Изоставените деца на България

юни 7, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 5:26 pm

Процесът на деинституционализацията имаше за цел да подкрепи семействата и родителите, а вместо това се превърна в процес за репресия над тях!

Кой и защо си играе с живота на децата в институциите? Неизказаните истини и овластяването на процеса по деинституционализация.

http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_zf4sd17o

385

Реклама
 

Стратегия за развитие на средното образование в Столична община за периода 2016 – 2020 година май 8, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 6:38 pm

Национален алианс „Усмихни се с мен“ беше поканен да вземе участие в изготвянето на Стратегията за развитие на средното образование в Столична община за периода 2016 – 2020 година. В съответствие с плана за изготвяне на Стратегията, Алианс „Усмихни се с мен“ изпрати своите предложения към стратегическите цели на документа и дейностите за изпълнението им. Можете да ги видите тук: Предложения към Стратегия СО 2016-2020

 

Коалиция от НПО на среща с народните представители от Комисията по образование

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 5:25 pm

Коалиция от НПО бяхме на среща с народните представители от Комисията по образование с цел обсъждане на конкретни предложения към новия Закон за училищното образование, свързани с приобщаващото образование, ресурсните центрове и помощните училища.

На 7 май в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе неформална работна среща между депутати от Комисията по образование и наука и представители на граждански организации, работещи и с отношение по темата за приобщаващото образование. Участие в срещата взеха Ива Бонева от Център за приобщаващо образование, Калоян Дамянов от НАРУ, Теодора Пиралкова от Национален алианс „Усмихни се с мен“, Анет Маринова от сдружение „Дете и пространство“, Илияна Малинова от БАЛИЗ, Дани Колева от Национална мрежа за децата и Грета Ганчева от Министерството на образованието и науката.

Целта на срещата бе да се обсъдят конкретни текстове от Проекто-закона за предучилищното и училищното образование, както и предложенията на представителите на гражданския сектор по тях.  Ключов елемент, залегнал във философията на Проекто-закона и споделян от участвалите в срещата неправителствени организации, е разбирането, че приобщаващото образование е за всички деца, а не само за децата със специални образователни потребности. Пълната позиция по темата, изпратена официално до Комисията по образование и наука, може да бъде свалена от тук.

По отношение наименованието на специализираното обслужващо звено, което ще замени сега съществуващите ресурсни центрове, се обсъдиха различни варианти като Регионален център за образователна и ресурсна подкрепа и  Регионален център за ресурсно подпомагане, които бяха отхвърлени предвид факта, че тези центрове няма да предоставят образователна услуга и че използваните термини не трябва да подменят вече съгласувани и наложени дефиниции в Проекто-закона като напр. обща и допълнителна подкрепа, ресурсно подпомагане и др. Участниците в срещата се обединиха около консенсусното предложение за „Регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование“.

Друг въпрос, който бе обсъден по време на срещата бе обучението на ученици в центровете за специална образователна подкрепа (сега действащите помощни училища) и предложението на гражданските организации това да става след оценка и насочване от Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Да се премахне насочването по медицинска експертиза, диагноза/и или СОП, интернатното или полуинтернатното обучение, което на практика си е институционализиране, както и държавните образователни изисквания да се уеднаквят за всички училища, в т.ч. и за помощните и специалните.  Пълната позиция по темата, изпратена официално до Комисията по образование и наука, може да бъде свалена от тук.

В края на срещата, представителите на гражданския сектор се ангажираха да изпратят конкретните си предложения за допълнения и промени към Проекто-закона свързани с Приобщаващо образование, функциите на Ресурсните центрове, помощните и специалните училища. Можете да ги видите тук: Конкретни текстови предложения.

 

Шокиращи предложения на депутатите в Закона за училищното образование, относно помощните/специалните училища. Позиция от Национална асоциация на ресурсните учители, Асоциация „Родители“, Национален алианс „Усмихни се с мен“, Център за приобщаващо образование, сдружение „Дете и пространство“ и фондация С.Е.Г.А. април 21, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 2:55 pm

Шокиращи предложения на депутатите в Закона за училищното образование, относно помощните/специалните училища. Предложенията са досущ еднакви, очевидно са писани от външен източник. Всички са предложили помощните училища не само да не се реформират, но и да станат специални. Не само да отворят широко врати за всички деца под етикета СОП, но дори и за деца: „с особености в интелектуалното развитие“ (в тази дефиниция първи попадат децата таланти). И още, да предоставят отглеждане и възпитание на деца от 3 годишна възраст, т.е. детски градини. Да са от интернатен и полуинтернатен тип, с общежития, хранене и всички екстри на институционалното отглеждане. Янаки Стоилов е надминал всички, като без да му мигне окото направо е предложил нов тип училища, „за социализиращо образование“, миловидно наименование на сегрегираща, уж образователна институция.

PDF Special_schools_FIN_01

PDF Special_schools_FIN_02

PDF Special_schools_FIN_03

_____ PDF_01

 

ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА ОБВИНЯВАТ АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН“, ВСИЧКИ НПО И БТВ В РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОПУЛИСТКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ, КАКВОТО ЗА ТЯХ БИЛИ ПОЛИТИКИТЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВОТО НА РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ март 23, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 4:48 pm

New Doc 20_1 New Doc 20_2 New Doc 20_3

С препоръчана поща получихме писмо от Националното сдружение на учителите от специалните училища „Сътрудничество“, адресирано до БТВ, Омбудсмана, Министъра и зам. Министъра на МОН, ДАЗД и нас. В него, по повод репортажа и разследването на БТВ, от 20.03., по сигнал на родители за принудително „насочване“ към Помощни училища , НСУСУ отправят следните обвинения към Алианс „Усмихни се с мен“, в частност към председателя му, а също и към всички НПО подкрепили новия Закон за училищното образование, а именно:

  1. „Раздвижването“ в целия НПО сектор около новите образователни политики било заради Третата основна приоритетна ос от новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020г.“, по която Европейския социален фонд щял да инвестира 266 200 000 лева;

  2. Цитираната горе сума била мотивът за цялата ни дейност: „….смело се изправят срещу недъзите на образователната ни система и в частност на помощните училища, за да бъдат в защита на „родителски каузи“, на „семейството, родителите и децата“….;

  3. Разпространявали сме легенди и митове за равенство и „равни възможности“ там, където всички знаели, че не можело да съществува – във възможностите.„Така „равния достъп до образование“ те тълкуват пред родителите като „равни възможности““….;

  4. С които си легенди и митове, популистки поднесени, сме въвеждали в заблуда родителите и сме всявали съмнения у тях в компетентността на специалистите и поставената от тях диагноза….;

  5. Чрез предаването сме се опитали да заклеймим Помощните училища, за да се прехранваме от проекти и скандали;

  6. Обвиняват се и водещите от БТВ, заради „ултрамодерните им обувки, прически и елементраното неуважение към една държавна институция….“

  7. И накрая за капак,настояват ДАЗД да се самосезира, заради това, че таткото от репортажа държал детето си за качулката, което било унизителен жест и те като „любящи родители“ считат, че ДАЗД трябва да „посъветва“ този баща как да се държи с детето си…..

Преди да получим това писмо, обсъждахме с Георги Богданов – НМД, идеята за среща с министъра, за да искаме спешни решения по случая на тези конкретни родители, защото в момента им връчват решенията от РИО, в които децата им са определени за ПУ, както и да настояваме министърът да изпрати предупредително писмо до началниците на всичко РИО в страната, тъй като в момента тези комисии вървят навсякъде….

Сега, след това писмо, в което всички НПО сме обвинени в меркантилни подбуди и разпространяване на популистки легенди и митове, смятаме всички заедно да присъстваме на срещата с министъра, както и всички заедно да застанем зад „популистката“ кауза за равния достъп до общообразователните училища за всяко българско дете.

 

март 17, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 6:02 pm

1

Много хора видяха филма на Миролюба Бенатова…:

Родители, заложници на децата си!

ЕЛАТЕ С НАС НА ПРОТЕСТ!

03.04.2015 год., от 11 часа, сборен пункт:

ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

За да спрем това!

Ние имаме права, децата ни имат права!

Децата ни са деца като всички други, просто имат нужда от повече внимание, повече специалисти, повече специализирани центрове, за да съществуват достойно, така както се полага на всеки човек на тази земя!

Приятели, имаме нужда от вашата подкрепа!

Вече не можем да чакаме управляващите да ни забележат!

Ние не сме НЕВИДИМИ!!!

ПУБЛИКАЦИИ
 

ДЕТЕТО МИ НЯМА ДА УЧИ В ИЗОЛАТОР! ПРАТЕТЕ СИ ВАШЕТО ТАМ! март 6, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 5:58 pm
Отнася се за всички, които седят зад СПОРАЗУМЕНИЕТО между Помощните училища и Комисията по образование и твърдят, че в тези училища се осигуряват много хубави грижи и обучение. Като толкова си ги харесват, да пратят СВОИТЕ деца там, а не нашите, и то ангро, по диагнози, за да им осигурят бройки за щатове!
Можете да ни подкрепите тук, като споделите нашия банер или си го сложите на корицата си във Фейсбук.
В официалното споразумение между Комисията по образование и наука и директорите на Помощните училища, публикувано на Фейсбук страницата на новоучредената синдикална организация на помощните училища: Национално сдружение на учителите от специалните училища – „Сътрудничество“ пише:
Че са се споразумели помощните училища да не се реформират, а да си останат държавни образователни центрове за обучение на децата и учениците с умерена и тежка умствена изостаналост и множествени увреждания, с държавно финансиране, като се запази целия им настоящ щат, да имат възможност да осъществяват и предучилищно обучение, както и услуги от интернатен тип. Тоест абсолютно всичко да си остане както си е сега, само заглавието им ще се смени на по-благозвучно, от Помощни училища на Центрове за образователна подкрепа. Дори са искали да се казват Центрове за приобщаващо образование и още не е ясно дали няма да удовлетворят и това им абсурдно искане, което е равносилно на гавра с всички принципи на приобщаващото образование.
Ние от Национален Алианс „Усмихни се с мен“ официално сигнализирахме БХК и Mental Disability Advocacy Center, относно това споразумение и намерение на Комисията по образование да се отрече от всички принципи за равнопоставеност и недискриминация, заложени в проекта за нов Закон за предучилищното и училищното образование и да обрече на сегрегация хиляди деца попадащи под ударите на диагнозите „умерена и тежка умствена изостаналост и множествени увреждания“. Ако допуснем това да се случи, то текста в чл. 7 на проектозакона: „Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование“, за който години наред водихме борба да се запише в закона, по-добре да се промени на „Сегрегацията е неизменна част от образованието“.
Вече получихме положителен отговор от Mental Disability Advocacy Center.
Ето ги децата с въпросните диагнози от споразумението: ”умерена и тежка умствена изостаналост и множествени увреждания“.
 307013912310 307013912286 307013910012 307013910054 307013909974 307013906976 307013906956 307013906932 307013903400 307013903393 307013903374 10933847_10200304580775171_6373877255922329530_n 10696158_4789089863168_4635333282373629884_n 10501738_4687516643901_4419555133745183266_n 10245494_4214686543444_4026229210485661556_n
 

СЛУГИТЕ НА УСЛУГИТЕ, ИЛИ КАКВО Е ТОВА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ!

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 3:12 pm

Роси Букова, изп. директор на Движение на българските майки

След 2010 г. в нашата мила Родина започна планирането и реализацията на т.н. ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Сложна, дълга и оказа се трудна дума за разбиране. Минаха години, измина цяла петилетка и ето резултата -великата ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ си има слуги.

Това трябваше да е процес, който да е в подкрепа на децата. Първо на децата с увреждания(както ги наричаме всички), успоредно с тях да закрачат  и  най-малките, и накрая децата в обикновените домове. А именно децата от 7 до 18г., които се отглеждат в т.н. ДДЛРГ.  Или с думи прости, да затворим никому ненужните и развалящи мирогледа ни домове. Но, и да построим нови.

Този процес трябва да приключи през 2025г. и тогава в хубавата ни и мила държава  да няма домове за деца. Дали? Всичко по целия трънлив път трябва да е в интерес на децата. Така поне се тръби, парите да следват децата, да се защитават интересите на същите в риск, да се творят  добрини, посредством нови услуги.

Почна се гръмко, изписаха се едни стратегии, едни политики. Заложиха се планове, мерки и методики. Само защото ще се спасяват децата от домовете. Добре, така да бъде. Приехме с одобрение, но и малко съмнение какво  е това животно ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ. Впуснахме се да градим великите сгради, които трябваше да приютят децата, давайки им по-добри условия и грижа. Започна се с оценките на тези измършавели малки личности, които едва ли осъзнаваха, че една цяла държава за тях мисли, крои велики планове и им желае щастливо бъдеще. Потекоха едни пари от Европата , заложиха се няколкозвездни условия, заговори се за крайно спешни услуги, които ще са толкова полезни, колкото и нужни.

Започна така чаканото местене, преместване, настаняване, прехвърляне. На души, детски съдби и ничии деца. Къде болни, къде здрави, къде с родители, къде без, къде със съгласие, къде без съгласие, къде със знание, къде без такова. Започнаха да се пълнят онези така нужни ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип). В тях трябваше да сбъднат живота си много деца. Живот, който не са имали по-рано в домовете. В същите домове за тях се е грижил персонал. Къде добър, къде не толкова, някакви си хора с опит, които едва ли са замествали добрата семейна грижа, но поне са ги познавали лично, денонощно са споделяли с тях добро и лошо. Не са били идеални, не са им били истинско семейство, но правили са каквото могат . Някои от сърце, други не. Но, какво от това. И аз познавам маса деца, но не съм им майка, едва ли ще съм така добра с тях……..

ЦНСТ са нова услуга, която трябва да покрие и развие, усвършенства и предотврати натрупаните дефицити на децата от домовете, да ги накара да заживеят истински полагащия им се живот. Да живеят в малки групи и при по-добри условия и с повече хора покрай тях. Е, не са в семейства, ама какво пък, кой го е грижа за семейството.  То винаги е стояло в периферията, от години е пренебрегвано. В същото време се блъскаха едни пари в новите сгради, заложени в какви ли не допълнителни подкрепи и добри условия като допълнение. Хубаво изглежда, спор няма, звучи фантастично и всички сме в еуфория какво звездно бъдеще ги чака. Затваряме така мразените и мизерни домове, в които вилнеят вещици и караконджули,  зли духове и омразни нам възпитатели. Всичко е добре, когато свършва добре, но както казва един мой даскал: “Нещата свършват добре, когато са започнати добре“. Видимо сбъркано е всичко изначало, но никой не го признава. Късно е, чадо, късно е за разкаяние, защото парите са наполовина усвоени и то така добре. Имаме си нови сгради!

Кой реши, че планът ще заработи след като капацитет и желание липсва? Липсва от страна на общините и от страна на обществото. Децата с увреждания са просто едно допълнително усложнение и защо някой реши да ни ги изтипоса тук? Едно такова ЦНСТ в дадено населено място не само е нежелано,  оказава се и излишно. Защото няма налично желание, подкрепящи услуги и условия за дълготрайно развитие. Но пък имаме пари и трябва да ги изразходваме. Ще строим! Построиха се за деца с увреждания, нека си ги има, нищо че не ги искаме. Смени се целевата група обаче през лятото на 2014г. и се реши нейде тайно там, да се сложат здрави деца.  На парче, на живот и смърт, на всяка цена………дайте децата!

Кой сбърка в преценката? Ами………..никой. Някой пожела да се потупа по гърдите как ще се затваряме и как имаме едни планове. Повярваха им, модела бил добър, стройте пък ще видим. Деца бол по домовете, все ще ги натъпчем другаде. Да напълним и натъпчем какво? Та ние имаме пълни домове, с къде лоши, къде не чак толкова лоши условия и персонал.

Дойдоха парите, настроиха се десетки ЦНСТ, които трябва да се напълнят с новите стари потребители. Да, ама не. Децата с увреждания все още си стоят по домовете, около 700 са.  През 2014 г. трябваше тези ЦНСТ за деца с увреждания да заработят и да кажем “справихме се, затворихме домовете за деца с увреждания“. Трябваше, ама нъцки……само ни се иска. Иска ни се да сме толерантни, да уважаваме различните, да им помагаме, да сме хора. Не стана. В някои общини не само не ги пожелаха, но ги нарекоха с такива епитети и им сложиха такива етикети, че ме е срам да си ги спомня. Обаче! Имаме сградите, но потребители нямаме, какво правим? Ами какво? Онези с великите планове решават помежду си, че за да запазят сградите и авторитета си в Европата, ще се погрижат все пак да има деца, някакви си там деца вътре. Болни, здрави, деца да са. И……….започна великото местене, преместване и разнасяне на едни ходещи касички. Няма значение кой от къде е , какво му трябва, каква душа носи и какво мисли. Граби се на парче, краде се живот, всеки дърпа потребители. За да си намести бройката в новата услуга. Щото иначе започва якото губене на пари, хората няма за кого да се грижат и виждате ли тук е празно, а трябва да е пълно. Навъдиха се и едни лакеи , едни слуги, които само вдигат рамене и казват : “Ми, така наредиха от горе. Нищо не можем да направим, трябва да местим децата. Знаем, че не е правилно, но ни натискат“. Къде ги местите, бе и как ги подготвяте за това, което ги очаква? Ми, никак. Здрави, емоционално съхранени деца, по средата на учебната година започнаха да се пренасят като чували с картофи от една сграда в друга, в населени места на стотици километри от местата, на които са живяли дълги години. Имат приятели, разширени семейства, близки …….Какво пък, за тях няма значение в кой дом ще са, важното е да поддържаме статуквото , че нещо затваряме. Затваряте, ама и отваряте.

Слугите лъжеха, използваха, манипулираха, доносничеха само и само да им се случва ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА.  Да доказват на кого само не разбрах, че има по-добра грижа,  като в същото време стана ясно, че великите ЦНСТ-та  мизерстват, молят за дарения, бюджета нещо не им позволява дори и част от онова, което са имали децата преди това. Играят го обаче комбина с искащите на всяка цена НЕЩОТО  да се случи.  Къде ви е финансирането, къде ви е грижата, къде е истинската ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ? Ми, няма я. Изпарила се е още с идеята за затварянето на домовете. Защото някой пак е бързал и сега не признава вина и грешка.

Слугите на услугата последните месеци доказват само едно – на всяка цена всеки, който се опълчи срещу идеята и реализацията, ще бъде смачкан и опетнен. Слугите се стараят всячески да се противопоставят на всеки, който дръзне да застане на страната на децата, а не на услугата. Средставата трябва да се оправдаят, независимо кой ще ги ползва-деца, кметове, администрация. Слугите мачкат. Мачкат по пътя си онези, които искат все пак нещо да заработи за тези деца-здрави или болни. Малцина се опълчиха, малцина посмяха да назоват нещата с истинските им имена и те ще бъдат пометени, защото не са удобни на всеобщата административна структура, която копнее за признание как затваря нещо, което никога няма да бъде затворено всъщност. Защо? Защото така им се иска, държат входа отворен, за да има какво да правят следващите години и да викат  как им трябват едни пари за едни нещастни деца. То деца да искаш в България. Пък и ЦНСТ-та вече са повече от детските градини някъде. Само че, някой сети ли се, че има деца с проблеми в семейства и те имат повече нужда от подкрепа. Не че на са. Не им изнася, няма структури по веригата, които да разходват, планират, обучават и тн. глупости. Не са удобни семействата, търсят си правата, обичат си децата. А на онези в домовете няма кой да ги търси. Където си сложиш, там стоят и никой не държи сметка. Важното е да има пълни сгради с детски живот и всичко е наред. Персонал доволен, общината и тя, слугите се облизват, че нещата им се получават, върховете на държавните институциите трупат активи как добре усвояват. Усвояват мизерните си дългове, които ще плащат някой ден, само дето няма кой да им ръкопляска от трибуните. Наблюдава се  безцеремонно укриване на документи, манипулация на мнения и настроения, покриване на истинската ситуация с  една едничка цел-бързо запълване на новите услуги, без значение през какво ще се премине, какво ще се премаже и как ще се смачкат всички участници в процеса. Онези, които трябваше да спасяваме и изведем от риск. Всъщност, държавата ги набута в новите стари местенца, където има нови режими, нови правила, нови изненади. Изненадите на неизвестното. ОТНОВО! За пореден път завряхме старите деца на новите места, за да кажем колко добре сме се справили с исканите хубави промени. А интереса им остана някъде в миналото. И той някакси избледня и за администрацията, и за онези велики НПОта, които си траят, за да си вземат и те своя дял, и онези правозащитни организцаии, които май не знаят що е то правото на избор и  живот. Доставчиците на услуги се сдушиха с държавните им управници. ПАК! Стигна се до там, че всички те се обединиха да доказват колко е добро новото и колко е лошо старото. Забравиха интереса в стремежа си да не се изложат и да не ги накажат, да не ги нахокат и да не си загубят топлите местенца. Слугите слугуват.  Кой го е грижа за децата, след като си имаме нови местенца, които да обслужваме.

Домовете ще ги има, винаги. Под каквато и да е форма. Защо ни трябваше да се правим на толкоз сърцераздирателни, за да си кажем, че не строенето на нови сгради ще оправи нещата, а съзнанието, доброто управление, желанието за промяна и истинската човечност. Защото ще ни упрекнат, че не правим реформи и решихме да се доказваме за сметка на хилядите деца, които и идея си нямат, че не това ще ги оправи. Смяната на табели няма да помогне, разнасянето на куфари също, просто нашенското за доказване е по-велико от чуждото за спасяване. Искаме да сме хора, ами не сме. Лакействаме на всеки, за да си запазим мизерната работа . Загърбваме детската съдба, за да угодим на оня над нас. Правим мизерии, за да ни оставят на мира, угаждаме на всеки по-голям , за да станем и ние по-големи. Слугуваме за авторитет, позиция и пари. Няма лошо, ама децата душа носят, би трябвало да имат бъдеще и като го ковете, мислете за тях, а не за резултата, който ще трябва да отчитате.

Винаги има изключения, винаги някой наистина го е грижа, винаги има зрънца, които ще мислят с главите си, а не с лакомите си задници. Но те няма да оцелеят, защото системата не обича различните. Системата си има планове за всеки и онзи, който се възпротиви е неудобен и  лош. Различния, мислещ и можещ, е ГУБЕЩ!

Да живеят слугите, които доказват , че когато искаш да смажеш нещо, то става възможно. Нямат значение достойнството и уважението, имат значение само парите, доказването и оправдаването на едни добре похарчени пари , на цената на детски живот.

Домовете са лоши-факт,  подобен тип отглеждане е пагубен за всеки човешки индивид. Но кой каза, че новите такива са по-добри? Кой ни показа как се прави ? Кой осигури достойното пребиваване на старите нови потребители? Кой ни накара да повярваме в нещо ново, което е изпитаното старо? Кой подклажда огъня и защо гори с пълна сила? Кой мълчи, за да се случва? Кой допуска всичко добре познато старо да се върти в кръг и оцелява?

Да сменим табелите, да докажем движение, да изпишем хиляди страници отчети, само и само да си плюем на съзнанието. Не че го имаме……..

И както казва един мой приятел:“ Лошото е, че децата не могат да се защитят, а в тази ситуация е трудно да различат своя интерес… Гадна ситуация, в която постоянно са всички, полагащи грижа за деца, лишени от родителската грижа.“

И в същото това време, семейството някакси остана на заден план.  Но пък си имаме Центрове за настаняване от семеен тип!

 

П Е Т И Ц И Я февруари 6, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 11:24 am

В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМИТЕ,

ГАРАНТИРАЩИ ПРАВОТО НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ

 petition4

 

ПОЗИЦИЯ ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ януари 29, 2015

Filed under: Uncategorized — mogilino @ 12:31 pm

П О З И Ц И Я

ДО

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ОТНОСНО НЕВЕРНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ

РАЗПРОСТРАНЯВАНИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО,

ОТ РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

          Категорично протестираме против твърденията и внушенията разпространявани в медиите и социалните мрежи, от представители на синдикалната организация на държавните областни Ресурсни центрове.

Протестираме против манипулациите, с цел всяване на страх и объркване сред родителите на деца със специални образователни потребности, както и сред всички останали родители.

1. Областните ресурсни центрове се закривали…

Не, не се закриват, децентрализират се в общински, именно за да може подкрепата от ресурсни учители, логопеди и психолози да стигне до детките градини и училища дори и в малките населени места. В момента там изцяло липсва каквато и да е подкрепа за децата със СОП, поради което семействата им се местят да живеят в по-големите градове, преследвайки услугите и специалистите. Ресурсните центрове и услугите предоставяни от тях, ще могат да бъдат разкривани във всяка община, град, населено място, детска градина или училище, тъй като дейността им няма да бъде ограничавана само на областно ниво.

2. Ресурсните учители щяли да си загубят работата…

Напротив, ще се открият много нови работни места. Вместо само от 28 областни центъра, ще бъдат търсени от 264 общини и детските градини и училища в тях. Ще имат много по-добри условия на труд, като част от екипа в учебното заведение. Ще разполагат с необходимия брой часове, за да работят колкото е необходимо с всяко едно дете със СОП и няма да се налага да разпиляват времето си в път между различни училища и населени места.

3. С приемането на Закона, в детските градини и училищата повече нямало да има ресурсни учители…

Точно напротив, сега са изключително малко и недостатъчно, и като присъствие, и особено като часове работа с децата. Затова средствата за тези учители се насочват след децата и учениците, за да им се осигури не само ресурсна подкрепа, колкото часа им е необходима, но и логопеди, и психолози, и то като минимум.

4. Нямало специалисти желаещи да работят това, затова били толкова малко ресурсните учители, логопедите и психолозите, осигурявани от Ресурсните центрове…

Всяка година от университетите излизат много такива кадри, но работят или в частния сектор или друга работа, защото очевидно заплащането и условията на труд в Ресурсните центрове не ги удовлетворяват. Много ниско заплащане, крайно непривлекателни условия на труд и пътуване между различни училища, вкл. и в различни населени места, липса на възможности за квалификации и израстване, всичко това прави професията непривлекателна за младите хора.

5. Ако ресурсната услуга станела общинска, това било равносилно на закриването й, защото кметовете ще усвоят средствата за други дейности и нямало да разкрият центрове за ресурсна подкрепа по места…

Точно напротив! Първо, на кметовете средствата ще им се отпускат целево, само за тази дейност, и второ, сега дейността е неефективна, именно защото липсва отговорност и контрол на местно ниво. Освен това центрове ще могат да се разкриват не само от кмета, но и от детските градини, училищата и неправителствения сектор.

6. Държавните областни ресурсни центрове били единственият гарант за приемането и приобщаването на децата със СОП в масовите градини и училища…

Напротив, към днешна дата спъват и бавят процеса на приобщаване, защото представляват държавен монопол над възможността за осигуряване на подкрепящи специалисти. Като втора, уж специална структура отговаряща за образованието на децата със СОП, която трябва да осигури необходимите специалисти в помощ на детето и на масовите учители, причиняват размиване и прехвърляне на отговорността. По закон отговорността за образованието на всяко дете я носят директорите на градините и училищата, но в същото време са лишени от допълнителни средства и нормативно уредени възможности, за да осигурят подкрепящите специалисти нужни за образованието на специалните деца, и в крайна сметка остават с вързани ръце. При липсата на обучения на масовите учители за работа с деца със СОП, както и на специални учители, които да им помагат, напълно разбираемо е при толкова сложна организация и дублираща се отговорност, някои директори да отказват прием на деца изискващи много повече внимание и образователна подкрепа.

7. Услугите предоставяни от ресурсните центрове са достатъчни и отговарящи на потребностите на децата и учениците със СОП, услугата била вече утвърдена като добре работеща…

Категорично не е вярно! Ресурсните центрове са твърде далеч на областно ниво, поради което не работят в екип с директорите и учителите в учебните заведения, а родителите нямат контакт и лесен достъп до директорите им, особено от малките населени места. Ресурсните учители са крайно недостатъчни, детските градини и училищата разполагащи с ресурсни учители са твърде малък процент от всички в съответната област. Часовете ресурсно подпомагане са изключително малко, само 2 часа седмично, без никакво съобразяване с различните потребности на децата. Осигуряваните логопеди и психолози от РЦ са нищожен брой, спрямо броя деца със СОП в общообразователните училища. А едва няколко ресурсни центъра предоставят и  слухово-речеви рехабилитатор, един за цялата област. Като цяло услугата е твърде хаотична като качество в различните области, труднодостъпна, няма разработени стандарти за качество или поне за минимума задължително осигурявани педагози и специалисти, спрямо броя на децата със СОП в различните области. Резултатът е крайно незадоволителен на фона на инвестираните средства, а потребностите на децата със СОП само частично и в малка степен подкрепени. Директорите и учителите от масовите учебни заведения също не са подкрепени и обучавани, каквато би следвало да е една от основните цели на ресурсните центрове.

8. Промените за децата със СОП предвидени в проектозакона, не били обезпечени финансово…

Напротив! Първо се прави промяна в начина на изразходване на сега отделяните средства за децата със СОП, като парите за ресурсни учители и специалисти се насочват след детето. Второ, предвидени са допълнителни средства за дейностите по приобщаващото образование, които да се насочат целево към детските градини и училищата.

9. Обвиняват се директорите на общообразователните детски градини и училища, че ще усвоят средствата за други дейности, че ще изгонят ресурсните и няма да назначат логопеди и психолози…

Тези твърдения, освен че са доста неколегиални, когато идват от колеги, директори на РЦ, но и последните най-добре би трябвало да знаят, че при стандарт за приобщаващо образование, съдържащ конкретни задължения и изисквания към системата, както и стандарт за качество, т.е. какво се очаква като постигнат резултат, няма как да се случи прогнозираното апокалиптично произволно „усвояване“.

Ако тези промени не се приемат, ще настояваме да се въведе среден финансов стандарт за пакет специална подкрепа, от ресурсен учител, логопед, психолог, рехабилитатор на слуха и говора, рехабилитатор на опорно-двигателния апарат, заместващ физическото възпитание за децата с двигателни увреждания, и помощник на учителя. Този пакет специална образователна подкрепа да бъде финансово обезпечаван с всеки държавен бюджет и да се предоставя на родителите на деца с увреждания в предучилищна и училищна възраст, под формата на ваучери. По този начин средствата предвидени за подкрепа от ресурсен учител и други специалисти, за децата със СОП, ще бъдат изразходвани максимално ефективно и целево, без разпиляване, и родителят ще има важна роля в преценката за добрата работа и квалификация на специалистите, които да работят с детето му.

Уважаеми български медии, надяваме се да проявите необходимата заинтересованост и внимание към предлаганите решения в Проектозакона за предучилищното и училищното образование, на множеството проблеми касаещи  образованието на децата с увреждания, и да дадете гласност на различните мнения за решаването им.

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ СТРАНАТА

na_usmihnisesmen@abv.bg, тел: 0888-87-97-98