Миналата седмица министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова сподели в блога си някои особено смущаващи наблюдения от посещението си в Могилино:
Австрийска фондация, пратена от Грънчарова, потвърдила, че децата живеят в чудесни условия. Имали басейн, водно легло, приветливи спални.
Емилия Масларова познавала децата по име.
Персоналът на дома питал, защото във филма нямало кадри от това как те прегръщали децата.
И прочие дебелокожие от поредния министър, който забравя, че горовим за деца и човешки живот, а не за инвентара на дома в Могилино.
Преди два дни „вестник“ „24 часа“ публикува интервю с Христо Монов, незнаен психолог, но с мнение. Та г-на Монов смята, че филмът на Кейт Блюет е умела манипулация на BBC, която явно има за главна цел да очерня България под път и над път. Този титан на мисълта казва има и други интересни проблясъци. Ако желаете да се запознаете с тях, надникнете в публикацията на „24 часа“.
И последно, днес Медиапул публикува коментар на Юлиан Попов, който умело обяснява нелепите министерски и граждански реакции по казуса Могилино.
Изоставените деца на България 