Наистина не е за вярване, че само преди два дни министър Масларова предложила всички бременни да преминават задължителни генетични тестове за установяване на увреждания на плода. Която откаже – да й се режат помощите! Целта била да не се раждат деца с увреждания…
Като оставим настрана, че идеята е лаишка и въобще не е работа на министерството на Масларова, нека попитаме какво стана с правото на избор и на неприкосновеност на личния живот? Ако една жена е решена да си роди детето, все едно какво е, за какво са й такива тестове? И обратното, ако се тревожи за здравето на плода, може да си направи изследвания и без да я изнудават. С какво право един министър така открито насърчава аборта? Какво говори идеята й за цената на човешкия живот в България? С какво право стигматизира допълнително децата с увреждания?
Изоставените деца на България 
Не съм чула за тази идея, но задължителността на тестовете не означава задължителност на аборта. Ако се окаже, че плодът е увреден и помощите се спират поради отказ на бременната да абортира, тогава заключенията в поста са правилни. Но ми се струва, че нещата не стоят точно по този начин.
Друг е въпросът дали задължителните медицински изследвания трябва да се обвързват със социалните помощи. Това е съвсем друг въпрос.
Да, но щом главната цел на министърката е да не се раждат деца с увреждания, намекът за аборт е много ясен.
В интерес на истината, една швейцарска приятелка с възмущение ми разказа преди време за подобна практика в Швейцария – там на жените се правели такива тестове и ако някоя откажела да абортира дете с увреждане, можело да й отрежат после помощите. Аз самата нямам данни, приятелката така каза.
Сама по себе си идеята за пренатална диагностика е добра, а предвиждането на средства за нея-още по-добра. От там нататък вече изборът трябва да бъде оставен на родителите. Смятам обаче, че пренаталната диагностика може да е в помощ, защото ако майката открие, че детето и има проблем, би могла да се подготви от рано, да потърси консултации с лекари и да събере информация за това, което и предстои. По този начин могат да се открият и съвсем лечими малформации и проблеми, които веднага след раждането да се отстранят. Друго е, ако майката узнае, че има дете с проблем, когато го роди. Шокът би могъл да доведе до неправилни решения. Естесвено, че абортът не трябва да се насърчава и изборът да е оставен само и едниствено на родителите.
Мария – да, точно така. Редно е бъдещите родители да се подготвят и да имат право на избор.
Редно е да се знае, че много генетични тестове показват само завишен шанс плодът да е увреден, а не 100% сигурен резултат. Някои тестове носят рискове от преждевременно раждане, други стават безумно бавно, защото се пращат в чужди лаборатории. И не на последно място, има генетични тестове само за някои заболявания, не за всички. И понякога тест може да се направи само в късна бременност.
Не мога да повярвам! Също съм против аборта и също смятам, че, ако се прави такова изследване, то трябва да е само за да се вземат мерки веднага след раждане те да се премахнат или поне психически родителите да са подготвени какво ги чака. Въпреки че, колкото и да си подготвен, тежестта е голяма. Тук оставям разсъжденията и коментарите и ми се иска да се разкрещя на безумията, които се случват в нашата „иначе толкова хубава“ държава. За престъпелнията, които се извършват върху децата ни. И, в крайна сметка, коя е тая смешна и жалка другарка, която ще ми каже да се откажа от детето си? Просто не мога да повярвам, че е възможно това да го роди човешка ЖЕНСКА глава … ето и друго безумие, което чух днес – в някои детски градини умишлено разболявали децата, държейки ги на течение, докато спят, защото били в повече. По-безумна и престъпна от нашата държава едва ли има. ‘Зи’ам си шапката и си отивам!
[…] 18, 2008 in reallity Ето нещо, което направо ме подлуди от ярост! Човек никога не […]
Министър за връзване
Аз пък се сещам точно кои майки искат да отрежат с това предложение – едни такива, живеят без постоянен адрес, без да им е наблюдавана бременността или пък са в селца или забутани кварталчета, дето няма фелдшери на повикване, да не говорим пък за необходимата апаратура за такива изследвания. И да – не на последно място тея майки са майки на още няколко дечица, та чак се чудя това предложение защо не идва от министерството на финансите.
Светлина, редно е обаче да се знае, че не всички увреждания са генетични. Много се придобиват по време на раждането, при следродовата грижа, при немарливост, лекарска грешка, всякакви инциденти.
Пък и няма тест за всяко едно възможно увреждане…
А има ли изследване, което е 100 процента безвредно за бебо или майката?
Пълни глупости са това! Нито имат право да ми налагат задължителни тестове, нито пък тези тестове са с диагностичен характер, за да се разчита, че с тях ще се раждат по-малко деца с увреждания. Това го знае всяка що-годе информирана майка, но не и министърката, очевидно. И нека проучат пък в крайна сметка какъв е процентът на генететично увредените деца спрямо тези, увредени от лекарска некомпетентност, в резултат на боледуване след раждането или с неясни причини за страданието си.
Пуснете едно търсене в google.com „compulsory Down syndrome screening“ и ще видите, че единствените резултати, които ще излязат, ще са с „not“ пред думата „compulsory“.
Светлина, мисля, че това са кръвните тестове на майката, но те не могат ясно да разграничат между метаболизма на майката и на плода, затова дават само някакви вероятности.
Az zhiveia v Belgia i tuk praviat na VSICHKI bremenni kruven test (vzema se kruv ot venata), za da se proveri dali ima povishen risk deteto da se rodi sus sindrom na Dawn. Ako kruvniat test pokazhe povishen risk (izmeren v procenti) deteto da se rodi s takova zaboliavane, se pravi (po zhelanie na budeshtata maika) i punkcia (vzema se okoloplodna voda – tova e malko riskovano), za da se proveri oshte vednuzh. Vazhnoto e, che budeshtite roditelite sami reshavat kakvo da praviat, ako edin ili dvata testa pokazvat povishen risk.
Dopulnitelno pri pregledite s videozon se gleda vinagi dali deteto ima spina bifida (seriozna deformacia na grubnachnia stulb). Pak budeshtite roditeli reshavat kak da postupiat, ako ima takuv problem.
Възможността да се направят изследвания я има и сега, има и нормативен документ, с който се осигурява финансирането им. Остава да има разбирането, че това е в интерес и на родителите и на детето. Колкото до решението да се направи аборт, едва ли някой може да принуди някого да го направи, ако той не иска.
В други държави има обвързване със социални плащания и това не се счита за нарушаване на права. Напр. изискване за регистрация на бременността до 4 месец, след което започва медицинско и социално наблюдение – това се прави, за да се ограничи до минимум изоставянето на децата. И тогава социалните дишат във врата на майката на всяка крачка и пак това не се смята за нарушаване на права, а за осигуряване на права – но на детето. Ако майката не се регистрира, губи правото на социални помощи след раждане на детето.
Не виждам нищо лошо, ако има още една възможност за допълнителни изследвания, другото може би малко се преекспонира.
Ренрен, всичко, което казвате, има много смисъл, ако е обвързано с благосъстоянието на децата. Но за съжаление идеята на министъра е да намалява бройката на децата с увреждания по този начин, а не по някакъв начин да подсигурява закрила.
Наистина ще е много по-хубаво да не се раждат увредени хора, като мен самата, но коя е тази, която ще казва да се прави аборт, ако плодът е увреден!? И не е ле възможно някай да се увреди след като се роди? Оле, колко многобройна България, чак министерството насърчава за аборти!?