Това е писмото, което изпратихме до депутатите ни в ЕП. Надяваме се те да работят в интерес на българските деца в институции и специално на децата с увреждания. Апелираме към тях да се ангажират лично и като политици и като хора, и да защитят най-беззащитните, изоставените деца на България. Само ако работим всички заедно и обединим усилията си, тези ничии деца ще имат шанс да водят достоен живот в страната си. Това е и единствения начин да защитим честта на България.
Уважаема г-жо/г-не,Пиша ви по повод българските деца в институции и по-специално децата с увреждания. Лично аз научих и започнах да се запознавам с всички тези проблеми,едва след филма „Изоставените деца на България” заснет от екип на BBС. Условията, при които живеят децата, са потресаващи, най-потресаващо е обаче липсата на човешко отношение, грижи, внимание и изобщо отношение като към човешки същества и то деца. А най-потресаващ е фактyt, че някои деца дори не са за там. Темата е много болезнена и обширна, много се дискутира по въпроса в блогове, форуми, медии и т.н. Истината е, че тези деца деградират и дори умират изолирани в отдалечени селища и не се полагат дори минимални грижи за тяхното развитие, камо ли образование и интегриране в обществото.
Домове като този в Могилино има още много, но правителството отказва да признае проблема. Сблъскваме се със стена от бездушие, фалшива медиина заинтересованост и липса на елементарна компетентност.
Във връзка с тези си думи искам да приложа следните статии:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=398481
http://www.capital.bg/show.php?storyid=398483
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=133853&srcpos=2#msgs
Прилагам тези статии не случайно, те изразяват и моето мнение по проблема.
В заключение искам да попитам, Вие като bългарски евродепутат, какво отношение ще вземете по горните проблеми и как ще защитите интересите на тези български деца? Ще потърсите ли помощ и съдействие от страна на ЕС, ЕП и ЕК. Ще работите ли за реалното ни приобщаване към Европейските морални и човешки принципи, където отдавна е отречено дори институционализирането на децата без родителски грижи. Отречено и забравено, защото е доказано, че е в огромна вреда на всяко дете, особено на децата до 3 год. възраст. Ще работите ли в интерес на българските деца, за живот извън институции, за живот, в който има ласка, нежност, внимание и любов?
Искам също така да ви попитам, кой и как ни прие в Европа с тези престъпления срещу ничиите деца? Кой и как ще ми гарантира, че на същия държавен произвол, некомпетентност и безхаберие, няма да бъде подложен някой от нас, децата ни, нашето бъдеще?
Изоставените деца на България са не само български деца, те са деца на Европа и на света и затова смятам да се обърна за помощ и към международната общественост.
Искам и моля за съдействие, по всички възможни начини.
Предварително ви благодаря за отговора!