Но не, чрез криворазбраното и наложило се в обществото ни милосърдие, с което приспиваме съвестта си, а чрез гражданско отношение и упражняване на граждански натиск, което всъщност е най-голямата Добрина и съпричастност, с която ще помогнем наистина на Забравените деца и хора, а не на себе си и съвестта си.
Дискриминационна заповед на РИО София град януари 31, 2009
От сайта на БХК разбираме, че Ваня Кастрева, началник на РИО София град е издала заповед директорите на ОДЗ, ЦДГ и ДГ да изготвят списъци на децата със съмнения за изоставане в психо-физическото развитие и да ги представят в Инспектората. БХК възразява (аргументацията е на сайта им).
Нашият коментар е, че разпореждането на директорката е безумно. Напомняме, че в България има закони, които предпазват децата от подобни вмешателства. Събирането на списъци със „съмнения“ и диагнози и заобикалянето на родителите са абсолютно неоправдани. Може би госпожа началничката има някаква там невинна цел (да си улесни живота примерно), а може би не. Някак си не мога да не се замисля за списъците на нацистка Германия…
Свободата е възможна декември 24, 2008
Бих искала да приключа годината с разказ за Георги, който преди няколко седмици спечели дело пред Върховния касационен съд и възвърна гражданската си дееспособност след седем години под запрещение и цял живот в институция.
Георги бил изоставен в дом при раждането си, защото имал вроден сърдечен дефект. След години подмятане, момчето изостанало с развитието си и получило епилепсия. Заради тези диагнози, Георги бил поставен под пълно запрещение през 2001 година.
Седем години Георги не е имал право да решава къде и как да живее и пътува, да управлява имуществото си, да създава семейство и да гласува.
През 2005 година, Георги, Български хелзинкски комитет и Mental Disability Advocacy Center заедно завеждат дело за сваляне на запрещението. Успяват едва преди месец след няколко отхвърляния и загуби. В началото на декември Върховният касационен съд за пръв път се произнесе по дело за запрещение над човек с умствена изостаналост и върна на Георги гражданската му дееспособност. Съдът потвърди това, което тзи мъж винаги е знаел – че няма законна причина за отнемането на правата му.
Докато траят тези дела Георги не е стоял със скръстени ръце. Завършил е курсове за готвач и вече работи в ресторант. От март дели самостоятелен апартамент с още един мъж.
На пресконференция миналата седмица Георги каза:
Искам да кажа на всички, че ние, от институциите, трябва да вярваме, че свободата е възможна. Често не ми достигаше надежда и смятах, че животът ми ще свърши поради липса на възможности. Но тази вяра ми помагаше да си върна надежда. Срещнах много хора, които ми помогнаха и продължават да ми помагат да запазя тази вяра. Искам всички да знаят това. Нормалният свободен живот е много ценен. Помнете това.
Цялата история на Георги тук.
– Яна
Доклад на БХК пред Комитета на ООН по правата на детето април 6, 2008
Прилагаме кратката версия на 17-страничния доклад, който ще бъде представен в ООН на 21 май.
Заключенията на доклада са:
1. На практика България не подкрепя семействата така, че те да отглеждат децата си у дома.
2. Все още броят на деца, постъпващи в институции, е по-голям от броя на напускащите.
3. :Липсва грижа в обществеността за деца в риск.
4. Министерството на здравеопазването не е предприело никакви мерки самостоятелно или с други министерства за подобряване на достъпа до здравни услуги на деца и младежи, за предотвратяването на ранни бременности, за ранна диагностика и интервенция при деца в риск, за специална грижа за деца с увреждания, за реформа на 32-та дома за деца, които управлява.
5. В България няма съд за непълнолетни, което е в несъответствие с препоръките на Комитета по правата на детето от 1997 година.
6. Поправителните интернати са само места за лишаване от свобода, които не помагат на децата, а напротив, допълнително увреждат и произвеждат аутсайдери.
Коментари от Славка Кукова по темата за закрила на детето можете да намерите и в интервю с нея в „Дневник“.
Промени в Семейния кодекс март 30, 2008
На сайта на Министерството на правосъдието може да се види законопроекта за измения в СК. За съжаление, текстовете за упражняване на родителски права, за осиновяването, за престоя на децата в иституция, за настойничеството и попечителството са почти непроменени. А без съществена промяна в тях грижата за децата в риск ще си остане минимална.
Тук е предложението за промени в СК, изготвено от адв. Анета Мирчева от БХК със следните цели:
- Да постигне синхронизиране на СК със Закона за закрила на детето, Конвенцията за правата не детето и др. актове, с които СК не е бил съобразен при създаването му.
- Да се въведат мерки, които да имат за цел повишаване едновременно на родителския капацитет и родителската отговорност.
- Да отговори на останалите изменения на СК, свързани с промените в семейните отношения /въвеждането на фактическото съжителство/
- Да се разреши тежкия въпрос свързан с липсата на грижа или фаталното отлагане на полагането на грижа поради липсата на лица, които да дадат съгласие или да следят за най-добрия интерес на детето, в случаите в които са приложени мерки за закрила. В досегашните текстове на закона тази липса беше особено тревожна -липсата на текстове, които да предвиждат уреждането на настойническите права и задължения на лицата полагащи грижа поставяха под въпрос целия смисъл на мерките за закрила.
Изоставените деца на България 