Починала е Хариет Джонсън, активист за правата на хората с увреждания в САЩ

Хариет МакБрайд Джонсън, 1957 – 2008

Не знаех коя е Хариет Джонсън докато не попаднах на некролога й в неделното издание на „Ню Йорк Таймс“.  От него научаваме, че въпреки сериозното нервно-мускулно дегенеративно заболяване и нуждата да се придвижва с електрически инвалиден стол, г-жа Джонсън успява да стане адвокат и да работи в защита на правото на живот на хората с увреждания.

Известна е с противопоставянето си на идеята, че умъртвяването на новородени с тежки увреждания трябва да бъде законно. Според нея, наличието на увреждане няма отношение към качеството на живота.

Рабзира се, от гледната точка на неувредения да си прикован в инвалидна количка и да ядеш и ходиш до тоалетна с чужда помощ е може би съдба, по-лоша от смъртта. Джонсън обаче отрича такова отношение към хората с увреждания – ау, нещастните, горкичките, дайте да дадем – и поддържа идеята, че дори и хората с най-сериозни увреждания могат да се наслаждавat на живота и да бъдат щастливи. За себе си е твърдяла, че е щастлива и доволна. И затова животът и нуждите им трябва да бъдат уважавани.

В България още никой няма такава нагласа към хората с увреждания. Всичко за тях се прави от съжаление и покривителство, понякога дори с погнуса. Децата  с увреждания се изоставят не само заради проблемите, които държавата създава при отглеждането им, но и заради вярата, че това не могат да бъдат истински деца, които радват родителите си. И заради убеждението, че животът им е безсмислен.

Тъжно. И погрешно.