Една истинска Коледна история!

Честита Коледа! Нека е светла, красива и изпълнена с много вяра и надежда за всички! Ето и историята:

 

„Нека с нашата история, вдъхна вяра и надежда на всички, които я четат…

Повярвайте в чудесата, те наистина се случват. Не се предавайте, не се отчайвайте, надежда винаги има!

Не знам от къде да започна… , трудно ми е да се връщам в онова време, изпълнено с болка и страдание… Затова ще бъда кратък.

Първата нощ след раждането си, нашият прекрасен син Анастас, изпадна няколкократно в клинична смърт. Редица органи, отказаха да функционират, сърце, бъбреци, дробчета… състоянието беше безнадеждно, получи и мозъчен кръвоизлив… Лекарите в Пловдивската болница „Св. Георги“, направиха всичко възможно да спасят живота му… И чудото стана, наистина го спасиха, състоянието му се стабилизира. Но мозъкът му е увреден, вследствие на мозъчния кръвоизлив и отоците получени от него.

Невероятна болка и страдание, неописуемо безсилие изпитах, когато видях крехкото, безжизнено телце на моя син омотано в кабели, тръби, прободено с игли… Ех, как исках да му дам цялата си сила, как исках да му вдъхна цялата си жизненост, но не можех… Стоях безсилен стиснал зъби до болка и мълчах, мълчах, а сълзите ми се стичаха по лицето… всичко друго губеше смисъл, нищо не ме интересуваше, всичко, което не беше свързано със синът ми бе нищожно и дребно….

Постепенно състоянието му се стабилизира, извадиха го от кувьоза, но проблемите не свършиха. Липсваше му всякаква жизненост, хранеха го със сонда… лекарите не даваха надежда! Това състояние продължи почти два месеца. Всеки ден лекарите с мъка ни казваха едно и също „Няма подобрение!“. Единствените успехи бяха, когато лекарите му вкарваха с 5 грама повече храна без да я повърне…

…..Един ден шефката на отделението ни повика на разговор. С болка ни обясни, че няма надежда състоянието на нашия син да се подобри и най-добре да го оставим в дом за отглеждане… НЕ! В никакъв случай! Абсурдно е да си го помисляте дори….! Никога! Никога, Никога!…Как да оставим детето си!? То е наша плът и кръв, то е част от нас! НЕ! НЕ! А и медицината не стои на едно място, тя се развива, надежда винаги има, просто трябва да вярваме!

Този разговор се проведе през един четвъртък на август месец, след два дни в събота, цялото мое семейство, родителите ми, брат ми, снаха ми, мои братовчеди, отидохме на Кръстова гора. Помолихме се за оздравяването на нашия син Анастас, запалихме свещички… На другия ден неделя отиваме да видим нашето човече как е и… Чудо! Коренна промяна в състоянието му! Персонала ни чака с усмивка на вратата, прекрасната д-р Нещерова със сълзи на очите ни казва „Бързо, бързо елате да видите човека какво прави!“ О, благодаря ти Господи! Влизаме в стаята на Анастасчо и го виждаме как се храни с биберон и две жадни за живот очи ни гледат… ръкомаха с ръце и рита с крака… Радост до плач… еуфория… не знаеш какво правиш, идва ти да литнеш… Лекарите нямаха обяснение за това, което с беше случило… След десетина дни го изписаха от болницата. Ходихме няколко пъти на прегледи при доцент Иванов…

Сега Анастас е на две години и половина. Не се спира и за секунда, няма никакви двигателни проблеми. Притежава изключителен интелект… Единствено с говоренето още му е трудно, но вярвам, че и това ще се справи.

Това е нашата история, дано тя да ви помогне, да ви вдъхне вяра и надежда.

Днес е Коледа, а на Коледа стават чудеса! Само трябва да повярваме в тях!

А и надежда винаги има, медицината не стои на едно място!

Геракси Гераксиев“

 

Teo