Бих искала да приключа годината с разказ за Георги, който преди няколко седмици спечели дело пред Върховния касационен съд и възвърна гражданската си дееспособност след седем години под запрещение и цял живот в институция.
Георги бил изоставен в дом при раждането си, защото имал вроден сърдечен дефект. След години подмятане, момчето изостанало с развитието си и получило епилепсия. Заради тези диагнози, Георги бил поставен под пълно запрещение през 2001 година.
Седем години Георги не е имал право да решава къде и как да живее и пътува, да управлява имуществото си, да създава семейство и да гласува.
През 2005 година, Георги, Български хелзинкски комитет и Mental Disability Advocacy Center заедно завеждат дело за сваляне на запрещението. Успяват едва преди месец след няколко отхвърляния и загуби. В началото на декември Върховният касационен съд за пръв път се произнесе по дело за запрещение над човек с умствена изостаналост и върна на Георги гражданската му дееспособност. Съдът потвърди това, което тзи мъж винаги е знаел – че няма законна причина за отнемането на правата му.
Докато траят тези дела Георги не е стоял със скръстени ръце. Завършил е курсове за готвач и вече работи в ресторант. От март дели самостоятелен апартамент с още един мъж.
На пресконференция миналата седмица Георги каза:
Искам да кажа на всички, че ние, от институциите, трябва да вярваме, че свободата е възможна. Често не ми достигаше надежда и смятах, че животът ми ще свърши поради липса на възможности. Но тази вяра ми помагаше да си върна надежда. Срещнах много хора, които ми помогнаха и продължават да ми помагат да запазя тази вяра. Искам всички да знаят това. Нормалният свободен живот е много ценен. Помнете това.
Цялата история на Георги тук.
– Яна
Изоставените деца на България 