Светлозар Стоянов от в-к „Искра“, заслужил титлата „най-излишен малък журналист на планетата“ със статията си „Диагноза: фабрично увреден“ от 22 август. Самата титла произлиза от края, който Стоянов е поставил на творението си:
Просто искам най-откровено да ви благодаря, че издържахте с мен до края на тази разходка. В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата.
Материалът му е безумно обиден. Поради две причини. Първо, господин Стоянов го е домързяло да поразучи туй-онуй за уврежданията, говори наизуст и чат-пат изпада в смешни опити за оригиналност. Това обижда интелигентния читател. Второ, господин Стоянов приравнява децата с увреждания с чудовища (поради простата причина, че не му изглеждали като хора!) и отрича правото им на живот и възможността им да бъдат членове на обществото.
Смея и да се аргументирам. Нека погледнем творението Стояново част по част:
В момента тук са настанени… увредени още преди раждането си деца, които няма да доживеят и десет години. Това са фабрично увредени човешки същества, неподлежащи на ремонт, или поредните излишни членове на обществото.
Ако г-н Стоянов беше направил усилието да си свърши работата като професионалист, тоест ако се беше информирал преди да пробва перото си, щеше да разбере, че уврежданията се случват не само по време на бременността, но и при раждането и следродилната грижа, както и поради различни травми в детството. Дали ще доживеят десет години, или не, е работа на лекарите да предвидят, а не на провинциалната журналистика. “Ремонт” е възможен и още как, стига децата да бъдат изведени от “райската градина”, както г-н Стоянов нарича дома в Бузовград, и да бъдат подложени на рехабилитация от специалисти, да получават питателна храна, медицински грижи, образование и контакт с обществото. Кой сте вие г-н Стоянов, че раздавате присъди ей така, с една-две пльокнати в средата на листа метафори?
Навън, както сам ще се убедя с очите си, прилича на райски двор на добре поддържана детска градина с всичките му там люлки и удобства, които ни доближават до стандартите на ЕС.
Не люлките и удобствата ни доближават до стандартите на ЕС. Уважението към живота на всяко човешко същество ни доближава до стандартите на ЕС. Признавам, объркването на материални придобивки с качество на живот не е грешка само на г-н Стоянов. И г-жа Грънчарова, министър на евроинтеграцията, също приема надуваем басейн за индикатор на детско щастие.
Имам чувството, че съм попаднал в четвъртата серия на “Пришълеца”, където едни лоши извънземни са си правили експерименти, клонирайки човешки същества. Единственото, което децата тук (деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници) правят по цял ден, е да лежат вкупом на одеало на пода и да потъркват ръчички и крачета с по шест или два пръста. Тишината се нарушава единствено от нечленоразделни весели крясъци и неопределен вой.
Г-н Стоянов, децата стоят на купчина на пода не защото някой ги е клонирал, а защото никой не ги раздвижва и никой не се грижи за нещо повече от основните им нужди. Гледайте по-малко треторазделни филми и прекаравайте повече време в подготовка на статиите си!
Докато ги снимам, си мисля, че и да ви ги покажа, вие няма с какво да им помогнете.
И това в качеството си на какъв си го мислите?! И след като такава голяма и оригинална мисъл обитава ума ви, какво търсите все пак в дома в Бузовград?
Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика, който нямам сили да опиша. “Тя е доброволка-американка”, обясняват от персонала, “идва вече почти цяла година, иска да работи само с деца с най-тежките заболявания, гушка ги, люлее ги, говори им, пее им песнички”. Сесъли Уълрд е 42 годишна, от Лафайет, Колорадо. Сама се е свързала с д-р Панова и казва, че ще стои тук, докато и стигнат силите. Да, християнка е. Баптистка, англичанка, протестантка, сектантка- не желае да сподели. Бог е един. И за болните, и за здравите.
Може би заплеснат в розовата кожа на американката, г-н Стоянов пропуска да забележи, че тя дава на тези деца това, от което има нужда всяко дете: гушкане, люлеене, песнички. Защото на първо място, все едно колко пръста имат, това са деца, които имат потенциал и нужди. Стига някой да повярва в тях.
Домът в Бузовград си има две нови перални от “Стани богат”, шарени люлки, плосък телевизор, скъпи играчки и англоезични бавачки. Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…
Тук бих искала само да пожелая на г-н Стоянов следващият път да иде в командировка в цивилизована държава. Където може да види ползата от грижите за децата с увреждания, когато някой такъв „излишен“ младеж му продаде бленувания “плосък телевизор” или му сервира кафето.
П.П. На пресконференцията, организирана заради този невероятен материал, г-н Стоянов обяснява:
Едно от нещата, за които съм упрекван, е езикът, който съм използвал, но искам да кажа, че ако не бях използвал този език, това щеше да е предният скучен материал, който си минава и си заминава…вестниците са пълни с подобни материали.
Нека му простим, той просто искал да се подиграе с идиотите, та да не скучае тълпата!
Я. Домусчиева
Изоставените деца на България 