In Memoriam, Кристофър Нолън март 2, 2009

Кристофър Нолън, починал в края на февруари на възраст 43,  е ирландски поет, който от раждането си можел да движи само главата и очите си.  Автор е на сборник поезия, пиеса, роман и автобиография. Носител е на награда Уитбред, медал за отличие на Общестото на писателите на ООН и Човек на годината в Ирландия за 1988.

Нолън имал най-тежката форма на церебрална парализа, причинена от лишаване от кислород по време на раждането му. Дълго време никой не подозирал, че в напълно парализираното му тяло се крие остър ум с огромен речников запас. На единайсет години Нолън започва да натиска бутоните на пишеща машина с молив, закачен на челото си.  Така се появяват книгите му. Понякога една дума му отнемала 15 минути. Романът му отнел десетилетие. През цялото време майка му държала брадичката му с две ръце, за да може той да нацели буквите.

Светъл му път! Ще посмее ли някой да каже, че животът му е бил нещастен, безсмислен, второстепенен?

Идеалист ноември 3, 2008

Ново седмично списание за прогресивно мислещите, с амбиция качествено да ни говори за всичко важно.  Започва от януари, а дотогава екипът активно списава блог. Първият му пост е коментар към решението на Еропейския комитет по социални права срещу България.

Екипът на „Идеалист“ е от остри умове. Сред тях е и Яна Бюрер Тавание, на която дължим силни статии за децата в държавни домове, още преди Могилино.