете ”чудесно”! Да, но как ще стане това, преди да са развити алтернативните и социалните услуги по общините? Едва 4% от децата в институции нямат родители и са сираци. Това навежда на мисълта, че МТСП вероятно са решили да връщат децата на родителите им. Бързо и резултатно, особено откъм проценти. Спираме до тук с разсъжденията, понеже фактите, с които разполагаме са малко и не можем да сглобим цялата картинка. Цялото това преобразуване, по пътя на всяка логика, би следвало да е част от някакъв план, програма. В противен случай е страшно, защото става дума за хора, деца, социално слаби и беззащитни. Всякакви необмислени и хаотични мерки, предприети с цел показно отчитане на дейност и спасяване на положението, ще доведат до още по-голямо затъване.
Процентите посочени от Масларова като доказателство за реална деинституционализация, вече са били проверявани от БХК и в доклада им от 2006 г. се посочват като нереални и фиктивни, в по-голямата си част.
Прилагаме цитати от доклада на БХК от 2006 г. За да не се забравя, че числата далеч не са всичко! (more…)
Изоставените деца на България 