80 организации поискаха затварянето на детските домове в България февруари 27, 2008

На пресконференция вчера 30 НПО, сред които Българският Червен кръст, „За нашите деца“, „Движение на българските майки“, СОС Детски селища, Международната социална служба, АРК, и още 50 други организации поискаха в следващите десет години държавата да закрие всички институции за деца и да ги замени с алтернативни услуги, които подкрепят семейството и осигуряват грижа в общността.

Ето тяхната визия:

ВИЗИЯ ЗА РЕФОРМАТА В ГРИЖАТА ЗА ДЕТЕТО В БЪЛГАРИЯ

Ние, долуподписаните неправителствени организации, работещи в областта на правата и услугите за деца и семейства, след като задълбочено анализирахме политиките и практиките в страната по отношение на закрилата на децата в риск за последните 8 години, изразяваме нашата визия за постигане целите на реформата като:

• Поставяме децата в центъра на системата: трябва да правим това, което е в интерес на децата; а не това, което е най-лесно или най-удобно за нас, възрастните.

• Поставяме честно проблемите, които трябва да разрешим: не е допустимо, през 21 век, в страна – членка на Европейския съюз, децата в домове да умират от недохранване или липса на подходяща основна грижа. Животът в големите домове – интернати е вреден за емоционалното, социалното и физическото развитие на децата, дори в случаите, в които тези домове са относително добре ресурсно осигурени.

• Уверени сме, че България има възможността да разреши тези проблеми, ако всички ние работим заедно и използваме всички налични ресурси и подкрепа.

Желанието ни е да обединим усилията на цялото общество – на правителството, на професионалистите от всички сектори, на гражданското общество, на бизнеса и на всички граждани, за да преобразим системата за институционална грижа. Само тогава, всички български деца ще могат да развият напълно своя потенциал, а страната ни ще има основателно самочувствие на модерна, социално приобщаваща европейска държава.

Нашата цел е през следващите десет години да заменим всички големи домове – интернати с модерна семейна и базирана в общността грижа.

До 2018, всички деца, които в момента се настанени в различни домове – за медико-социални грижи за деца; за деца лишени от родителска грижа; за деца и младежи с умствена изостаналост; както и във социално-педагогическите интернати или възпитателните училища интернати и помощните училища интернати – трябва да бъдат подкрепени да се върнат в семействата си, да бъдат осиновени, настанени при приемни родители или да имат възможността да живеят в малки домове от семеен тип.

За да превърнем нашата цел до 2018 г. в реалност, са необходими ясни приоритети. Знаем, че престоят в дом, дори за най-кратък период, има силно изразен негативен ефект, особено при най-малките деца. Ето защо, специално внимание и усилия спешно трябва да бъдат насочени към намаляване и спиране на техните настанявания.

За постигането на тази визия трябва да започнем да работим сега. Това изисква:

• Държавата да подкрепя семействата да изпълняват своите отговорности към децата, а не да поема тези отговорности: семействата трябва да бъдат подкрепени да се справят с проблемите си, а не да бъдат етикетирани като „неспособни” и окуражавани да изоставят децата си. Това е основен приоритет: ако не спрем постъпването на децата в институционалната система от грижи, не е възможно да я променим.

• Модерен подход към здравната грижа, който подкрепя майките преди, по време на и след раждането на децата им и не позволява болните деца да бъдат отделяни от техните родители за дълги периоди от време.

• Ново разбиране и отношение към увреждането: децата трябва да бъдат подкрепяни да реализират своя потенциал в обществото, вместо да бъдат стигматизирани и скривани в медицински заведения. Необходимо е цялостно да се реформира системата на оценяване и насочване на децата с увреждания, които в повечето случаи се унифицират и етикитират с диагнозата «умствена изостаналост».

• Образователна система, която има капацитет и ресурси да подкрепи различните нужди на всички деца и приема, че няма такова понятие като „необучаеми” деца.

• Система за закрила на детето, ясно диференцирана от системата на социалното подпомагане, с достатъчен брой адекватно обучени и ресурсно осигурени професионалисти, които имат умения и време за общуване и подкрепа на децата и семействата в риск.

• Равен достъп до модерни социални услуги за всички български граждани: трябва да се изгради подходяща ресурсно осигурена мрежа от услуги на регионално ниво, които да отговарят на местните нужди и да са съобразени с националните стандарти и международните добри практики.

• Благоприятна и подходяща за детето съдебна системa, където всяко дете, което се явява в съда – независимо дали като жертва на престъпление или обвинено за участие в престъпление – трябва да бъде третирано преди всичко като дете.

• Въвеждане на нов подход на финансиране на услугите за деца, при който ресурсите са насочени към услугите за посрещане на специфичните нужди на децата и семействата, а не към сградите, където те се предоставят.

• Осигуряване на постоянно наблюдение и строг контрол над всички услуги за деца и семейства: въвеждане на система от санкции за тези, които не могат да изпълнят задълженията си и предоставят услуги с ниско качество, както и поощрения за тези, които показват ниво на изпълнение над минималните изисквания.

• Обединяване на усилията на изпълнителната власт – централна, регионална и местна – в изпълнение на единна национална политика за благосъстоянието на детето при ясно определяне на отговорностите на различните нива. Това означава, че решенията на общинско ниво трябва да бъдат съобразявани, както с местните потребности, така и с националните приоритети.

Ние, като представители на гражданското общество и организации, отдадени на работата с деца и семейства, ще направим всичко, което можем, за да:

• гарантираме, че нашите собствени практики са ефективни и устойчиви и допринасят за постигане на съгласуваните общи цели.

• подкрепяме професионалистите в системата за грижа за деца, които да бъдат подготвени за работа в модерната система, която се стремим да създадем.

• помагаме на Общините да разработят планове за реформиране на грижите за деца на тяхна територия чрез развитие на нови социални услуги и преобразяване на домовете, които управляват.

• уверим бизнеса и донорите, че щедрата им подкрепа се използва възможно най-ефикасно и ефективно за постигане на дългосрочна и устойчива промяна.

• работим с местните общности за подкрепа на семействата, които имат трудности в отглеждането на децата си; семействата, в които са настанени деца от институции и децата, напускащи домовете.

Призоваваме Министър – председателя и оглавяваното от него правителство да подкрепи реализирането на тази визия, като:

• поеме отговорност за приоритизиране на реформата за благосъстоянието на децата.

• общините и отговорните министерствата, които управляват институции за деца да бъдат окуражени и подкрепени да участват в реформата, като прилагането на международното законодателство в областта на правата на детето и спазването на детските права е основно отговорност на правителството.

• се определят съвместно с експерти в сферата на благосъстоянието на децата домовете, които трябва да бъдат закрити през 2008-2010, като за целта се изработи споразумение между различните държавни и местни институции, което подробно разписва плана за действие и ги ангажира с неговото изпълнение.

• гарантира, че държавните средства и тези от структурните фондове на ЕС, ще бъдат насочени към създаване на алтернативни услуги с цел извеждане на децата от домовете с ясен план за всяка една област в страната.

Призоваваме Президента и всички политически партии да подкрепят тази инициатива.

4 месеца след протеста февруари 5, 2008

От гражданския протест срещу равнодушието на държавата към децата в институции през октомври 2007-ма година изминаха четири месеца. С изключително безпокойство сигнализираме, че до днес (05.02.2008г.) Министерство на труда и социалната политика не е изпълнило ангажимента си към нас – гражданските и неправителствените организации – да организира обещаните работни групи с участието на експерти от МТСП, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието, Министерство на финансите, членове на съответните парламентарни комисии и неправителствени организации, на които да бъдат обсъдени нашите предложения. Целта на нашия протест бе да бъдат предприети спешни мерки за подобряването на условията на живот за всички деца, растящи в институции в България както и за деинституционализацията им. До момента няма оповестена стратегия за бъдещето на тези домове. Няма и насрочени срещи, както бе щедро обещано след протеста на 09.10.2007 г.

Тук можете да намерите пълния текст на писмото, депозирано, днес, 5 февруари 2008-ма година.

Крис Дюзошоа февруари 4, 2008

автор: Крис Дюзошоа, някои права запазени 

Крис Дюзошоа е белгийски телевизионен водещ. Каза ми, че откак е видял филма на Кейт Блюет, не е спрял да мисли как да помогне. Дошъл е заедно с белгийската делегация, разгледал е доста от домовете. Вече е основал тръст с цел събиране на средства и употребата им за деинституционализация в България.

Изпрати тези две снимки от Могилино и официалното становище на белгийската делегация. Каза, че децата продължават да седят на гърне повече от необходимото.

Кметът на Две Могили иска домът „да си остане“ януари 30, 2008

Пълното интервю във в. „24 часа“ можете да видите тук.

Предложението му е да се построят защитени жилища в Две Могили, с дневен център и медицинско обслужване. Това може и да изглежда разумна идея за силно увредените деца, но гаранция за постоянно медицинско обслужване и качествен персонал в тази затънтена община НЯМА. Персоналът ще идва най-вече от селата и е ясно, че няма да има млади и образовани специалисти и нещата ще си регресират до състоянието преди филма, защото няма вечно пет неправителствени организации и един куп граждани да им дишат във врата.

Остава въпросът и с образованието на децата и връзката им с околния свят. Къде и как ще бъдат обучавани, ако се осъществи идеята на кмета?

Белгийска делегация посещава детски домове януари 28, 2008

Въпреки че днес се появиха няколко статии за белгийците, които „проверявали“ Могилино, истината е, че те просто посещават с желание да помогнат.

Програмата им:

Днес – среща с НПО, хора на МТСП и депутати в парламента; посещения в ДДМУИ Могилино и Горски Сеновец

Утре – ДДУИ в Искра и Горна Козница, дом в Поморие, дневен център в Бургас и ДДМУИ в Рудник

____________

Разни новини от Могилино, някои много вълнуващи, от сайта на тръста на Кейт Блюет:

Стоян е бил няколко пъти в болница и скоро пак ще влезе, защото има надежда зрението му да се възвърне чрез операция!

Васка е напълняла малко и получава редовно лечение за остеопороза.

При Диди няма промяна.

Тодор е воден на лекар в София и може би ще носи слухов апарат.

Децата, които не са лежащи, ядат с ножове и вилици от порцеланови чинии, а не от купи от алпака. Ползват и салфетки.

Бусът, който Кейт купи за децата, вече е в ръцете на УНИЦЕФ, а не на кмета, и се ползва по предназначение.

Със събраните пари тръстът ще плаща за лекар и сестра на пълно работно време, както и за други специалисти.

Британската организация Frontline също се включва в грижата за децата с опита си в обучението на лица с умствена изостаналост.

Персоналът, включително директорката, минава обучение за правилна грижа за децата.

Децата наддават, между три и пет килограма досега.

Излизат всеки ден, под наблюдението на социални работници.

Напуснали са 13 души от персонала, наети са трима нови.

Стаята за рехабилитация се ползва и хигиената е на ниво.

Децата вече се къпят само с персонал от същия пол.

Шест души от стария персонал на дома се обучават да станат приемни родители на дете от Могилино.

Тръстът ще показва филма пред ЕК на 4 март. В момента филмът се изпраща в телевизии в различни европейски страни.

Общинският съвет в Две Могили отказва да закрие дома в Могилино декември 20, 2007

Ето какво казва сайтът Днес +:

Общинският съвет в Две могили отново е решил домът за деца с умствени и физически увреждания в село Могилино, за който през септември т.г. Би Би Си излъчи филм с ужасяващи кадри, да не бъде закриван.

В началото на ноември министерството на труда и социалната политика прие план, според който домът трябва да бъде закрит до половин година. Повече от месец там работи екип от медицински специалисти, в резултат на което здравословното състояние на децата се подобрява. Някои вече пеят, други говорят по-добре, а едно дори е написало името си на компютър.

Две деца са настанени в русенския дом „Надежда” а за младежите се търсят т.н. „защитени жилища”. От русенската областна администрация ще поискат на следващата сесия общинският съвет в Две могили да преразгледа решението си, тъй като то противоречи на плана за закриване на дома.

Отмъщение, по детски декември 19, 2007

Попаднахме днес на Могилино не е България, мърляво написан материал в News.bg.

От него разбираме следното (цитираме заедно с всички правописни и стилистични грешки):

Хората от дома в Петрово обаче не гледат еднозначно на този филм („Изоставените деца на България“).
Тяхното категорично мнение е, че е много опасно и вредно да се внушава, че всички подобни домове в страната са в подобно положение, че обществото не може да се грижи за тях, че работещите там се отнасят с бездушие към децата…

За съжаление хубавите домове са изключения: Петрово, Горски Сеновец. Да се намеква, че Могилино е някакъв изолиран проблем, е нагло на фона на всички документи и снимки от ЕС, български и чужди НПО.

Председателят на фондация „Развитие 21″ Александър Александров обяви учредяването на фонд за набиране на средства – с вноска от фондацията на 20 хиляди лева – с който да се финансира създаването на документален филм за състоянието на българските домове за деца, като идеята е да се покажат и някои от подобните домове във Великобритания.

Трудно можем да си представим по-голямо прахосничество. Самата директорка на дома в Петрово казва, че не им стигат парите…

Хората, работещи в тези домове приемат своята дейност като самарянство, категоричен е Александров.

И умират от радост да преживяват на 180 лв.

По думите му не бива да се унищожава тази система, защото в нея са хвърлени много средства – държавни и дарителски, както и много обществена енергия и съпричастност.

А дали системата е добра за децата?! Кой ли пък го е грижа?

Между другото, филм, който показва, че хубави домове в България все пак има, вече е направен от Канал Франс 2, в Горски Сеновец.

Под „Отмъщение, по детски“ имаме предвид идеята да се прави филм за добрите домове в България и лошите в Англия, за която се съобщава в статията.

Новини от Могилино декември 13, 2007

Вече от почти месец в дома работят координаторите на УНИЦЕФ и „За нашите деца“ по плана за преместването на децата в други форми на грижа. Педиатри са прегледали всяко дете. Някои са били хоспитализирани с обезводняване и грип, включително Васка. На Стоян е направена операция на хранопровода – вече не повръща. Всички са изписани.

Милен заедно с друго момче, Михаил са преместени в защитено жилище  в Пазарджик.

Вече хранят децата по пет пъти на ден. Храната е достатъчна, включени са и плодове. Очевидно преди филма децата не са получавали достатъчно вода. Нямало е нито стерилизатор, нито бутилки за хранене. Сега дават на децата чай от лайка. За пръв път от години в менюто са включени яйца.

С децата се занимават рехабилитатори и се извършват индивидуални оценки.

Кметът на Две Могили е увеличил бюджета за храна на децата с 4000 лв и обещал още средства за отопление.

ХЕИ работи по хигиенизация на кухнята, която е била в кошмарно състояние.

МТСП е закупило чаршафи, витамини и дрешки на стойност 7000 лв.

Джонсън & Джонсън правят дарение от 10 000 лв.

Бус няма да бъде закупен, защото вече няма време за това. УНИЦЕФ са наели бус за 5750 лв, а рампата към него бе дарена от потребител ЛаБомба на бг-мамма.

Директорката е напуснала. На нейно място е назначена една от възпитателките.

След излъчването на филма по бТВ декември 9, 2007

Телефонът звънна, майка ми се обади и плачеше. Не можеше да спре. Сигурно така сте се почувствали и вие, отворили сте интернет, намерили сте този блог.

Почти чувам мислите ви: „О, не, ужас“, „Какво може да се направи?“, „Господи, как е възможно?“

Искам веднага да кажа това, което и Славка Кукова каза. ДОМЪТ В МОГИЛИНО НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ!

Домовете за деца, лишени от родителски грижи също не са в розово положение както правителството се опитва да изкара нещата. Не са! Намерете време, разгледайте блога, ангажирайте се с каузата, говорете с приятели! Не можем да оставим нещата така, само защото на правителството така му е удобно.

Колкото до демагогията на зам. министър Христова и апела към родителите да отглеждат децата в семействата, ето един постинг (от форумите на бг-мамма) на майка на дете с увреждания, майка, която отглежда детето си вкъщи. Мнението на тази майка е публикувано веднага след дискусията по бТВ:

Толкова спокойна дискусия, не можех да си представя, е, видях го.
А Масларова, някой от вас вярваше ли, че ще бъде там?
Много от децата с увреждания се отглеждали от семействата си, ама как се отглеждат, г-жо Христова, на тези родители не им се полага почивка, те няма къде да оставят децата си, за да „заредят батериите“, семействата им се разпадат, изнемогват. Една мама в една от темите в подфорум „Деца с увреждания“ си предлагаше бъбрека за продан за да осигури лекарство на детето си, ЗА КАКВО ВЪОБЩЕ ГОВОРЯТ ТЕЗИ ХОРА?
А Интерната във Великобритания…нямам думи, дали някога нашите изоставени дечица ще имат шанс да живеят на такова място, да бъдат така обучавани….или по-добрия вариант ще могат ли родителите в България да получават адекватна подкрепа , за да могат да си гледат децата вкъщи…ех, мечти.
Дали тези дечица в Могилино, някога ще спрат да се клатят, дали това малко дете ще спре някога да чупи плочки с главата си, боже милион въпроси……….
Това е просто монолог момичета, трябваше да си го излея.

Какво се случи в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта декември 8, 2007

На 6 декември бяхме поканени и присъствахме на заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Там бяха и представители на МТСП, АСП, ДАЗД, депутати и др. Росица Букова прочете предложенията от страна на Движението на българските майки. Петя Лакова от гражданска инициатива „Осиновени и осиновители” представи конкретните законови предложения, касаещи Семейния кодекс. Раздадохме и копия от тях на присъстващите депутати. Още там на място те изказаха явното си одобрение и желание за конструктивна работа. За съжаление времето, с което разполагахме, беше много кратко, така че нямаше възможност за сериозна дискусия. По-скоро тези от присъстващите, които имаха отношение към проблемите, изказаха мненията си.

Беше засегнат и въпросът, как на практика се следи и следи ли се изобщо какво се случва с младежите напускащи институциите. Председателят на Комисията Светослав Спасов запита каква е възможността за граждански контрол върху регистрите на младежите напуснали домовете. Първоначално отговорът засегна секретността на данните, но след настояване от страна на председателя, че това няма как да гарантира реалното положение и случващото се на практика, все пак се изказа мнението, че е възможно да се помисли за някаква форма на граждански контрол. Представителката на АСП Силвия Цанова каза, че те следят тяхното развитие и им помагат доколкото могат, стига разбира се, те по собствено желание да са се обърнали към тях. Накрая се изказа г-жа Маргарита Панева (народен представител от Коалиция за България, бивш социален работник), която наблегна на основните проблеми, превенцията по изоставяне, скъсяване престоя в институции и социализацията след това, даде пример и от своята практика, с една дума останахме с впечатление, че има реално разбиране на проблемите. Тогава председателя на Комисията предложи тя лично да се ангажира със създаването на работна група състояща се от наши представители, техни и други ангажирани професионално с проблемите. Г-жа Маргарита Пенева се ангажира, предложението беше предложено за гласуване и прието.

Това е! Искат се конкретни, законови, алинея по алинея, буква по буква предложения, ако искаме да постигнем нещо реално. Много се надяваме и очакваме работната група най-после да стане факт и да се започне истинска конструктивна работа.