В заглавието цитирам по памет мнението на гостенка в предаването „Сеизмограф“! Става въпрос за дома в с. Кошарица, дом за деца и младежи от 3 до 18 г., с умствена изостаналост. Друг очевидец описва ужасяваща картина. Вързани деца, за да не се наранят! Заключени, сами! Децата не получават грижа! Никаква! „В Кошарица е много по-зле”! Това са мненията. В състояние ли сте да си представите по-страшна картина от тази в Могилино?
А ето и визитната картичка на с. Кошарица.
Невероятно! На 3-4 км. от Слънчев бряг, общ. Несебър, в близост до Бургас. Не бих го нарекла чак забутано и недостъпно. Сигурна съм, че и за там има не малко доклади и препоръки за закриване. Могилино разтърси и потресе Европа. Могилино се превърна в символ, символ на човешко бездушие и жестокост, на бездушна и бездействаща социална политика на държава, току що приета в Европейския съюз. Там, където освен Конвенцията за правата на детето, сега вече се работи и обсъжда Стратегия за правата на децата. Къде сме ние? В Европа? Някои от нас може би, но не и децата, не и тези деца.
МОГИЛИНО, ГОРНА КОЗНИЦА, МЕДВЕН, КОШАРИЦА………………………………………..
Продължете списъка, и моля ви, с големи букви! Каква е държавната политика по въпроса, какви конкретни, спешни мерки чухте, че се вземат? Чухте ли да се заделят пари, милиони, за да се спасят тези деца, да се изкарат от тези страшни места, наречени „домове за деца”? Аз чух само думи, думи, думи и единствените конкретни действия се предприемат от гражданите и неправителствените организации. Пари се събират чрез SMS-и. Това е!
Изоставените деца на България 