Това е разказът на Славка за опита й да проведе обучение на персонала в Могилино, заедно с няколко учители и рехабилитатори от Англия:
Заместник-министърката се обади в дома и на кмета и навсякъде знаеха, че идваме и не се противиха. Директорката каза, че се притеснява от англичани, защото и Кейт е била англичанка и тя й се доверила, а Кейт „направо ни уби“ в този филм. След това обяснихме, че тези англичанки нямат общо с Кейт и са учителки. След това тя каза, че не може да снимаме и ние казхаме, че няма и оставихме четири апарата и два телефона на масата. След това тя каза, че можем да обучаваме в общината и аз казах, че искаме да пработим с децата практически, а тя каза, че много късно сме дошли, защото ги затварят, а много преди това тя се опитвала да доведе специалисти и никой не откикнал. След това аз настоявах да сме в дома, а тя след 40 минути ни даде стая и персонал да обучаваме в дома. Ние го направихме, а децата спяха през това време. Едно се събуди и дойде при нас и искаше да разгледа играчките и ние говорихме с него. След това тя каза, че вече не може да стоим в дома и дори не можем да видим децата и ни изведе заедно с куфарите в една мизерна стая в читалището. След това ние видяхме, че така от дистанция ние дори пречим на процеса защото персоналът не може да се грижи за децата, докато е на работа при нас. И си тръгнахме в сряда. В петък издадохме сертификати за обучението, което директорката пак поиска от нас. Във вторник тя не ни пусна дори в двора – навсякъде беше заключено. В сряда питахме дали поне някои неща можем да дарим и тя поискала да иде една англичанка и преводач при нея и те като отидоха, тя им казала, че ако не съм била аз с тях, можело и да ги пусне. През това време аз се обадих в АСП и казах, че е нелепо да не ни пускат и исках те да пратят факс, както каза директорката – те обсъдиха един ден какво да кажат и казаха, че нямат правомощия, да се обадя на кмета, кметът беше в предизобрна кампания и не беше откриваем и нямаше и нищо против нас. В четвъртък отидохме да видим поне седемте деца преместени в помощното училище в Брестовица до Русе, но се оказа, че са само две деца, Бенсиан и Мариан. За другите пет нищо не знаем още. В Брестовица иначе учат 25 деца от Могилино, преместени там през последните 4-5 години. Там оставихме част от играчките и дрехите. Общо са 86 деца и имат само един логопед. Имаше деца, които ни казаха „Ние сме толкова големи, защото от дома ни дадоха късно на училище“. Имаше деца които ме помнеха и ми разказваха как в училище е по-добре. Много от тях могат да учат в масово училище.
Ето и снимки:
Славка с англичаните в кафене до дома в Могилино. Чакат да се завърнат парламентьорите, които са пратили на среща с директорката. Това са деца от помощното училище в Брестовица. Мъжът е Георги, преводачът на англичаните.
Деца от помощното училище в Брестовица и Мери Крейн, ръководител на екипа от Англия. Детето без око е Михаела, отличничка. Според Славка няма умствено увреждане, а е дом само заради окото.
Пак в деца от Брестовица
Читалището в Могилино
Стаята в читалището, в която английският екип обучава персонала на дома
Обучението по занимания, които развиват сетивата