Нов филм на Кейт Блюет, Краси от Могилино се връща у дома и още февруари 4, 2009

Това са три неща, които все седят и не ми остава време да ги пусна.

Значи, първо, тук можете да гледате филма на Кейт за Карин дом. Чудесен е, изпълва с надежда, а накрая е много тъжен, защото показва стари кадри от Могилино. Контрастът с децата от Карин дом е убийствен.

Тук се разказва за Краси от Могилино. Тя е на 21 и си живее вече у дома, ха познайте къде! В „Средна кула“, русенският квартал, в който правиха подписка, че не искат децата от Могилино. Господ си знае работата.

И последно, МТСП и „Красива България“ канят спешно областни и общински администрации да кандидатстват за финансиране на ремонти на социални домове – за деца, възрастни хора и т.н.  Момент, ама нали нямаше да има институции, какъв ремонт?! Да, ама не, просто ще ги боядисат и разкрасят, пък и басейнчета ще им сложат, да се впечатляват министрите… На 25 януари Христо Монов, зам. председател на ДАЗД се изпъчил пред reTV и заявил гордо, че призивите да се затварят институциите били прибързани. И че България вече знае и няма да пуска чужди журналисти да снимат ей така и да мацат образа на България пред чужбината.

Но пък лятос г-н Монов сигурно ще си иде. Ако се регистрира в Бюрото по труда, ще може да си намери работа по някой такъв проект Красива България (там е задължително 50% от работната сила  да е от безработни) и ще си бетонира институции колкото му е кеф.

Да защитим децата, като кажем истината февруари 22, 2008

Български евродепутати се противопоставиха на излъчването на филма „Изоставените деца на България” пред Европарламента на 4 март. В петицията, подписана от тях се твърди, че филмът не отразява действителното положение на децата в институции в България. Ще се опитат да убедят ЕП, че черното е сиво и че много, много се прави и работи по проблемите на изоставените деца. Те твърдят, че защитават честта и името на България!

Затова написахме контра отговор на тяхното писмо.

В него се опитахме да кажем истината такава каквато е, без недомлъвки. Единственият достоен начин да се защити честта и името на България е като се предприемат спешни държавни мерки за децата в институции. Настояваме и призоваваме за решителна, бърза и цялостна реформа в грижите за децата в институции, чрез затваряне на домовете за деца, създаване на качествени и ефективни услуги в общността и конкретни политики по превенцията на изоставяне на деца. Държавата трябва да поеме своята отговорност и чрез сериозни инвестиции и средства да гарантира правилното и качествено затваряне на институциите, за да е реална реформата. Да се решават проблемите цялостно и едновременно. Затваряне на институциите, превенция по изоставяне, услуги в общността, алтернативни грижи, работещи закони, пълно въвличане на НПО сектора и гражданското общество. Замаскирането на проблемите и прикриването на истината е недостойно и жалко, още повече, ако за това се харчат държавни пари. В същото време се твърди, че сме бедни и това е една от причината да не можем да се справим с проблемите на децата в институции. Институции от подобен тип не трябва да има, това е истината, не трябва нито едно дете да прекарва цялото си детство там и да бъде лишено от обич и внимание.

Писмото си ще изпратим до председателя на Европарламента, г-н Ханс-Герт Пьотеринг, на Кати Синот, депутат в ЕП, инициатор на излъчването на филма пред ЕП, на много наши депутати в ЕП, на депутати от други държави и на много още заинтересувани и ангажирани с тези проблеми организации и личности. Писмото е и във вид на петиция и подписите от петицията ще ги приложим към писмото, както и линка към петицията.

Надяваме се, че ще бъде прочетено пред ЕП. На дискусията на 4 март в ЕП ще присъства и Кейт Блюет.

Тео

„Дом“, един филм на никому неизвестна фондация, БНТ и МТСП февруари 3, 2008

„Дом“, излъчен в неделя вечер по БНТ, е напънът на МТСП да измие срама си от всичко, което лъсна с филма за Могилино. (В създаването му е участвала и врачанската фондация „България, Европа, Земя“. Пуснете името й в Гугъл. Излиза точно един резултат, от регистъра на АСП.)

Показани са семейство, което отглежда детето си с тежко увреждане вкъщи, дома в с. Згалево, приемно семейство, приютило момиченце от дом, дневен център в Перник и защитено жилище за младежи.

Кадрите са прекрасни. Навсякъде кипи дейност, персоналът се усмихва и прегръща децата, пердетата са бели, мебелите са във всички цветове на дъгата и чистак-нови. Толкова нови, че се питам колко въобще се ползват. И други неща се питам. Например колко е месечната заплата на една леля от дома в Згалево? И дали за всички е съвсем очевидно, че родителите, които гледат детето си у дома, не живеят на средната работна заплата?

Защо интервютата са почти изцяло с персонала, но не и с децата или поне с младежите от защитеното жилище?

Стана ми много приятно да видя защитеното жилище и работилницата обаче. Има надежда, казвам си. Ако не друго, на прав път сме. Само малко по-бързичко и по-организирано.
Ден след като написах това Славка Кукова ми разказа, че миналата зима на една от жените в показаното защитено жилище без нейно съгласие са извадени матката и яйчниците, след като е прокървила. Казали й, че и без друго не й трябват. Заради това жената бяга от защитеното жилище и бива изнасилена някъде на улицата.  

Сега искам да разкажа за личния си контакт с дома в с. Згалево и приемното семейството Димитрови.

През 2005 и 2006 работех във фондация „За децата“.

След излъчването на филма по бТВ декември 9, 2007

Телефонът звънна, майка ми се обади и плачеше. Не можеше да спре. Сигурно така сте се почувствали и вие, отворили сте интернет, намерили сте този блог.

Почти чувам мислите ви: „О, не, ужас“, „Какво може да се направи?“, „Господи, как е възможно?“

Искам веднага да кажа това, което и Славка Кукова каза. ДОМЪТ В МОГИЛИНО НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ!

Домовете за деца, лишени от родителски грижи също не са в розово положение както правителството се опитва да изкара нещата. Не са! Намерете време, разгледайте блога, ангажирайте се с каузата, говорете с приятели! Не можем да оставим нещата така, само защото на правителството така му е удобно.

Колкото до демагогията на зам. министър Христова и апела към родителите да отглеждат децата в семействата, ето един постинг (от форумите на бг-мамма) на майка на дете с увреждания, майка, която отглежда детето си вкъщи. Мнението на тази майка е публикувано веднага след дискусията по бТВ:

Толкова спокойна дискусия, не можех да си представя, е, видях го.
А Масларова, някой от вас вярваше ли, че ще бъде там?
Много от децата с увреждания се отглеждали от семействата си, ама как се отглеждат, г-жо Христова, на тези родители не им се полага почивка, те няма къде да оставят децата си, за да „заредят батериите“, семействата им се разпадат, изнемогват. Една мама в една от темите в подфорум „Деца с увреждания“ си предлагаше бъбрека за продан за да осигури лекарство на детето си, ЗА КАКВО ВЪОБЩЕ ГОВОРЯТ ТЕЗИ ХОРА?
А Интерната във Великобритания…нямам думи, дали някога нашите изоставени дечица ще имат шанс да живеят на такова място, да бъдат така обучавани….или по-добрия вариант ще могат ли родителите в България да получават адекватна подкрепа , за да могат да си гледат децата вкъщи…ех, мечти.
Дали тези дечица в Могилино, някога ще спрат да се клатят, дали това малко дете ще спре някога да чупи плочки с главата си, боже милион въпроси……….
Това е просто монолог момичета, трябваше да си го излея.

bTV ще излъчи филма декември 5, 2007

на Кейт Блюет в неделя, 9.12, от 17:30.

След филма ще бъдат показани и репортажът на Миролюба Бенатова от провежданите промени в Могилино и репортажът на Кристина Баксанова от дом за деца с увреждания в Англия (помните ли как в едно радио интервю г-жа Масларова се съмняваше, че в Англия ще допуснат български журналисти в такъв дом?)

Очаквайте и дискусия директно от студиото между специалистите, изпратени в Могилино, представител на БХК и Масларова.

Не, не става дума за пари! ноември 7, 2007

След снощната дискусия в Червената къща (снимки и още коментари при Светла Енчева), след прожекцията на филма „Изоставените деца на България“, това е първото заглавие, което ми хрумва. Искам да го изкрещя, да извикам, да ме чуят и в Китай. И по-вероятно е там да ме чуят отколкото тук – служителите на МТСП. Но сега по същество.

В залата присъстваха зам. министъра на труда и социалната политика Иванка Христова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ширин Местан, министърът на праводсъдието Миглена Тачева, експерт от МОН, председателят на Агенцията за социално подпомагане Гергана Дрянска, представители на неправителствения сектор, граждани, както и Кейт Блюет, автор на филма.

Дискусията започна с обичайните изявление от страна на МТСП и ДАЗД колко много е направено в тази сфера, колко много се прави, програми, проекти, еврофондове, центрове за алтернативни услуги. Като слушаш и свят ти се завива направо. Стигне ли се до конкретиката обаче, нещата стават сложни. Ширин Местан заяви, че домът в Могилино не е представителен за домовете в България и че има много домове в добро състояние, както и много такива, които не са в добро състояние, но подлежат на реформиране. Славка Кукова (Български хелзинкски комитет) пита кои са тези домове, които според тях подлежат на реформиране, тъй като всички те са в отдалечени краища на страната, в СЕЛА, там където очевидно няма възможност за адекватна грижа за децата. Отговор няма.

Всеки иска да вземе думата. Започва да се говори за центровете за алтернативни услуги – алтернативата на институциите. Фотографът, който снима Кейт, приключва с работата си и и минава покрай мен с думите: „Тука става въпрос за пари“, а дама, която седи до мен коментира: „Ооо, разбира се, това го знаем. Сега ще видим кой ще прилапа еврофондовете….“. Започвам да наострям уши, защото тази гледна точка е позната за мен, но някак си не мога да повярвам, че все още има хора, които мислят, че иде реч за пари. Дамата с палтото продължава да коментира с две дами, които очевидно са служители на МТСП. На тях всичко им е ясно и най-вече как всички са в тази зала за пари. Чувала съм подобни думи на студентските барикади през зимата на 1997-ма, но не мога да повярвам, че все още има хора, които са толкова изтъкани от омраза, че дори и след разтърсващия филм на ББС търсят под вола теле.

Започва да говори Надя Захариева, родител на дете с увреждания, а аз дочувам как дамата подскача: „Аз ще се изправя срещу нея“. Недоумявам, не разбирам, тези хора не са от моя свят. Казвам нещо под носа си и дамата явно разбрала, че съм от Движение на българските майки ме чува и се обръща към мен с въпроса: „От колко години сте регистрирани?“, „От колко години??“ Не искам да си меря силите с нея. Уморена съм и не мога да водя подобни дискусии.

„Кой ще понесе отговорността за случилото се в Могилино?“ Въпрос от залата. Никой не се втурва да отговаря. Защо ли?

„Гладуват ли още децата в Могилино?“, „В Англия как третирате децата?“, „Защо няма стимули за младите специалисти, завършващи социални дейности и клинична психология да започват работа на подобни места?“… Въпросите са много, валят.

Разбирам колко беше права Славка, когато каза, че трябва да работим по конкретни случаи и че само така ще можем да постигнем ефект. Силата ни не е в общите приказки, силата ни е в конкретиката. В това, че знаем къде и какви са проблемите. А там „те“ са слабите. Дали някога ще се срещнем някъде по средата?

ПОКАНА ноември 1, 2007

Вторник 6 ноември 2007 – 18.30 часа

Център за култура и дебат „Червената къща”- Червена зала

Ул. Любен Каравелов 15

Уважаема госпожо Министър,

Имаме удоволствието и гражданското задължение да Ви поканим на прожекцията на документалния филм на ББС „Изоставените деца на България”.

Това ще е първата в България публична прожекция на филма, който шокира публиката във Великобритания и притесни българската общественост и институциите.

Кейт Блюит – продуцент и режисьор на филма ще бъде специален гост на прожекцията. След прожекцията Кейт Блюит има готовност да отговаря на всички въпроси за снимането на филма, в това число и на въпроси от страна на Министерството на труда и социалната политика както и на други отговорни институции или заинтересовани лица в България.

Надяваме се на Вашето ангажирано участие, защото вярваме, че политически отговорните лица, заедно с експертите и активните граждани в открит публичен дебат могат да споделят своите тревоги и практики, и да намерят публичност за по-добрите модели за функциониране на обществото ни и за решаване на най-болезнените проблеми – като този за ползата от институционалната грижа за деца с увреждания в България и КАКЪВ Е ШАНСЪТ ДА НАМЕРИМ ОТНОВО ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ.

Надяваме се да приемете нашата покана към Вас лично в качеството Ви на министър на труда и социалната политика и към МТСП като институция.

С уважение,

Цветелина Йосифова, Десислава Гаврилова

Директори на Център за култура и дебат „Червената къща”

Мария Милева, Росица Букова „Движение на българските майки”

Славка Кукова- Български хелзинкски комитет

Инсцениран ли е филмът на Кейт Блюет? октомври 11, 2007

Докато ние протестирахме в София, министър Масларова откриваше Дневен център за деца с увреждания в Севлиево. Оттам тя заяви, че филмът на Кейт Блюет е инсцениран, като журналистката поискала от персонала шокиращи кадри в замяна на обещание за големи дарения от чужбина.

Нима тънките като клечки крака от обездвижване са грим? А декубиталните рани? Ампутираният палец на момченцето, което го сукало до гангрена? Нима мухлясалите стени на дома са инценировка? Нима някой може да режисира края на филма: Журналистката докосва сляпо дете. То сграбчва ръката й и светкавично се увесва на врата й, както правят само най-самотните и уплашените.