Ако сте обърнали внимание в предишната статия, имаше малък абзац „Недоволство“, отнасящо се до майките студентки и майките на близнаци. На пръв поглед сякаш това не касае децата в институции и децата с увреждания, но се оказа, че съвсем не е така! Ето писмото, което ще внесем до Президента с настояване да наложи вето на приетия Закон, а както се оказа, заедно с нас ще внесат писмо и майките на близнаци.
ДО Г-Н ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ
С КОПИЕ ДО:
Г-Н ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Уважаеми господин Президент,
На 11.02.09 г., бяхме поканени на заседание на Комисията по труда и социалната политика, като представители на неформалната организация „Родители и приятели на деца с увреждания“, по повод обсъждане на Законопроект за изменения и допълнения към Закона за семейни помощи за деца, № 954-01-28, внесен на 05.02.2009 г. от народната представителка от НДСВ Христина Христова Велчева и група народни представители. В установения срок, на 26.02., внесохме свои предложения към Законопроекта, касаещи същaтa групa майки, студентки и майки на близнаци, но нашите предложения се отнасят до майките, родили деца с увреждания. Предложенията ни бяха внесени до Комисията по труда и социална политика, до вносителите на Законопроекта, г-жа Христина Христова Велчева и до г-жа Ширин Местан, председател на Агенцията за закрила на детето. (В приложение към това писмо, прилагаме и предложенията ни към Проектозакона.)
Мотивите за нашите искания са, че семействата на деца с увреждания у нас, в по-голяма си част живеят на ръба на социалния минимум, и че именно студентките, родили дете (деца) с увреждане, и майките на близнаци, от които едното или и двете са деца с увреждания, са сред най-рисковата група семейства и рискът от изоставяне за децата им е изключително висок. Предложенията ни са продиктувани и в съответствие с препоръките на Европейския съюз, препоръките от доклада на ООН (от юни месец 2008 г.), на Комитета по правата на детето към ЕС, и в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018г., приета от НС на Р. България. Предложенията ни са в съответствие и със законите на Р. България, касаещи закрилата на децата и семействата им и са продиктувани от мотива за реалното изпълнение и случване на записаните текстове във всички тези наши и международни документи.
Визираните от нас майки на деца с увреждания са част от разглежданата като цяло група майки, студентки и майки на близнаци. По отношение на майките с близнаци като цяло, според приетия декември месец закон, близнаците между една и две години имаха право на месечна помощ в размер на 100 лв. за всеки близнак. Законът обаче така и не се приложи в практиката, парите не бяха изплатени на майките, и което е още по-лошото, новите промени, от февруари тази година, изцяло променят философията на Закона, в частта му касаеща майките на близнаци. Според новите промени майките на близнаци, независимо дали са осигурени или не, ще получават помощ за отглеждане на близнаци, не във възрастта им от една до две години на детето, а от раждането до навършването на една година, като ще я получат наведнъж, еднократно. Тоест, вместо всеки месец да взимат по 100 лв. на близнак , ще взимат еднократно при раждането по 1200лв. на близнак. Законът обаче ще влезе в сила на 31.03.09 г., със задна дата от 01.01.09 г. и съответно всички, на които децата им са между една и две години към този момент, и са разчитали тази година да вземат помощи, няма да ги получат. По повод даването на сумата наведнъж за цялата година, в някакъв смисъл може и да е по-добре, но от друга страна, ако семействата не си направят добре сметката и похарчат всички средства, през втората година, когато всъщност ще им е най-трудно, майките ще останат само с 240 лв.. Логиката на промените от декември месец беше, държавата да подпомага тези семейства именно през втората година, когато майките на близнаци вече не получават процент от заплатата си, а взимат само сумата – 240 лв. (МРЗ), т.е. остават с много малко средства. Майките на близнаци са категорично против последните промени в Закона и държат на Закона приет декември месец, който считат, че е в техен интерес и подкрепа.
По отношение майките на деца с увреждания, студентки или майки на близнаци, направихме своите предложения към Законопроекта, имайки предвид изключително тежкото им положение. Категорично смятаме, че тези майки, макар и малък процент от майките на деца с увреждания като цяло, всъщност са сред най-рисковата група от българските родители, които изоставят децата си, принудени от липсата на финансова, социална и психологическа подкрепа и стабилност. Майките на близнаци, ако едното или и двете деца са с увреждания, в 99% процента от случаите запазват само здравите си деца и изоставят детето с увреждане. При студентките родили дете с увреждане, поради крехката им възраст, настоящата им неосигуреност и нестабилност в живота, плановете им за бъдеща реализация и т.н.., шансът да задържат дете с проблем е почти нулев. Вследствие, на което на „грижите на държавата“, остават например деца със синдром на Даун, които имат всички шансове за пълна интеграция и нормален живот, деца със „заешка устна“, чисто козметичен дефект, деца с церебрална парализа и мн. други. Нашите предложения всъщност са именно в смисъла на истинската и най-смислена превенция по изоставянето на деца, подкрепата, закрилата и насърчаването на семействата им, в отглеждането на децата в семейна среда. Смятаме, че предложените от нас промени към Закона за семейните помощи, са една от стъпките за създаване условия и възможност на тези майки да запазят децата си, както и в посока промяна отношението на обществото към различните деца. Само политиката на подкрепа, закрила и насърчаване към семействата, особено към семействата на деца в риск, ще доведе до реални и добри резултати в близко и обозримо бъдеще. Резултатите от такава политика ще са, реално намаляване броя на изоставените деца, защита и гарантиране на първото и основно право на всяко дете, отглеждането му в семейна среда.
Второто заседание на водещата Комисия по повод Законопроекта, се е състояло на 11 март. Беше ни съобщено за заседанието и получихме покана за присъствие, сутринта, в същия ден на самото заседание. Считаме това за крайно неуважително и несериозно, имайки предвид изключителната ни ангажираност към предлаганите промени. Ако за останалите участници, работата в това заседание е свързана само с преместването от един кабинет в друг, за нас, представителите на гражданската инициатива е свързано с огромни усилия, средства и време (някои от родителите, инициатори на предложените промени са от най-отдалечените краища на страната).
Поради некоректното ни осведомяване, не успяхме да излъчим представител, и съответно нямахме никакъв шанс да защитим предложенията си. Според неофициална информация (за съжаление никой до момента не е счел за нужно да ни предостави официална такава), законопроектът е приет на второто обсъждане, без дори да са прочетени и разисквани нашите предложения, въпреки, че сме изложили много подробно обосновката си. Неофициално ни беше казано, че финансовият министър е отхвърлил нашите предложения, а иначе Комисията не е имала нищо против тях. Защо тогава предложенията ни не бяха защитени от Комисията по труда и социалната политика, както и от Агенцията за закрила на детето, именно като държавните представители, които трябва да защитават интересите на децата и семействата, и да се стремят да изпълняват в практиката, заложените политики в Националните ни стратегии, както и Европейските препоръки, касаещи правата и закрилата на децата и семействата, особено по отношение на децата в риск от изоставяне. Държавата ни така и не е предприела все още, сериозни, спешни и резултатни мерки, за предотвратяването и намаляването броя на изоставените деца и подкрепата на семействата в риск. Реално, на практика, такива мерки няма, точно обратното, в момента се наблюдава бум в изоставянето на деца, най-вече бебета. А най-страшните и необратими вреди върху децата, отглеждани в институции, се нанасят именно във възрастта между нула и три годинки.
Във връзка с всичко това, настояваме и Ви умоляваме, да упражните правото си да върнете за преразглеждане приетия Закон за семейните помощи за деца, поради посочените по-горе от нас мотиви и съображения и поради убеждението ни, че промените не са в интерес на българските деца и семейства. Страната ни търпи изключително сериозни критики и санкции от страна на Европейския съюз, по редица проблеми, в това число и по отношение на изоставените деца в институции, сегрегацията на децата с увреждания в институции, по отношение на образованието им, липсата на достъпни социални, здравословни и образователни услуги за децата с увреждания и семействата им, дискриминацията на хората и децата със специални потребности и изолацията им от обществото. Кауза и проблеми, с който и Вие, г-н Президент, нееднократно сте заявявали, че сте лично ангажиран.
В подкрепа на исканията си, прилагаме част от препоръките на ООН, в доклада за България от юни месец 2008 г..
1. Комитетът отбелязва многобройните усилия, полагани от държавата за гарантиране на правата на детето в семейна среда. Въпреки това, има притеснения, че не се оказва достатъчно и подходяща подкрепа на семействата с деца и особено на семейства в риск поради бедност, както и на семейства, отглеждащи деца с увреждания или на самотни родители. Също така, Комитетът изразява безпокойство от недостатъчната ранна интервенция, вкл. оказване на подкрепа на семействата и кризисна интервенция, което води до увеличаване на броя на пренебрегнатите и изоставени деца и е основна причина за високия брой деца, отглеждани в институции. В тази връзка Комитетът е притеснен от липсата на достатъчен брой услуги за семейно консултиране, програми за обучение на родители, както и обучени професионалисти, които да идентифицират и да се занимават с проблемите в семейството.
2. Комитетът препоръчва на държавата:
– Да пренасочи средства от държавния и общинските бюджети за увеличаване на финансирането на програми и услуги, които да спомогнат за подобряване на възможностите за отглеждането на децата в семейната им среда;
– Да увеличи подкрепата за семейства с деца, особено за семействата, живеещи в бедност, семейства, отглеждащи деца с увреждания или самотните родители.
Г-н Президент, разчитаме и се надяваме да вземете отношение по изразената от нас гражданска позиция и да упражните правата, които имате по Конституция. Така ще докажете, че българските държавници все още зачитат и уважават мнението на обикновените хора и граждани и се съобразяват с тях в провежданите политики. Както и, че волята на държавниците ни е да провеждат политики в интерес на българското обществото и народ, а не обратното.
Изоставените деца на България 