НЕДОВОЛСТВО!!! март 21, 2009

Ако сте обърнали внимание в предишната статия, имаше малък абзац „Недоволство“, отнасящо се до майките студентки и майките на близнаци. На пръв поглед сякаш това не касае децата в институции и децата с увреждания, но се оказа, че съвсем не е така! Ето писмото, което ще внесем до Президента с настояване да наложи вето на приетия Закон, а както се оказа, заедно с нас ще внесат писмо и майките на близнаци.

ДО Г-Н ПЪРВАНОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ

С КОПИЕ ДО:

Г-Н ПИРИНСКИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Уважаеми господин Президент,

На 11.02.09 г., бяхме поканени на заседание на Комисията по труда и социалната политика, като представители на неформалната организация „Родители и приятели на деца с увреждания“, по повод обсъждане на Законопроект за изменения и допълнения към Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен на 05.02.2009 г. от народната представителка от НДСВ Христина Христова Велчева и група народни представители. В установения срок, на 26.02., внесохме свои предложения към Законопроекта, касаещи същaтa групa майки, студентки и майки на близнаци, но нашите предложения се отнасят до майките, родили деца с увреждания. Предложенията ни бяха внесени до Комисията по труда и социална политика, до вносителите на Законопроекта, г-жа Христина Христова Велчева и до г-жа Ширин Местан, председател на Агенцията за закрила на детето. (В приложение към това писмо, прилагаме и предложенията ни към Проектозакона.)

Мотивите за нашите искания са, че семействата на деца с увреждания у нас, в по-голяма си част живеят на ръба на социалния минимум, и че именно студентките, родили дете (деца) с увреждане, и майките на близнаци, от които едното или и двете са деца с увреждания, са сред най-рисковата група семейства и рискът от изоставяне за децата им е изключително висок. Предложенията ни са продиктувани и в съответствие с препоръките на Европейския съюз, препоръките от доклада на ООН (от юни месец 2008 г.), на Комитета по правата на детето към ЕС, и в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018г., приета от НС на Р. България. Предложенията ни са в съответствие и със законите на Р. България, касаещи закрилата на децата и семействата им и са продиктувани от мотива за реалното изпълнение и случване на записаните текстове във всички тези наши и международни документи.

Визираните от нас майки на деца с увреждания са част от разглежданата като цяло група майки, студентки и майки на близнаци. По отношение на майките с близнаци като цяло, според приетия декември месец закон, близнаците между една и две години имаха право на месечна помощ в размер на 100 лв. за всеки близнак. Законът обаче така и не се приложи в практиката, парите не бяха изплатени на майките, и което е още по-лошото, новите промени, от февруари тази година, изцяло променят философията на Закона, в частта му касаеща майките на близнаци. Според новите промени майките на близнаци, независимо дали са осигурени или не, ще получават помощ за отглеждане на близнаци, не във възрастта им от една до две години на детето, а от раждането до навършването на една година, като ще я получат наведнъж, еднократно. Тоест, вместо всеки месец да взимат по 100 лв. на близнак , ще взимат еднократно при раждането по 1200лв. на близнак. Законът обаче ще влезе в сила на 31.03.09 г., със задна дата от 01.01.09 г. и съответно всички, на които децата им са между една и две години към този момент, и са разчитали тази година да вземат помощи, няма да ги получат. По повод даването на сумата наведнъж за цялата година, в някакъв смисъл може и да е по-добре, но от друга страна, ако семействата не си направят добре сметката и похарчат всички средства, през втората година, когато всъщност ще им е най-трудно, майките ще останат само с 240 лв.. Логиката на промените от декември месец беше, държавата да подпомага тези семейства именно през втората година, когато майките на близнаци вече не получават  процент от заплатата си, а взимат само сумата – 240 лв. (МРЗ), т.е. остават с много малко средства. Майките на близнаци са категорично против последните промени в Закона и държат на Закона приет декември месец, който считат, че е в техен интерес и подкрепа.

По отношение майките на деца с увреждания, студентки или майки на близнаци, направихме своите предложения към Законопроекта, имайки предвид изключително тежкото им положение. Категорично смятаме, че тези майки, макар и малък процент от майките на деца с увреждания като цяло, всъщност са сред най-рисковата група от българските родители, които изоставят децата си, принудени от липсата на финансова, социална и психологическа подкрепа и стабилност. Майките на близнаци, ако едното или и двете деца са с увреждания, в 99% процента от случаите запазват само здравите си деца и изоставят детето с увреждане. При студентките родили дете с увреждане, поради крехката им възраст, настоящата им неосигуреност и нестабилност в живота, плановете им за бъдеща реализация и т.н.., шансът да задържат дете с проблем е почти нулев. Вследствие, на което на „грижите на държавата“, остават например деца със синдром на Даун, които имат всички шансове за пълна интеграция и нормален живот, деца със „заешка устна“, чисто козметичен дефект, деца с церебрална парализа и мн. други. Нашите предложения всъщност са именно в смисъла на истинската и най-смислена превенция по изоставянето на деца, подкрепата, закрилата и насърчаването на семействата им, в отглеждането на децата в семейна среда. Смятаме, че предложените от нас промени към Закона за семейните помощи, са една от стъпките за създаване условия и възможност на тези майки да запазят децата си, както и в посока промяна отношението на обществото към различните деца. Само политиката на подкрепа, закрила и насърчаване към семействата, особено към семействата на деца в риск, ще доведе до реални и добри резултати в близко и обозримо бъдеще. Резултатите от такава политика ще са, реално намаляване броя на изоставените деца, защита и гарантиране на първото и основно право на всяко дете, отглеждането му в семейна среда.

Второто заседание на водещата Комисия по повод Законопроекта, се е състояло на 11 март. Беше ни съобщено за заседанието и получихме покана за присъствие, сутринта, в същия ден на самото заседание. Считаме това за крайно неуважително и несериозно, имайки предвид изключителната ни ангажираност към предлаганите промени. Ако за останалите участници, работата в това заседание е свързана само с преместването от един кабинет в друг, за нас, представителите на гражданската инициатива е свързано с огромни усилия, средства и време (някои от родителите, инициатори на предложените промени са от най-отдалечените краища на страната).

Поради некоректното ни осведомяване, не успяхме да излъчим представител, и съответно нямахме никакъв шанс да защитим предложенията си. Според неофициална информация (за съжаление никой до момента не е счел за нужно да ни предостави официална такава), законопроектът е приет на второто обсъждане, без дори да са прочетени и разисквани нашите предложения, въпреки, че сме изложили много подробно обосновката си. Неофициално ни беше казано, че финансовият министър е отхвърлил нашите предложения, а иначе Комисията не е имала нищо против тях. Защо тогава предложенията ни не бяха защитени от Комисията по труда и социалната политика, както и от Агенцията за закрила на детето, именно като държавните представители, които трябва да защитават интересите на децата и семействата, и да се стремят да изпълняват в практиката, заложените политики в Националните ни стратегии, както и Европейските препоръки, касаещи правата и закрилата на децата и семействата, особено по отношение на децата в риск от изоставяне. Държавата ни така и не е предприела все още, сериозни, спешни и резултатни мерки, за предотвратяването и намаляването броя на изоставените деца и подкрепата на семействата в риск. Реално, на практика, такива мерки няма, точно обратното, в момента се наблюдава бум в изоставянето на деца, най-вече бебета. А най-страшните и необратими вреди върху децата, отглеждани в институции, се нанасят именно във възрастта между нула и три годинки.

Във връзка с всичко това, настояваме и Ви умоляваме, да упражните правото си да върнете за преразглеждане приетия Закон за семейните помощи за деца, поради посочените по-горе от нас мотиви и съображения и поради убеждението ни, че промените не са в интерес на българските деца и семейства. Страната ни търпи изключително сериозни критики и санкции от страна на Европейския съюз, по редица проблеми, в това число и по отношение на изоставените деца в институции, сегрегацията на децата с увреждания в институции, по отношение на образованието им, липсата на достъпни социални, здравословни и образователни услуги за децата с увреждания и семействата им, дискриминацията на хората и децата със специални потребности и изолацията им от обществото. Кауза и проблеми, с който и Вие, г-н Президент, нееднократно сте заявявали, че сте лично ангажиран.

В подкрепа на исканията си, прилагаме част от препоръките на ООН, в доклада за България от юни месец 2008 г..

1. Комитетът отбелязва многобройните усилия, полагани от държавата за гарантиране на правата на детето в семейна среда. Въпреки това, има притеснения, че не се оказва достатъчно и подходяща подкрепа на семействата с деца и особено на семейства в риск поради бедност, както и на семейства, отглеждащи деца с увреждания или на самотни родители. Също така, Комитетът изразява безпокойство от недостатъчната ранна интервенция, вкл. оказване на подкрепа на семействата и кризисна интервенция, което води до увеличаване на броя на пренебрегнатите и изоставени деца и е основна причина за високия брой деца, отглеждани в институции. В тази връзка Комитетът е притеснен от липсата на достатъчен брой услуги за семейно консултиране, програми за обучение на родители, както и обучени професионалисти, които да идентифицират и да се занимават с проблемите в семейството.

2. Комитетът препоръчва на държавата:

– Да пренасочи средства от държавния и общинските бюджети за увеличаване на финансирането на програми и услуги, които да спомогнат за подобряване на възможностите за отглеждането на децата в семейната им среда;

– Да увеличи подкрепата за семейства с деца, особено за семействата, живеещи в бедност, семейства, отглеждащи деца с увреждания или самотните родители.

Г-н Президент, разчитаме и се надяваме да вземете отношение по изразената от нас гражданска позиция и да упражните правата, които имате по Конституция. Така ще докажете, че българските държавници все още зачитат и уважават мнението на обикновените хора и граждани и се съобразяват с тях в провежданите политики. Както и, че волята на държавниците ни е да провеждат политики в интерес на българското обществото и народ, а не обратното.

Дискриминационна заповед на РИО София град януари 31, 2009

От сайта на БХК разбираме, че Ваня Кастрева, началник на РИО София град е издала заповед директорите на ОДЗ, ЦДГ и ДГ да изготвят списъци на децата със съмнения за изоставане в психо-физическото развитие и да ги представят в Инспектората.  БХК възразява (аргументацията е на сайта им).

Нашият коментар е, че разпореждането на директорката е безумно. Напомняме, че в България има закони, които предпазват децата от подобни вмешателства. Събирането на списъци със „съмнения“ и диагнози и заобикалянето на родителите са абсолютно неоправдани. Може би госпожа началничката има някаква там невинна цел (да си улесни живота примерно), а може би не.  Някак си не мога да не се замисля за списъците на нацистка Германия…

УСМИХНИ СЕ С МЕН! декември 1, 2008

ЗА ДА ИМА УТРЕ И ЗА НАС

<!–[if gte mso 9]> Normal 0 MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]–>

Озаглавихме инициативата „УСМИХНИ СЕ С МЕН!„, защото ни се иска това да не е просто поредната петиция, а началото на ново отношение и разбиране към специалните деца. Началото на една инициатива, чрез която да променим себе си, да го направим позитивно, с усмивка и много вяра, заради децата ни и тяхното Утре.

Тази петиция, както и всички останали писма, които сме писали, ще бъде внесена до всички изброени институции, след като съберем достатъчно подписи. След известно време, ако не последва отговор, диалог или резултат, ще изпратим петицията, официално по пощата, до ЕП. Вярваме, че тя ще бъде допусната за разглеждане, така както допуснаха и вече започна официалното проучване на проблемите повдигнати в индивидуалните петиции, които пратихме. Ще се обърнем за съдействие и към Mental Disability Advocacy Center, които заедно с БХК заведоха дело срещу България и го спечелиха.

 

Teo

Здравейте, аз искам да остана различна! ноември 22, 2008

<!–[if gte mso 9]> Normal 0 MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]–>

Писмо от Специалната планета на различните деца, публикувано от в-к „Фактор“.

 

Аз съм на десет години и съм специално дете. Специална съм от мига, в който пожелах да видя света. Специална съм, защото съм част от оня особен род деца, наречени деца с увреждания или още ­ със специални образователни потребности. Казано накратко ­ децата със СОП. Съкращението не е класификация според типа увреждане, а означава, че за нашето образование в училище не са достатъчни стандартните средства. Но кой ли пък иска да знае…

 

Чакали са ме като всяко чакано бебе, името ми дълго и с обич избирали, във варианти за момче и за момиче. Само сърдитият доктор не предвидили.  Оня, който бил така ядосан, че мама не останала в своя град да ражда, а дошла в неговата болница, че не се вслушал в молбите є да направи нещо, за да се родя по-бързо, а само крещял и я обиждал. Да, той събрал екипа за спешно секцио, но чак когато тоновете на моя милост спрели да се отчитат и той явно се уплашил, че може да стане голяма беля. Какво се случило в родилната зала ­ никой не разбрал освен него, никой не обяснил на мама защо ме поставили в кислородната палатка при моите сериозни четири килограма тегло. Чак след 20 часа тихомълком ме върнали при мама и нито дума. И ето ­ цели десет години… Тя си мисли, че не я гледам, докато обръща гръб, за да преглътне поредния ден с мен, зад ресниците на моя отнесен поглед аз все още виждам в очите є страха за утре, мъката и болезнената надежда да изтрие моето различие. Иска ми се да мога да я успокоя, но нали съм специално дете, според собствената ми дълга епикриза ­ дете със сериозни дефицити в общото интелектуално функциониране, мога да го направя само така, с едно писмо от моята Специална планета.

 

Шапката на моето различие за вас, нормалните планетяни, е като шапка невидимка. Гледате през мен и не ме виждате. Питате се защо аз и другите от Планетата на различните сме дошли във вашия свят, не смеете да ни се доверите, убийствено съжалително поклащате глави към нашите майки: “Ееех, горкото, колко е хубаво, пък гледай каква орисия…” Необезпокоявана под тази шапка, аз ви наблюдавам, изумявам се понякога от грубостта и нетолерантността ви, слушам предизборно предъвкване на сложните думи “Социална интеграция и равен достъп на хората с увреждания”, чета с любопитство форумите и загрижените позиции, че като европейци трябва най-после да приемете Другостта за равностойна на Нормалността, но докато го направите, си позволявам правото на свободно мнение. А то е, че не ни приемате, защо ви показваме грешките. Системните. Показваме ви, че планетта ви е далеч от съвършенството, въпреки високите модернистични сгради, високите технологии и дваж по-високото самочувствие. Показваме ви, въпреки опитите за клониране, че светът не е матрица, че различното и уникалното все още ви причиняват дискомфорт, а не носят наслаждение. Показваме ви Истината, защото нашата специална Различност ни дава смелостта да извикаме: “Хей, кралят е гол, кралят е гол!”

 

Точно защото съм различна, аз не се опитвам да ви променям. Не се опитвам да ви поставям в калъп, да ви търся подходящи, специализирани и изолирани заведения. Приемам ви и ви обичам такива, каквито сте, за разлика от вас. Не измислям рамки и представи за добро поведение. Не разлепвам етикети за валидност и инвалидност. Трудна съм, но съм истинска. Трудна съм, но съм нестандартна и това ме прави ценна. Трудна съм, но съм индивидуалност. И имам право на своето индивидуално щастие. Това ми дава дързостта да ви кажа ­ разлепете писмото ми на работните си места, занесете го вкъщи на децата си, прочетете го още веднъж. Казват, че ние, различните деца, сме по-близо до онази сила,  срещу която няма застраховка “Недосегаемост”.

 

Написах това писмо, защото веднъж на нашата Специална планета ни гостува Малкият принц. Онова същото русокосо момче на Антоан Егзюпери, което искаше да научи как се случва опитомяването. И аз подобно на неговата лисица исках да бъда опитомена, да бъда обвързана. Когато ходех в детската градина, не можех да кажа това на децата и лелките, защото дълго не се научавах да говоря. Усмихвах им се и се надявах да ме разберат. Не се сърдех, когато нарочно изсипваха пясък в косата ми и после не си признаваха белите. Не се сърдех на учителката, която ме слагаше на столче отстрани на детското кръгче, защото фината моторика на ръцете ми била нарушена, защото съм била несръчна и съм спъвала темпа на групата. Пак се усмихвах и се опитвах да направя от оставената ми кутия пластелин по една топчица за всяко дете, но учителката все не разбираше и разваляше моите пластелинени фигурки. Не се отчайвах и си вярвах, че рано или късно ще ме забележат и ще ме опитомят. Исках да бъда за тях единствена. Специалистите казваха на мама, че съм имала задръжка в емоционалния темп на развитие. Сигурно това задържа моята вяра, че все някога ще бъда опитомена от нормалните деца.

 

В първи клас се съгласявах да драскат с химикал по жълтата ми блуза и си казвах, че докато драскат, те са до мен, смеем се заедно, значи ме опитомяват. Не разбирах сълзите на мама вкъщи, тя изобщо не проумяваше какво щастие е да си заобиколен от деца, макар и пишещи по блузката ми онези, нецензурните думи, дето големите ги шепнат през длан. Мама казваше, че децата са лоши, щом ми вземат стотинките в училищната закусвалня, но тя не знаеше, че ние ходехме там заедно.

 

Понякога децата ме въртяха в кръг, за да се объркам съвсем, после се смееха на глас и изчезваха, докато аз се опитвах да преодолея дезориентацията. Сигурно това беше част от обвързването и опитомяването, само дето мама не разбираше… Не разбираше и онази жена в бяла престилка в София, която я съветваше с наведени очи да продаде жилището ни и да заминем за  Англия, за Германия, за Франция, изобщо където и да е, защото тук нямало толеранс към различните деца. Сега пък аз не разбирах думите на лекарката, че си живея съвсем нормално, но в Зоната на здрача. А мама все плачеше. Каква Зона на здрача, на мен ми е светло и харесвам този прекрасен свят не по-малко от другите хора!  Понякога наистина се чувствам като в тунел, който се върти, тъмно и страшно ми е вътре, тогава си гриза ноктите до кръв, но за жалост не успявам да го разкажа на другите деца. Ако можех, убедена съм, те щяха да разберат и нямаше да ме плашат. Зная, че всички деца са добри, ако си добър с тях. Ако можех да попитам големите, които не пеят добре, още и тези, които не рисуват добре, накрая и тези, които не тичат бързо, дали това ги прави смешни, щях да им кажа, че да четеш трудно и да не разбираш защо една буква е различна в чуждите езици ­ още не е нещо, за което да бъдеш сочен с пръст и наричан умствено изостанал.

 

Аз съм специално дете, защото според специалистите нося в себе си сериозен дефицит на социални умения. Не съм сигурна дали мога да го разбера, но съм сигурна, че зная какво е да обичаш, зная какво е справедливо и несправедливо, разбирам кога съм ядосала мама и се извинявам. Когато тя тъгува за някакви нейни неща, тъгувам и аз.

 

Когато другите деца се подиграват зад гърба на госпожата и изливат вода на нейния стол, аз се опитвам да ги спра, но понеже говоря бавно, не успявам да го сторя навреме. Няма да се откажа, защото си спомням думите на Лисицата, за която ми разказваше Малкият принц: “Трябва да бъдеш много търпелив ­ обяснявала лисицата. ­ Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо… Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Ще мога да подготвя сърцето си. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието!…”

 

Аз съм специално дете, защото често не гледам хората в очите и се разконцентрирам бързо, но виждам всяко паднало листенце, всяка роза, всяка тревичка. Специална съм,  защото отстрани изглеждам сякаш не слушам говорещия, но чувам всяко трепване на есенните клони, долавям шумоленето на падащите снежинки, чувам неизречените думи между хората.

 

Специална съм, защото неясните за мен неща ме карат да се затварям в себе си, но отварят очите ми  за един друг свят, невидим за вас, в който дълго и сладостно една роза може да ме опитоми с любов. Специална съм, защото искам да остана такава. Въпреки страховете на мама.

 

Специална съм, защото вече никога няма да сте същите, ако намеря начин да ви покажа нашата Специална планета от скритата и загадъчната є страна…

 

С поздрав, 

Албена Прокопиева, едно специално дете

Да защитим децата, като кажем истината февруари 22, 2008

Български евродепутати се противопоставиха на излъчването на филма „Изоставените деца на България” пред Европарламента на 4 март. В петицията, подписана от тях се твърди, че филмът не отразява действителното положение на децата в институции в България. Ще се опитат да убедят ЕП, че черното е сиво и че много, много се прави и работи по проблемите на изоставените деца. Те твърдят, че защитават честта и името на България!

Затова написахме контра отговор на тяхното писмо.

В него се опитахме да кажем истината такава каквато е, без недомлъвки. Единственият достоен начин да се защити честта и името на България е като се предприемат спешни държавни мерки за децата в институции. Настояваме и призоваваме за решителна, бърза и цялостна реформа в грижите за децата в институции, чрез затваряне на домовете за деца, създаване на качествени и ефективни услуги в общността и конкретни политики по превенцията на изоставяне на деца. Държавата трябва да поеме своята отговорност и чрез сериозни инвестиции и средства да гарантира правилното и качествено затваряне на институциите, за да е реална реформата. Да се решават проблемите цялостно и едновременно. Затваряне на институциите, превенция по изоставяне, услуги в общността, алтернативни грижи, работещи закони, пълно въвличане на НПО сектора и гражданското общество. Замаскирането на проблемите и прикриването на истината е недостойно и жалко, още повече, ако за това се харчат държавни пари. В същото време се твърди, че сме бедни и това е една от причината да не можем да се справим с проблемите на децата в институции. Институции от подобен тип не трябва да има, това е истината, не трябва нито едно дете да прекарва цялото си детство там и да бъде лишено от обич и внимание.

Писмото си ще изпратим до председателя на Европарламента, г-н Ханс-Герт Пьотеринг, на Кати Синот, депутат в ЕП, инициатор на излъчването на филма пред ЕП, на много наши депутати в ЕП, на депутати от други държави и на много още заинтересувани и ангажирани с тези проблеми организации и личности. Писмото е и във вид на петиция и подписите от петицията ще ги приложим към писмото, както и линка към петицията.

Надяваме се, че ще бъде прочетено пред ЕП. На дискусията на 4 март в ЕП ще присъства и Кейт Блюет.

Тео

Как да помогна 2 декември 3, 2007

Изпратете следното писмо до всеки, за когото се сетите! Помолете ги и те да го пратят! Сложете го в блога си, пуснете го в любимите си форуми!

Освен апел за набиране на средства за Могилино, то е и молба да напомните на държавниците ни, че проблемът не се решава със затварянето на дома в Могилино.

Следва писмото.

До българските депутати в ЕП ноември 22, 2007

 

Това е писмото, което изпратихме до депутатите ни в ЕП. Надяваме се те да работят в интерес на българските деца в институции и специално на децата с увреждания. Апелираме към тях да се ангажират лично и като политици и като хора, и да защитят най-беззащитните, изоставените деца на България. Само ако работим всички заедно и обединим усилията си, тези ничии деца ще имат шанс да водят достоен живот в страната си. Това е и единствения начин да защитим честта на България.

Уважаема г-жо/г-не,

Пиша ви по повод българските деца в институции и по-специално децата с увреждания. Лично аз научих и започнах да се запознавам с всички тези проблеми,едва след филма „Изоставените деца на България” заснет от екип на BBС. Условията, при които живеят децата, са потресаващи, най-потресаващо е обаче липсата на човешко отношение, грижи, внимание и изобщо отношение като към човешки същества и то деца. А най-потресаващ е фактyt, че някои деца дори не са за там. Темата е много болезнена и обширна, много се дискутира по въпроса в блогове, форуми, медии и т.н. Истината е, че тези деца деградират и дори умират изолирани в отдалечени селища и не се полагат дори минимални грижи за тяхното развитие, камо ли образование и интегриране в обществото.

Домове като този в Могилино има още много, но правителството отказва да признае проблема. Сблъскваме се със стена от бездушие, фалшива медиина заинтересованост и липса на елементарна компетентност.

Във връзка с тези си думи искам да приложа следните статии:

http://www.capital.bg/show.php?storyid=398481

http://www.capital.bg/show.php?storyid=398483

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=133853&srcpos=2#msgs

Прилагам тези статии не случайно, те изразяват и моето мнение по проблема.

В заключение искам да попитам, Вие като bългарски евродепутат, какво отношение ще вземете по горните проблеми и как ще защитите интересите на тези български деца? Ще потърсите ли помощ и съдействие от страна на ЕС, ЕП и ЕК. Ще работите ли за реалното ни приобщаване към Европейските морални и човешки принципи, където отдавна е отречено дори институционализирането на децата без родителски грижи. Отречено и забравено, защото е доказано, че е в огромна вреда на всяко дете, особено на децата до 3 год. възраст. Ще работите ли в интерес на българските деца, за живот извън институции, за живот, в който има ласка, нежност, внимание и любов?

Искам също така да ви попитам, кой и как ни прие в Европа с тези престъпления срещу ничиите деца? Кой и как ще ми гарантира, че на същия държавен произвол, некомпетентност и безхаберие, няма да бъде подложен някой от нас, децата ни, нашето бъдеще?

Изоставените деца на България са не само български деца, те са деца на Европа и на света и затова смятам да се обърна за помощ и към международната общественост.

Искам и моля за съдействие, по всички възможни начини.

Предварително ви благодаря за отговора!